istoria

 

 

Наум Охридски

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st naumНаум (Наум Охридски) — един от най-близките ученици на слав. първоучители Кирил и Методий. Ист. традиция му отрежда място сред св. Седмочисленици, а култът към него е тясно преплетен с култа към Климент Охридски.

До наши дни са достигнали две жития на Н. О., но съдържащите се в тях биографични данни са оскъдни и непълни. Животът му си остава слабо документиран и изпълнен с неясноти.

Н. О. е единственият сред учениците на Кирил и Методий, за когото изрично е отбелязано, че произхождал от Мизия, т.е. че бил родом българин. Според едно от житията родителите му били богати и благородни хора. Тази фраза обаче е често срещан елемент при описание на героите на агиографски творби и не може да се приеме като „чиста монета“. По всичко личи, че Н. О. се присъединил към братята още докато били в манастира в Олимп (М. Азия). Така че той бил един от малцината, които взели активно участие при усвояването и развитието на слав. писменост.

През 863 г. заминал за Великоморавия, където в продължение на повече от З години работел всеотдайно за слав. просвета по време на Моравската мисия. Заедно с Кирил и Методий пристигнал в Рим в края на 867 г. Именно там бил ръкоположен за свещеник (презвитер). След смъртта на Константин-Кирил Философ (14.II.869) заминал заедно с Методий сред зап. славяни — в продължение на 15 години споделял всички трудности в живота на Методий и другите му ученици и последователи.

След смъртта на Методий (6.IV.885) Н. О. преживял всички ужаси, преследвания и мъки, на които били подложени учениците на слав. учител. Заедно с Климент и Ангеларий успял да избяга. Отправили се към р. Дунав. Надявали се да намерят убежище и спасение в България, която била близка и позната на Н. О. Не е изключено идеята да е била негова, тъй като единствен бил родом от тези места.

В Белград били посрещнати от местния управител боритаркан, който в едно от житията на Н. О. е наречен Радислав. Оттам били препратени в Плиска, където ги посрещнали с големи почести. Н. О. заедно с Климент бил настанен в дома на сампсиса Есхач, докато бъде подготвено всичко необходимо за самостоятелен живот.

В Плиска Н. О. останал до 893 г. Той бил един от първите и най-ревностни организатори на слав. просвета в североизт. бълг. земи. За съжаление отново трябва да се направи констатацията, че за тези години няма запазени никакви данни. Напоследък провежданите разкопки край с. Равна, Провадийско, разкриват голям манастирски комплекс, в който са намерени десетки и стотици надписи — категорично свидетелство, че в него се е развивала бурна просветителска дейност. Не е изключено именно в този манастир Н. да е работил в най-близкото обкръжение на стария княз Борис-Михаил.

На т.нар. Преславски събор през 983 г. Климент бил избран за епископ, а Н. О. бил изпратен на негово място в областта Кутмичевица в Македония. В Девол, Охрид и цялата област той развил огромна по мащабите си просветителска, културна и цивилизаторска дейност. Оказал се достоен продължител на делото на своя другар и сподвижник. Поради това народната памет и ист. традиция често пъти смесват делата на двамата.

През 905 г., вече на преклонна възраст, Η. О. решил да се оттегли от активна дейност. Той изградил голям манастир „Св. архангел Михаил“ на оттока на Охридското езеро „с богатството и повелята на благочестивия български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон“. Там преживял 5 години и на 23.XII.910 г. умрял в дълбока старост. Бил погребан в дясното крило на манастирската църква.

Скоро след смъртта си бил канонизиран от бълг. църква, а паметта му се тачи и днес.

Доскоро за книж. дейност на Н. О. се съдеше само по косвени сведения. Напоследък бяха открити някои химнични текстове, в които в акростих се чете името на Н. О.

 

Литература:

Петканова, Д. Старобългарска литература, 163 — 165;
същата, Енциклопедичен речник..., 290 — 291.
Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. — съставителство и редакция Кл. Иванова. С. 1986, 524-528.