istoria

 

 

Средните векове

Романтичните похождения на Андроник Комнин

 

Проф. Шарл Дил

 

Превод Д. Попов

 

Andronik 1В края на XII век византийският двор, който се отличавал със своята строгост и суровост, съвсем се променил. Император Мануил Комнин, млад, 27 или 28-годишен човек, страшно много обичал разкоша, удоволствията, празниците, защото му служели за развлечение между военните походи и разните военни подвизи, в които той се увличал с всичкия жар на своята рицарска доблест. Затова в неговия Влахернски дворец с огромни зали, украсени със злато и мозайка, във вилите му на Босфора, където той обичал да прекарва лятото, се устройвали само разкошни приеми, концерти с песни и музика, празненства и турнири. Царят бил заобиколен от цяла плеяда млади, живи, красиви и кокетливи жени, които блестели с изящността си и придавали на двора особена прелест. Напълно вярно е, че бабата на Мануил, почетната Анна Деласена, която някога толкова много се потрудила, за да придаде на императорския дворец приличен вид и за да въведе в него строгостта на манастирските нрави, би била твърде неприятно поразена, ако можеше да види станалите в него промени. Като Ана Комнина, Мануил и всички принцове на императорския двор обичали литературата и се хвалели със своето покровителство над писателите. Но те били далеч от религиозните идеи, които вдъхновявали някога прадедите им и ръководели решенията на Ирина Дука. Под старателното спазване на външните обреди се криело пълно равнодушие. По традиция императорът бил винаги ревностен защитник на православието. В действителност той съвсем не считал за осъдително да бъде в най-приятелски отношения с езичниците, а държавната полза, която той поставял над почитането на църквата, правела доста подозрителни в неговите очи тези твърде могъщи и богати монаси, които толкова много обичала баба му.

Прочети още...

Михаил Псел - философ и държавник

 

Алфред Рамбо

 

Превод Д. Б. Митов

 

603px Michael PsellosС право гърците имат култ към своето средновековие. Тоя период е преходен и чрез него модерна Гърция се свързва с цяла Европа. Връзката, която съединява настоящето с миналото е дори по-очевидна, отколкото у който и да било друг европейски народ. Никой народ в продължение на повече от тридесет века не е оставал така верен на себе си, както гръцкият! Колко преобразования сме преживели ние (французите — б.пр.) през един много по-кратък период — редят се гали, римляни, а французите идват едва след IX век. Ние говорим за келтски и латински наречия, но колко промени е претърпял самият френски език? Ние сме нео-латинци, както поданиците на крал Георги са неогърци, но все пак гръцкият език на един атински работник си е гръцки език. Както казваше Рангабе "днешният език е езикът на Ксенофон, на Плутарх, на Лукиян и на евангелията!"

Прочети още...

Политическата теория на византийците

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ "ИВАН ДУЙЧЕВ"

 

Й. Е. КАРАЯНОПУЛОС

 

 ПОЛИТИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ НА ВИЗАНТИЙЦИТЕ

 Palaiologos Dynasty emblem.svg

SERIES EDITIONUM TRADUCTARUM

vol.I

 

Превод: Кирил Павликянов

 

КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ

 

Центърът за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" подготвя издаването на български език на научни трудове от чужди автори, посветени на историята на Византия и на славяно-византийските връзки.

За мен е особена чест, че тази поредица се открива с публикуването на моето изследване "Политическата теория на византийците".

Много изследователи са се занимавали пряко или косвено с тази тема. Моите усилия бяха насочени върху проучването на съответните схващания и написването (въз основа на извори) на съчинение, което систематично и всеобхватно да изложи разбиранията на византийците за императора и неговата власт; а също да представи отношенията му с останалите държавни фактори и с основните институции на държавната власт.

Благодаря на директора г-жа проф. Аксиния Джурова и на сътрудниците на Центъра "Ив. Дуйчев" за българския превод на книгата ми и изразявам удовлетворението си, че тя става достъпна за широката научна общественост в България.

Солун

Й. Караянопулос

 

Прочети още...

Упадъкът на Византия (1185 -1204)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Исак II Ангел (1185-1195)

 

Isaac II AngelosТой бил член на онази малоазиатска аристокрация, която в Комниновата епоха бе завоювала извънредно влиятелно положение в държавата и която Андроник със своята метода и система на управление се стремеше да унищожи и унижи.

