istoria

 

 

Средните векове

Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

jana miniatМоже би нито една от жертвите на инквизицията не е била удостоена с такова внимание от страна на историците и богословите като знаменитата национална героиня на френския народ — Орлеанската дева, загинала на кладата в Руан по решение на инквизиционния трибунал на 30 май 1431 година.

Волтер, Шилер, Анатол Франс, Марк Твен, Бърнар Шоу, Ана Зегерс и други известни писатели са ѝ посветили много вдъхновени страници. Живописците, скулпторите, композиторите, артистите от театъра и киното са увековечили нейния образ, всеки посвоему. До нас са достигнали много документи от нейния процес, включително протоколите от разпитите, на които са я подлагали инквизиторите. В дадения случай богинята Клио действително се е погрижила да запази за бъдещите поколения всички факти, хвърлящи светлина върху историята на Жана д'Арк. Тази история, пише един от съвременните американски философи — Б. Данъм, „е поразителна, защото при цялата си привидна невероятност тя действително се е случила; тъжна е, защото тогава хората са унищожили нещо, пред което трябвало да се прекланят; поучителна е, защото ни учи да се съмняваме във всичко, в което вярваме — във всичко, с изключение на великата сила на основните човешки идеали“.1

Прочети още...

Процесът срещу Ордена на тамплиерите

 

Из "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

 

Bernhard von Clairvaux Initiale B1Орденът на тамплиерите, или храмовниците – официално той се наричал Орден на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм – бил основан в началото на 1118 г. от френски кръстоносци в Ерусалим. Това бил рицарски орден, в който влизали представители на най-богатите аристократични родове на Франция. Орденът бил построен на военен принцип  - по-младшият по чин се подчинявал безпрекословно на по-старшия. Главата на ордена – Великият магистър, имал неограничена власт. Неговите заповеди се смятали за божи повели. Щедрите дарения, данъците и обилната  “милостиня”, която се стичала  в хазната на ордена от всички кътчета на християнския свят, превърнали с течение на времето тамплиерите  в един от най-могъщите и най-богатите ордени на католическата църква. Във Франция тамплиерите изпълнявали ролята на кралски банкери – кралското съкровище се пазело в тяхната резиденция  - Тампл-Храм. През ХІІІ в. орденът владеел 9 000 замъка, принадлежал му остров Кипър. От тамплиерите се страхували църковните йерарси и светските управници.

Прочети още...

Македония през погледа на един византийски учен

 
Откриването на един „нов” и „непознат” свят:
географската област Македония през погледа на Никифор Григора

 

Кристиян Ковачев

 

Тази статия цели да запознае читателите с една личност, склонна да обобщава като всеки византийски пътешественик видяното, но и да изпитва типичното за средновековния човек чувство на страх. Това е една личност, която преоткрива един „нов” и „непознат” свят в географската област Македония. Става въпрос за Никифор Григора (ок. 1295-1360) и за това, което той ни е оставил като описание на пътя си към сръбския монархически двор.

Прочети още...

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ "ИВАН ДУЙЧЕВ"

КЪМ СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

 

STUDIA SLAVICO-BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA

VOL. IX

 

shrainer large

 

ПЕТЕР ШРАЙНЕР

 

МНОГООБРАЗИЕ И СЪПЕРНИЧЕСТВО

 
Избрани студии за обществото и културата
във Византия и средновековна България

 

Научен редактор:

доц. д-р Милияна Каймакамова

 

Превод: Вася Велинова

 

Прочети още...

Възникване на воеводствата Влашко и Молдова

 

Христо Матанов

 

356px Basarab I of WallachiaПрез целия XIII в. обстановката в Карпатско-Дунавския регион оставала динамична и сложна. Развитието му зависело от сложно преплитане на политически фактори и от непредсказуемостта на номадския свят, който продължавал да господства в района на Северното Черноморие. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, в разглеждания период господството на унгарската монархия било неоспоримо, макар че властта на унгарските крале тук невинаги била пряка и стабилна. Областта била със статут на „воеводство", което имало значителна автономия, а населението й било доста пъстро. Освен власи и унгарски колонисти тук били заселени още саксонци (саси) от Южна Германия и от поречието на Рейн, които се занимавали с разработването на рудните богатства. От Трансилвания много от тях извършвали „вторична миграция" към Балканите и се установявали в България, Сърбия и в Босна. Развитието на рударството в балканските земи дължало много на тези европейски преселници, които освен рударска технология донасяли със себе си идеята и практиката на автономния градски живот.

Прочети още...

Мелник в доосманския и ранноосманския период

 

I. Средновековен Мелник

 

Възникване, название, географски особености

 

640px MelenikoВъзникването на града Мелник не може да се установи с точност, поради липса на достатъчно сведения. Предположения могат да се правят въз основа на самото наименование на селището. Името на град Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинната славянска дума мел - бяла глина, креда, с която се означават скалите, всред които е разположен градът. По своя произход името на селището е сродно с наименованието на славянското племе мелинги, което от VIII в. насам живеело по склоновете на планината Тайгет в Пелопонес.

