Средните векове

Аварски каганат

Посещения: 811

 

 Йордан Николов

 

South Slavic tribesТова било мощно тюркоезично племенно обединение, което обхващало и други етнически групи, включително и славяни. Каганатът възникнал през 568 г. на територията на Панония начело с хан Баян. Поради сложния етнически състав на аварската общност, както и поради откъслечния характер на сведенията, които притежавали, съвременните на нея писатели — византийски хронисти, западни аналисти, руски летописци — ги назовават с различни имена: жужани, апарапури, обри и др.

Основен извор за техния начин на живот, бит и култура са съчиненията на Приск Панийски, Теофилакт Симоката, Менандър, Йоан Ефески, „Картлис Цховребе“, руските летописи.

Прочети още...

Ян Хус - идеолог на чешката реформация

Посещения: 1402

 

husИдеолог и ръководител на чешката реформация бил Ян Хус, забележителен учен, крупен мислител, голям обществен деец. Той се родил в бедно селско семейство в с. Хусинец, Южна Бохемия. През 1393 г. завършил университета в Прага като бакалавър по изкуствата. Защитил магистърска научна степен през 1396 г., а от 1398 г. започнал да изнася лекции във Карловия университет. Две години по-късно бил ръкоположен за свещеник, в 1401 г. станал декан на философския факултет, от 1402 г. бил избран за ректор на университета. Същевременно започнал да проповядва в храма „Св. Михаил“ в Стария град. Станал толкова популярен, че в 1402 г. бил назначен за проповедник в новооснования храм „Витлеем“. В началото той критикувал както покварата и корупцията на отделни духовници, така и всеобщия упадък на морала в Църквата.

Надарен оратор, Ян Хус имал забележителен успех. Освен с ораторското си умение той привличал вярващите и с примерния си живот на свещенослужител. Хус изцяло се посветил на призванието си, като се грижел за духовния напредък на своите слушатели и за заклеймяването на онези злоупотреби, които „опетняват непорочната одежда на църквата".

Прочети още...

Византийската теокрация

Посещения: 2096

 

СТИВЪН РЪНСИМАН

 

ВИЗАНТИЙСКАТА ТЕОКРАЦИЯ

 Christ Hagia Sofia

 

Превод от английски Евгения Владимирова

Университетско издателство „Св. Климент Охридски"

Прочети още...

Отношения между южните славяни и Византия през X-XII век

Посещения: 1478

 

Иван Дуйчев

 

Превод от френски: Елизария Рускова

 

South Slavic tribesСлед непресекващи връзки с константинополската империя в продължение на четири века, в началото на X в. южните славяни представлявали добре позната на византийците народностна група и придобивали особено значение в техния политически и културен живот. От VI в. - време, когато те започнали да нахлуват в балканските земи и успели последователно, на вълни, окончателно да се заселят там - в живота им се извършили дълбоки промени. Те вече не били нашественици без родина, за които константинополското правителство имало своите основания да гледа на тях като на „варвари", заслужаващи презрение, лишени от каквато и да била цивилизационна среда, и временни гости върху земите на Балканския полуостров.

Прочети още...

Образ на българин от XV в. във Флоренция

Посещения: 3112

 

Иван Дуйчев

 

385px Cappella dei magi giuseppe patriarca di costantinopoliЗавладяването на българските земи от турците през втората половина на XIV в. сложило край на съществуването на независимата средновековна българска държава, обаче не означавало пълен прелом в развоя на културата. Както през тежките години на турските нашествия, така и по времето на покорението на Търновското и Видинското царство в 1393 и 1396 г. различни български книжовници и художествени творци напуснали страната. Отнасяйки със себе си ценни ръкописи и произведения на изкуството, те потърсили спасение в други земи — в отвъддунавските области, в огромната руска земя или сред сърби и хървати. В лицето на тези бегълци пред вълната на турското нашествие и чрез творбите на книжнината и изкуството средновековната българска култура продължила своя живот, като оказала влияние върху културата на южните и източните славяни, както и на нашите отвъддунавски съседи. Озовалите се в руски земи български книжовници и художници се превърнали в един от факторите на така назованото вторично южнославянско влияние. Заедно с паметниците на средновековната българска култура те разнесли и много ценности на заплашената от близка гибел византийска култура. В своя устрем към балканските земи азиатските нашественици отминали последните оцелели средища на византийския държавен и културен живот: столицата Цариград с някои лежащи непосредствено до нея области, както и малкото византийски владения в Пелопонес. Дните на тези византийски владения били преброени, но все пак никой още не можел да прозре бъдещето и там мнозина живеели с упованието, че бурята ще отмине. Така, когато българските земи паднали под ударите на завоевателите, някои видни българи се насочили да дирят убежище не другаде — а в земите на омаломощената Византийска империя или по светогорските манастири. Заплахата на ислямските завоеватели през XIV в. притъпила много от острите някога етнически борби сред балканските християнски народи и спомогнала за възникването на известна общобалканска културна общност. В навечерието на разгрома на Византийската империя и при поробването на балканските славянски народи от турците се оформили проявите на угасващата византийско-славянска културна общност, по-ясно очертана от всички предишни векове. Именно в тази обстановка неколцина представители на българската народност достигнали до висшите стъпала на византийския политически и културен живот.

Прочети още...

Хиподрумът в Константинопол

Посещения: 2426


Алфред Рамбо

 

Превод Д. Б. Митов

 

Знаменитото съперничество между зелени и сини, прочутите борби на хиподрума, могат да ни дадат нещо като резюме на тайнствената византийска цивилизация. В цирка ние можем да намерим целия Константинопол или, както са казали някои — какъвто театърът такъв и народът. Византийският театър е бил хиподрумът. Ако турнирите представят френското феодално общество, ако нашият Лоншан дава образа на модерния Париж, хиподрумът е огледало на гръцкото общество през средните векове.

Прочети още...

Романтичните похождения на Андроник Комнин

Посещения: 1575

 

Проф. Шарл Дил

 

Превод Д. Попов

 

Andronik 1В края на XII век византийският двор, който се отличавал със своята строгост и суровост, съвсем се променил. Император Мануил Комнин, млад, 27 или 28-годишен човек, страшно много обичал разкоша, удоволствията, празниците, защото му служели за развлечение между военните походи и разните военни подвизи, в които той се увличал с всичкия жар на своята рицарска доблест. Затова в неговия Влахернски дворец с огромни зали, украсени със злато и мозайка, във вилите му на Босфора, където той обичал да прекарва лятото, се устройвали само разкошни приеми, концерти с песни и музика, празненства и турнири. Царят бил заобиколен от цяла плеяда млади, живи, красиви и кокетливи жени, които блестели с изящността си и придавали на двора особена прелест. Напълно вярно е, че бабата на Мануил, почетната Анна Деласена, която някога толкова много се потрудила, за да придаде на императорския дворец приличен вид и за да въведе в него строгостта на манастирските нрави, би била твърде неприятно поразена, ако можеше да види станалите в него промени. Като Ана Комнина, Мануил и всички принцове на императорския двор обичали литературата и се хвалели със своето покровителство над писателите. Но те били далеч от религиозните идеи, които вдъхновявали някога прадедите им и ръководели решенията на Ирина Дука. Под старателното спазване на външните обреди се криело пълно равнодушие. По традиция императорът бил винаги ревностен защитник на православието. В действителност той съвсем не считал за осъдително да бъде в най-приятелски отношения с езичниците, а държавната полза, която той поставял над почитането на църквата, правела доста подозрителни в неговите очи тези твърде могъщи и богати монаси, които толкова много обичала баба му.

Прочети още...