istoria

 

 

Константин-Кирил Философ

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Константин-Кирил Философ - създател на слав. писменост. Един от най-почитаните бълг. светци, обявен от църквата за равноапостол и покровител на славянството.

Stanislav Dospavski Saints Cyril and MethodiusРоден в Солун през 826/7 г. в семейството на друнгария помощник-стратег на града Лъв като седмо поред дете. Майка му се наричала Мария, но не е ясно дали е славянка или гъркиня. Твърде млад показал забележителни способности. „...Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички...“. Още като невръстно дете започнал да изучава съчиненията на Григорий Богослов, един от великите отци на църквата, но тъй като не могъл да проникне в смисъла им, поискал да усъвършенства своите знания. Щастието му се усмихнало чрез техния далечен роднина Теоктист, който станал велик логотет, един от най-високите сановници в Цариград. По това време Теоктист реорганизирал Магнаурската школа, привлякъл за преподаватели в нея най-прочутите учени мъже Лъв Математик и Философ, който освен с математика и философия се занимавал и с приложна механика; Фотий — ерудит, мислител, голям познавач на античната литература и философия и др.

В това прекрасно учебно заведение започнал да учи и К. Той изучавал антична поезия (Омир) и геометрия, диалектика и „всички философски науки“, реторика, аритметика, астрономия, музика и „всички други елински изкуства“.

Младият ученолюбив солунчанин често посещавал дома на своя покровител Теоктист, където прекарвал времето си във филос. дискусии. Нещо повече, видният аристократ предложил на К. да го ожени за една своя дъщеря (вероятно незаконна) и да му помогне да се издигне в административната йерархия. Учтиво, но непреклонно К. отказал и заявил своето желание да се оттегли от светския живот. Тогава бил замонашен с най-ниския монашески чин „расофор“, т.е. дякон, и въпреки младостта си получил длъжността патриаршески библиотекар в храма „Св. София“. Той заемал тази почетна служба твърде кратко време и я напуснал. Усамотил се в един манастир на брега на Босфора, където прекарал 6 месеца. След това станал преподавател по философия със съответния служебен чин и заплата. Предполага се, че започнал работа в Магнаурската школа, но сигурни известия няма. Може би става дума за някое държавно училище, каквито имало в Цариград. По това време проличала дарбата му да води полемика по религ. въпроси. Макар и млад, К. се отличил с високата си ерудиция и остроумието си на събора през 843 г. при споровете с иконоборческия патриарх Йоан Граматик (Анис). Този успех му отворил пътя към високи държавно-религ. мисии.

През 851 г., когато бил само на 24 години, Κ. бил включен във важна мисия при сарацините (арабите) заедно с асикрита (секретар в дворцовата канцелария) Георги Паламаш. При тази мисия водил многобройни спорове с висши мохамедански духовници, в които развивал своята ораторска и полемична дарба. След завръщането си от арабския халифат се оттеглил в манастир в планината Олимп, където вече бил брат му Методий.

„…Остана да живее там, отбелязва житиеписецът, отправяйки непрестанни молитви към Бога и беседвайки само с книгите. Денонощно се занимаваше с тях заедно с брата си...“.

Вероятно по това време К. и брат му започнали работата върху създаването на слав. писменост. Техните занимания били известни в Цариград, което проличава от по-късните събития. През 855 г. техният труд бил възнаграден. Слав. азбука (глаголицата) била създадена. Започнал дългият и труден път към извайване на книжовния слав. език. Работата не протичала спокойно — междувременно К. отново бил натоварен с мисия, този път при хазарите (858 — 859).

Пространното житие на Кирил твърди, че в Херсон философът изучил еврейския език и книжнина и дори превел на гр. еврейската граматика. Пак в Херсон К. „...намери евангелие и псалтир, написан с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език...“. Този откъс е породил много спорове и спекулации. Някои псевдоучени стигнаха в твърденията си дотам, че не е създал слав. азбука, а чисто и просто я преписал от рус. славяни. Всъщност нещата са по-различни. В житието се казва, че когато чул този човек, философът положил усилия да раздели гласните от съгласните звукове при разчитане на евангелието и псалтира. Подобен проблем възниква единствено при изт. азбуки, при които гласните само се маркират. Смята се за по-правдоподобно, че К. държал в ръцете си сирийски книги и в първообраза на Житието е било написано „сурски“ букви. По-късните преписвачи, особено рус., като не са разбрали думата, са я променили на „руски букви". Така възниква една неточност, която постепенно с течение на времето се е превърнала в лъжа.

