Новото време

Пазачът на царските фенери

Посещения: 1150

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

Mikola IIТой бе най-заможният помешчик в света и неограничен владетел на една шеста от Земята. Притежаваше над един милион квадратни километри земя, т.е. колкото Франция, Федерална република Германия, Белгия, Люксембург, Швейцария и Австрия, взети заедно. В железните си каси криеше седемстотин милиона златни рубли, тлъсти бяха и сметките му в някои европейски и други чуждестранни банки.

Името му бе Николай Александрович Романов, по божия милост император и самодържец на Велика Русия, московски, киевски, владимировски, новгородски, астрахански, казански, полски и сибирски цар и литовски, волински, подолски и финландски ерцхерцог. Тази роля никак не му прилягаше — за това се искаше ум, — но затова пък той беше вероломен, коварен и жесток.* Страхуваше се за живота си и за наследения трон. И имаше защо. Не един от неговите предци е загивал от ръката на покушител или на твърде нетърпелив престолонаследник. Николай II бе последният руски цар.

Прочети още...

Почти безсмъртният Александър

Посещения: 1146

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

Alexander II by Ivan Tyurin 1860s GIMПремазали са от бой Боголюбов!
По чия заповед?
— На оня негодяй Трепов.
— Но нали Боголюбов е студент, политически затворник, а не някакъв злодейски плъх, по закон те нямат право…
По закон! Законът е царската охранка, а охранката — генерал Трепов.
Този кучи син!
Ще отмъстим за Боголюбов.
— Но как?
Що накажем Трепов.
За да ги сплашим?
Нека треперят от страх.
Смърт на Трепов!
— Смърт на тираните!

Прочети още...

Швеция в Новото време

Посещения: 1145

 

Йордан Николов

 

640px Sweden Flag 1562.svgЕпохата на униите на Скандинавския полуостров и произтичащите от тях събития не могла да прекъсне самостоятелното развитие на Швеция, тръгнала неудържимо по пътя на независимостта. В началото Швеция била активната страна, защото аристокрацията се надявала да поеме в свои ръце управлението на обединението. Диктатурата на датската монархия разочаровала магнатите и те, обхванати от негодувание и гняв, започнали да търсят начини да излязат от унията. В заседанията на Риксдага, общосъсловното събрание на Швеция, продължили да се обсъждат вътрешнополитическите и стопанските въпроси на страната. Депутатите — светски магнати, епископи и абати — разисквали не само размерите на данъците, но и насоката на борбата за отхвърляне на зависимостта от датската държава. След сключването на Калмарската уния през 1397 г., две главни тенденции движели политическия живот на Швеция. Едната била идеята да се отхвърли унията и успяла да възтържествува през 1521–1523 г., а другата — за изграждане на централизирана държава чрез налагане на абсолютизма.

Прочети още...

Източната криза (1875 – 1878 г.) – геополитически Рубикон за Балканите между XIX и XX в.

Посещения: 1881

 

Кирил Алексиев

 

Цариградската посланическа конференция – последен опит за мирно урегулиране на Парижкото статукво

 

Constantinople ConferenceДинамиката на международните отношения от 70-те години на ХIX в. бележи навлизането на света в една нова и наситена със събития и конфликти епоха. Все повече засилващото се противопоставяне между Великите сили за суровинни източници и пазари, както и за политическо надмощие, води до постепенно оформяне на военно-политически групировки. Разклаща се съществуващото дотогава статукво в Европа. На сцената на голямата политика „изгрява звездата“  нa Втория Германски Райх, който не крие амбициите си да заеме челно място в „Европейския концерт”. Победената и унизена във Френско-пруската война от 1870 г. Франция се стреми да си върне статута на водеща сила в международната политика. Русия вижда шанса си да се измъкне от политическата изолация, в която изпада след Кримската война (1853-1856 г.) и да затвърди позициите си на Балканите. Великобритания е в зенита на своето могъщество и въпреки политиката на „Блестяща изолация” следи за запазването на равновесието между Великите сили. Наскоро обединената Италия също не крие амбициите си да навакса  изоставането си от другите големи играчи на световната политическа сцена. Австро-Унгария се съвзема след поражението от Прусия през 1866 г. и насочва експанзията  си на Югоизток към Солун и Егейско море1.

Прочети още...

Балканите след Кримската война

Посещения: 1626

 

1024px Edouard Dubufe Congrs de ParisКримската война не довежда до разрешаването на Източния въпрос. Намесата на Запада в подкрепа на Турция осуетява намеренията на Северната империя да разгроми “болния човек” и да установи надмощие на Балканите и Близкия изток. След Парижкия договор отново възтържествува принципът за баланс на силите в международните отношения. Това означава, че нито една европейска сила не ще си позволи сама в своя полза да наложи решение по проблемите, засягащи Турция и Балканите.

Прочети още...

