istoria

 

 

Ернан Кортес де Монрой и Писаро (1485 - 2.XII.1547)

 

Александър Динев

408px Retrato de Hernn CortsКортес е роден в  Меделин, което се намира в днешна Екстремадура – северна Испания, през 1485 година, като точната дата на рождението му е неизвестна. Негов баща е Мартин Кортес де Монрой, който е бил пехотен капитан. Неговото родословно дърво е доста известно с постиженията си, но самият Мартин Кортес не е много богат и не се слави със същите подвизи както предците си. Негова майка е Каталина Писаро Алтамирано. Името на Кортес на испански се пише така: Hernán Cortés de Monroy y Pizarro. Важно е да  се отбележи, че при превод от испански на български звукът ‘H’ в началото на името не се пише, тъй като в испанския език той не се произнася. Самият Кортес започва се подписва с имената Ернан, Ернандо или Фернандо. Следователно използването на трите имена, когато говорим за неговата личност е абсолютно коректно, но е важно да се отбележи за да не обърка читателя.

По майчина линия Кортес се пада втори братовчед на Франциско Писаро-завоевателя на империята на Инките, а по бащина линия Кортес е далечен роднина на третия губернатор на Испаньола - Николас де Овандо. Неговият дядо е син на владетеля на Монрой - Родриго де Монрой  и Алмарас. Можем да отбележим, че родословието на Кортес е доста богато. Точно този факт е и една от предпоставките, допринесли за бъдещия му успех и неговото издигане в латинска Америка.