К. водил множество спорове с еврейски свещеници, тъй като юдаизмът бил най-силната и разпространена религия в Хазарския хаганат. И тук той се справил блестящо, като доказал превъзходството на христ. вяра над юдейската и мохамеданската.

Успешният край на Хазарската мисия не осигурил задълго спокойствие на К. През 862 г. в Цариград пристигнали пратеници от Великоморавия. Те искали да затвърдят съюза с Византия и затова се обърнали към император Михаил с думите: „...Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра... Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни...“

В двореца знаели за създаването на слав. азбука от братята, за преводите, които извършвали, за събраните ученици около тях. Император Михаил веднага повикал К. и въпреки възраженията му, че бил болен, го натоварил да ръководи мисията във Великоморавия. Така К. свързал съдбата си със славянството, със създаването и разпространението на слав. книжнина и култура.

Приготовленията продължили няколко месеца. Едва в началото на 863 г. мисията потеглила за Великоморавия. Княз Ростислав оказал всестранна помощ на виз. мисионери — братята успели да съберат множество ученици. Освен това К. започнал да извършва многобройни проповеди, въвел и богослужение по виз. образец. Най-важното начинание било обучението на учениците на слав. грамотност. В тази своя просветителска дейност К. не би могъл да се справи, ако не била всеотдайността на брат му Методий и на най-близките им ученици и сподвижници — Климент, Наум, Сава, Ангеларий.

1024px Моравската мисия срещала упорита съпротива от страна на немските духовници, които явно или тайно били подкрепяни от папството, виждащо в лицето на К. единствено виз. патриаршески мисионер. Поради това се наложило да се замине за Рим и да се изяснят позициите, да се защити делото, което било смисъл на неговия живот.

В началото на 867 г. К., придружаван от Методий и своите ученици, потеглил към Рим. По пътя те останали 6 месеца в Панония — Блатненското княжество на княз Коцел (861 — 872) — където също обучавали ученици на слав. грамотност и проповядвали Христовото учение на разбираем за местните хора език.

От Панония слав. апостоли пристигнали във Венеция, която по това време била виз. владение. На местния духовен събор се повдигнали обвинения срещу К. в нарушаване на свещената триезична догма, според която свещените книги могат да се пишат на три езика — еврейски, лат. и гр. На отправените му обвинения К. отговорил с доводи, които се основавали на Библията и на ист. действителност: „...Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?... Ние знаем много народи, които имат книги и въздават слава на бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други...“

И в този диспут К. спечелил интелектуално надмощие — опонентите му не могли да представят никакви убедителни доводи.

По всяка вероятност от Венеция братята се отправили по море към Цариград.

През септември 867 г. във виз. столица станали големи промени, които дали друга насока на развитието на слав. писменост. В резултат на заговор бил убит император Михаил III. Престолът на виз. василевси бил зает от бившия императорски коняр Василий I Македонец (867 — 886). Новият император потърсил сближение с папството — той свалил от патриаршеския трон непримиримия Фотий и поставил на неговото място послушния старец Игнатий. По същото време и папството имало нужда от по-добри отношения с Византия, тъй като папските владения на Ю. Италия били често опустошавани от африканските араби. Само империята имала военни възможности да се справи с нашествениците.

Така промените в Цариград повлияли върху отношението на Рим към слав. просвета.

През втората пол. на декември 867 г. братята пристигнали в Рим, където били посрещнати тържествено от папа Адриан II. Почестите, които получавали слав. апостоли, всъщност били отправени към Византия, тъй като папската курия виждала в тяхно лице виз. мисионери и дипломати. От своя страна К. и Методий също направили знак на добра воля. Те подарили на папството мощите на светия папа Климент Римски, които били открити от К. по време на Хазарската мисия.

