istoria

 

 

Втора българска държава

Царица Анна-Мария, съпруга на цар Иван Асен II

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Анна-Мария - бълг. царица, втора съпруга на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Бълг. извори я наричат Анна, а виз. — Мария.

Прочети още...

Царица Анна, съпруга на цар Иван Асен II

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Анна (Анисия) - бълг. царица (1218 -1221), първа съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). За нея е записано славословие в Синодика на бълг. църква като една от правосл. бълг. царици. Виз. летописец Георги Акрополит съобщава, че била наложница, незаконна жена на Иван Асен II, но поне засега не разполагаме с други сведения, които да потвърдят или да отхвърлят това твърдение.

Прочети още...

Царица Ирина Комнина, съпруга на цар Иван Асен II

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ирина — бълг. царица, трета съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). Тя била дъщеря на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин (1215 — 1230). Била пленена при разгрома на епирските войски в битката при Клокотница на 9.III.1230 г. и отведена в Търново заедно с баща си и други свои роднини и близки. Там преживяла седем безметежни години като знатна пленница.

Прочети още...

Витлеем — син на цар Калоян

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Витлеем — син на цар Калоян (1197 - 1207). Някои смятат, че може би е бил незаконороден, но по-вероятно е да е бил син на царицата куманка, чието име е неизвестно. Роден ок. нач. на 90-те години на XII в., преди баща му да е станал цар на България.

Прочети още...

Власий, браничевски епископ

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

BranicevoВласий — епископ на Браничево през 1202 — 1207 г. Вероятно бил един от онези духовници, издигнати в архиерейски сан след възстановяване на независимата бълг. държава и архиепископия (1186 — 1188). В. бил един от най-приближените лица на цар Калоян (1196 — 1207) и примас Василий и няколко пъти му били поверявани важни дипломат. мисии. В. споделял възгледите на царя за уния с Римската църква, поради което бързо се издигнал в духовната йерархия. През 1202 г. бил избран за епископ на Браничево. Браничевската епархия била една от най-важните, тъй като била обект на спорове и въоръжени конфликти между България и Унгария. Нейният предстоятел трябвало да притежава не само преданост към църквата, но и дипломат. заложби, толерантност и едновременно с това неотстъпчивост и вярност. По всичко личи, че тези качества били щастливо съчетани у В. През 1203 г. той вече бил посветен за епископ, което означава, че започнал ефективно да изпълнява пастирските си задължения в Браничевската епархия.

Прочети още...

Севастократор Стрез

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Стрез — бълг. севастократор, самостоятелен владетел в Македония през 1207 — 1214 г. Вероятно е брат на цар Борил (1207 — 1218), макар някои сведения да сочат, че е само негов сродник. С. бил племенник на цар Калоян (1197 — 1207) по женска линия и първи братовчед на друг могъщ български феодал — деспот Алексий Слав.

Прочети още...

Деспот Алексий Слав

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алексий Слав — деспот, самостоятелен бълг. владетел (1207 — 30-те години на XIII в.). Асеневец — племенник на царете Петър (1186 -1196), Асен I (1186 - 1195/1196) и Калоян (1196 — 1207). Син на тяхна неизвестна по име сестра. Първи братовчед на цар Борил (1207 — 1218) и севастократор Стрез.

Прочети още...

Василий — архиепископ (1186 - 1204) и примас (1204 - 1227(?)) на България.

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

360px PatriarshiaСветителстването на този бълг. архиерей било бурно и изпълнено с много превратности и полит. борби. Времето, в което застанал начело на бълг. църква, било жестоко и страшно. През пролетта на 1186 г. търновските боляри Теодор и Асен вдигнали въстание за възстановяване на бълг. царство. По-големият Теодор бил коронясан за цар и приел името Петър. По силата на древния принцип „царство без патриарх не бива" братята се погрижили да намерят подходящ пастир на въстаналия народ. Такъв се оказал В., монах в някой от местните манастири. Петър и Асен довели насила в Търново митрополита на Видин и някои други гр. духовници, за да ръкоположат В. за епископ. Църк. канони били нарушени, но събитията налагали час по-скоро да се избере духовен водач. Въпреки оказаната от гр. духовници съпротива В. бил ръкоположен за църк. глава на възстановената бълг. държава. Началото на неговото архиерейство било белязано с кръв - гр. видински митрополит се разкаял за стореното, опитал се да избяга, но бил заловен и посечен.

