istoria

 

 

Тридесетгодишната война

Убийството на имперския генералисимус

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

422px Wallenstein Hondius 1625„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.

Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.

Прочети още...

Тридесетгодишната война

 

В  края  на ХVІ  и началото на ХVІІ в. настъпили сериозни промени в разположението на силите на международната сцена. Османската империя престанала да играе активна роля при решаването на западноевропейските проблеми. Поражението на османлиите при Лепанто през 1571 г., нанесено от обединените сили на Испания и Венеция, а заедно с това нарастващата мощ на Сефевидите в Иран принуждавали Истанбул да насочи вниманието си на изток. В Западна Европа също настъпили сериозни изменения. Испания значително отслабнала. Холандия формирала своята колониална система. Френският абсолютизъм проявявал стремежи към разширяване на владенията си. Англия също била готова да завоюва нови територии. Хабсбургите и Италия се подготвяли за нов конфликт. Център на международните противоречия станала Германия.

Прочети още...