istoria

 

 

Кавхан Иратаис

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Иратаис — бълг. болярин, кавхан при хан Крум (803 — 814). Името му е известно от един прабълг. каменен надпис от 813 г. Кавхан И. бил поставен за „главатар“ на лявата (източната) страна на „саракта“, т.е. държавата. Тази част на България обхващала новозавладените през 811 — 813 г. земи на юг от Стара планина. По стар тюркски обичай те били разделени на три части съгласно устройството на войската — център, ляво и дясно крило. Лявата страна била почетната. Това се определяло от факта, че тронът на хана бил обърнат винаги на юг — свещена посока у прабългарите. От лявата му страна стоял кавханът, а отдясно се намирал ичиргу-боилът.

Съгласно тази традиция кавхан И. получил в подчинение черноморските области с най-важни крепости Анхиало (дн. Поморие), Дебелт, Созопол, Ранули. Под негово разпореждане били и местните виз. стратези (управители) Кордила и Григора.

Territorial expansion during the reign of Khan Krum 803 814 pl

 Териториална експанзия при кан Крум.
Автор: File:Territorial expansion during the reign of Khan Krum (803-814).png: Kandi
Лиценз: CC BY 3.0

 

Кавхан И. имал огромна власт. Той бил главнокомандващ войските на лявото крило, разположени срещу Константинопол, разполагал с административни, граждански и полит. правомощия. В административно — аристократичната йерархия заемал второто място след хана. По всяка вероятност кавхан И. имал изт. част на „вътрешната област“ на държавата с център Варна. Всичко това му отреждало водещо място в цялостния живота на държавата.

 

Литература:

Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979, № 37;
Гюзелев, В. Функциите и ролята на кавхана в живота на Първата българска държава. ГСУ фиф, X, 3, 1966, 33 — 57;
Венедиков, Ив. Военното и административното устройство..., 28, 32 — 37.