На четиринадесетгодишна възраст (1499 г.) Ернан Кортес е изпратен да учи в университета в Саламанка, който бил най-реномираното висше учебно заведение в Испания по това време. Според неговия приятел и биографист - Франциско Лопес де Гомара, Кортес е учел латински език и право, което обяснява и позициите които Кортес заема в Испаньола и начина, по който успява да оправдае своята експедиция до Мексико. След две години учене, той се завръща в Меделин. Завръщането му съвпаднало с разпространяващите се новини за откритията на Колумб, които грабват вниманието на младия Кортес, който е описан от Гомара като буен и неспокоен младеж. Ернан Кортес замислял да отплава за Испаньола заедно с роднината си Николас де Овандо, който бил назначен година по-рано за губернатор на Испаньола - 1502 година, но поради нараняване, което Овандо претърпял, бягайки от дома на омъжената си любовница, пътуването не се осъществило. Кортес заминава за острова през 1504 година, където пристигнал през същата година. Още с пристигането си в Санто Доминго Кортес бил вписан като гражданин (привилегия, която имали само испанците). Гражданството в Испаньола му осигурявало земя за строене и допълнителна земя с ферма. През 1505 година Николас де Овандо дал на Кортес така наречената енкомиенда (encomienda), което представлява правото на гражданина да притежава даден брой роби. Енкомиендата е съпътствана и със задължения, които господаря (енкомиендер) има спрямо робите си. Първо - да предотвратява всякакви възможни конфликти между племената, които биха нарушили вътрешното положение на острова. Второ - да обучава робите си на испански език и да ги приобщава към католицизма. Трето - робите са длъжни да плащат на господаря си в злато, сребро, продукти или с работа. Важно е да отбележим, че границата между робството и енкомиендата е била минимална и ако трябва да сравним тази система с характерния за средновековна Европа феодализъм ще открием, че енкомиендата е доста по-сурова.  Освен тази привилегия, Кортес бил направен и нотариус на град Асуа де Компостела. През 1506 Кортес взима участие в покоряването на части от Испанъола и Куба, което завършило успешно и следователно Кортес бил възнаграден със земя и злато. Следващите 5 години Кортес използвал да затвърди позицията си на острова. През 1511 година той се включва в експедицията на Диего Веласкес за завладяване на Куба. Още същата година Веласкес е назначен за губернатор. Той дал  на Кортес длъжността помощник на ковчежника. Задачата на Кортес била да се увери, че една пета от приходите от експедицията ще влязат в кралската хазна - така нареченото квинто (qiunto). Наред с този висок пост Кортес става и секретар на губернатора на Куба както и два пъти бива назначаван за висш магистрат (alcalde) на Сантяго (столицата на Куба). В Куба Кортес получил и енкомиенда, която била значително по-разширена, за да отговаря на високите постове, които заемал. Този период значително допринася за изграждането на Кортес като сурова и властна личност. Естествено силата, осигурявана му от неговата длъжност, го направила лидер на група от заселници, които настоявали да бъдат причислени повече индианци към тяхната енкомиенда през 1514 година. В началото на 1518 година един известен испански конкистадор – Хуан Диас де Грихалва, за когото се говори, че имал роднинска връзка с Веласкес, организирал експедиция към полуостров Юкатан, като влязъл в сражение с местните индианци, от което излязъл победител, но със значителни загуби. От 300 испанци, 7 били убити а около 60 ранени. По-нататъшните взаимоотношения с индианците били по-скоро мирни, което спечелило на конкистадорите злато и множество дарове. Слухът за откритията на Грихалва достигнал до Кортес и Веласкес, чиито отношения се изострили през годините. Все пак Веласкес назначил Кортес за главен генерал на експедицията, която трябвало да тръгне от Куба през октомври 1518. Кортес естествено познавал Веласкес и решил да действа бързо преди той да смени мнението си и да назначи в пристъп на завист, някой друг подчинен на него на мястото на Кортес. Удивително е как само за месец Кортес успява да събере около 310 човека и шест кораба. През ноември 1518 Веласкес (както и подозирал Кортес) решил да даде командването на експедицията в ръцете на друг, но Кортес бързо събрал още кораби от други пристанища и около 240 мъже, които да допълни към завоевателите. Тези бързи действия на Кортес са последица от неговата популярност и безупречната му реторика, с която той си служи. Същевременно Кортес имал връзка с Катерина Хуарес, което била  доведена сестра на Веласкес. След афера с нейната сестра, той накрая се оженил за Катерина, надявайки се с този ход да си осигури благоприятното отношение на Веласкес. Въпреки усилията на Кортес, той пропуснал първите две експедиции, които водели Хуан де Грихалва и Франциско Ернандес де Кордоба. Но Кортес, вече започнал до осъзнава силата, която притежава, решил да тръгне на 19 февруари 1519, което фактически било бунт, независимо, че той заемал длъжността кмет на Сантиаго. Той бил придружаван от около 554 мъже, десетина коне малко оръдия и единадесет кораба. Те дебаркирали на полуостров Юкатан, който бил територия на маите. Там те срещнали корабокрушенеца и францискански монах  Джеронимо де Агилар, който научил майски език и бил полезно попълнение към групата на Кортес, тъй като можел да превежда добре. От там те продължили към Табаско, като срещнали малка съпротива на местните племена, но лесно спечелили битката. Сред „плячката” от победата били и двайсетина девойки, които Кортес покръстил. Сред тях била и известната в историята Ла Малинче (доня Марина), която в последствие става майка на сина на Кортес - Мартин. Важно е да отбележим, че тя знаела ацтекски и майски език, което е правело крайно полезна за Кортес. През юли 1519 г. Кортес се придвижил на север и превзел Веракрус. По този начин той отхвърлил властта на губернатора на Куба като поставя себе си директно под заповедите на възкачилия се през 1516 година – Карлос V. Известен е символичния акт на потапяне на корабите, който Кортес извършил след превземането на Веракрус, който имал за цел да покаже на мъжете, че целта е ясна и пътят е един, тъй като Кортес разбрал за богатата империя на ацтеките и основната му цел ще бъде златото и среброто на Теночтитлан (столицата на империята). Той многократно се опитвал да се срещне с Монтесума, но императора отказвал. Същевременно броят на конкистадорите нараснал до 700 мъже. Към 16 август 1519 година Кортес потеглил към Теночтитлан, като оставил 100 мъже във Веракрус, а с него тръгнали 600 пехотинци, 15 конника, оръдия и много местни съюзници, които се присъединили към испанците по пътя им към Веракрус. Съюзниците, които се присъединили към Кортес по време на експедицията му към  столицата на ацтеките били предимно от племената нахуа от Тлакскала и племето Тотонак от Кемпоала. През октомври 1519 година Кортес заедно с около 3100 съюзници от Тлакскала завладели втория по големина град в ацтекската империя - Чолула. Това завоевания било важна стъпка, тъй като Кортес осигурил опорна точка за неговата армия и място където армията може да се прегрупира при евентуална контра атака от страна на врага. Важно постижение на Кортес бил страхът, който той успял да породи сред ацтеките в Теночтитлан. В последствие Кортес избил и пленил повечето от местните, които имали по-голям авторитет и евентуално можели да предизвикат бунт и размирици в града, което само по себе си би било пречка за Кортес и неговия поход към столицата. На 8 октомври 1519 година Кортес достигнал Теночтитлан. Градът бил наистина величествен, построен предимно от перфектно издялани камъни. Този факт както и множеството злато от почти недокоснатите залежи в централна Америка само подхранили въображението на мъжете, сред които започнали да се разпространяват какви ли не митове, един от които е митът за златния град Ел Дорадо. Императорът Монтесума II ги посрещнал с традиционното гостоприемство и дарове в злато и накити. Това действие на Монтесума било провокирано от два много важни фактора. Първо, в представите на ацтеките за боговете те са с дълги бради и бяла кожа, описание на което испанците отговаряли. Известни са думите на Монтесума, когато вижда испанците:

„Белите богове пристигнаха от небесата…”

Cortes y moctezumaВторо, независимо че Монтесума интерпретира по този начин появата на испанците, неговите съветници и военачалници не са съгласни с него и това му спечелва негативното им отношение. Поради тази причина императорът ще наблюдава новодошлите и изучава техните слабости, за да има някакво предимство при евентуална война. В писмата си до Карлос V, които са доста добър исторически извор, Кортес пише, че бил възприеман като въплъщение на крилатия бог – змия - Кетцалкуатл или  понякога за самия него. Същевременно испанците, които останали при Веракрус били атакувани и Кортес бил принуден да плени Монтесума в собствения му дворец, принуждавайки го да се закълне във вярност на Карлос V. С този ход Кортес искал да подсигури позицията си в столицата за да може спокойно да се притече на помощ на испанците ,които останали на брега. Веласкес изпратил експедиция водена от Панфило де Нарвес, която трябвало да задържи Кортес и да го отведе обратно в Куба. Експедицията пристигна в Мексико на 20 април 1520 година и наброявала около 1 100 мъже, а Кортес тръгнал с около 200 от Теночтитлан. Въпреки превъзходството си Нарвес загубил, като в последствие повечето негови войници се присъединили към Кортес. Същевременно един от военачалниците на Кортес Педро де Алварадо извършил така нареченото „клане в главния храм”. Присъствайки на едно ацтекско жертвоприношение Алварадо не можал да понесе варварската гледка и призовал всички негови братя, католици да накажат индианците с оръжие. Този акт сам по себе си представлява непреценена, първична реакция, която предизвикала бунт в Теночтитлан и по този начин лишила испанците от доста изгодната им позиция в столицата. Кортес пристига в столицата в края на юни, като призовавал за мир заедно с Монтесума, но бунтът набрал такава мощ, че самият император бил убит с камъни, по заповед на първия си военачалник на 1 юли 1520 година. Важен момент в бунта е така наречената La noche triste - Нощта на сълзите или Тъжната нощ, състояла се в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Испанците били буквално посечени от бунтовниците, опитвайки се да избягат по тънкия мост, който е единственият изход от града, тъй като Теночтитлан бил заобиколен от езеро. Съкровищата, които били събрани от конкистадорите  били загубени както и тяхната артилерия. След битката при Отумба в която испанците избили около 20 000 ацтеки те достигнали Тлакскала, но със сериозни загуби. Освен че загубили артилерията си испанците дали и около 870 жертви. Същевременно от Куба пристигнали подкрепления, активизирали се и местните съюзници на Кортес. Самият Кортес драстично сменил военния си подход към столицата на ацтеките. Той заедно с приблизително десетхилядна армия, която се състояла предимно от войниците на съюзните племена, подложил Теночтитлан на осеммесечна обсада прекъсвайки достъпа на провизии към града. Това както и шарката, разпространила се в града допринесли за успеха на Кортес. На 13 август 1521 година, испанците успели да пленят владетеля на столицата-Куахтемок и да навлязат в града, слагайки край на империята на ацтеките. Теночтитлан бива преименуван на града на Мексико или  sociedad de Mexico, a самият Кортес управлява града като губернатор от 1521 до 1524 година.

