istoria

 

 

Високата порта

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

Thomas allom c1840 The Enterance to DivanБаб-ъ Али1 - често ни се случва да чуваме този израз. По-скоро, вече не го чуваме, защото, откакто печатните медии напуснаха тези квартали и се оттеглиха в Икителли извън историческия Истанбул, Баб-ъ Али престана да се използва и като название за пресата.

В действителност ние си представяме Баб-ъ Али като име, синонимно на турския печат, поради множеството редакции на вестници в този квартал, но през XIX в. под Баб-ъ Али светът подразбира османската държава и правителство. В превод на френски Sublimeporte, на немски - Hoherforte, с руския си вариант Верховный двор изразът Високата порта се използва за османското правителство. В преписките и дипломатическите рапорти констатираме как „Баб-ъ Али иска това“, „Високата порта действа иначе“, „Високата порта се колебае“..., и този израз олицетворява Османската империя.

През миналия век въпросният израз директно назовава правителството. Дотолкова, че в Иран, в периода на сефевидите2 и каджарите3, вероятно поради османското владичество, в Казвин и в Исфахан централните правителствени учреждения се наименуват Али Капъ - производно от въпросния израз, със значение „висока порта, врата“. Той е по-турски от нашия, но спорно е дали правителственото учреждение е дотолкова институционализирано там.

Днес, когато тръгнем от Сиркеджи към парка „Гюлхане“, от единия ъгъл срещу Алай кьошк, от другия - срещу зданието на Съда за защита на държавата, виждаме дървената врата, или т.нар. някога Висока порта. Тя продължава да е дървена, а и такава би следвало да бъде. Зад вратата, сред двора, се намира Департаментът по държавните архиви към Министър-председателството, чието здание е дело на братята Фосати от Миланската академия „Брера“. През 1911-а той претърпява голям пожар и много исторически документи се превръщат в пепел, а преди няколко години, когато се запалва дефтердарството4, част от нашия архив пак бе изправена пред голяма опасност.

Високата порта е свикнала на пожари. През XVIII в. тя преживява няколко такива. През 1808-а Алемдар Мустафа паша тук се самоотбранява, а и отбранява с оръжие в ръка останалата в харема своя наложница от нападналите конака му еничари. След това, подпалвайки склада за боеприпаси, заедно с конака във въздуха политат няколкостотин еничари. Това политическо харакири е от случаите, на които често се натъкваме в турската държавна традиция. След този случай Високата порта и конакът отново са построени. „Дървеният“ период на Високата порта приключва с Танзимата. Завършеното през 1844-а каменно съоръжение, днес Истанбулско валийство, е старата сграда на великото везирство.

Миналият век Баб-ъ Али е кварталът на учениците, или кварталът, където израстват хора, ориентирали се към държавна служба. Затова „Баб-ъ Алийско ефенди“, „Баб-ъ Алийски писар“... са понятия, които назовават кандидатите за държавна работа, младото чиновническо съсловие. Независимо дали с положително или с отрицателно значение, някои изрази като „Баб-ъ Алийски манталитет“, „Баб-ъ Алийско двуличие“, „Баб-ъ Алийски ефендилък“, „Баб-ъ Алийско поведение“ си извоюват място в езика ни.

Мнозина от нас може би дори не предполагат, че до началото на XIX в. институциите, които представляват държавата, са много малко. Дворецът „Топкапъ“ е домът на падишаха и само някои отделения около него имат друго предназначение. Харемът е първата му част, тъй като представлява частния дом на падишаха.

Ендерун е мястото, където се възпитават служителите и чиновниците в двореца. Диван-ъ Хумаюн5 (Диванът) в юридически план институция ли е? Както знаем, под Кулата на справедливостта се разглеждат държавните дела и Диванът е една от най-важните и трайни институции на Османската империя. Тук накратко ще се спрем върху него.

В Дивана освен великия везир участват и казаскерите6 на Анатолия и Румелия. След XVI в., независимо че е водачът на съсловието на учените, шейх-юл ислямът не участва в съвета. Той не е постоянен член на Дивана. Разбира се, има още първи, втори, трети, четвърти везир. Сред тях следват капитан паша7, или адмиралът, и еничарският ага. По един твърде интересен начин нишанджията8 е началникът на всички кадастрални регистри, вътрешни и външни преписки. Това са служебните лица, които участват в заседанията на Дивана.