Папа Адриан оказал голямо внимание и чрез ръкополагане на някои от Константиновите ученици в свещенически санове. Освен това той разрешил отслужване на литургия на слав. език в катедралния храм „Св.Петър“ — светая святих на римската църква. „Пробивът“ в латиноезичния Рим бил последван от литургии и богослужения в много други църкви на свещения град.

Така вместо осъждане делото на слав. апостоли и просветители получило благословия.

Разбира се, отношението на папството не било искрено, а продиктувано от конюнктурни полит. съображения.

Повече от година продължил престоят в Рим. Към края на 868 г. К. се разболял. Предчувствайки смъртта си, 50 дни преди края приел монашеска схима и името Κирил, с което останал в историята. Починал на 14.II.869 г., заобиколен и оплакван от брат си и учениците си. В Пространното житие на Методий е написано, че малко преди да издъхне, К. казал на брат си: „...Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата...“

Книж. дело на К.-К.Ф. е твърде богато и разнообразно. До 862 г. братята превели Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Изборен апостол (избрани части от Апостола), Злотоустова литургия, Служебник (молитви и четива за различни църковни служби), части от Псалтира, части от Требника и т.н. Най-старите книги на глаголица са създадени от К.-К.Ф. Те са писани главно по време на Моравската мисия (863-867).

К.-К.Ф. създал редица творби и на гр. език: религ. химни и съчинения в чест на откриването мощите на св. Климент Римски, за диспутите с еврейските и мюсюлманските духовници и пр. Точният брой на неговите произведения, вкл. и на тези, които са писани на слав. език, не е известен. До нас са достигнали само отделни съчинения в късни преписи — напр. Беседа против триезичниците, Слово за правата вяра и др.

Безсмъртието на К.-К.Ф. започнало след неговата физическа смърт. Бълг. църква намерила най-простото и най-ефективното средство да съхрани името му през вековете и да го обезсмърти — канонизирала го за светец. К-К.Ф. и брат му Методий са в основата на широко разпространения култ сред българите в Македония към Свети седмочисленици. Още през X в. се заражда преклонението пред К. и Методий в най-интелектуалните кръгове на бълг. държава. Черноризец Храбър нарича Бога „човеколюбец, защото изпратил на човешкия род свети Константин Философ, наречен Кирил“. Той е наредил простичките думи, които и днес се знаят от всеки българин: „Ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий.“

Така започнала метаморфозата в съзнанието на поколенията, които все повече забравяли, че К. и Методий били славяни; наложило се създаденото от Симеоновите книжовници мнение, че солунските братя са българи, които дали „на вси славяни книги да четат". Към края на живота си поп Йеремия написал в своя апокриф „Разумник“ въпроса: „Кой измисли българската книга?“ и отговора: „Кирил Философ". От този момент насетне в народната памет останал образът на Кирил Българина, който създал книги за българите. В късната „Солунска легенда“ Кирил изобщо не знаел бълг. език, но по чудодеен начин забравил гр., започнал да разбира само бълг., а гълъб му донесъл от небето образите на бълг. букви.

От България култът постепенно бил пренесен в Русия, Сърбия, Молдова и Влашко, където К. и Методий са почитани като бълг. и слав. светци. Сръбски летопис нарича К. „розата на Солун“. Образът му станал постоянна тема в иконографията. Често пъти той се смесва с други светци със същото име, което е показателно за популярността му.

Накрая ще завърша с няколко реда от „Похвално слово за Кирил Философ“ от Климент Охридски: „По милостта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви... [Чрез тях] Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ, защото за него бе изпратен този нов апостол...“

 

Литература:

Дуйчев, Ив. Въпросът за византийско-славянските отношения и византийските опити за създаване на славянска азбука през първата половина на IX век. ИИБИ, VII, 1957, 241 — 267;
Георгиев, Е. Кирил и Методий — основоположници на славянските литератури. С., 1956;
История на българската литература. Т. 1. С., 1962, 31 — 70;
Мечев, К. Кирил и Методий. Исторически извори и литературни паметници. С., 1969;
Константин-Кирил философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му. С., 1969;
Николова, С. Постижения и перспективи на кирило-методиевските изследвания. — Старобългаристика, 1981, № 4; същата, Съвременно състояние на кирилометодиевистките проучвания в чужбина. - Сп. БАН, 1973, № 2, 3.