istoria

 

 

Спасяването на българските евреи

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Тази тема е разглеждана в множество статии и монографии, а дори скоро тези събития бяха филмирани, фактите са вече известни на читателя, затова ще ги опиша в най-общ вид. Аз ще подходя по по-различен начин, ще цитирам редица документи, за да види читателят истинските думи зад сухите факти повтаряни многократно. Само така той би могъл да види истинска светлина в тази великохуманна постъпка и да оцени достойно доблестта на тогавашните българи, понеже тя е дело на целия народ, както ще стане ясно на читателя по-долу в изложението.

Още от 1940 г., с приемането на ЗЗН през м. декември, положението на българските евреи се влошава. Една от четирите части на закона отнема политическите права на българските граждани от еврейско изповедание, налага нови данъци и установява еврейска квота за някои професии. Законът предизвиква бурни протести, много опозиционни водачи атакуват ЗЗН в НС позовавайки се на член 57 от Конституцията (включително и от Александър Цанков, който впрочем се ползва с незаслужено лоша слава в родната история, но това е друга тема), а също така Светият синод и професионалните организации (лекарски съюзи и др.) изпращат протестни писма до министър-председателя Богдан Филов.

След влизането на България в Оста на 1 март 1941 г., положението на евреите продължава да се влошава, но трябва да се отбележи, че най-голяма тежест на евреите по това време е специалният данък върху еврейското имущество. Положението им е значително по-добро от това на техните събратя в други съюзници на Райха или още повече от това в окупираните територии. В България го няма традиционния антисемитизъм на Централна и Източна Европа (като например в Полша, която, макар и окупирана от Германия, запазва своя антисемитизъм в някаква степен; въпросът е разгледан добре във „Fear. Anti-Semitism in Poland after Auschwitz“, New York 2006), но до лятото на 1942 г. най-голямата мъка на евреите в България е конфискуването на имотите на някои евреи.

Eichmann AdolfНа 20 януари 1942 г. във Ванзее се състои известната Конференция, която изготвя план „окончателно решение“ на еврейския проблем, в която участва и Адолф Айхман. Решенията на конференцията са широко известни, затова ще спомена решенията, пряко засягащи България. Планът предвижда депортирането на 48. хиляди български евреи в Полша (Делото Айхман, София, 2002, стр. 245), предвижда се депортирането да стане в сътрудничество с българските власти. През август 1942 г. е учредено КЕВ (Комисарство по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, антисемит и ратник). Комисарството поема всички въпроси, свързани с евреите, като НС одобрява само най-важните решения. Белев започва да действа, знаейки, че получава и одобрението на германските емисари в България. На 14 октомври 1942 г. е получено предложение за извършване на депортацията, като е предвидено българската държава да плати по 250 райхсмарки на човек (из телеграма на Мартин Лутер, началник на отдела за евреите към Министерство на външните работи на Райха).

imagesВ България е изпратен Теодор Данекер – един от помощниците на Айхман, който да подпомогне работата по депортирането. На 22 февруари 1943 г. е подписано споразумение между Данекер и Белев за депортиране на 20 хиляди евреи от новите български земи в Полша. Предвиждало се депортирането да започне през м. март и да завърши през м. май 1943 г. Евреите трябвало да бъдат събрани в шест етапни пункта и след това да бъдат предани на германците.

На 2 март 1943 г. с указ 157 правителството одобрява и потвърждава споразумението Белев-Данекер. Поради факта, че в новите земи има общо 14 хиляди евреи, КЕВ предвиждал квотата да се попълни с 6 хил. евреи от старите предели, още повече текстът на указа е променен в последния момент, като са задраскани думите „от новите български земи“, което развързвало ръцете на КЕВ. Стефан Груев е на мнение, че това е извършено от Белев понеже поправката е направена със същото мастило, с което той се е подписал (Стефан Груев, Корона от тръни, София, 1991, стр. 389). На 3 март започва депортацията на евреите в новите български земи, всички 7144 евреи в Македония, арестувани са и всички 4058 евреи в Беломорието, всички 161 в Пиротско, общо 11 363 души, те са интернирани в лагери в градовете Дупница, Горна Джумая, Скопие и Пирот, и след това предадени на германците при гр. Лом, те са изпратени в лагера Треблинка (Михаел Боар-зоар, Извън хватката на Хитлер, София 1999, стр. 125-146). Трябва да се отбележи, че за евреите в новите български земи не можело да се направи много, понеже те не се смятали за български граждани, тези земи са обозначени като „Unter bulgarischer Verwaltung“, или преведено – под българско управление.

Когато се разбира за плановете за депортиране на 8637 евреи от Стара България за попълването на съгласуваната с германците квота, в страната започват енергични протести.