Прадядото на Исак, Константин Ангел, филаделфийски благородник, бил женен за една от дъщерите на Алекси Комнин - Теодора. Исак минавал на времето си като блестящо образован, богат и виден аристократ, но зад тия качества той не могъл да скрие своето нищожество като човек, пълната си бездарност и минимума на воля, постоянство и предвидливост, които са първата необходимост за държавника. Андроник много добре го бе оценил при въстанието в Мала Азия през 1185 г., когато бе заповядал да накажат със смърт или осакатят пленените водители на метежниците и едничко Исак бе оставил не само без всякакво наказание, но дори и без всякакъв надзор бе го пуснал на свобода.

Прочети още...

Комнинова Византия (1081 - 1185)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Алекси I Комнин (1081 - 1118)

 

Alexios1komnenosС възшествието на Алекси във византийската история се приключва с една епоха.

Времето след смъртта на Василий II бе не само един период на непрестанни дворцови или военни преврати, които като в кинематограф издигаха и сваляха държавни глави, това бе не само едно време на интриги и на господство на евнуси и жени във византийската политика. Тоя период представя във византийската история един праг, от който нейните съдбини вече решително се преобразяват.

От времето на Ираклий империята, сполетяна от страшни неприятели на изток и запад, правеше колосални усилия да устои на бурите и да се приспособи към новата обстановка. Няколко века бяха изтекли в упорита дефанзива, при която тя се стремеше да запази остатъците от някогашните си огромни владения. Не всичко можеше да бъде спасено. Но в края на краищата Византия можа да спре външното нашествие и си създаде известна сигурност. Периодът на външната отбрана бе в същото време и период на усилено вътрешно творчество. Старите учреждения бяха вече негодни за новите условия и представителите на византийската държавност търсеха да запълнят образуваните от рушенето им празнини с нови форми и институции, способни да издържат на изпитанията. Завещаната от стария Рим държавна формация постепенно бе се трансформирала в един корав организъм, израснал всред нуждите и кален в нещастията. Една върховна необходимост - държавното спасение, бе водила и направлявала творчеството на редицата императори - истински създатели на византийското могъщество от Ираклий до Василий II. За мнозинството от тях държавният интерес бе, комуто те служеха с готовност на всички изпитания и жертви. Благодарение на техните усилия и творчество, Византия можа да излезе от бедите на арабското и славянското нашествия със загуби, които далеч не бяха невъзстановими.

Прочети още...

Управление на цивилните императори

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Константин VIII (1025-1028)

 

Constantine VIII AV Histamenon 1470566Тъй като Василий II умрял без да остави преки наследници, престолът се паднал на неговия брат Константин. През цялото царуване на Василий II Константин бил съимператор и съуправител. Предаден обаче на лек живот и интересуващ се само от удоволствия, Константин през живота на брат си не бе проявил никакъв интерес към управлението. Вече самостоен император, той не почувствал отговорностите на положението си. Хранейки пълно отвращение към войната и военния живот, той се отнасял към тях с явно недоверие и дори със зложелателство. Той знаел какво значение бе добила тя в царуването на Василий и имал всичкото основание да се бои от влиянието на нейните началници. Затова голяма част от важните военни постове поверил на хора от своя антураж, най-често евнуси, които от война и военно изкуство нямали никаква представа. Със същата дребнава подозрителност се отнесъл и към лицата, които стояли начело на гражданското управление, замествайки ги също с некадърници. Заради нуждите на дългите си изтощителни войни Василий II бе довел данъчните сили на своите поданици до крайно напрежение. При Константин данъците се събирали със същата строгост, но колосалните суми, които постъпвали от тях, се пилеели за празни удоволствия.

Прочети още...

Византия в апогея на своята мощ

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Никифор II Фока (963-969)

 

Entrance of the emperor Nikephoros Phocas 963 969 into Constantinople in 963 from the Chronicle of John SkylitzesКъсото царуване на този император е една от най-бляскавите епохи във византийската история.

