istoria

 

 

Османска империя

Диван-и Хумаюн - Министерски съвет в Османската империя

 

Октай Алиев

 

В памет на професор Халил Иналджък (1916-2016)

 

337px Sadrazamlik nisanlari.svgЗа благополучието на една империя като Османската са нужни добре действащи висши органи и опитни държавници, които трябва да са съсредоточени в Министерски съвет – „Диван-и Хюмаюна“ или Дивана на Османската империя. Диванът в Османската империя е висшият административен и съвещателен орган. Това е мястото, където се казва последната дума от султана и е органът, благодарение на който султаните налагат своята власт в Империята в продължение на близо шест века. Преди османците Министерски съвет (диван) са имали и други мюсюлмански държави като Абасидския халифат, Селджукския султанат, Монголския персийски илханат,  Мамелюкски Египет и анадолските бейлици1, а османците им последвали примера и създали свой министерски съвет. Диванът по всяка вероятност е създаден по времето на Орхан I Гази (1326-1362). Първоначално играе роля на висш съдебен съвет, в чийто заседания длъжностните лица изслушват тъжби на поданиците на Империята. Това е и мястото, където се обсъждат военни планове. Решенията, които се вземат в диванските заседания, се наричат „хюкюм”, а специалните тетрадки, където се пишат тези решения, се наричат „мюхимме дефтерлери”. Диванът се събира рано сутрин в сарая (след сутрешната молитва) и понякога продължавал до обед. Там се решавали важни проблеми - политически, финансови, икономически, административни, правни, религиозни и т.н. Всеки, независимо от своята религия, традиции, етнос и т.н. имал право да изложи своите тъжби пред длъжностните лица. Имали право да се оплакват от кадиите на региона, от бейовете, от управителите и общо взето от всеки, който не си върши работата подобаващо и се държи твърде зле с регионалните жители. Ето как подробно ни описва едно заседание на Дивана, лекарят на Баязид I (1389-1402), египтянинът Шамс ал-Дин:

Прочети още...

Арудж и Хайредин Барбароса

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"


Oruc Reis captures a galleyОт кръстоносните походи насам между последователите на двете големи религии — исляма и християнството — се възцарила фанатична омраза. Оправдаващи своите действия с религиозни мотиви, те се избивали, ограбвали и заробвали един други в служба на единствено правата за всекиго вяра, а в действителност всеки застъпвал нагли политически и икономически интереси.

В 1453 година турците завладели Константинопол и разпрострели господството си над южните брегове на Средиземно море. В 1492 година маврите били прогонени от Испания в Северна Африка и подсилили там турската сфера на влияние. Наред е религиозната нетърпимост у арабите възникнало желанието да отмъщават за изгубените земевладения на Иберийския полуостров. И понеже скъперническата камениста североафриканска земя предлагала оскъден и горчив хляб само на малцина селяни и търговци, много пропъдени от Испания араби се опитвали да изкарват препитанието си от пиратство. По същото време и под предлог, че продължават „богоугодната война“ срещу мюсюлманството, испанските хидалгос започнали да нападат Северна Африка. В първото десетилетие на шестнадесетия век те завладели много градове по североафриканското крайбрежие и по островите, които се намират пред него, и ги укрепявали с фортове и гарнизони.

Прочети още...

Ролята на харема в политическия живот на Османската империя

 

Случаите на Хюррем султан и Кьосем султан

 

Кирила Г. Атанасова

 

Jean Baptiste van Mour 010Столетия наред харемът, неговите обитатели (по-скоро обитателки) и тяхното ежедневие са обект на фантазиите на редица писатели, поети, художници и пътешественици. Обвит в тайнствена мистерия, далеч от очите и ушите на обикновените хора, отделението, в което живее семейството на султана, крие най-съкровените държавни тайни и е арена на политически, династически и любовни интриги. Западът често гледа на жените в харемите като на обикновени робини и сексуални обекти1, но всъщност на практика може да се види, че това далеч не е така.

Целта на текста е да установи ролята на харема на политическата сцена на Османската империя и влиянието му  върху развитието на страната в периода ХVІ – ХVІІ в.2  Във връзка с това се разглеждат йерархията и оформянето на институцията и се привеждат два примера – случаите на Хюррем султан (1502/4 – 1558 г.) и на Кьосем султан (ок. 1582 – 1651 г.).

Прочети още...

Османският кадия

 

Илбер Ортайлъ


Rumeli KazaskeriКадийството е много важна институция и на Османската империя, и на всички ислямски страни. Думата кадия произхожда от арабски и означава съдия. Всеизвестно е, че това е една много своеобразна институция. Същевременно и не е, защото докато съществуват човешки общества и държава на този свят, ще има съдия. Интересното тук по-скоро е, че в Османската империя кадията управлява градовете.

Османският кадия може да бъде както съдия в съда, така и нотариус, инспектор на вакъфите в града и, естествено, управник на общината. С други думи, той проверява задължените да спазват сигурността в града забити, субашии1, асесбашии2 и е техен началник. Мухтесибът (чиновникът, имащ задължението да проверява еснафа в чаршията), също е прикрепен към него и тук забелязваме съвместяването на няколко длъжности. Това е така и в другите империи. Префектът в стария Рим, номархът, наричан още епарх във Византия, и прикрепеният към него агораномос (осигуряващ реда в пазара), са точно като кадията и мухтесиба в ислямските държави.

Прочети още...

Мехмед паша Соколлу - творецът на "меката империя"

 

Тиберий Баръмов

 

SokullupasaИсторията на Мехмед паша Соколович или Соколлу е един от най-драматичните моменти в историята на Османската империя, на Западните Балкани и на еничарството. Управлявал при управлението на трима султани, почти пълновластен господар на империята при Селим ІІ, Мехмед паша, не би било пресилено, става образец за верен служител, издигнал се практически от нищото със старание и даровитост, живял и загинал, служейки на султана си. Едновременно с това той не допуска да бъде забравен родния му край, не забравя и корените си, с което си спечелва любовта на три народа днес – сърби, бошняци и хървати – всеки от които претендира, че именно от него е произлязъл този талантлив управител. С това освен Мехмед паша успява да съчетае в личността си почти несъчетаемото – имперският тип чиновник, който независимо от произхода си служи вярно на владетеля, и на местния, националния герой. Забележителното в случая е, че това става в абсолютна хармония, т.е. без да имаме ние сведения днес дали в един или друг момент Мехмед паша е бил изправен пред избор между служебния си дълг и собствените си чувства.

Прочети още...

Сюлейман Великолепни

 

Публикувано по: История на Османската империя, под редакцията на Робер Мантран, С., 1999 г.

С любезното съгласие на издателство Рива

 

Жил Венщейн

 

EmperorSuleimanСюлейман I - за нас Сюлейман Великолепни - е несъмнено най-прочутият владетел от османската династия, единственият, който безусловно се нарежда сред великите образи в световната история. В това има нещо несправедливо, защото много от неговите предшественици не са стояли по-долу от него и са допринесли в същата степен за изграждането на приказната империя, която той получава в наследство. От друга страна, сред множеството незначителни или съвсем неуравновесени личности - негови приемници - се открояват още няколко смели и предприемчиви владетели. И все пак неговото управление, внушително по своята продължителност (1520-1566), отговаря на най-блестящия период от дългата османска история: по негово време и до наши дни за Запада и за Изтока той е символ на величие, което умее да създава и използва.

Прочети още...