istoria

 

 

Родна история

Дипломатическите отношения на славяни и българи с Византийската империя през VI - VII век

 

Илиян Михов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. 9, април, 2016

 

Темата за дипломатическите отношения между славяни и българи води своето начало още отпреди създаването на  Българската държава. В този период двете етнически групи играят важна роля в политическите взаимоотношения между държавите и племенните общности в Европа.

Прочети още...

Алциок — прабългарски вожд от нач. на 30-те години на VII в.

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алциок — прабълг. вожд от нач. на 30-те години на VII в. Някои учени приемат, че той е петият син на хан Кубрат, който според виз. летописи напуснал родината си и се установил в Панония. Други са на мнение, че А. е живял 30 години по-рано от Кубратовия син с предполагаемо име Алцеко и е имал по-различна полит. съдба.

Прочети още...

Алцеко (Алцек) — прабългарски вожд през 60-те години на VII в.

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алцеко (Алцек) — прабълг. вожд през 60-те години на VII в., вероятно пети син на хан Кубрат. Виз. летописи отбелязват, че след смъртта на владетеля на „Велика България“ синовете му си поделили властта и се разделили. Петият син, чието име не се споменава, стигнал до т. нар. Пентаполис (Петоградие) в областта Равена, която обхващала приблизително изт. крайбрежие на Сев. Италия. Там той се подчинил на „царството на християните“, т.е. преминал на виз. служба.

Прочети още...

Поява и същност на българското богомилство

 

Милияна Каймакамова

 

640px Beseda07Социално-религиозни учения и движения възникват и се развиват под натиска на различни фактори и условия и са изразител на състоянието на вътрешнодържавния живот и на интелектуалното равнище на обществото. Изворите сочат, че в България намират почва отшелничеството, богомилството, ереста на жидовстващите, адамитството и др. Тези богословски ереси всъщност изразяват идейната борба сред различните съсловия на българското общество и разкриват многообразието в социалните и политическите възгледи на аристокрацията и на народното мнозинство.

Прочети още...

„Именникът на първобългарските ханове" и българската държавна традиция

 

Иван Дуйчев

 

621px NominaliaOfTheBulgarianKhansUvarovManuscriptНеведнъж е заявявано, че в неспирния поток на историческия живот обичайните хронологически разграничения имат повече условно, а не абсолютно значение. Чрез поставянето и уточняването на хронологическите определения ние се мъчим да внесем — за нас самите преди всичко — известна прегледност в развоя на историческите събития. В действителност обаче една епоха подготвя следващата, закономерно съдържа предпоставките за възникването на следващата и се прелива в нея. Именно тази причинна обусловеност на следващата епоха от предходната създава онова явление на непрекъснатост или континюитет в историческото развитие, което е основна характеристика и на нашата национална история. А споровете за установяване на определени и точни датировки като разграничения между отделни исторически епохи понякога са спорове повече за външни белези. Пример за това представляват и споровете относно датата на възникване и формиране на българската държава. Установяването на тази дата е напълно необходимо, за да внесем прегледност в знанията за миналото на нашия народ. Възникването на една държава обаче е много сложен исторически процес, в който се преплитат фактори от политическо, социално и икономическо естество, както и съответни етнически съотношения, с други думи казано, фактори на вътрешното социално-икономическо и външното политическо и етническото развитие.

Прочети още...

Константин Преславски

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavskiКонстантин Преславски - бълг. книжовник от IX — X в., един от най-блестящите представители на Симеоновия интелектуален кръг в Преслав. За ранните му години не се знае нищо. Неговият съвременник Тудор черноризец Доксов съобщава, че бил Методиев ученик. На основата на това кратичко известие учените приемат, че К.П. попаднал сред Методиевите ученици непосредствено след смъртта на Константин-Кирил Философ (14.II.869) или станал близък помощник на Методий скоро след тази дата. Оттук можем да заключим, че К.П. придружавал своя учител в най-трудните години на сурова борба срещу немското духовенство в периода между 870 и 885 г. За съжаление не можем да кажем нищо повече.