Prisin de Guatimocn ltimo emperador de Mjico Museo de Zaragoza

Експедицията на Кортес само по себе си е била незаконна. Като подчинен на губернатора на Куба, Кортес е трябвало да се подчинява на него. Своенравното му отплаване било акт на открито неподчинение. Естествено териториите, които Кортес завладява и златото от тях в името на Испанската корона и католическата църква не само ще оправдаят неговите действия, но и ще го обсипят с богатство и слава. Още през 1519 година Карлос V (Карлос I  Велики), който става и император на Свещената Римска империя назначава Ернан Кортес за губернатор, съдия и генерал-капитан на новозавладените територии. С този акт фактически кралят признава завоеванията и статута на Кортес. Същевременно обаче Карлос назначава и четирима административни помощници на Кортес, които да му асистират при управлението. С този ход кралят искал да ограничи Кортес до някаква степен, налагайки влиянието на короната в новозавладените земи. След падането на Теночтитлан, Кортес започнал да издига на негово място град (Мексико) по европейски модел, който ще се превърне в един от най-важните градове в Нова Испания. Паралелно с това, той започнал да строи и много отделни градове из новите територии като по този начин разширил испанските владения в новия свят. Енкомендиата била официално наложена като земевладелска система в Нова Испания през 1524 година. Кортес положил огромни усилия да приобщи местните към католицизма като строял църкви и финансирал множество мисии с тази цел. Но проблемите пред него далеч не свършвали. През 1523 година от Испания била изпратена експедиция  водена от Франциско де Гарай, която имала за цел да завладее региона Пануко, който се намирал в северната част на Мексиканския залив. Кортес имал стара вражда с Диего Веласкес, Диего Колумб, епископ Фонсека и Гарай, които ненавиждали Кортес заради неговото бързо и незаконно издигане в новите земи. Той се опасявал, че може да стане жертва на заговор против него. В четвъртото си писмо до Карлос V, Кортес описва създалата се ситуация. В последствие кралят заповядва Гарай да не се бърка в политиката на Нова Испания. Този акт от страна на Карлос ограничил новата експедиция, премахвайки всякакви пречки пред Кортес, който започнал да се издига все по-нагоре в йерархията.

От 1524 до 1526 година Кортес водил експедиция срещу Хондурас, който бил под властта на отцепилия се Кристобал де Олид, което представлявало висша измяна. Кортес победил Олид, но понеже бил сигурен, че зад тази измяна стои Диего Веласкес, наредил той да бъде арестуван. В тази експедиция бил обесен и пленения Куахтемок. Кортес имал правото и властта да арестува Веласкес, поради постовете дадени му от Короната. Съветът на Индиите и Короната на Кастилия сериозно започнали да се притесняват от властта на Кортес. В петото си писмо до краля, Кортес се опитва  оправдае действията си, като обяснява, че те са насочени срещу „многото врагове на испанската корона, които са замъглили погледа на Негово величество”. Самият Карлос V не обърнал сериозно внимание на обвиненията, повдигнати от Кортес в писмото му, тъй като позициите на Испания в Европа били застрашени от една страна от  войните с Франция, а от друга от германските протестанти и разширяващата се Османска империя. Докато приходите от колониите финансирали страната и нейните войни в Европа, кралят не се заемал сериозно с положението в тях. Този факт обяснява и беззаконието и своеволието, което царяло из Нова Испания. Важно е да отбележим, че след 1521 година Карлос се занимавал с  проблемите, отнасящи се до неговите германски владения, а Испания била управлявана от регент-епископ Адриан Утрехтски, който ще стане папа Адриан VI  от 9 януари 1522 година. Диего Веласкес и епископ Хуан Родригез де Фонсека убедили регента да назначи Луйс Понс де Леон за комисар на Нова Испания, който трябвало да разследва Кортес и дори да го арестува. Важно е да отбележим, че всички тези действия от страна на Веласкес и Фонсека имат за цел да ограничат Кортес и дори до го свалят от благоприятните за него позиции, които до някаква степен застрашават самите тях. Самият Кортес казва:

„Да се бориш срещу своите братя се оказва по-трудно от покоряването на една цивилизация…”