Dimitar Peshev 2На 19 март 1943 г. на Богдан Филов е предадена протестна декларация от 43-ма депутати начело със заместник-председателя на НС Д. Пешев. По повод на това на 19 март Богдан Филов записва в дневника си „тази сутрин получих едно изложение по еврейския въпрос от Д. Пешев подписано от 43 народни представители... това е голяма демонстрация, която ще има последствия… сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко те са вредни“ (Богдан Филов, Дневник, София, 1991 г., стр. 561).

Ще приведа и самата декларация, за да може читателят да добие ясна представа за тази хуманна декларация.

До Господин Министър-председателя
Професор д-р Богдан Филов

Уважаеми Господин Министър-председателю,

Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора извън България, каквито намерения, мислим, злонамерен слух иска да препише на Българското правителство. Такава мярка е недопустима не само защото тези хора, нелишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от страната, но и защото това би била една пакостна и с тежки политически последици за страната мярка. Тя би била лепната на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ни тежи морално, но и политически ще обезсилва всички наши аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите си международни отношения.

Кое Българско правителство би поело подобна отговорност пред бъдещето?

Малочислеността на евреите в България, силата на държавата, въоръжена с толкова законни средства и възможности, правят обезвреждането на всеки опасен и вреден елемент, от която и да е среда и да изхожда той, толкоз сигурно, че е по наше дълбоко убеждение, напълно излишно да се прибягва до нови и изключителни при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение в масово убийство. То би лежало преди всичко върху правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне върху главата на България.

Може лесно да се предвидят последиците на подобно положение, затова то не бива да бъде допускано.

За него ще ни бъде невъзможно да споделим каквато и да било отговорност.

Един елементарен правов ред е нужен в управлението, както въздухът е нужен за живота.

Честта на България и нейният народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент от нейната политика, тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ.

София, 17 март, 1943 (П. Недев, Цар Борис ІІІ Дворецът и тайният кабинет, Пловдив 2009, стр. 374)

Последствията, за които говори Богдан Филов, не закъсняват – Пешев е бламиран (свален е от длъжността заместник-председател на НС).

За евреите пред Борис ІІІ се застъпва и Елин Пелин. Думите, които ще приведа, са казани на 24.03.45 г., когато писателят е разпитван във връзка със съдебния процес срещу КЕВ:

348px Elin PelinКакто знаете, аз бях един от ония, които подписаха навремето известното писмо в защита на евреите срещу гоненията, които бяха предприети срещу тях. Аз съм член на Писателския съюз и от името на няколко души, аз му казах на царя, че това, което върши с евреите, не е достойно, това не е човечно. Аз му казах, че тия хора на всяка цена трябва да се задържат в България и да не се предават на германците. Тогава царят ме изслуша много внимателно и стана, за да отиде в една от съседните стаи да говори по телефона с някого. Разговаря дълго. Не зная с кого говори, но се върна при мене възмутен..." (П.Недев, Цар Борис ІІІ Дворецът и тайният кабинет, Пловдив 2009, стр. 376).

Българската интелигенция, в лицето на 63-ма обществени дейци, също вдига глас в защита на евреите.

Ваше величество

От два дена комисарството по еврейските въпроси предписало и продължава да предписва на софийските граждани от еврейски произход да приготвят най-необходимия си ръчен багаж, да опишат и предадат покъщнината си и в тридневен срок да се явят в определени часове със семействата си на Софийската гара, за да бъдат изпратени и настанени неизвестно къде и впоследствие може би интернирани, тази безчовечна мярка, която не отговаря на духа на нашия миролюбив и кротък народ, може да бъде спряна и отменена сама от Вас, защото Вие сте самото Правителство. В противен случай Вие носите пълната отговорност. Считаме за най-повелителен дълг да донесем до знанието Ви това, което се приготовлява да се извърши с нашите съотечественици евреи, а именно и те невинно да бъдат изпратени като беломорските евреи. Едни мерки от такова капитално естество ние сме уверени, че ще отмените. Вие ще се вслушате в нашите предупреждения и ще отмените тази заповед.“ (П.Недев, Цар Борис ІІІ Дворецът и тайният кабинет, Пловдив, 2009, стр. 377)

Още през деня на 9 март Димитър Пешев и съмишлениците му заплашват Петър Габровски, министър на вътрешните работи, когото намират в сградата на Народното събрание, че ако не бъде прекратено депортирането, ще предизвикат парламентарна интерпелация и кабинетна криза. Отначало министърът отрича съществуването на подобен план, но заявява, че ще говори с министър-председателя Богдан Филов и ще им се обади. Това става към 17 часа, а в 19 часа заповедта за депортирането е отменена.