Славянският произход на името на Мелник подсказва, че селището възникнало на това място като поселение на български славяни през най-ранното средновековие.

Прочети още...

Югозападните български земи през XIV век

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

На родителите ми

 

1В книгата е изследвано историческото развитие на югозападните български области, населени изключително с българско население, по време на един неблагоприятен в политическо отношение период — периода на сръбската власт, на независимите и полунезависими феодални княжества и на османското нашествие.

Трудът е написан въз основа на византийски, сръбски, български и османски исторически съчинения, грамоти, епиграфски паметници, документи от Дубровнишките архиви.

 

Прочети още...

Под сянката на полумесеца

 

Христо Матанов

 

mehmed divanЗа османската държава поражението при Анкара не било обикновен военен неуспех, а изпитание за нейната жизненост. Образувана в резултат на непрекъснати успешни завоевания, през лятото на 1402 г. тя се оказала на ръба на пропастта. Първата в историята ѝ военна катастрофа от подобен мащаб изкарала на повърхността всички заглушавани до този момент противоречия в нейния социален и държавен организъм. През първите две десетилетия на XV в. се решавал въпросът дали османската държава има бъдеще или не. Пред нея стояла дилемата да сподели съдбата на много други средновековни политически обединения, продукт на номадски завоевателен устрем, или да се превърне в ислямска империя. Борбата между тези алтернативи се материализирала по типично средновековен начин чрез борба за власт между Баязидовите синове. Те, съзнателно или не, групирали около себе си обществените сили, олицетворяващи различните пътища на османското развитие. С особена острота се очертал един дълбок социален конфликт между османската върхушка и номадско-патриархалната традиция на племенните опълчения. На дневен ред - много по-остро отпреди - застанал проблемът за облика на османското общество. В неговото решаване се оказали замесени съществуващите все още балкански християнски държави. Техните владетели трябвало да избират подходящ политически партньор сред враждуващите османски принцове. За тях и за вече покореното християнско балканско население подобен избор имал съдбоносно значение.

Прочети още...

Цар Стефан Душан

 

Христо Матанов

 

Car Duan Manastir Lesnovo XIV vekДраматичните събития във Византия и на Балканите през втората четвърт на XIV в. съвпадали по време с апогея в държавно-политическото развитие на средновековна Сърбия. Той бил достигнат при управлението  на предпоследния представител на династията Неманичи Стефан Душан (1331-1355 г.). Този сръбски владетел дошъл на престола с помощта на войнствено настроените сръбски властели, които очаквали от него да осъществи широкомащабна експанзия. Те се надявали, че ще разширят своите лични владения и власт чрез завземането на нови земи на юг за сметка на изнемощялата и разтърсвана от граждански войни Византия. През цялото си управление крал (а от 1346 г. - цар Стефан Душан се стараел да оправдае тези очаквания и да използва благоприятната за сръбската експанзия обстановка на Балканския полуостров.

Прочети още...

Битката на Косово поле, 1389 г.

 

 Любомир Грозданов

 

Sabor u Prizrenu pred Kosovsku bitkuВ 1387 г. в битката при Плочник силите на Полумесеца понесли първото си голямо поражение от християнските войски на сръбския княз Лазар и босненския крал Твъртко. Победата на християните показала, че османлиите не са непобедими, ако срещу тях се действа организирано и целенасочено. За голямо съжаление обаче, тази победа срещу настъпващите османски армии останала единствена.

След похода в България Мурад I решава да отмъсти за поражението при Плочник и нахлува с голяма армия в Сърбия. За битката на Косово поле разказва османският хронист Мехмед Нешри в "Огледало на света":

Прочети още...

Света гора и другите православни манастирски общности

 

Христо Матанов

 

320px Zografou2В периода на османската експанзия на Балканите светогорската манастирска общност изживяла противоречив етап от своето развитие. От една страна, тя затвърдила своята роля на водещ православен религиозен и културен център на средновековните Балкани. Оттук продължавали да идват основните импулси в културното развитие на балканския православен свят. Атонските манастири не преставали да бъдат основни книжовни средища, които диктували насоките на книжовния живот с православна насоченост във Византия, България, Сърбия и във всички балкански области с преобладаваща православна традиция. Светогорското монашество още от самото начало прегърнало идеите на исихазма и направило много за разпространението му в целия православен свят. От друга страна, светогорските манастири се оказали замесени в сложните политически и църковни отношения на Балканския полуостров в тази епоха, което понякога носело облаги, а понякога създавало рискове. Както балканските държави, така и светогорската монашеска република страдала от османските нашествия и в края на краищата била принудена да признае османската власт.

Прочети още...