istoria

 

 

Втора българска държава

Държавата на духа

 

Христо Матанов


Ivan ALexander and his family TetraevangeliaКолкото повече наближава трагичната развръзка в историята на българските земи от края на XIV в., толкова повече разцъфтява българската култура и особено литературата. Достигат се висоти, които са съизмерими само със Златния век на цар Симеон Велики. Контрастът между политическите нещастия и културния подем на пръв поглед изглежда парадоксален, но той е напълно обясним както от историко-психологическа гледна точка, така и от гледна точка на културната традиция и на общите тенденции в развитието на византийската и балканската православна култура през XIV - XV в.

През XIV в. в българските земи значително се увеличават богослужебните книги, появяват се сборници с енциклопедичен характер, бурно се развива житийната книжнина. Очевидно е налице значително културно натрупване, което намира израз в количеството на литературната продукция, в съществуването на значителен по брой и по степен на образованост културен елит, в търсения на нови литературни форми, без да се изменя на установения отпреди славяно-византийски културен модел. Османското нашествие, схващано и като посегателство срещу православната вяра, разпокъсването на територията, катадневните нещастия, усещането за идването на краха на българската държавност и на изпитания от страна на агаряните играят ролята на катализатор за творческата активност. Чрез нея творците искат като че ли да докажат на себе си и на своите читатели, че са готови да носят кръста, който съдбата им е определила. Трансграничната им творческа активност и контакти сякаш са този компенсаторен механизъм, който се противопоставя на политическата и военната немощ на българските държави. Унифицирането на правописа, установяването на единство в езика, създаването на нови точни преводи на съчинения с догматичен и богослужебен характер осигуряват единни стандарти за книжовен живот в период, когато такива липсват в обърканата и противоречива политическа действителност в българското пространство.

Прочети още...

Последните години на Средновековна България

 

Христо Матанов

 

Българските земи след битката при Черномен

 

Second Bulgarian Empire after 1371В историческата наука вече се е наложило мнението, че битката при Черномен на 26 септември 1371 г., в която един сравнително малоброен османски отряд разгромява войската на крал Вълкашин и деспот Йоан Углеша, е една от най-значителните победи на завоевателите в историята на тяхната експанзия на балканска земя. Последиците от Черноменското поражение се усещат пряко или косвено във всички български земи. Османски грабителски отряди проникват дълбоко на Балканския полуостров, а османските удж-бейове превземат няколкото все още съпротивляващи се български крепости в Североизточна Тракия. Още преди гибелта на двамата християнски владетели край бреговете на р. Марица завоевателите превземат след тежка обсада крепостта Ямбол. Гарнизонът и населението му плащат висока цена за упоритата си съпротива. След превземането на града мъжете и воините от гарнизона са изклани, а жените и децата поемат към робските пазари, разцъфтели през този период поради притока на „стока" от местата на християнско-мюсюлманските стълкновения. Сходна е участта на Елхово, превзето от отрядите на Тимурташ паша, а вероятно и на други по-малки български градове и крепости в Тракия. В началото на 70-те години на XIV в. в Западна Европа вече е известно, че турците са завзели обширни области от Византия, България и Сърбия и че представляват потенциална заплаха за Унгария, за Адриатическото крайбрежие и за латинските владения в континентална Гърция. Това означава, че завоевателите вече свободно оперират в Тракия и по Родопското крайбрежие, както и по трасетата на основните пътни артерии на полуострова. Османските военачалници вече са сложили ръка на основните комуникационни възли в Тракия, което безпроблемно им позволява да установят трасетата на пътищата, които водят към останалите свободни български земи.

Прочети още...

Григорий Цамблак

 

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Camblak gerbГригорий Цамблак — най-бележитият ученик на патриарх Евтимий Търновски, блестящ старобълг. писател от Търновската книж. школа, Киевски и Литовски митрополит. Биографичните данни за него са сравнително по-богати, отколкото сведенията за десетки и стотици други личности от бълг. средновековие. Въпреки това големи периоди от жизнения му път остават забулени в тайна.

Г.Ц. е роден в столицата Търновград ок. 1364/1365 г. Произхожда от прочутия род на Цамблаковци — негов роднина бил великият примикюр на цар Иван Александър (1331 —1371) — Цамблак. За ранните му години не се знае нищо. Благодарение на някои автобиографични моменти, вмъкнати в произведенията му, е известно, че е учил от великия Евтимий, за когото запазил скъпи спомени и по-късно написал похвално слово.

Прочети още...

Патриарх Евтимий Търновски

 

Иван Дуйчев

 

Euthymius of TarnovoПрез XIV столетие в България настъпва втори период на разцвет на книжнината и изкуството, изобщо на културата. Привидно това е в пълен разрез с тежката вътрешна и външна криза, която държавата преживява през онези времена. Разкъсана от остри социални противоречия и борби, тя едва намира сили да се бори срещу все по-заплашително надигащата се вълна на османското нашествие.

Теоретически обединителното звено в държавата е централната владетелска власт в Търново, силно разслабена поради един дълбок разложителен процес. Вторият основен фактор на единство — църквата и Патриаршията, представящи върховен израз на политическата и духовна обособеност и независимост — губи все повече и повече своето значение поради възникналите друговерски и еретически течения сред народа. В същото време настъплението на османските турци разклаща устоите на цялото историческо битие на българския народ и изобщо на християнските държави.

Прочети още...

Идеята за приемствеността в средновековната българска държава

 

Иван Дуйчев

 

640px TsarevetsДо преди около четвърт век, когато се говореше за Търново през средновековието, разглеждаше се изключително историята на града като столица на Второто българско царство, ще рече през периода от 1185 до 1393 г. Направените през последните две десетилетия археологически открития обогатиха значително знанията ни за миналото на този важен наш град. Приносът на нови исторически извори, главно от археологическо естество, разкри пред погледа на изследвачите хронологическите граници на историята на Търново, като ни позволи да вникнем поне отчасти в една много по-отдалечена епоха.

Прочети още...

Севастократор Калоян

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Прочети още...