istoria

 

 

Средните векове

Венецианските, генуезките и латинските владения на Балканите

 

 Христо Матанов

 


В периода от възстановяването на Византия до края на първата гражданска война в 1328 г. императорите в Константинопол се опитвали да намалят венецианското присъствие във византийско-балканския ареал и влиянието на венецианската политика в региона чрез поощряване на генуезкото настаняване в Проливите, в Черно море, по малоазийското крайбрежие и в островите от Източна Егея. Венецианска Романия претърпяла значителни щети, но в общи линии, запазила своя облик и влияние. Византийската политика за контриране на венецианското надмощие довела до това, че на нейна територия и в нейни води започнало жестоко съперничество между двете италиански морски републики, известни в цяла Европа и в Средиземноморието с непримиримостта си една към друга. В основата на конфликта лежало търговското съперничество, но към него се прибавяли и фактори от „идеологическо" естество.

Прочети още...

Църковна организация и манастирски живот на Балканския полуостров в края на X и през XI в.

 

Христо Матанов

 


StuditeУспоредно с укрепването на византийското самодържавие укрепвала своите позиции и византийската църква. Тлеещият конфликт с Апостолическия престол в Рим карал византийските духовници да търсят нови аргументи в полза на каноничността на константинополското патриаршеско достойнство. Спорът за първенство в християнския свят излязъл извън сферата на църковно-историческата аргументация, в която основният пункт бил свързването на патриаршеския статут на епископите на „Новия Рим" с императорската титла на неговите владетели. Старата теза, че Константинопол имал свой патриарх, защото бил столица на империя и по силата на правилото „царство без патриаршия не може", вече не била достатъчна. Търсели се чисто църковни аргументи, които да покажат, че „Новият Рим" не е център на патриаршия само по императорско благоволение. Първоначално се твърдяло, че Константинопол бил наследник на архиепископската катедра в Ефес, основана от св. Йоан. През ΙΧ-Χ в. популярна станала идеята за „апостолическия" произход на Константинополската катедра. Тази версия намирала подкрепа в някои апокрифни документи от раннохристиянския период, според които при своите пътувания св. апостол Андрей, брат на св. апостол Петър, минавайки през Босфора и Тракия, ръкоположил първия епископ на Византион Стахий.

Прочети още...

Балканите и кръстоносните походи

 

 Христо Матанов

 

clermonВъв времето, когато император Алексий I Комнин укрепвал своята власт във Византия, в Западна Европа се сложило началото на едно емблематично за Европейското средновековие явление: кръстоносните походи. По призива на папа Урбан II (1088-1099 г.) на събора в южнофренския град Клермон през 1095 г. десетки хиляди хора през следващите години, десетилетия и векове потегляли към Йерусалим. Първоначалната им цел била да освободят Светите места от мюсюлманите, а после - да защитават образуваните там „кръстоносни държави". Векове наред идеята да се освободи и защити Гробът Господен от неверниците вълнувала умовете на западноевропейските хора - от кралете, папите и благородниците до дребните рицари, селските свещеници и селяните. Десетилетие след десетилетие тази идея доминирала европейската политика, династическите връзки, църковните отношения. Изоставянето на родния дом, село, град, манастир и др. в името на освобождаването на Йерусалим се смятало за доброволно „заточение в името на Христа" (peregrinus Christi), а хората, обединени от обета да освободят Гроба Господен, били смятани за „Христово войнство" (militсa Christi). Водела ги освен религиозната ревност още и явната или скритата надежда, че на Изток ще намерят по-добър и охолен живот. По пътя към бленуваните Свети места от глад, болести или в сражения с неверниците загинали десетки хиляди европейци. Тези, които оцелявали, донасяли в родината си нови навици и нов светоглед. В резултат на кръстоносните походи европейският свят разчупил дотогавашната си затвореност и открил нови хоризонти за своето развитие.

Прочети още...

Сърбия в борбата за византийското наследство

 

 

Извори и историография

 

Познанията ни за сръбската история в периода ХІІ – ХІІІ в.се основават на сръбски и несръбски извори от различен вид. Сред тях водещо място заемат съчиненията на сръбските книжовници от тази епоха, които описват историческите събития с по-голяма или по-малка точност и изчерпателност. Картината се допълва от съобщенията, съдържащи се в произведенията на византийски и западноевропейски автори.

Прочети още...

Османската империя 1300 - 1481

 

КОЛИН ИМБЪР

 

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1300 - 1481 г.

 

Научна редакция: Хр. Матанов, Евг. Радушев

Превод: Катерина Георгиева

 Ottoman empire.svg

Териториална експанзия на Османската империя.

