istoria

 

 

Балканите

Възникване на воеводствата Влашко и Молдова

 

Христо Матанов

 

356px Basarab I of WallachiaПрез целия XIII в. обстановката в Карпатско-Дунавския регион оставала динамична и сложна. Развитието му зависело от сложно преплитане на политически фактори и от непредсказуемостта на номадския свят, който продължавал да господства в района на Северното Черноморие. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, в разглеждания период господството на унгарската монархия било неоспоримо, макар че властта на унгарските крале тук невинаги била пряка и стабилна. Областта била със статут на „воеводство", което имало значителна автономия, а населението й било доста пъстро. Освен власи и унгарски колонисти тук били заселени още саксонци (саси) от Южна Германия и от поречието на Рейн, които се занимавали с разработването на рудните богатства. От Трансилвания много от тях извършвали „вторична миграция" към Балканите и се установявали в България, Сърбия и в Босна. Развитието на рударството в балканските земи дължало много на тези европейски преселници, които освен рударска технология донасяли със себе си идеята и практиката на автономния градски живот.

Прочети още...

Мелник в доосманския и ранноосманския период

 

I. Средновековен Мелник

 

Възникване, название, географски особености

 

640px MelenikoВъзникването на града Мелник не може да се установи с точност, поради липса на достатъчно сведения. Предположения могат да се правят въз основа на самото наименование на селището. Името на град Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинната славянска дума мел - бяла глина, креда, с която се означават скалите, всред които е разположен градът. По своя произход името на селището е сродно с наименованието на славянското племе мелинги, което от VIII в. насам живеело по склоновете на планината Тайгет в Пелопонес.

Славянският произход на името на Мелник подсказва, че селището възникнало на това място като поселение на български славяни през най-ранното средновековие.

Прочети още...

Югозападните български земи през XIV век

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

На родителите ми

 

1В книгата е изследвано историческото развитие на югозападните български области, населени изключително с българско население, по време на един неблагоприятен в политическо отношение период — периода на сръбската власт, на независимите и полунезависими феодални княжества и на османското нашествие.

Трудът е написан въз основа на византийски, сръбски, български и османски исторически съчинения, грамоти, епиграфски паметници, документи от Дубровнишките архиви.

 

Прочети още...

Под сянката на полумесеца

 

Христо Матанов

 

mehmed divanЗа османската държава поражението при Анкара не било обикновен военен неуспех, а изпитание за нейната жизненост. Образувана в резултат на непрекъснати успешни завоевания, през лятото на 1402 г. тя се оказала на ръба на пропастта. Първата в историята ѝ военна катастрофа от подобен мащаб изкарала на повърхността всички заглушавани до този момент противоречия в нейния социален и държавен организъм. През първите две десетилетия на XV в. се решавал въпросът дали османската държава има бъдеще или не. Пред нея стояла дилемата да сподели съдбата на много други средновековни политически обединения, продукт на номадски завоевателен устрем, или да се превърне в ислямска империя. Борбата между тези алтернативи се материализирала по типично средновековен начин чрез борба за власт между Баязидовите синове. Те, съзнателно или не, групирали около себе си обществените сили, олицетворяващи различните пътища на османското развитие. С особена острота се очертал един дълбок социален конфликт между османската върхушка и номадско-патриархалната традиция на племенните опълчения. На дневен ред - много по-остро отпреди - застанал проблемът за облика на османското общество. В неговото решаване се оказали замесени съществуващите все още балкански християнски държави. Техните владетели трябвало да избират подходящ политически партньор сред враждуващите османски принцове. За тях и за вече покореното християнско балканско население подобен избор имал съдбоносно значение.

Прочети още...

Цар Стефан Душан

 

Христо Матанов

 

Car Duan Manastir Lesnovo XIV vekДраматичните събития във Византия и на Балканите през втората четвърт на XIV в. съвпадали по време с апогея в държавно-политическото развитие на средновековна Сърбия. Той бил достигнат при управлението  на предпоследния представител на династията Неманичи Стефан Душан (1331-1355 г.). Този сръбски владетел дошъл на престола с помощта на войнствено настроените сръбски властели, които очаквали от него да осъществи широкомащабна експанзия. Те се надявали, че ще разширят своите лични владения и власт чрез завземането на нови земи на юг за сметка на изнемощялата и разтърсвана от граждански войни Византия. През цялото си управление крал (а от 1346 г. - цар Стефан Душан се стараел да оправдае тези очаквания и да използва благоприятната за сръбската експанзия обстановка на Балканския полуостров.

Прочети още...

Битката на Косово поле, 1389 г.

 

 Любомир Грозданов

 

Sabor u Prizrenu pred Kosovsku bitkuВ 1387 г. в битката при Плочник силите на Полумесеца понесли първото си голямо поражение от християнските войски на сръбския княз Лазар и босненския крал Твъртко. Победата на християните показала, че османлиите не са непобедими, ако срещу тях се действа организирано и целенасочено. За голямо съжаление обаче, тази победа срещу настъпващите османски армии останала единствена.

След похода в България Мурад I решава да отмъсти за поражението при Плочник и нахлува с голяма армия в Сърбия. За битката на Косово поле разказва османският хронист Мехмед Нешри в "Огледало на света":

Прочети още...

