istoria

 

 

Ендерун

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

Публикува се с любезното разрешение на Издателството

 

enderunНай-фундаменталната институция в държавната администрация на Османската империя до XVIII в. е Ендерун, което в превод от персийски означава „вътрешна част“. Днес частта в двореца „Топкапъ“, която се намира вляво и вдясно след Баб - юс Сааде и включва двора от Залата за аудиенции нататък, наричаме Ендерун. Веднага като влезем в този двор, вдясно се намират първите стаи на Ендерун. Какво представляват те? Това са учебно-възпитателни помещения, но не в смисъла на класни стаи. Действително Ендерун е частта, която заема най-централно място в двореца. След Баб - юс Сааде започва личното пространство на падишаха. Тук държавният живот свършва.

Ендерун е мястото, където цивилните дворцови аги живеят и биват възпитавани и обслужвани. Една от вратите му води към харема. Известна истина е, че възпитаниците на Ендерун са най-избраните във физическо и умствено отношение младежи сред рекрутите. Тук идват момчета, избрани от дворците в Едирне и Галата, горе-долу в пубертетна възраст, на 14-15 години. Знае се, че тукашните младежи са взети за ендерунски аги. Само че тези аги са все още неопитни и само кандидати. Според униформата, която получавали, агите се наричали доламалъ (в началото на обучението) и кафтанлъ, или чиновници, кандидати за повишение. Тези, които не успявали да преминат този етап, били изпращани в корпуса капъкулу и спахийските бюлюци.

Ендерун е място, където се води труден живот. Това е дворцова школа, но не училище в смисъла, в който го разбираме днес. На децата, които постъпвали тук, учителите преподавали задълбочено турската култура и исляма. Мнозина от тези деца ставали известни личности. Сред издигналите се в музикалния живот на османската история е и познатият ни като Али Уфки бей Алберт Боровиус. Живял е самотен. Нямаме сведения за последния етап от живота му, нито как е починал. Но творбата му, описваща прекараните в Ендерун години, трябва да се прочете. Тя предлага безценни сведения за системата на обучение в Ендерун.

Първоначално децата се обучавали на светски обноски, изучавали малко наука и изкуство в малките и големите стаи, след което със специална заповед на падишаха преминавали към по-висока степен на обучение.

Агите се събуждали с утринния призив за молитва, ако било необходимо, се отивало на турска баня, непременно се отслужвала утринната молитва и после започвал всекидневният живот. При невнимателна и неподходяща постъпка на софрата за хранене следвали мъмрене или слагане на белезници. Несериозните обръщения, непристойното държане, буйството, отклонението от установените правила на обличане също се наказвали строго. С други думи, обръщало се специално внимание на дисциплината и на взаимоотношенията между членовете на Ендерун. Целият този строг начин на живот буквално наподобява принципите на йезуитската секта през XVI в. и показва, че някои неграмотни предположения по отношение на Ендерун не са нищо друго, освен доказателство за невежество.

Килията на сеферлиите (степен, в която се повишават след първите два класа) се появява през XVII в., след като султан Мурад IV взема със себе си на поход агите от тази килия, за да му слугуват в тежките условия на една война. Отделенията, построени от Мехмед II и разположени от самото начало в днешната съкровищница, са т. нар. килии на килерлиите и на хазнедар1 в Ендерун. Килерлиите се грижат за складовете с хранителни припаси и обслужват падишаха, като тук има много почитани дворцови членове. Днес там се помещава Дирекцията на музея на двореца „Топкапъ“.

Ако произлезлите от Ендерун аги са повишени в съсловието кафтанлии, когато се назначават на работа извън двореца те встъпват на служба най-малко със звание генерал-майор. Например пътят на един килерлия е открит за длъжността бейлербей. Без съмнение „маршалите“ на двореца - хас одалиите (ръководени от хас одабашия, който е с чин везир), оформяли най-елитната група сред агите в Ендерун. Те притежавали привилегии, които не се срещат на друго място. Например в Агалар джамия в Ендерун (днес се използва като библиотека за ръкописи и редки издания), в покритата с порцеланови плочки част, отслужвали заедно с падишаха всекидневните си молитви. А в другата, варосана част на джамията отслужвали молитвите си останалите аги. Отражението на чина не само върху униформата и обръщението, но и в молитвеното пространство, вероятно може да се види само тук.

Поради елитното си положение хас одалиите охранявали свещените реликви на Пророка и халифите. Хас одабашията е със звание „маршал“ в двореца. Идващият след него силяхтарага е със степен главен адютант на двореца и той е шефът на протокола в тържествата.