Прочети още...

Наум Охридски

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st naumНаум (Наум Охридски) — един от най-близките ученици на слав. първоучители Кирил и Методий. Ист. традиция му отрежда място сред св. Седмочисленици, а култът към него е тясно преплетен с култа към Климент Охридски.

До наши дни са достигнали две жития на Н. О., но съдържащите се в тях биографични данни са оскъдни и непълни. Животът му си остава слабо документиран и изпълнен с неясноти.

Н. О. е единственият сред учениците на Кирил и Методий, за когото изрично е отбелязано, че произхождал от Мизия, т.е. че бил родом българин. Според едно от житията родителите му били богати и благородни хора. Тази фраза обаче е често срещан елемент при описание на героите на агиографски творби и не може да се приеме като „чиста монета“. По всичко личи, че Н. О. се присъединил към братята още докато били в манастира в Олимп (М. Азия). Така че той бил един от малцината, които взели активно участие при усвояването и развитието на слав. писменост.

Прочети още...

Климент Охридски

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st klementКлимент (Климент Охридски) (ок. 838 — 916), слав. просветител, бълг. книжовник, пръв епископ на бълг. език. Една от най-ярките фигури на цялата ни средновек. култура.

Роден в областта на Солун. Произхождал от местните славяни. В краткото му житие категорично е отбелязан неговият народностен произход: „Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи...“. Повече нищо не се знае за семейството му, нито пък е известно светското му име (Климент е монашеско име).

Не желаел да говори за себе си и много неща премълчавал „поради смирението си“. Подобно поведение не е учудващо — нормите на монашеското служене изисквали пълно скъсване с миналото, със света на обикновените хора, с дома, семейството, близките и роднините.

Прочети още...

Ангеларий - един от Св. Седмочисленици

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ангеларий — (неизв. — ок. 886) — един от Св. Седмочисленици редом със слав. първоапостоли и техните ученици и последователи Климент, Сава, Γоразд и Наум.

Прочети още...

Методий, брат на Константин-Кирил Философ

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Cyril methodius smallМетодий - (ок. 815 - 6.IV.885), брат на Константин-Кирил Философ, слав. просветител, равноапостол, покровител на славянството. Роден в Солун. Баща му Лъв бил друнгарий. Майка му се казвала Мария. За младите му години повече не се знае. Известно е, че когато станал на 20 години, бил назначен за архонт на една слав. област на север от Солун (вероятно т. нар. Стримонска архонтия). Неслучайно по-късните легендарни сведения свързват началната дейност на първоучителите с областта Брегалница.

Пространното житие на М. твърди, че той бил представителен и красив мъж, което издавало неговия благороден произход. По време на своето управление М. се оженил. Имал и деца, но за тях и съпругата му няма запазени сведения.

Прочети още...

Константин-Кирил Философ

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Константин-Кирил Философ - създател на слав. писменост. Един от най-почитаните бълг. светци, обявен от църквата за равноапостол и покровител на славянството.

Прочети още...

Поп Богомил

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

640px Beseda07Богомил (поп Богомил) — създател на богомилството в България през X в. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя" — пише старобълг. писател презвитер Козма. И като че ли това е единственото сведение, че поп Б. е съществувал. Кой е бил поп Б.? Някога един бълг. учен написа, че произхождал от знатен слав. род, твърдение, което можем да отдадем на фантазията, но не и на достоверни ист. сведения. Други пък се опитаха да докажат, че Б. и поп Йеремия, знаменит автор на апокрифни съчинения от X в., са едно и също лице. И тази хипотеза не издържа сериозна критика. Трети направиха опит изобщо да отрекат, че Б. е съществувал. Те се позоваха на факта, че за него се споменава един-единствен път в беседата на презвитер Козма и векове по-късно името му се среща в рус. съчинения. Те отдадоха името му на традицията, която наложили самите еретици, като се назовали „мили на Бога", след което възникнала идеята за техния митичен водач, наричан Б.