Света гора и другите православни манастирски общности

 

Христо Матанов

 

320px Zografou2В периода на османската експанзия на Балканите светогорската манастирска общност изживяла противоречив етап от своето развитие. От една страна, тя затвърдила своята роля на водещ православен религиозен и културен център на средновековните Балкани. Оттук продължавали да идват основните импулси в културното развитие на балканския православен свят. Атонските манастири не преставали да бъдат основни книжовни средища, които диктували насоките на книжовния живот с православна насоченост във Византия, България, Сърбия и във всички балкански области с преобладаваща православна традиция. Светогорското монашество още от самото начало прегърнало идеите на исихазма и направило много за разпространението му в целия православен свят. От друга страна, светогорските манастири се оказали замесени в сложните политически и църковни отношения на Балканския полуостров в тази епоха, което понякога носело облаги, а понякога създавало рискове. Както балканските държави, така и светогорската монашеска република страдала от османските нашествия и в края на краищата била принудена да признае османската власт.

Прочети още...

Венецианските, генуезките и латинските владения на Балканите

 

 Христо Матанов

 


В периода от възстановяването на Византия до края на първата гражданска война в 1328 г. императорите в Константинопол се опитвали да намалят венецианското присъствие във византийско-балканския ареал и влиянието на венецианската политика в региона чрез поощряване на генуезкото настаняване в Проливите, в Черно море, по малоазийското крайбрежие и в островите от Източна Егея. Венецианска Романия претърпяла значителни щети, но в общи линии, запазила своя облик и влияние. Византийската политика за контриране на венецианското надмощие довела до това, че на нейна територия и в нейни води започнало жестоко съперничество между двете италиански морски републики, известни в цяла Европа и в Средиземноморието с непримиримостта си една към друга. В основата на конфликта лежало търговското съперничество, но към него се прибавяли и фактори от „идеологическо" естество.

Прочети още...

Църковна организация и манастирски живот на Балканския полуостров в края на X и през XI в.

 

Христо Матанов

 


StuditeУспоредно с укрепването на византийското самодържавие укрепвала своите позиции и византийската църква. Тлеещият конфликт с Апостолическия престол в Рим карал византийските духовници да търсят нови аргументи в полза на каноничността на константинополското патриаршеско достойнство. Спорът за първенство в християнския свят излязъл извън сферата на църковно-историческата аргументация, в която основният пункт бил свързването на патриаршеския статут на епископите на „Новия Рим" с императорската титла на неговите владетели. Старата теза, че Константинопол имал свой патриарх, защото бил столица на империя и по силата на правилото „царство без патриаршия не може", вече не била достатъчна. Търсели се чисто църковни аргументи, които да покажат, че „Новият Рим" не е център на патриаршия само по императорско благоволение. Първоначално се твърдяло, че Константинопол бил наследник на архиепископската катедра в Ефес, основана от св. Йоан. През ΙΧ-Χ в. популярна станала идеята за „апостолическия" произход на Константинополската катедра. Тази версия намирала подкрепа в някои апокрифни документи от раннохристиянския период, според които при своите пътувания св. апостол Андрей, брат на св. апостол Петър, минавайки през Босфора и Тракия, ръкоположил първия епископ на Византион Стахий.

Прочети още...

Балканите и кръстоносните походи

 

 Христо Матанов

 

clermonВъв времето, когато император Алексий I Комнин укрепвал своята власт във Византия, в Западна Европа се сложило началото на едно емблематично за Европейското средновековие явление: кръстоносните походи. По призива на папа Урбан II (1088-1099 г.) на събора в южнофренския град Клермон през 1095 г. десетки хиляди хора през следващите години, десетилетия и векове потегляли към Йерусалим. Първоначалната им цел била да освободят Светите места от мюсюлманите, а после - да защитават образуваните там „кръстоносни държави". Векове наред идеята да се освободи и защити Гробът Господен от неверниците вълнувала умовете на западноевропейските хора - от кралете, папите и благородниците до дребните рицари, селските свещеници и селяните. Десетилетие след десетилетие тази идея доминирала европейската политика, династическите връзки, църковните отношения. Изоставянето на родния дом, село, град, манастир и др. в името на освобождаването на Йерусалим се смятало за доброволно „заточение в името на Христа" (peregrinus Christi), а хората, обединени от обета да освободят Гроба Господен, били смятани за „Христово войнство" (militсa Christi). Водела ги освен религиозната ревност още и явната или скритата надежда, че на Изток ще намерят по-добър и охолен живот. По пътя към бленуваните Свети места от глад, болести или в сражения с неверниците загинали десетки хиляди европейци. Тези, които оцелявали, донасяли в родината си нови навици и нов светоглед. В резултат на кръстоносните походи европейският свят разчупил дотогавашната си затвореност и открил нови хоризонти за своето развитие.

Прочети още...

Сърбия в борбата за византийското наследство

 

 

Извори и историография

 

Познанията ни за сръбската история в периода ХІІ – ХІІІ в.се основават на сръбски и несръбски извори от различен вид. Сред тях водещо място заемат съчиненията на сръбските книжовници от тази епоха, които описват историческите събития с по-голяма или по-малка точност и изчерпателност. Картината се допълва от съобщенията, съдържащи се в произведенията на византийски и западноевропейски автори.

Прочети още...