istoria

 

 

Под сянката на полумесеца

 

Христо Матанов

 

mehmed divanЗа османската държава поражението при Анкара не било обикновен военен неуспех, а изпитание за нейната жизненост. Образувана в резултат на непрекъснати успешни завоевания, през лятото на 1402 г. тя се оказала на ръба на пропастта. Първата в историята ѝ военна катастрофа от подобен мащаб изкарала на повърхността всички заглушавани до този момент противоречия в нейния социален и държавен организъм. През първите две десетилетия на XV в. се решавал въпросът дали османската държава има бъдеще или не. Пред нея стояла дилемата да сподели съдбата на много други средновековни политически обединения, продукт на номадски завоевателен устрем, или да се превърне в ислямска империя. Борбата между тези алтернативи се материализирала по типично средновековен начин чрез борба за власт между Баязидовите синове. Те, съзнателно или не, групирали около себе си обществените сили, олицетворяващи различните пътища на османското развитие. С особена острота се очертал един дълбок социален конфликт между османската върхушка и номадско-патриархалната традиция на племенните опълчения. На дневен ред - много по-остро отпреди - застанал проблемът за облика на османското общество. В неговото решаване се оказали замесени съществуващите все още балкански християнски държави. Техните владетели трябвало да избират подходящ политически партньор сред враждуващите османски принцове. За тях и за вече покореното християнско балканско население подобен избор имал съдбоносно значение.