Прочети още...

Цар Теодор Светослав (1300 - 1322)

 

Петър Мутафчиев


Silver coin of Theodore SvetoslavЗаедно с търновската корона младият и енергичен син на Тертерия поел и едно извънредно тежко политическо наследство. Вътрешно държавата си оставала разпокъсана. Освен Видинското и Добруджанското княжества съществувало вече и Крънско деспотство. Средногорското княжество на Смилеца наистина било унищожено, но затова пък двамата братя на бившия цар избягали във Византия, гдето се турили на разположение на неприятелите на своето отечество. Освен тях явил се бил и нов претендент за българския престол: Михаил, синът на някогашната царица Мария и Константин Асеня. Свръх всичко това, крайно намаленото царство се раздирало от вътрешни противоречия. Натрупаните през периода на татарското господство страсти избухнали сега с неудържима сила. Търсели се и отговорните за миналите нещастия. Един от тях бил и тогавашният търновски патриарх Йоаким. Върху тоя върховен представител на Българската църква тежало страшното обвинение, че предал страната и народа си на татарите. Какво е било всъщност прегрешението му, не се знае: може би от омразата към Георгия Тертерий той бил един от виновниците за татарското нашествие, което в 1292 г. довело Смилеца на престола, а заедно с това и поробването на България от Ногая.

Прочети още...

Татарска хегемония (1280 - 1300)

 

 Петър Мутафчиев

 

Царуване на Георги I Тертерий (1280 — 1292 г.)

 

20160507040512Bulgaria second half of the 13th centuryЗаел престола след Иван Асеня III, чието бягство сам предизвикал, Георги Тертерий не можел да бъде в добри отношения с Византия. Нейното международно положение по онова време отново се влошило, макар Михаил Палеолог формално да оставал верен на провъзгласената в Лион уния, но и на Запад вече не си правели никакви илюзии относно значението ѝ. С отделни и много редки изключения цялото византийско общество не искало и да чува за сближение с омразните му латинци. По тази причина и папството вече се отказало да пречи на завоевателните планове на неаполитанския крал. Той подновил неприятелствата си с империята и войските му през 1281 г. настъпили в Албания. При обсада на гр. Берат обаче те претърпели тежки поражения от византийците. Тогава Карл I потърсил отново начин да поведе преговори с държавните неприятели на Византия за съюз срещу ѝ.

Прочети още...

Гражданската война в България (1277 - 1280)

 

 Петър Мутафчиев


1. Управлението на царица Мария

 

G bogdanov marijaПрез течение на близо двадесетгодишното си царуване Константин Асен давал все повече доказателства за това, че му липсвали способности не само на пълководец, но и на държавник. Външната политика на България била определяна тогава не от международното положение на страната или от нейните вътрешни средства и възможности, а от роднинските чувства и сляпата омраза на българските царици. Поради внушенията на жена си, дъщеря на Теодора II Ласкарис, която горяла от жаждата да отмъсти за престъплението, извършено над нейния брат, Константин до самата ѝ смърт останал враг на Михаила VIII Палеолог. След като по-късно се примирил с него и се оженил за племенницата на императора, неприятелството му с него, предизвикано поради спора за южнобългарските черноморски градове, се превърнало в непримирима омраза само защото под влиянието на новата си съпруга и като пренебрегвал истинските интереси на царството, се намесил в един спор, който за Византия поне в началото си бил чисто домашен — спорът около църковната уния с Рим. Отдавна е сложено убеждението, че тази черта у Константин Асен се е проявила по-късно, през последните години на царуването му, и се дължала на физически недъг. При един нещастен случай той си бил счупил крака, болестта му се усилвала, докато му отнела напълно възможността да се занимава с държавните работи. Това обяснение е съвсем погрешно. Нещастието е сполетяло Константина много рано, още докато била жива царица Ирина и преди похода за освобождението на султан Изедина. Но това обстоятелство не му попречило да поеме тогава лично началството над войските си. Вярното е само, че с течение на времето неговата некадърност на владетел става все по-очевидна; растяла и незаинтересоваността му към управлението на държавата, докато най-сетне цялото ѝ ръководство минало в ръцете на жена му, царица Мария.

Прочети още...