istoria

 

 

Терорът 1935 - 1938 г.

 

Из "Сталин", Едвард Радзински

(със съкращения)

 

„Революционерите на 50-годишна възраст трябва да се изпращат при праотците им"

 

Bundesarchiv Bild 183 R80329 Josef StalinСъбитията от 1935-1938 г., довели до тотално унищожаване на цялата ленинска партия, са най-голямата загадка от управлението на Сталин, включително и за самите жертви. Защо той с такава изключителна жестокост изтребва подчинилата му се партия?

Най-честото обяснение са психическите отклонения — Сталин е бил шизофреник. Като доказателство се разказва тайнствената история как през 1927 г. професор Бехтерев, извикан да прегледа Сталин по повод атрофията на ръката му, бил установил тежка форма на параноя и му препоръчал незабавно да подаде оставка. И наскоро след това... Москва погребала знаменития учен.

През август 1989 г. в редакцията на „Литературная газета" се състоя интересен консилиум на психиатри. Учените се опитваха да отговорят на въпроса: „Бил ли е Сталин душевноболен?" Беше поканена и академик Бехтерева, дъщеря на прочутия лекар. Тя между другото каза: „Аз не зная Владимир Михайлович Бехтерев да е установил, че Сталин действително е параноик и семейството ни не е чувало нищо подобно."

Така бе сложен край на тази широко популярна легенда. На този консилиум бяха лансирани няколко интересни мисли.

Корнетов, лекар: „Едва ли е съвместимо с болестта умението му да манипулира кадрите, да вербува привърженици, навреме да атакува противниците си."

Левин, лекар: „С какво всъщност идеите на Сталин са били неадекватни, неправомерно доминиращи в съзнанието му, както е при параноиците? Сталин е жесток човек, без чувство за жалост... прагматик."

Обмисляйки изтребването на старата гвардия, Сталин със сигурност се е посъветвал с двама души, които са оказали върху него най-голямо влияние: с Ленин и Троцки. В съчиненията на Троцки е могъл да намери изчерпателен отговор от името и на двамата учители: „Ленин неведнъж се е присмивал на така наречените стари болшевики и дори е казвал, че революционерите на 50-годишна възраст трябва да се изпращат при праотците им. В тази мрачна шега се съдържа сериозна мисъл: всяко революционно поколение на известен етап се превръща в пречка за по-нататъшното развитие на идеята, която е изнесло на плещите си."

XVII конгрес го убеждава окончателно: те ще му пречат да изгради държавата на неговите мечти — военен лагер на единомишленици, подчинен на Вожда. Но само с такава държава може да се осъществи Великата мечта. Великата тайна мечта.

Пред него стои грандиозна задача: единна послушна партия. Задачата, поставена още от Илич. Практиката показва, че Ленин не я е изпълнил докрай. Сега Сталин се готви да я изпълни.

Кървавата чистка трябва да реши още един проблем. Създадената от него система се базира на абсолютната власт на партийните началници, но всички те са професионални революционери, които не разбират твърде от техника и икономика. Процесът на индустриализацията доказа тяхната катастрофална некомпетентност.

В средата на февруари 1937 г. един от неговите протежета — младият инженер Георги Маленков, станал секретар на ЦК, пише докладна записка. От нея се вижда, че 70 процента от секретарите на обкомите имат начално образование, а сред секретарите на районните комитети те са дори 80 процента.

Така че ако се говори с езика на Стопанина, „въпросът за кадрите стоеше много остро".

Освен това за двадесет години, прекарани в коридорите на властта, те са вече много остарели, обременени със семейства, роднини и любовници... Помня две характеристики на партийни функционери, дадени от Молотов, които ме поразиха — те бяха определени като „поразложили се" и „проявили желание да си отпочинат". В тези характеристики явно звучеше насмешливият глас на самия Стопанин...

Полуграмотната, „поразложила се" върхушка, проявяваща „желание да си отпочине", трябва да освободи място за новото, образовано и енергично поколение, израснало по негово време.

Но как да се освободи от предишните си съратници безболезнено? Да ги уволни? Но това означава да създаде опозиция...

Разправата с кулаците даде отговор: по същия революционен начин. Да се унищожат. Отговор, достоен за якобинец прагматик. Жестоко? Но нима бъдещите жертви не постъпваха жестоко? Нима те не издигаха кървавия ленински лозунг — „революция не се прави с бели ръкавици"?