Прочети още...

Краят на едно царство

 

Стивън Рънсиман

 

Из "История на Първата българска империя"

 

640px Tzimiskes returnsВ Западна България по времето на руското нашествие живеел един комит, или областен управител, на име Никола. От жена си Рипсимия той имал четирима синове, които нарекъл Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те били известни под общото име комитопули, т.е. синове на комита.1 Не се знае на коя област е бил управител Никола, нито пък кога е умрял. По време на абдикирането на цар Борис той вече бил наследен от синовете си и към тях били обърнати очите на западните българи с надеждата, че ще запазят независимостта им. За историята на тяхното въстание не знаем нищо. Очевидно император Йоан Цимисхи не се интересувал от размириците в България след победата си при Дръстър. Вниманието му било насочено най-вече към източната граница. Научаваме само, че следвайки старата политика на Империята, той заселил голям брой арменци — павликяни край Филипопол и по тракийската граница.2 Така целял да разреди и отслаби славянското население, но го отслабил главно в едно отношение, за което, като набожен владетел, би трябвало да съжалява — засилил влиянието на дуалистичната ерес. С по-западните области императорът не се занимавал. Едва след смъртта му през януари 976 г. управниците в Константинопол осъзнали напълно, че там не само има голям брой непокорени българи, но и че те енергично се борят за своята независимост.3

Прочети още...

Докс (Дукс Черноризец)

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

413px CividaleGospelДокс (Дукс Черноризец) — бълг. аристократ, брат на княз Борис I (852 — 889). Името му срещаме в няколко паметника. За първи път е споменат през 867 г.

Д. бил един от най-влиятелните хора в държавата. Той играл голяма роля при приемането на християнството (864) и бил един от онези, които подкрепили безрезервно княза при потушаване на антихрист. бунт (865). Взел участие и в преговорите с Рим относно независимостта на бълг. църква. Папа Йоан VIII му изпратил специално писмо, което свидетелства за влиянието на Д. при вземането на важни държавни решения:

Прочети още...

Енравота

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

1332918388Енравота (Воин) — бълг. принц, първороден син на хан Омуртаг (814 — 831). Съгласно наследственото право на прабългарите бил канартикин, т.е. престолонаследник. Поради явната си привързаност към християнството бил лишен от властта, вероятно още приживе на баща си. Държавното кормило било поето от най-малкия Омуртагов син Маламир (831 — 836).

Скоро след смъртта на баща им Е. помолил брат си да освободи от тъмницата един ромейски пленник на име Кинамон. Младият хан откликнал на отправената му молба: той извадил Кинамон от затвора, където го намерил гладен, мръсен, отслабнал, но все така ревностен в своята вяра. Отначало Е. не можал да го познае — толкова променен бил пленникът.

Прочети още...

Иван Рилски

 

Иван Дуйчев

 

360px Ivan Rilski fresco from church in rila monastery bulgariaЕпохата, която обхваща втората половина на IX век и първите десетилетия на X век, е време на основни промени в културното развитие на българския народ. Покръстването през 865 г., подготвено от цялото предишно развитие, предизвиква дълбока криза в живота на народа. При липсата в онази епоха на истинско народностно чувство и съзнание в днешния смисъл на думата, вярата и езикът съставят главните обединителни звена в държавата. Двувековното съществуване на българската държава се отличава по начало с борба на „езичници" срещу „християни", с други думи между езичниците славяни и първобългари и християнската Византийска империя.

Борбите между двете съседни държави и двете етнически групи приемали облик на стълкновения между два противоположни религиозни светогледа. Това схващане е особено ясно изразено в един от първобългарските надписи от времето на хан Персиан (831 — 836) гдето, говорейки за българо-византийските отношения, византийците са означени не с обичайното име „гърци", а като „християни" „Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха".

Прочети още...