Знаем, че тук се разнищват важни въпроси. Отделно от това веднъж в седмицата (и това е петък следобед) е ден за жалби. С други думи, молбата, която се подава по повод на приключил вече съдебен процес или затулено дело, или неправдиво приключило такова, още веднъж се поставя за разглеждане и решението по него веднага се произнася.

Диванът е административна институция, представляваща империята, и в канцелариите около него работят щатните чиновници. Следователно, дворецът не е само резиденция на султана, той изпълнява много съществена функция. Конакът на великия везир, който наричаме Баб-ъ Али, от XVII в. се намира на познатото си място и е както лична резиденция на везира, така и офис, в който работят определени държавни служители.

Всички служещи тук не са хора, на които великият везир заплаща от бюджета си. Всъщност в стария държавен порядък преди XIX в. важните държавни ръководители разполагат с определени свои слуги, наречени капъ халкъ, на които плащат те самите. Дори част от тях извън службата си в конака, вършат и държавни работи - помагат на великия везир. Това е валидно и за другите служители.

Накратко, днешната Висока порта, която е конакът на истанбулския валия, е много по-широко пространство и вътре в него се помещават някои държавни офиси, които днес не можем дори да си ги представим. Например финансите са тук. Няма структура като министерство на външните работи, но има лица, които изпълняват работата на това министерство. Начело на тези хора стои чиновник, смятан за специалист по проблемите на външната дипломация. Дотолкова, че по време на Карловацкия договор (с негативно място в историята на империята ни, но и важен от гледна точка на новия развой), стойността на тези чиновници излезе наяве.

Бъдещият Руми Мехмед паша тогава е чиновник от този ранг. По-късно той привлича внимание с умението си в областта на дипломацията и става велик везир. Високата порта по интересен начин е един от основните офиси на държавата и някои видове институции, който днес определяме като министерства, работят в нея.

Извън това място, много интересна тема представлява т.нар. Ага капия около джамията „Сюлеймание“, в която се намира главатарят на еничарите. Това място се превръща в шейх-юл ислямство. След обявяването на републиката е превърнато в Истанбулско мюфтийство. И днес продължава да е такова.

В Ага капия се съхранява един много важен наш архив, а именно съдебните регистри. Долапите, в които се пазят регистрите, са измайсторени от султан Абдулхамид II, който бил много добър дърводелец. Тези регистри обемат целия вътрешен, културен и правов живот на империята ни, на големите ни градове. Един неизчерпаем извор. Надяваме се, че за опазването на архивните единици час по-скоро ще се премине към тяхното фототипно издаване, за да могат да се използват не само от тези, които имат щастието да пътуват или живеят в Истанбул, а и от всички османски историци в страната ни и по света.

Един друг офис е този на капитан паша, който се намира в Касъмпаша. Постепенно той се превръща в морско министерство, а в наши дни е генерален щаб на флотата. Днес там се намира адмиралът ни. Щабът, който гледа към Мраморно море и Проливите, е неговият официален офис. Много интересно е, че шейх-юл ислямът няма свой конак. Където живее, това място едновременно е отредено за службата му. Следователно споменатите съоръжения през изминалите столетия по много интересен начин са материализираната форма на османската държава и затова изрази като Високата порта започват да се разпространяват и в провинцията, като там на каймакамствата9 и съдилищата се казва „държавна врата, крепост“. Например конакът в град Сафранболу, който се намира на един хълм, преди се знаеше с това име. В момента той се реставрира. Не зная каква ще е новата му функция.

От Високата порта, от конака, който в републиканския период се явява работен офис на истанбулския валия, се качваме нагоре. Срещу него днес се разполага Истанбулското дефтердарство, което е старото Министерство на финансите. След претърпения пожар и реставрацията сградата бе предоставена на Истанбулската полиция. Зад нея се намира Държавният архив. Мястото е недостатъчно за този богат архив, не се строи и нов. Истанбул и Турция не могат да съхранят наследството, иначе казано, архивите на шествековната империя. Големи в миналото държави като нашата Османска империя разполагат с архиви по външните работи. Юридически това са Велики държави, разменят си посланици. В миналото не всяка държава има посланици. Всяка държава не може да изпраща, а и във всяка държава не се изпращат посланици. Само тези със статут на велики държави юридически притежават такива права. Те си разменят министри с изключителни пълномощия. Англия, Австро-Унгария, Русия, Франция, разбира се, Османската империя, след това Германия, Италия, Испания са сред тези държави. Техните посолства всъщност трябва да се намират около Баб-ъ Али, но не зная поради какви съображения чуждите държави още от времето на Византия предпочитат срещуположния бряг и поради това всички европейски посолства са в Бейоглу.

