istoria

 

 

Поп Богомил

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

640px Beseda07Богомил (поп Богомил) — създател на богомилството в България през X в. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя" — пише старобълг. писател презвитер Козма. И като че ли това е единственото сведение, че поп Б. е съществувал. Кой е бил поп Б.? Някога един бълг. учен написа, че произхождал от знатен слав. род, твърдение, което можем да отдадем на фантазията, но не и на достоверни ист. сведения. Други пък се опитаха да докажат, че Б. и поп Йеремия, знаменит автор на апокрифни съчинения от X в., са едно и също лице. И тази хипотеза не издържа сериозна критика. Трети направиха опит изобщо да отрекат, че Б. е съществувал. Те се позоваха на факта, че за него се споменава един-единствен път в беседата на презвитер Козма и векове по-късно името му се среща в рус. съчинения. Те отдадоха името му на традицията, която наложили самите еретици, като се назовали „мили на Бога", след което възникнала идеята за техния митичен водач, наричан Б.

Кой е поп Б., кога се е родил, откъде произхожда? Това са въпроси, чийто верен отговор едва ли някога ще намерим. Не бива да се съмняваме в едно — поп Б. е бил реална ист. личност.

Силното разпространение на богомилството в югозап. бълг. земи (дн. Македония) кара мнозина да приемат, че Б. бил родом от тези места. Една легенда, която се разказва сред населението в Бабуна планина, селата Богомила и Нежилово, твърди, че родното място на Б. било село Богомила. Неговият гроб се намирал до самото село, а край него имало малък параклис, който според преданието служел на богомилите за молитвен дом. Същата легенда твърди, че богомилите се събирали в пещерата край с. Нежилово.

Друга легенда свързва живота и гибелта на Б. със село Горно Павликени, което се намира недалеч от Ловеч. Според нея гробът му се намира в местността Каменище, където бил убит от противниците си.

Един късен текст в ср. Синодик от 1221 г. съобщава, че Б. създал своето учение „в Македония българска, във Филипопол и околността му". Макар и доста несигурно, това е единственото по-определено и конкретно сведение.

През онази епоха географското понятие Македония се използвало за обозначаване на тракийските земи. А именно там, около Пловдив, през втората пол. на VIII в. били заселени множество еретици павликяни. Като знаем, че павликянството е идеен извор на богомилското учение и че поп Б. го е познавал добре, можем да предположим, че създателят на новата ерес е бил роден именно в този край.

Б. бил свещеник, следователно с добро за времето си образование. Бил дотолкова сведущ в Христовото учение, че си позволил да се усъмни в неговата догматика. На мястото на онова, което отричал, поп Б. създал свое учение, своя философия, своя нравственост, които се опитал да предложи на обикновените хора. Той използвал познанията си за по-старите ереси, внесени от Византия, и най-вече павликянството.

Поп Б. имал остро усещане за реалностите в действителния живот на хората и църквата. Той преценил, че покварата сред монашеството и духовенството отблъсква хората. Затова се постарал да убеди своите слушатели, че той и неговите ученици са истинските христ. духовници, че те са богоизбрани, че са „богу мили". Виждайки пороците на видимия свят, Б. възприел старата източна теза, че материалният свят е творение на злата сила. Затова той призовавал хората да се развеждат, за да не раждат деца на Мамона (дявола), да не работят, за да не увеличават богатствата и силата на злото по света и др. Космогоничните му възгледи били примитивни, но в общи линии задоволявали онези, които нямали възможност да си задават въпроси относно съществуването на човека и материалния свят.

За същността на учението, създадено от поп Б., са изказани множество противоречиви мнения и становища, които понякога взаимно се изключват. Някои учени от по-старото поколение, живели и творили до 30-те години на XX в., отричаха почти изцяло наличието на положителни страни в богомилството и у неговия създател. Определяха го като изцяло „мрачно и деструктивно учение". Твърдяха, че „богомилството убивало необходимата за обществото и социалното развитие жизненост". Самият Б. и неговите последователи се характеризираха като „безплодни аскети", създатели на „мрачно и разрушително учение, което отрича всичко светло и хубаво, подкопава държавата и обществото".

Други учени виждаха в богомилството само и единствено реакция срещу все по-засилващото се виз. влияние в страната. Те настояваха, че бълг. ерес била израз на здравите народни устои, които се съпротивлявали срещу покварата, като се опирали на старите езически традиции.

Редица изследвачи от марксисткото направление оценяваха богомилството като първа и най-сериозна проява на класовите борби в средновек. бълг. общество. Поп Б. пък разглеждаха като идеолог на унизените и обезправени в социално и икономическо отношение селски маси, които били безпощадно експлоатирани.

Истината обикновено е някъде по средата и често пъти зависи от възприетата гледна точка. Богомилството съчетава положителни и отрицателни черти, а неговият създател поп Б. безспорно е бил велика ист. личност - той съчетал по неповторим начин ум, способности, темперамент, енергия; създал философия, увлякъл след себе си стотици и хиляди люде. Името му останало в историята — отричано и възхвалявано, но затова пък име на велик българин.

 

Литература:

Мутафчиев, П. Поп Богомил и св. Иван Рилски (Духът на отрицанието в нашата история). — В: Избрани български есета. Варна, 1981, 144 — 162;
Клинчаров, Ив. Поп Богомил и неговото време. С., 1947;
Киселков, В. Съществувал ли е поп Богомил? - ИПр., 1958, № 2, 57 - 67;
Ангелов, Д. Богомилството в България, 122 — 130.