istoria

 

 

Константин Преславски

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavskiКонстантин Преславски - бълг. книжовник от IX — X в., един от най-блестящите представители на Симеоновия интелектуален кръг в Преслав. За ранните му години не се знае нищо. Неговият съвременник Тудор черноризец Доксов съобщава, че бил Методиев ученик. На основата на това кратичко известие учените приемат, че К.П. попаднал сред Методиевите ученици непосредствено след смъртта на Константин-Кирил Философ (14.II.869) или станал близък помощник на Методий скоро след тази дата. Оттук можем да заключим, че К.П. придружавал своя учител в най-трудните години на сурова борба срещу немското духовенство в периода между 870 и 885 г. За съжаление не можем да кажем нищо повече.

Не е ясно как К.П. е дошъл в България. За това съществуват две версии, но и двете не са подплатени със солидни доказателства. Първата предполага, че К.П. бил един от онези ученици, продадени в робство сред смъртта на Методий (6.IV.885). След това бил откупен от виз. търговци, озовал се в Цариград и оттам преминал в България, може би през 886 г. Основание за това се намира във факта, че К.П. не е сред учениците, които преминали в България от Великоморавия, спасявайки се от преследванията на немците.

Втората версия предполага, че К.П. е бил един от онези двама ученици на Методий, които останали в България през 881 или 882 г. Тогава учителят посетил Цариград и оставил във Византия двама свои ученици „поп и дякон“ — които по-сетне преминали в България.

Неотдавна един полски учен предположи, че К.П. попаднал в България при непосредствените контакти на княз Борис-Михаил с Методий, за които също няма известия, но се предполага, че са съществували.

Първоначално К.П. бил само презвитер, т.е. обикновен свещеник. Вероятно бил ръкоположен още от Методий преди идването му в България. За разлика от останалите ученици — Климент, Наум, Сава — той не бил монах, а станал такъв по-късно, може би към края на IX в.

К.П. работел отначало в Плиска, а след това продължил в Преславското книж. средище. Той бил високообразован и начетен книжовник. Владеел прекрасно гр. език, ориентирал се с лекота в сложните дебри на философията, интересувал се от ист. знания. Поезията му се отдавала със завидна лекота, а музиката му била близка и разбираема. Тези качества го направили един от най-близките до Симеон интелектуалци, които определяли цялостния облик на Преславската книж. школа.

През 893 г., в навечерието на Преславския църк. — народен събор, когато Симеон станал княз на България, К.П. завършил два свои труда. Първият е т.нар. Учително евангелие. То е своеобразна сбирка от преводни творби — тълкувания на евангелски четива за всички неделни дни през годината — от Великден до Цветница. Самият К.П. изтъква, че тази творба била създадена благодарение настояванията на Наум, по-възрастният и опитен ученик на Кирил и Методий: „Добре е, братя, всякога да се започва от бога и да се свършва с бога, както е рекъл Григорий Богослов... поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, преклоних се пред твоето смирение... Затова и аз, смиреният, подканен, както рекох, да преведа тълкуването на светото евангелие от гръцки език на славянски страхувах се и треперех...“

Едновременно с Учителното евангелие К.П работел и върху творбата си „Историкии“ — първата ист. творба на христ. България. Композицията на този труд е по образеца на т.нар. кратки хроники, в които изложението върху историята започва от Адам и завършва с управлението на владетеля, при който се създава трудът. К.П проследява хронологията на виз. императори изхожда от позицията, че те са най-христ. владетели. Точно поради това той записал, че император Никифор бил убит от „мръсните българи“ (811). В случая той се ръководи от разбирането си, че по онова време българите са били езичници, без това да означава, че се отнасял с презрение към собствения си народ. Интересното е че по-късни читатели, неизвестно кога, са изстъргали епитета „мръсните“, което означава, че разбиранията им за миналото на народа ни са по-различни от тези в края на IX в.

Презвитер К.П. превел т.нар. Църковно сказание от цариградския патриарх Герман — разяснение на символиката и същността на правосл. литургия.

Между 893 и 906 г. К.П. станал епископ. Затова научаваме от приписката към превода на филос.-полемичното съчинение „Четири слова против арианите“: „Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, преведе по повеля на нашия български княз на име Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, който бе ученик на Методий, архиепископа на Моравия...“. Следователно през 906 г. К.П. бил епископ на Преслав и един от най-приближените люде на Симеон. Преводът на съчинение, което охранява чистотата на вярата от еретически извращения, е началото на полемично — публицистичния жанр в старобълг. литература. То отразява вкуса на Симеон и неговия кръг и е свидетелство за творческите възможности на К.П.

Поетичните възможности на К.П. намират ярко отражение в неговата прочута „Азбучна молитва“ — прочувствено обръщение към Бога — създател на „видимия и невидимия свят“. В нея под формата на акростих е вградена слав. азбука като символ на книжовност, просвета възход. Идейно-емоционалната тъкан на стихотворението отразява съзидателната атмосфера и оптимистичния патос на старобълг. култура от епохата на т.нар. Златен век.

Наскоро бе открито ново произведение на К.П. То представлява акростихов канон в чест а архангел Михаил. Творбата се състои от 400 тропара, чиито начални букви образуват стихотворение възхвала към небесния архистратег. Тази стихотворна форма била особено модерна по Симеоново време и любимо поле на изява на Климент Охридски и Наум. Безспорно е едно — К.П. бил най-добрият автор на акростихови произведения.

Той не забравял, че е ученик на Методий — посветил на своя велик учител специална „Служба“ — великолепна възхвала на безсмъртното му дело.

След 907 г. липсват данни за житейския път нa К.П. Поради това учените предполагат, че около тази година починал.

 

Литература:

История на българската литература. Т. 1. Старобългарска литература. С., 1962, 112 — 126;
Георгиев, Е. Разцветът на българската литература в IX — X век. С., 1962, 161 — 201;
Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974;
Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. — Кирилометодиевски студии. Т. 2. С., 1985;
Петканова, Д. Енциклопедичен речник..., 239 — 240.