Единственото изключение е Иранското посолство. То, знаете, се намира в Баб-ъ Али и до днес продължава да се използва като Генерално консулство. Да обърна вниманието ви на следното: в някои издания се допуска грешка - сградата е построена не от Баляновци, а от братята италианци Фосати, тя е в техния стил.

В близкото минало Високата порта преживя драматични събития. Например случаят с в. „Тан“ през 1947-а. А като се върнем по-назад в историята - известното нападение на Енвер паша и Талят (който още не е паша) на кабинета по време на заседание и убийството на военния министър. Това е един кървав правителствен преврат, дори в миналите периоди такъв не е преживян, и конакът на великия везир - днешното валийство, като погледнете в старите картички, ще видите, че се пази с автоматични пушки. Това ни кара да си спомним за известния Махмуд Шевкет паша, за покушението над него и ликвидирането му от политическия живот.

Джагалоглу е много интересен квартал. Тук виждаме различни елементи от османската история и култура. Защо този квартал се нарича Джагалоглу? Името произлиза от Джагалазаде Синан паша. Разбира се, както за мнозина паши рекрути, и за Джагалазаде съществуват различни предположения. Ако се вслушаме в Йозеф Хамер, пашата произхожда от рода на италианския аристократ Джигало. Пашата попада в плен на османските морски сили, но преди това майка му служи в нашия дворец. В един кораб тя е пленена от италианците и така конт Джигало се оженва за нея. Следователно тази скрита мюсюлманка - майката на Джагалазаде, възпитава детето си в традициите на турско-мюсюлманския дух. Поради това приемането на мюсюлманството от пашата рекрут не става много трудно. Имаме среща с един от много важните предводители и държавни мъже в османската история.

Поради това, че конакът на този почитаем служител се намира там, а и той самият основава вакъфски имоти, както множество квартали на Истанбул и този се свързва с името и славата на пашата. Кварталът е известен с училищата си, с книжарниците, печатниците си и продължава да е един от неотменимите елементи на живота в Истанбул. Тук например се намира ул. „Тиджаретхане“. Макар и да не е много привлекателен като здание, тук се помещава Държавният архив към Министър-председателството.

Като повървите по същата улица, ще видите „Ичтихад еви“. С латински букви и френски правопис е написано Ичтихад. Това е мястото, където се издава известното едноименно списание на Абдуллах Джевдет. То притежава една особеност - чете се повече, отколкото се отпечатва, с други думи, списание, което се предава от ръка на ръка. Според определението на покойния Джемил Мерич, редакторът му е модерен ислямист, което означава, че дава резки фетви за това как всяка институция на модерния живот през XIX - XX в. да е в унисон с ислямските порядки. Поради това привлича гнева на фанатизираните елементи. Говори се, че за определен период полицията била принудена да охранява сигурността на редакцията с топове.

В съседство е ул. „Чаталчешме“, в която се оглежда нашата история от XV до XX в. От ъгъла завиваме към ул. „Инджили Чавуш“, с джамията „Молла Фенари“ и училището на Рюстем. Тук има и други известни училища.

И Девическият институт „Джагалоглу“ се намира тук. Той е едно от първите индустриални училища и известно време Факултетът по политически науки се помещава в него. И днес книжарите, фотокопирните ателиета, които ползват работещите в архива, се намират в този квартал. Следователно ние се намираме в един от важните квартали на Истанбул от гледна точка на оживен издателски и културен живот, но не е възможно да се изрази същото положително мнение по отношение на физическото му състояние.

 

1Баб-ъ Али – Високата порта;
2Сефевиди – династия, управлявала Иран в периода 1501 – 1722 г.
3Каджари – хоросански тюрки, спадащи към огузко-тюркменските народи;
4Дефтердарство – министерство на финансите;
5Диван-ъ Хумаюн – държавен съвет;
6Казаскер – висш военен съдия;
7Капитан (капудан) паша – адмирал, главнокомандващ османския боен флот;
8Нишанджия – началник на държавната канцелария, пазител на султанския печат и на сборниците със султанските закони;
9Каймакамство – околийско управление