Близкият Изток

Иран при Сефевидите

Посещения: 397

 

 Йордан Николов

 


Safavid Empire 1501 1722 ADТретата по големина държава в Азия (след Китай и Индия) — Иран1, преминала през кризата на вътрешните противоречия и навлязла в зенита на своето могъщество при династията на Сефевидите. Двете названия на населението — иранци и перси — имат своя история.

От най-древни времена иранските племена се наричали „арии“, а страната си назовавали „Арян“. Политонимът „перси“ бил даден от гърците, които с него обозначавали жителите от югозападните области на Иран. Перса или Паруса се превърнала в люлка на държавите от Ахеменидите и Сасанидите. Във Византия, Централна и Западна Европа, а също и в Америка областта Парса или Персия била тъждествена по традиция на Иран. Така се наричала тя и в страните на Близкия, Средния и Далечния изток. Персийският език получил името си от думата „парс“, „персиец“, модифицирана под влиянието на арабската фонетика във „фарс“, оттам — „фарси“.

Прочети още...

Славянският свят и Персия през ранното средновековие

Посещения: 4851

 

Иван Дуйчев

 

Превод от италиански: Пенка Данова

 

 Derafsh KavianiПрез дългия период на класическата древност и на ранното средновековие голямата и почти вечна антитеза Изток-Запад се проявяват както във военнополитически план, така и в културен, чрез противопоставянето на Римската империя, а в по-късен период на Източната Римска империя и Персия. В праисторическо време славяните населяват територии, разположени в непосредствена близост с иранския свят и едва по-късно се преместват на запад, за да се установят на европейския континент, като се доближават постепенно до гръко-римските и германските народи. Това отдалечаване от иранската сфера обаче не означава прекъсване изцяло на връзките с Персия и нейната цивилизация. Появата на славяните по границите на съвременна Източна Европа съвпада с острата криза и постоянните войни между Източната Римска и Сасанидската империя, водени от началото на VI в. от н. е, до първите десетилетия на следващия век. Наемници в константинополските легиони, следователно врагове на Персия, или пък нейни съюзници, т. е. противници на василевсите, славяните много често биват обвързвани с голямата борба на двата политически колоса от онова време. Излишно е и да наблягаме на факта, че историческите събития, свързани с последния период на разцвета на старата Персийска империя, преди разгрома й от войските на император Ираклий (610-641) и преди арабското нашествие от средата на VII в., не биха получили цялостно осветление, ако не се вземе предвид участието, което славяните имат в световния конфликт между Византия и Персия.

Прочети още...