Автор: André Koehne Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Благодаря на предишните и настоящите преводачи и издатели на текстовете, които използвах за написването на тази история. Благодаря също на учените, на чиито трудове често разчитах. Бих искал специално да посоча новаторските и в същото време изчерпателни работи на Халил Иналджък за османския петнадесети век и съчиненията на Елизабет Захариаду, Джордж Т. Денис и Виктор Менаж. Те съчетават педантичната точност с широко историческо въображение - мога само да им завиждам, но не и да се меря с тях. На Виктор Менаж съм задължен за публикуваните изследвания, без които не е възможно и да се мисли за написването на ранната история на Османската империя, и наред с това - че ми позволи да използвам някои негови неиздадени материали. Признателен съм му също за твърде насърчителните забележки, когато бях склонен да изоставя проекта. Благодаря още на Бил Брайс за помощта по отношение на картите; на Тереза Паскевиц, Гордън Нийл, Хари Лeсър и Филип Александър - за превода на гръцките текстове в множеството случаи, когато слабите ми познания по езика се оказваха недостатъчни, и на Розмари Морис, която ми разкри тайнствените византинизми на тези извори. И на други - преди всичко, на съпругата ми - за куража. Особено ценни и приятни за мене бяха ласкавите коментари на Джулия Аштиани върху ръкописа и най-вече нейните думи „всички герои тук, без изключение, са съвършено отвратителни“. Това ме убеди, че съм обрисувал точно политиката през Късното Средновековие.

К. Имбър

Прочети още...

Мехмед II Завоевателя

 

Илбер Ортайлъ


Gentile Bellini 003На 30 март 1432 г. се ражда син на султан Мурад II. В началото дори е съмнително дали това дете ще стане принц, но поради произтеклите събития и смъртта на брат му той е принуден на много ранна възраст два пъти да възседне престола. Два пъти възсяда трона на смятаната вече за империя османска държава, и първия път, отстъпвайки го на баща си, се оттегля като санджакбей на Маниса, по-точно на Сарухан. (Маниса тогава е столица на Сарухан.) Повторното възкачване на престола от един младеж е случай, за който дори не можем да кажем, че е изключително рядък, той си е единствен.

Но този 21-годишен младеж през 1453 г. обсажда една голяма столица, смятана за метропола на тогавашния свят и споменавана единствено като полис (град), и спечелва една славна победа. Освен градовете Дамаск (чиято звезда в ислямския свят започва да угасва), Багдад и проспериращия Кайро, Исфахан в далечен Иран и Нишапур, по онова време в цяла Европа няма по-голямо поселище, което би могло да се нарече град. Мястото, за което говорим, е Константинопол. За да го покори, 21-годишният владетел построява за четири месеца крепостта „Румели Хисаръ".

Прочети още...

Османската държава след битката при Анкара. Междуцарствие и възстановяване

 

 

bayazid timurРазгромът при Анкара поставя на изпитание съществуването на Османската държава. След този съкрушителен удар тя се разпада на два големи дяла – европейска и азиатска част. В Анадола обаче османската власт е почти напълно ликвидирана. Армиите на Тамерлан продължават завоеванията, след които остават развалини и пирамиди от човешки черепи. В 1403 г. страшният завоевател замисля план за прехвърляне на войските си в Европа. За велико щастие на османлиите, той най- неочаквано се връща в Самарканд, където през 1405 г. склапя очи.

Прочети още...

Възникване и възход на Османския бейлик

 

Османската държава възникнала в Западна Мала Азия върху развалините на две могъщи империи - Византийската и  Селджукската. През 1071 година след злополучната за ромеите битка при Манцикерт, селджукските турци отнели от империята почти цяла Мала Азия и създали Румския султанат.  През ХІІІ век държавата на Селджуките на свой ред била разтърсена из дъно от ударите на монголските армии на Хулагу хан, който отнел всичките ѝ източни провинции, включително Багдад.Румският султанат изпаднал във васална зависимост към Монголската империя. Мощта и авторитетът на селджуците сериозно пострадали, за сметка на което се издигнали различни местни феодали.

Прочети още...

Съюз на хуните

 

Йордан Николов

 

Huns empireЗа разлика от останалите варварски държави в Западна Европа хуните заемат свое уникално място и играят самостоятелна роля в историческия процес. По време на голямата миграция през 155—158 г. те напуснали Централна Азия, изтласквани от китайците. Към средата на IV в. достигнали териториите между реките Волга и Дон и разгромили племенния съюз на аланите, обитаващи Северен Кавказ. Нанесли поражение и на остготите през 374 г., предвождани от Баламир (Балимер) и продължили своя стремителен завоевателен поход.

Прочети още...

Аварски каганат

 

 Йордан Николов

 

South Slavic tribesТова било мощно тюркоезично племенно обединение, което обхващало и други етнически групи, включително и славяни. Каганатът възникнал през 568 г. на територията на Панония начело с хан Баян. Поради сложния етнически състав на аварската общност, както и поради откъслечния характер на сведенията, които притежавали, съвременните на нея писатели — византийски хронисти, западни аналисти, руски летописци — ги назовават с различни имена: жужани, апарапури, обри и др.

Основен извор за техния начин на живот, бит и култура са съчиненията на Приск Панийски, Теофилакт Симоката, Менандър, Йоан Ефески, „Картлис Цховребе“, руските летописи.

Прочети още...

Кралство Унгария

 

Crown of Saint Stephen.svg 

 

Публикува се по: Матиаш Унгер/Ото Саболч, История на Унгария, С., 1968

Превод: Марта Бур

 

Прочети още...