istoria

 

 

Царица Ирина Комнина, съпруга на цар Иван Асен II

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ирина — бълг. царица, трета съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). Тя била дъщеря на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин (1215 — 1230). Била пленена при разгрома на епирските войски в битката при Клокотница на 9.III.1230 г. и отведена в Търново заедно с баща си и други свои роднини и близки. Там преживяла седем безметежни години като знатна пленница.

Шансът дошъл при Ирина през 1237 г. Царица Анна-Мария починала от заразна болест (вероятно чума). Овдовелият цар скоро забелязал младата „красива и стройна“ гъркиня. Любовта му била пламенна и невъздържана. Летописецът е отбелязал, че Иван Асен II обикнал И. „не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра“.

Пред царската сватба имало едно препятствие, което не било леко за преодоляване — бъдещите младоженци били роднини по съребрена линия — незаконна дъщеря на Иван Асен II била омъжена за чичото на И. — Мануил Ангел Комнин. Църквата не допускала брак между роднини от такава степен на родство. Все пак царят наложил волята си и бил венчан за И., но това му струвало сериозен конфликт с патриарх Йоаким I.

До нас са стигнали две стихотворения, посветени на царската сватба. Писани са на гр. език от придворен поет грък, който не пестял хвалебствията към двамата царствени младоженци. Тези стихотворни творби са единствените образци на „сватбена лирика“ от бълг. средновековие и затова ще приведа някои интересни откъси. Особено ярки са епитетите към И. За нея поетът е написал:

Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна
от една градина цветна и божествен рай, царице!
Царска дъщеря си, ти си най-благоуханно цвете.
Ти, сияеща царице, дом на прелести безбройни,
и венец на лунни багри, ти, на слънцето потомка,
засияла като фосфор, спри до брачното си ложе!
Нямаш нужда от украси и заместващи ги средства.
По природа си красива, имаш кипреща се прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата.
Както слънцето възхожда над земята, тъй да свети
царствената ни потомка със съпруга си преславен!“

За отбелязване е, че хвалебствията не били безплатни — в края на стихотворението неизвестният поет не забравя да се обърне към царя:

„…да ми бъдеш благодетел според царската си милост, да постъпиш благосклонно и да не забравиш роба и доколко е възможно, да го наградиш достойно".

От този несъмнено щастлив брак се родили три деца: Михаил, Мария и Анна-Теодора.

Иван Асен II починал ок. 24.VI.1241 г. Неговата смърт се отразила върху положението на И. В столицата се засилили антигр. настроения. Ηа престола бил поставен Калиман I Асен (1241 - 1246), син на Иван Асен II от унгарката Анна-Мария. Неговото регентство ориентирало страната към сближение с Папството, Унгария и Лат. империя. И. вече нямала място в столицата, тъй като пребиваването ѝ там би сплотило прогръцките среди и би било опасно за новите управници. Затова тя била изпратена при баща си, може би в гр. Костур. Така майката била отлъчена от децата си, които останали под чужда опека в двореца.

mihail asen iiЗа няколко години името на И. се губи. За нея се споменава отново едва през 1246 г. Тогава починал Калиман I Асен, вероятно убит (отровен?) от своите противници. На престола бил поставен синът на И. Михаил II Асен (1246 — 1256). Във връзка с това И. е обвинявана в отровителство, приписват ѝ амбиции към престола, склонност към интригантство и други пороци.

В интерес на истината трябва да отбележим, че няма никакви факти, които да уличават И. в съпричастност към смъртта на Калиман. Няма също достоверни данни, че тя се възползвала от убийството и станала регент настойник на своя син, от чието име управлявала държавата в продължение на няколко години.

Фактите говорят съвсем друго. И. прекарала дните си във владенията на своя баща и не можела да има никакво участие в държавния живот на България. През декември 1246 г. никейският император Йоан III Дука Ватаци (1222 — 1254) превзел Солун и обсадил акропола, в който се укрепил братът на И. Димитър. Положението му било безнадеждно, когато в стана на Ватаци се явила И. Тя паднала на колене пред императора и горещо го помолила за пощада, тъй като брат ѝ бил застрашен от ослепяване, ако бъдел заловен. Император Ватаци се трогнал от проявата на такава сестринска обич, слязъл от колата, на която го возели, и вдигнал И. от земята. След това обещал, че няма да стори нищо лошо на Димитър. Действително Ватаци удържал думата си.

Повече данни за И. не са известни. От едно вписване в Бориловия Синодик научаваме, че се замонашила и приела монашеското име Ксения. Кога точно завършила земния си път, не се знае.

 

Литература:

Златарски, В. История. Т. 3, 419-421, 427-431, 435-437;
Лазаров, Ив. Управлението на Михаил II Асен и Ирина Комнина (1246-1256). - Векове, 1984, № 2, 12-19.