Повече от сигурно е, че на вътрешния министър бяха дадени наставления от най-високо място – Дворецът да преустанови изпълнението на планираното депортиране на евреи от Стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър – без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси – заповяда освобождаването на евреите.“ (Нойков, С. Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия Райх 1939-1943. С., 1995. с. 187.).

В същия дух е и докладът на емисаря на Гестапо в България А. Хофман – „Във всеки случай на 9 март министърът на вътрешните работи е дал нареждане, отчасти без да се консултира с комисарството по еврейските въпроси – да се освободят отново събраните в лагери евреи от старите предели на България“ (Павел Груев, Корона от тръни, София 1991, стр. 390).

Нареждането несъмнено идва от Цар Борис ІІІ, понеже само той може да промени така кардинално положението. Богдан Филов не би предприел това.

Това отново се потвърждава косвено от думите на Белев, пред главния равин на 24 май 1943 г. – „Трябва да сте благодарни, че имате силна подкрепа зад себе си! Ако не беше така, щях да Ви затворя още тази вечер заедно с цялата конгрегация и да Ви изпратя в Германия, а не в Полша." (Павел Груев, Корона от тръни, София 1991, стр. 390).

Трябва да се отбележи и защитата, и подкрепата, която Православната църква оказва на евреите. Това ярко контрастира с делата на Католическата църква, която след войната помогна на много военнопрестъпници да се измъкнат, а също комендантът на Ясеновац е бил католически свещеник.

Още на 9 март 1943 г. митрополит Кирил пуска бърза телеграма до гр. София:

Негово Величество цар Борис ІІІ, Двореца София

Ваше Величество,

В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!

Пловдивски КИРИЛ” (Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С. 1999, стр. 157)

BASA 1318K 1 5949 11 Patriarch Kiril youngНа 16 март е свикано извънредно заседание на намаления състав на Св. Синод на Българската православна църква. На него митрополитите обсъждат въпроса за положението на евреите в градовете Пловдив, Кюстендил, Дупница, както и подготвяното ново изложение на Софийския митрополит Стефан срещу преследването на евреите. Решават да изготвят официално писмо до Филов.

Българската православна църква не може да споделя принципите, какъвто е например расисткият, чрез които може да се създаде омраза и да се върши насилие и жестокост, тя не може да приеме началото, че някои раси трябва да бъдат лишени от право на живеене (пак там).

И по-късно екзарх Стефан пише следното за спасителната кампания:

Когато по германска команда нашата власт започна безмилостно и срамно за нашия век преследване на евреите Българската православна църква, която познава душата на своя народ и чувстваше, че той е решително против тая политика и е напълно единомислен с Църквата, високо протестира против започнатото от властта безразсъдно и престъпно гонение срещу невинните евреи. И те бягат спасени от изпращане на явна смърт в Полша." (Вестник „Изгрев“, брой 555, 27.07.46 г.).

Съзнавайки, че България няма да подкрепи изпращането на нито един евреин от българските земи в Полша, германският специален пратеник Данекер предлага изготвянето на алтернативен план за действие. Така на 20 май 1943 г. Габровски се явява в двореца, носейки два, изготвени от А. Белев, плана. План „А“ предвижда депортирането на всички евреи от България в лагера Треблинка, Полша, а план „Б“ – изселването на софийските евреи в провинцията. Германците отдавна поставят въпроса за забраната на евреите спокойно да се разхождат по софийските улици и обществените места. Царят без колебание отхвърля план „А“ и приема с неохота план „Б“ (изселване на 25 хиляди евреи извън столицата).

На 21 евреите започват да получават заповеди за напускане на столицата, така евреите са изселени, но не и депортирани. Още в края на март Борис III успява да убеди германците, че не трябва да се предприемат същите мерки като в Германия относно евреите поради специфичните условия в България. Това се потвърждава и от Бекерле – „Българите са израснали с арменци, гърци, цигани и нямат никакъв вроден предразсъдък срещу евреите като хората от Северна Европа“ (Павел Груев, Корона от тръни, София 1991, стр. 396). Той убеждава Берлин, че не трябва да се упражнява натиск върху София, понеже това може да отчужди българите.

Така, въпреки че е съюзник на Германия, България спасява своите 48 000 евреи от лагерите на смъртта. България е единствената страна в Европа, в която в края на Втората световна война еврейската общност е по-многобройна, отколкото преди това. Това е блестящ пример за хуманност, който е записан със златни букви в световната история.

 

Библиография:

Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999
Нойков, С. Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия Райх 1939-1943. С., 1995
П.Недев, Цар Борис ІІІ Дворецът и тайният кабинет, Пловдив, 2009
Богдан Филов „Дневник“ София, 1991
Делото Айхман, София, 2002
Павел Груев, Корона от тръни, София, 1991
Владимир Мутафов „Царят – Обединител и спасяването на евреите“, Media Reviem 2004