Кримската война

Посещения: 3355

 

Изостряне на противоречията между Великите сили. Източният въпрос

 

Negotiation of the peace of KarlowitzИзточният въпрос възниква през XVIII в., след  Карловацкия и Пожаревацкия мирни договори, когато става ясно, че Османската империя е обхваната от прогресиращ упадък и е неизбежно нейното изтласкване от Югоизточна Европа и Средиземноморието. Предстоящата подялба обаче поражда сериозни съперничества. Западът не може да допусне османските владения да преминат към Русия или Австрия, които в продължителни кръвопролитни войни  изтласкват османците от Балканите и Причерноморието. За да спрат подобна подялба и засилването на Австрия и Русия, не само Франция, но и Англия през XIX в. прегръща  идеята, че Османската империя е важен компонент на европейското равновесие на силите и за да не се нарушава това равновесие следва да се пази статуквото, т.е. да се съблюдава целостта на империята.

Прочети още...

Испанска империя

Посещения: 675

 

 Йордан Николов


The return of Columbus in Spain 1493По степен тя била и си останала кралство, но по огромните мащаби на своите владения се превърнала в истинска колониална империя — първата, единствена по рода си в историята на човечеството. Географи и историци изчисляват, че земите на кралството в Европа се простирали на 2 000 000, а в Америка — на 6 000 000 кв. км. Не по-малко от 100 000 испанци пресекли Атлантическия океан и се разпръснали в Новия свят, за да търсят своето щастие. Това преселение било същинска демографска експанзия.

Причините за превръщането на кралство Испания в световна колониална империя са отдавна изяснени в научната литература. Те се търсят и откриват в особените условия, при които се развива и укрепва Испания, и на първо място — в силната кралска власт, придобила неограничен характер. Решаващото събитие, обявено за преломно, е бракът през 1469 г. на кралицата на Кастилия Изабела с наследника на Арагон Фернандо, който само след 10 години станал крал на Арагон и успял да обедини най-големите кралства на Пиренейския полуостров. Опрян на гражданството, крал Фернандо се наложил над непокорните магнати и установил силна абсолютистична власт. Немалка опора той намерил и в църквата, превърнала се чрез Инквизиционния трибунал в могъща духовна и материална опора на испанската абсолютна монархия. Значителна била ролята и на император Карл V, който не само разширил границите на Испания, но и укрепил нейния международен престиж.

Прочети още...

Филип II (1556 - 1598)

Посещения: 1473

 

Хосе Перес

 

История на Испания, С, 2005 г.

Изд. "Кама", превод: Катерина Добрева

 

1. Предпазливият крал

 

488px Portrait of Philip II of Spain by Sofonisba Anguissola 002b„Филип II е нещо ужасно" (Виктор Юго). Наследникът на Карл Пети е обгърнат от мистериозен ореол. Още през XVI в. протестантите виждат в него „демонът на Юга", фанатик, който настървено ги преследва из цяла Европа. Романтиците го представят като студено чудовище, удушило с ръцете си собствения си син дон Карлос и затворило се в мрачен манастир, сред труповете на семейството си. Дори испанците често се отричат от него. „Този крал, представян ни като прототип на испанец, си е чист германец", заявява Мануел Асаня през 1918 г. пред неговия портрет от Пантоха в Ескориал. Дори в името му няма нищо испанско. Кръстили са го на дядо му, фламандеца Филип Хубави. Херцог Алба, както и много други кастилци, биха предпочели да се казва Фернандо като прадядо си, Краля Католик. И така, кой е Филип II?

Прочети още...

Ернан Кортес де Монрой и Писаро (1485 - 2.XII.1547)

Посещения: 1463

 

Александър Динев

408px Retrato de Hernn CortsКортес е роден в  Меделин, което се намира в днешна Екстремадура – северна Испания, през 1485 година, като точната дата на рождението му е неизвестна. Негов баща е Мартин Кортес де Монрой, който е бил пехотен капитан. Неговото родословно дърво е доста известно с постиженията си, но самият Мартин Кортес не е много богат и не се слави със същите подвизи както предците си. Негова майка е Каталина Писаро Алтамирано. Името на Кортес на испански се пише така: Hernán Cortés de Monroy y Pizarro. Важно е да  се отбележи, че при превод от испански на български звукът ‘H’ в началото на името не се пише, тъй като в испанския език той не се произнася. Самият Кортес започва се подписва с имената Ернан, Ернандо или Фернандо. Следователно използването на трите имена, когато говорим за неговата личност е абсолютно коректно, но е важно да се отбележи за да не обърка читателя.

Прочети още...

Германия в периода на Реформацията

Посещения: 445

 

Йордан Николов


Историческа обстановка

 

Kaiser im Kreis der KurfrstenГермания излязла от XV и навлязла в XVI столетие в забележителна за човечеството, но неблагоприятна за страната международна обстановка. Великите географски открития предизвикали основна предислокация на междуконтиненталните и междудържавните пътища, оказали върху нейната икономика отрицателно въздействие. В резултат от възникналите нови търговски връзки старите икономически центрове загубили своето значение, а вниманието било насочено по крайбрежието на Пиренейския полуостров, на Нидерландия и Англия. Градовете на Северозападна Германия поддържали връзки с новооткритите земи през океана и с пътищата към тях, но пристанищата по Балтийско море ограничили взаимоотношенията си с големите средища на световната търговия. Преустановени били контактите с италианските градове-републики. Изолирана от традиционните маршрути, Ханзата прекъснала възходящото си развитие. Откъсната от новите центрове на международната търговия, Германия започнала да запада.

Прочети още...