Кавхан Иратаис

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Иратаис — бълг. болярин, кавхан при хан Крум (803 — 814). Името му е известно от един прабълг. каменен надпис от 813 г. Кавхан И. бил поставен за „главатар“ на лявата (източната) страна на „саракта“, т.е. държавата. Тази част на България обхващала новозавладените през 811 — 813 г. земи на юг от Стара планина. По стар тюркски обичай те били разделени на три части съгласно устройството на войската — център, ляво и дясно крило. Лявата страна била почетната. Това се определяло от факта, че тронът на хана бил обърнат винаги на юг — свещена посока у прабългарите. От лявата му страна стоял кавханът, а отдясно се намирал ичиргу-боилът.

Прочети още...

Цар на българи и ромеи

 

Стивън Рънсиман

 

Из "История на Първата българска империя"


Boris I de BulgariaОт съпругата си, наречена след кръщението Мария, Борис имал шест деца — Владимир, Гаврил, Симеон, Яков, Евпраксия и Ана.1 Гаврил вероятно е умрял млад, както и Яков. Евпраксия станала монахиня, а за Ана знаем със сигурност, че се омъжила — може би за член на моравското княжеско семейство.2 Симеон дал монашески обет, а Владимир бил определен да наследи бащиния си престол.

Владимир твърде дълго бил престолонаследник. Той трябва вече да е наближавал четиридесетата си година, тъй като още в старите езически времена придружавал баща си в Сръбската война. И както всички нетърпеливи престолонаследници, той бил изпълнен с дух на недоволство към политиката на баща си. За вътрешния живот на страната по време на управлението му не се знае почти нищо освен, че през 892 г. приел пратеничество на немския крал Арнулф.3 Както изглежда, едва Борис се уединил в своя манастир, и новият хан отменил всички негови реформи. Старата прабългарска аристокрация, смазана от твърдата ръка на Борис, отново надигнала глава и Владимир попаднал под влиянието ѝ. Болярите изпитвали неприязън към Борисовото християнство, с неговия аскетизъм и подкрепа на самодържавието. Като реакция срещу него, сега дворцовият живот станал разточителен и разгулен и дори бил направен официален опит за възвръщане на старите езически обреди и култове.

Прочети още...

Животът в българското село през ХІ-ХІІ век: Всекидневие


Кристиян Ковачев

 

zemedelieПридържайки се към старата схема, заложена от класическия немски историзъм, някои историци и до днес продължават да изследват единствено глобалните политически и военни процеси, протичащи в средновековните общества. Българската историографска школа (по разбираеми причини) изостава от френската и италианската, където още в началото на ХХ в. се поставят основите на историята на всекидневието, социалната история и микроисторията. По времето на социализма повлияната от марксизма българска медиевистика се опитва да предложи един нов прочит на средновековната българска история, въвличайки и момента със селото. Въпреки това, водейки се от думите на самия Ленин, който препоръчва на историците да преосмислят някои неща от „социалнополитическа гледна точка”1, марксическата историография започва да изследва конфликта между класите (не случайно се акцентира на теми като развитие на богомилската ерес или на „антифеодалното” въстание на българския цар Ивайло). В това изследване ще наблегна върху историографията по въпроса и върху всекидневието в селото през периода ХІ-ХІІ в.

Прочети още...

Византийско владичество в българските земи

 

Милияна Каймакамова


Byzantine Macedonia 1045CE.svgВъзникването на Дунавска България в края на VII в. нарушава равновесието на силите на Балканския полуостров. Византия признава официално новата политическа формация с подписването на мирен договор с България през 681 г. Но оттук насетне Империята ще използва всеки удобен момент, за да си възвърне отнетите територии и да възстанови своето господство в Балканския североизток. От своя страна България утвърждава своята независимост и суверенитет в почти постоянна борба с Византия. Двубоят между двете страни се изостря особено много през царуването на Симеон, когато на няколко пъти възниква реалната опасност от овладяването на престола на византийските императори от българския владетел.

Прочети още...