istoria

 

 

Средните векове

Османската държава след битката при Анкара. Междуцарствие и възстановяване

 

 

bayazid timurРазгромът при Анкара поставя на изпитание съществуването на Османската държава. След този съкрушителен удар тя се разпада на два големи дяла – европейска и азиатска част. В Анадола обаче османската власт е почти напълно ликвидирана. Армиите на Тамерлан продължават завоеванията, след които остават развалини и пирамиди от човешки черепи. В 1403 г. страшният завоевател замисля план за прехвърляне на войските си в Европа. За велико щастие на османлиите, той най- неочаквано се връща в Самарканд, където през 1405 г. склапя очи.

Прочети още...

Възникване и възход на Османския бейлик

 

Османската държава възникнала в Западна Мала Азия върху развалините на две могъщи империи - Византийската и  Селджукската. През 1071 година след злополучната за ромеите битка при Манцикерт, селджукските турци отнели от империята почти цяла Мала Азия и създали Румския султанат.  През ХІІІ век държавата на Селджуките на свой ред била разтърсена из дъно от ударите на монголските армии на Хулагу хан, който отнел всичките ѝ източни провинции, включително Багдад.Румският султанат изпаднал във васална зависимост към Монголската империя. Мощта и авторитетът на селджуците сериозно пострадали, за сметка на което се издигнали различни местни феодали.

Прочети още...

Кралство Унгария

 

Crown of Saint Stephen.svg 

 

Публикува се по: Матиаш Унгер/Ото Саболч, История на Унгария, С., 1968

Превод: Марта Бур

 

Прочети още...

Ян Хус - идеолог на чешката реформация

 

husИдеолог и ръководител на чешката реформация бил Ян Хус, забележителен учен, крупен мислител, голям обществен деец. Той се родил в бедно селско семейство в с. Хусинец, Южна Бохемия. През 1393 г. завършил университета в Прага като бакалавър по изкуствата. Защитил магистърска научна степен през 1396 г., а от 1398 г. започнал да изнася лекции във Карловия университет. Две години по-късно бил ръкоположен за свещеник, в 1401 г. станал декан на философския факултет, от 1402 г. бил избран за ректор на университета. Същевременно започнал да проповядва в храма „Св. Михаил“ в Стария град. Станал толкова популярен, че в 1402 г. бил назначен за проповедник в новооснования храм „Витлеем“. В началото той критикувал както покварата и корупцията на отделни духовници, така и всеобщия упадък на морала в Църквата.

Надарен оратор, Ян Хус имал забележителен успех. Освен с ораторското си умение той привличал вярващите и с примерния си живот на свещенослужител. Хус изцяло се посветил на призванието си, като се грижел за духовния напредък на своите слушатели и за заклеймяването на онези злоупотреби, които „опетняват непорочната одежда на църквата".

Прочети още...

Византийската теокрация

 

СТИВЪН РЪНСИМАН

 

ВИЗАНТИЙСКАТА ТЕОКРАЦИЯ

 Christ Hagia Sofia

 

Превод от английски Евгения Владимирова

Университетско издателство „Св. Климент Охридски"

Прочети още...

Отношения между южните славяни и Византия през X-XII век

 

Иван Дуйчев

 

Превод от френски: Елизария Рускова

 

South Slavic tribesСлед непресекващи връзки с константинополската империя в продължение на четири века, в началото на X в. южните славяни представлявали добре позната на византийците народностна група и придобивали особено значение в техния политически и културен живот. От VI в. - време, когато те започнали да нахлуват в балканските земи и успели последователно, на вълни, окончателно да се заселят там - в живота им се извършили дълбоки промени. Те вече не били нашественици без родина, за които константинополското правителство имало своите основания да гледа на тях като на „варвари", заслужаващи презрение, лишени от каквато и да била цивилизационна среда, и временни гости върху земите на Балканския полуостров.

Прочети още...

Образ на българин от XV в. във Флоренция

 

Иван Дуйчев

 

385px Cappella dei magi giuseppe patriarca di costantinopoliЗавладяването на българските земи от турците през втората половина на XIV в. сложило край на съществуването на независимата средновековна българска държава, обаче не означавало пълен прелом в развоя на културата. Както през тежките години на турските нашествия, така и по времето на покорението на Търновското и Видинското царство в 1393 и 1396 г. различни български книжовници и художествени творци напуснали страната. Отнасяйки със себе си ценни ръкописи и произведения на изкуството, те потърсили спасение в други земи — в отвъддунавските области, в огромната руска земя или сред сърби и хървати. В лицето на тези бегълци пред вълната на турското нашествие и чрез творбите на книжнината и изкуството средновековната българска култура продължила своя живот, като оказала влияние върху културата на южните и източните славяни, както и на нашите отвъддунавски съседи. Озовалите се в руски земи български книжовници и художници се превърнали в един от факторите на така назованото вторично южнославянско влияние. Заедно с паметниците на средновековната българска култура те разнесли и много ценности на заплашената от близка гибел византийска култура. В своя устрем към балканските земи азиатските нашественици отминали последните оцелели средища на византийския държавен и културен живот: столицата Цариград с някои лежащи непосредствено до нея области, както и малкото византийски владения в Пелопонес. Дните на тези византийски владения били преброени, но все пак никой още не можел да прозре бъдещето и там мнозина живеели с упованието, че бурята ще отмине. Така, когато българските земи паднали под ударите на завоевателите, някои видни българи се насочили да дирят убежище не другаде — а в земите на омаломощената Византийска империя или по светогорските манастири. Заплахата на ислямските завоеватели през XIV в. притъпила много от острите някога етнически борби сред балканските християнски народи и спомогнала за възникването на известна общобалканска културна общност. В навечерието на разгрома на Византийската империя и при поробването на балканските славянски народи от турците се оформили проявите на угасващата византийско-славянска културна общност, по-ясно очертана от всички предишни векове. Именно в тази обстановка неколцина представители на българската народност достигнали до висшите стъпала на византийския политически и културен живот.

Прочети още...

Хиподрумът в Константинопол


Алфред Рамбо

 

Превод Д. Б. Митов

 

Знаменитото съперничество между зелени и сини, прочутите борби на хиподрума, могат да ни дадат нещо като резюме на тайнствената византийска цивилизация. В цирка ние можем да намерим целия Константинопол или, както са казали някои — какъвто театърът такъв и народът. Византийският театър е бил хиподрумът. Ако турнирите представят френското феодално общество, ако нашият Лоншан дава образа на модерния Париж, хиподрумът е огледало на гръцкото общество през средните векове.

Прочети още...