Никифор Фока, при възцаряването си вече 50-годишен, бе минал своя живот във военните лагери и битките. Военните му подвизи още по времето на Багренородни и Роман II бяха го направили идол на войските, които той водеше от победа към победа. Същински войник по природа, суров и мрачен, той познавал слабостите на войнишката душа и начините, по които може да й въздейства. Като император оставал пак предимно войник и главните му грижи били за армията. За да поддържа нейния дух и дисциплина той не скъпял средства. Не минала и една година от неговата коронация и той не можел вече да понася мирната обстановка на двореца и застава начело на войските си.

Прочети още...

Вътрешно устройство на Византийската империя (IX - X в.)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"


539px Pala doro cristo in smalto al centroРазцветът, който бе настъпил във Византия с възшествието на Македонската династия, бе намерил отражение във всички области на нейния живот. Епохата от IX до XI в. бе време на значителни промени, от които империята излезе съвсем различна от това, което бе по-рано.

На първо място бе преживяла значителен подем нейната търговия. След като вълната на арабското завоевание бе се отдръпнала, Източната империя постепенно бе почнала да възстановява своето положение на първа и най-могъща търговска сила в тогавашния свят. Арабите ѝ бяха отнели богатите земи на Сирия, Месопотамия и Египет с техните редки и скъпи произведения, с богатите им градове, те бяха завладели и главните пътища за Изтока. Но Византия все пак оставаше главната посредница между тях, а следователно и в целия Изток, и останалия свят на запад и север. След загубата на Александрия и пристанищата на Сирия, бе се увеличило значението на Цариград. Тук се срещаха търговците от всички страни из културния кръг на тогавашния свят. Населението на босфорската столица е надвишавало половин милион и тя бе станала истински склад на произведенията, които се стичаха в нея от най-далечните земи и морета, за да бъдат тук преработени или пък придвижени по-нататък.

Прочети още...

Възход на средновековна Византия

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Михаил III (856 - 867)

 

Coronation of Emperor Michael IIIПрез 856 г. Михаил III станал пълноправен император. Влиянието, което сега добил над него Варда, било неограничено и без съперници. Самият Варда, при разпуснатостта и абсолютната несериозност на императора, събрал в ръцете си всички нишки на управлението. Той бил издигнат в достойнството куропалат, а наскоро след това и провъзгласен за кесар - ранг, който го издигал непосредствено до самия император. Михаил вече имал пълната възможност да се отдаде на своите порочни склонности и да пилее с пълни шепи съкровищата, събирани през дългото управление на Теофил и Теодора. Неговата страст към удоволствия не се задоволявала само с жените и виното. Цирковите забавления в Цариград добиват необикновено значение; дори и сам императорът, който се числял към партията на "сините", почнал да участва в хиподрома при надбягванията с колесници в ролята на кочияш.

Прочети още...

Епоха на иконоборците (717 - 843)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Лъв III (717-741)

 

Solidus Leo III and Constantine V sb1504В негово лице Византия наистина бе намерила човека, който победоносно щеше да отрази последния и най-страшен напор на арабите и която с това щеше да си осигури възможността да продължи своята история още цели 7 века.

В историята Лъв е известен с прозвището Исавриец1, като се счита, че той произхожда от провинция Исаврия. Съобразно с това и основаната от него династия, която в продължение почти на цял век управляваше Византия, се нарича Исаврийска. В това наименование има недоразумение. Може би родителите на Лъв да са били от исаврийско потекло - това не е известно - но сам той бил роден в град Германикия в Северна Сирия. Когато градът бил превзет от арабите, семейството на Лъв, който бил още дете, било преселено заедно с много други бежанци и заселено при гр. Месемврия на Черно море. Предполага се (Schenk, 9), че на колонистите били раздадени земи с условие те да изпълняват военна служба и пазят границата от българите, които скоро преди това бяха вече заели областта северно от Балкана. Тук Лъв израснал на свобода и навярно се закалил в пограничните схватки с немирните византийски съседи.

Прочети още...

Грецизация на Източната римска империя (610 - 717)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Heraclius and Heraclius Constantine solidusКогато Ираклий заема цариградския престол империята вече се намирала в пълно разложение. В Италия лангобардите, затвърдени здраво в по-голямата част на областта, разбойничествали свободно из останалите земи, в който властта на Византия номинално била запазена. В далечна Испания вестготските крале измествали византийците и от последните им владения, останали от времето на Юстиниан. Балканският полуостров, лишен пък от всякакви защитници, бил изоставен напълно на славяните и на аварските опустошения.

Прочети още...