Ендерун е институция, в която се възпитавало бъдещото ръководно съсловие на империята. От обучаващите се тук момчета, в голямата си част рекрутирани от най-затънтените места на Балканите и Кавказ, израствал и се оформял държавният елит. В известен смисъл тези достойни мъже, впечатляващи всички както с физиката, така и с поведението си, създавали пред света образа на държавата. Всеки чужденец и пътеписец, посетил Истанбул, не могъл да не „фотографира“ и предълго да описва церемониите, в които участвали възпитаниците на Ендерун, като препасването на сабя и петъчния селямлък, които се провеждали извън двореца. Освен с физическите си качества, които били и една от причините за включването им тук, ендерунците силно впечатлявали не само чужденците, но и народа с униформите си, и особено със соргучите2 на придружителите си, наричани пейк. Сред пътеписите почти няма такива, в които да не се открият медни гравюри на тези държавни мъже в османските церемонии. Не е измислица следният много известен случай: вървящ след този разкошен полк беден бекташийски дервиш погледнал към небето и казал: „Аллах мой, виж състоянието на служителите на падишаха, погледни и своя беден раб..."

От Ендерун произлизат даровити музиканти (като Боровиус, или Али Уфки бей), атлети, останали в историята с рекордите си, писатели и философи. Но, разбира се, сред възпитаниците на Ендерун най-много са военачалниците, които оказват влияние най-малко върху три столетия от османската история. Няма съмнение, че има и рекрути, които изобщо не се отбиват в Ендерун, както и такива, произхождащи от средите на аджемиогланите, които усвояват и религията, и езика при селяните в околните села на Истанбул. Но поведението и обаянието на ендерунците е нещо друго. Ендерун е школа, която показва, че аристокрацията може да се създаде не само по генетичен път, но и с обучение, с възпитание. Названието „имперска школа“ изключително подхожда за това място. Изследванията върху Ендерун са дело почти на чужди специалисти, стремящи се да разкрият основите на османското управление.

В XIX в. постепенно се появяват училища от типа на Политически науки, Право, Военна академия и в началото на XX в., както знаем, представляващият вече една руина Ендерун е разпуснат.

Днес в тази част на двореца „Топкапъ“ се намират отделението за султанските облекла и четирите отделения на съкровищницата. В помещението на килерлиите е дирекцията на музея. Секцията с часовниците е в килията на хазнедарите. Портретите и свещените реликви заемат място в т. нар. хас ода3. Джамията на ендерунските аги в центъра на площадчето продължава да съхранява славата си като отдел за стари книги и ръкописи. В края на този комплекс една врата води от двора към харема. И той в определен план е мястото, където се възпитават девойките за това ново съсловие, за управленската прослойка. Защото членовете на харема са девойки, които се рекрутират (или се купуват) и се възпитават не само за да станат жени или прислужнички на султана, а в определен план и за да намерят късмета си.

В Ендерун се намира и имперската хазна, която винаги се заключва с печата на султан Селим I - като своеобразно признание на това, че при неговото властване тя е била най-богата. Библиотеката пък носи името на султан Ахмед III, калиграф и обичащ да чете падишах. Днес там почти не се съхраняват ръкописи, те са в джамията на ендерунските аги.

Най-съществената особеност на османското възпитание е, че то представлява една система, опираща се повече върху подбора и възпитанието на младежи, притежаващи способността да се издигнат, отколкото върху генетиката и създаването на наследствена елитна прослойка. От тази гледна точка Ендерун е много оригинален случай. Османците не са единствените в историята, които прилагат тази система, използват я и мамелюците. И в средноазиатските ханства се наблюдава подобна система. Но сред всички тях най-своеобразно организираната е Ендерун.

Как се възпитават учениците?

За това нещо вече съм споменал в главата „Кръвният данък в Османската империя“. Учениците, избирани от девширме емина на всеки 3 или 5 години по рекрутската система, се докарвали от Балканите и особено от Кавказ и се приемали в двореца „Галата“, двореца в Едирне и двореца на Ибрахим паша в Султанахмед. Функцията на тези школи продължава до края на XVII в. След това всъщност рекрутството излиза от познатата ни структура и в Ендерун постъпват други възпитаници.

Както в казармите на аджемиогланите, така и агите в Ендерун (тоест младите ученици) до края на живота си носят прякорите, които получават тук. Спомняме си везири и велики везири с прякори като Табанъяссъ (с плоско стъпало), Бойнуегри (с кривата шия), Семиз (тлъстият) - породени от физически недостатъци, или Йокюз (вол) и др., показващи черти от нрава. Тази традиция продължава и в „ Галатасарай“, и в Политически науки. Някои ги получават във връзка с професиите си. Например прякорът Кеманкеш показва, че носителят му не е школник, а атлет. Прякорът Тавил - дългуч - на Соколович също е останал от училището.