Jakob Seisenegger 001Паралелно с това, Фонсека, който стои начело на Испанския колониален департамент, заедно с Веласкес ще използват всяка възможност, и дори фалшиви факти относно Кортес, за да го злепоставят пред Съвета на Индиите. Няколко дни след завръщането на Кортес от хондураската му експедиция Понс де Леон го свалил от поста му на губернатор на Нова Испания. Скоро след това де Леон се разболял тежко и умрял, като преди това назначил Маркос де Агилар за alcalde major или губернатор. Но самият Агилар бил стар и също бързо се разболял. През август 1527 г. длъжността на Агилар била поета от Алонсо де Естрада.  Същевременно Кортес бил разгневен. Ръката на един от неговите поддръжници била  отрязана. Кортес се оплакал, но Естрада наредил той да бъде прогонен от Нова Испания. През 1528 година Кортес се завърнал в Испания за да обжалва действията на Естрада пред самия Карлос V, а Хуан Алтамирано и Алонсо Валиенте останали в Мексико, като негови представители. Пред съвета на краля Кортес доказва, че е допринесъл много повече за испанката корона, от колкото се предполага. На обвиненията, че е укривал злато, той отговаря с документи, които показват, че той дори е пращал към Испания повече от нужната една пета. Карлос V е доста приятно изненадан от постиженията на Кортес и го награждава с ордена на Сантиаго, а през 1529 година му е дадена титлата "Marqués del Valle de Oaxaca”- Маркиз на долината Оаксака - най-богатата долина в Нова Испания. Тази титла осигурила на Кортес  около 23 000 подчинени. Въпреки, че той бил удостоен с нови благороднически титли и значително разширена енкомендиа, Кортес не е бил отново назначен за губернатор на Нова Испания. През 1530 година Кортес се завърнал в Мексико. Макар и с титлите, които получил от Карлос V, той вече нямал такова влияние в завладените от него земи. Независимо, че имал позволението да продължи своите експедиции и завоевания, той ще бъде постоянно ограничаван и обвиняван от назначения за отговарящ за гражданските дела в Нова Испания   през 1535 година, Антонио Мендоса. Връщайки се в Мексико, Кортес разбира, че в страната цари хаос. Мендоса подозирал, че Кортес се готви за бунт, с цел да си върне предишния статут. За да предотврати всякакви благоприятни за Кортес възможности и да ограничи още повече влиянието му, Мендоса обвинява Кортес в убийството на  неговата първа жена. Първоначално обвинението хвърля лоша сянка върху Кортес и неговите последователи започват постепенно да странят от него. Самият процес протича дълго, като представлява недобре планиран ход от страна на Мендоса. Ако Кортес е обявен за невинен, това ще привлече множество хора към него и старият му статут ще бъде със сигурност възстановен. Ако е намерен  за виновен, останалите му верни поддръжници и самият Кортес ще предизвикат размирици, което ще доведен до криза в отношенията в Нова Испания. Същевременно и мълчанието от страна на съда не било добра позиция, тъй като колкото повече се бавел процеса срещу Кортес, толкова повече ставало ясно, че това е инсинуация от страна на Мендоса. Фактически точно тази позиция осигурила на Кортес по-висш статут през 1536  година. След като успял да установи  някакъв ред в Мексико Кортес се оттеглил в резиденцията си в Куернавака – 70 километра южно от града Мексико. През 1536 година Кортес организирал експедиция до северозападната част на Мексико, откривайки полуостров Долна Калифорния. Паралелно с това той започнал да оспорва правото си да изследва днешна Калифорния с Мендоса. Последната мащабна експедиция на Кортес е през 1539 година, когато Франциско де Улоа открива калифорнийския залив, който е преименуван на Морето на Кортес. Същевременно Кортес организирал и експедиции по крайбрежието на Тихия океан.

През 1541 година се завръща в Испания, която сякаш не го познава. Самият крал не може да го познае, когато той си проправя път през тълпата за да поздрави Карлос. Когато го вижда, кралят го пита кой е той, а Кортес му отговаря.

„Аз съм човекът, който ти даде повече провинции от колкото твоите предци, грандове”

През същата година Кортес участва в експедицията към Алжир, който бил под османска власт и в него се подвизавал адмирала (капуданпашата) на османския флот – Хайредин Барбароса, който успял да победи испанците при Превеза през 1538 година. Също както при Превеза така и сега испанския флот бил разгромен, а Кортес едва не се удавил. Към 1544  година Кортес изпаднал в дългове, но все още бил сравнително богат. Февруари същата година той поискал пари от кралската хазна, които му се полагали по право, но така и не взел нищо през следващите три години. През 1547 г. той решил да се завърне в Мескико, но когато стига Севиля се разболял от дизентерия. На 2 декември Кортес умира от плеврит на 62 годишна възраст в Кастилеха де ла Куеста близо до Севиля. Също като Христофор Колумб, той умира богат, но неуважаван   от обществото човек.