istoria

 

 

Средните векове

Монголска империя

 

Йордан Николов

 

1Подир залеза на Арабския халифат (661 — 1055), първата голяма завоевателна държава през ранносредновековната епоха на Земята, през XII — XIII в. изпъкнала друга велика сила, която променила посоките на живота в Азия и Европа — Монголският хаганат. Възникнала под формата на хаганат, монголската държава се превърнала в огромна, всепобеждаваща империя. Една грандиозна държавна система, която трудно се вмества в традиционните мащаби на средновековния свят. По военен потенциал, по завоювани пространства, по политическа мощ тя нямала равна на себе си, поради което не може да бъде сравнявана с нито една държава, която водела борба за отстояване на социалната си самобитност.

Прочети още...

Арабски халифат

 

Йордан Николов

 

Arabian peninsula definitionАрабският полуостров, върху който възникнал едноименният халифат, е разположен на територия, обхващаща 3 милиона квадратни километра и се равнява на една четвърт от земите на Европа. Заселен бил от най-стари времена с араби, които се занимавали със земеделие и скотовъдство. Социално-икономическото развитие на полуострова протичало неравномерно. Това се дължало на различните, физико-географски условия, които оказали решаващо влияние върху начина на живот на отделните арабски племена, върху техния поминък, бит и култура.

Прочети още...

Битката при Анкара, 28 юли 1402 г.

 

Джъстин Мароци

 

Из „Тамерлан – завоевателят на света“

Превод: Любомир Грозданов

 

472px Tamerlan2Около 10 часа сутринта на 28 юли 1402 г., от един от хълмовете, окръжаващи долината, старият владетел наблюдавал своята армия. Много хора се били събрали на равнината Чибукабад, североизточно от Анкара, подобно на ужасно мръсно петно. Под сияйните слънчеви лъчи пред него били строени толкова дълги редици конни стрелци, че краят им се губел във вълнистата мараня. Всеки воин очаквал сигнала да се впусне в битка. Те били двеста хиляди професионални войници, събрани от всички краища на  обширна му империя, от Армения до Афганистан, от Самарканд до Сибир. Тези уверени, дисциплинирани войници получили закалка в пламъците на множество битки. Те не знаели поражение…

Прочети още...

Кръстоносни походи

 

Йордан Николов


ModlicisekrizakКатастрофалното поражение, което нанесъл селджукският султан Алп-Арслан (1063 — 1072) над армията на византийския император Роман IV Диоген (1068 — 1071) при езерото Ван, недалеч от арменския град Манцикерт на 26 август 1071 г., имало исторически последици за Изтока и Запада. Огромната войска на императора от печенези, узи, нормани и от български отряди била напълно разбита, а самият владетел попаднал в плен. В Константинопол побързали да изберат на престола Михаил VII Дука (1071 — 1078), който отказал да изпрати искания от султана откуп за освобождаването на задържания в плен император. Не след дълго Алп-Арслан освободил Роман Диоген, но като се завърнал в империята, той бил заловен от агентурата на новия владетел. Не друг, а сам император Михаил VII Дука се разпоредил Роман да бъде арестуван, ослепен и затворен в тъмница.

Прочети още...

Славянският свят и Персия през ранното средновековие

 

Иван Дуйчев

 

Превод от италиански: Пенка Данова

 

 Derafsh KavianiПрез дългия период на класическата древност и на ранното средновековие голямата и почти вечна антитеза Изток-Запад се проявяват както във военнополитически план, така и в културен, чрез противопоставянето на Римската империя, а в по-късен период на Източната Римска империя и Персия. В праисторическо време славяните населяват територии, разположени в непосредствена близост с иранския свят и едва по-късно се преместват на запад, за да се установят на европейския континент, като се доближават постепенно до гръко-римските и германските народи. Това отдалечаване от иранската сфера обаче не означава прекъсване изцяло на връзките с Персия и нейната цивилизация. Появата на славяните по границите на съвременна Източна Европа съвпада с острата криза и постоянните войни между Източната Римска и Сасанидската империя, водени от началото на VI в. от н. е, до първите десетилетия на следващия век. Наемници в константинополските легиони, следователно врагове на Персия, или пък нейни съюзници, т. е. противници на василевсите, славяните много често биват обвързвани с голямата борба на двата политически колоса от онова време. Излишно е и да наблягаме на факта, че историческите събития, свързани с последния период на разцвета на старата Персийска империя, преди разгрома й от войските на император Ираклий (610-641) и преди арабското нашествие от средата на VII в., не биха получили цялостно осветление, ако не се вземе предвид участието, което славяните имат в световния конфликт между Византия и Персия.

Прочети още...