Някои от взетите в двореца в Едирне и Галата ученици, в зависимост от способностите си в службата и обучението, на 15-16-годишна възраст са докарвани в двореца „Топкапъ“. Тези, които заедно с обучението си се издигат и служебно, се качват една степен по-високо. Без съмнение, наред с тези, чийто живот след преминаването им в Ендерун протича докрая в този дворец, има и такива, които с длъжности като хас одабашия, хазнедарбашия4, чухадарага5, силяхтарага и др., достигат до бейлербейове, че дори и до везири.

Нека не търсим съответствие на Ендерун в съвременния свят. Сравняването с Политически науки у нас е и правилно, и погрешно. Трябва да се знае, че това не е феодално училище в класическия смисъл. Членовете са подложени на строг подбор, наблюдение и следене. Основното е, че тази владееща способността да служи и да обслужва група е могла да следва с изтънченост определена етикеция. Пак поради тази причина тук е оформена една специфична група. Ендерун е място, където хора, идващи от различни области - от славянските краища, от предели, където се говори на гръцки, албански и пр., се обединяват около един дворцов език, стил, ритуал и дело.

В езика на човека, излязъл от двореца, съществува акцент, характерен за родното място. Това можеше да се види доскоро - в първите 25-30 години след превръщането на двореца „Топкапъ“ в музей тук имаше служители с такъв произход. Отношението и връзката на възпитания в Ендерун човек със стария му език, религия и народност се прекъсват с времето. Той започва да принадлежи на нова културна среда. (Това се отнася и за девойките от харема.) Има само един елемент, който не им изневерява: паметта. Не могат да прекрачат извън нея. Става везир с три туги6, служи в отдалечените вилаети на империята. Точно както племенникът на Соколович - Мустафа паша, който става бейлербей на Будим... И един ден приема с покорна глава фермана за казънта си, донесен от чаушбашията в атлазена торбичка. Защото Ендерунецът няма на какво друго да се осланя, освен на държавата. Именно затова възпитаните в османския Ендерун - поради способностите им, както и поради съперничество, а в някои случаи поради превъзходството им - са недолюбвани от другите в двореца. Аджемиогланите ги наричат „дворцови плъхове“. Дори улемата, която е възпитавана в медресетата, както и служителите от чиновническата прослойка, гледат по този начин на ендерунските си конкуренти.

Не бива да се забравя, че в този корпус империята възпитава най-верните началници, които ще я управляват. Ето това е особено важно качество. Произлезлите оттук хора стават везири, изпълняват длъжността еничарски ага, „тежат“ в държавната йерархия, дори в множество чиновнически служби, но никога не забравят, че са раби на падишаха, че са съсловие за обслужване на султана. Отлично усвояват идеята за целостта на държавата. Поради тази причина дошлият в империята ни през XVI в. (в епохата на Законодателя) посланик на Австрийската империя Ожие дьо Бусбек в малко идеалистичен стил, но не без доза завист, обяснява положението така: „Турската държава, държавата на османските турци, империята, ръководят хора с достойнства, богати и красиви, със звания, които са придобили с много старание. Няма както у нас наследствена аристокрация. Поради това става дума за империя, разширяваща се не с бездарни, а със способни хора, за империя издигаща се, покоряваща бъдещето.“

Както в случая с кръвния данък, така и при постепенното премахване на Ендерун в XVIII и XIX в. заработва една и съща система. През епохата на Танзимата преводаческата група на Високата порта, в която влизат способни младежи от различни краища на империята, възпитава големи личности като великия везир Мехмед Емин Али паша, Митхад паша и др.

Ендерун олицетворява самобитността на традицията за възпитаване на държавни мъже в Османската империя. Тази традиция в XIX в. улеснява откриването на училища като Галатасарай, Политически науки (за ръководно-административни кадри), както и на такива с пансионати като Медицинското, Ветеринарното и Инженерното училище. Османската империя чрез Ендерун и харема създава една управленска и дворцова група не на основата на кръвна аристокрация, а на базата на хора с качества, притежаващи способността да се издигат. Така по тези земи не се разрешава издигането на друга династия, освен османската. Това е един от най-важните моменти. Ето тази страна на Ендерун заслужава да бъде повече изследвана.

 

1Ковчежник, касиер.
2Перо или пискюл на чалмата на падишаха.
3Помещение в Топкапъ, където се пазят свещените реликви.
4Началник на ковчежниците и касиерите в империята.
5Важен слуга на падишаха.
6Старинно турско знаме представляващо дълго копие с конска опашка и златно кълбо на върха.