istoria

 

 

Византия

Комнинова Византия (1081 - 1185)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Алекси I Комнин (1081 - 1118)

 

Alexios1komnenosС възшествието на Алекси във византийската история се приключва с една епоха.

Времето след смъртта на Василий II бе не само един период на непрестанни дворцови или военни преврати, които като в кинематограф издигаха и сваляха държавни глави, това бе не само едно време на интриги и на господство на евнуси и жени във византийската политика. Тоя период представя във византийската история един праг, от който нейните съдбини вече решително се преобразяват.

От времето на Ираклий империята, сполетяна от страшни неприятели на изток и запад, правеше колосални усилия да устои на бурите и да се приспособи към новата обстановка. Няколко века бяха изтекли в упорита дефанзива, при която тя се стремеше да запази остатъците от някогашните си огромни владения. Не всичко можеше да бъде спасено. Но в края на краищата Византия можа да спре външното нашествие и си създаде известна сигурност. Периодът на външната отбрана бе в същото време и период на усилено вътрешно творчество. Старите учреждения бяха вече негодни за новите условия и представителите на византийската държавност търсеха да запълнят образуваните от рушенето им празнини с нови форми и институции, способни да издържат на изпитанията. Завещаната от стария Рим държавна формация постепенно бе се трансформирала в един корав организъм, израснал всред нуждите и кален в нещастията. Една върховна необходимост - държавното спасение, бе водила и направлявала творчеството на редицата императори - истински създатели на византийското могъщество от Ираклий до Василий II. За мнозинството от тях държавният интерес бе, комуто те служеха с готовност на всички изпитания и жертви. Благодарение на техните усилия и творчество, Византия можа да излезе от бедите на арабското и славянското нашествия със загуби, които далеч не бяха невъзстановими.

Прочети още...

Управление на цивилните императори

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Константин VIII (1025-1028)

 

Constantine VIII AV Histamenon 1470566Тъй като Василий II умрял без да остави преки наследници, престолът се паднал на неговия брат Константин. През цялото царуване на Василий II Константин бил съимператор и съуправител. Предаден обаче на лек живот и интересуващ се само от удоволствия, Константин през живота на брат си не бе проявил никакъв интерес към управлението. Вече самостоен император, той не почувствал отговорностите на положението си. Хранейки пълно отвращение към войната и военния живот, той се отнасял към тях с явно недоверие и дори със зложелателство. Той знаел какво значение бе добила тя в царуването на Василий и имал всичкото основание да се бои от влиянието на нейните началници. Затова голяма част от важните военни постове поверил на хора от своя антураж, най-често евнуси, които от война и военно изкуство нямали никаква представа. Със същата дребнава подозрителност се отнесъл и към лицата, които стояли начело на гражданското управление, замествайки ги също с некадърници. Заради нуждите на дългите си изтощителни войни Василий II бе довел данъчните сили на своите поданици до крайно напрежение. При Константин данъците се събирали със същата строгост, но колосалните суми, които постъпвали от тях, се пилеели за празни удоволствия.

Прочети още...

Византия в апогея на своята мощ

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Никифор II Фока (963-969)

 

Entrance of the emperor Nikephoros Phocas 963 969 into Constantinople in 963 from the Chronicle of John SkylitzesКъсото царуване на този император е една от най-бляскавите епохи във византийската история.

Никифор Фока, при възцаряването си вече 50-годишен, бе минал своя живот във военните лагери и битките. Военните му подвизи още по времето на Багренородни и Роман II бяха го направили идол на войските, които той водеше от победа към победа. Същински войник по природа, суров и мрачен, той познавал слабостите на войнишката душа и начините, по които може да й въздейства. Като император оставал пак предимно войник и главните му грижи били за армията. За да поддържа нейния дух и дисциплина той не скъпял средства. Не минала и една година от неговата коронация и той не можел вече да понася мирната обстановка на двореца и застава начело на войските си.

Прочети още...

Вътрешно устройство на Византийската империя (IX - X в.)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"


539px Pala doro cristo in smalto al centroРазцветът, който бе настъпил във Византия с възшествието на Македонската династия, бе намерил отражение във всички области на нейния живот. Епохата от IX до XI в. бе време на значителни промени, от които империята излезе съвсем различна от това, което бе по-рано.

На първо място бе преживяла значителен подем нейната търговия. След като вълната на арабското завоевание бе се отдръпнала, Източната империя постепенно бе почнала да възстановява своето положение на първа и най-могъща търговска сила в тогавашния свят. Арабите ѝ бяха отнели богатите земи на Сирия, Месопотамия и Египет с техните редки и скъпи произведения, с богатите им градове, те бяха завладели и главните пътища за Изтока. Но Византия все пак оставаше главната посредница между тях, а следователно и в целия Изток, и останалия свят на запад и север. След загубата на Александрия и пристанищата на Сирия, бе се увеличило значението на Цариград. Тук се срещаха търговците от всички страни из културния кръг на тогавашния свят. Населението на босфорската столица е надвишавало половин милион и тя бе станала истински склад на произведенията, които се стичаха в нея от най-далечните земи и морета, за да бъдат тук преработени или пък придвижени по-нататък.

Прочети още...

Възход на средновековна Византия

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Михаил III (856 - 867)

 

Coronation of Emperor Michael IIIПрез 856 г. Михаил III станал пълноправен император. Влиянието, което сега добил над него Варда, било неограничено и без съперници. Самият Варда, при разпуснатостта и абсолютната несериозност на императора, събрал в ръцете си всички нишки на управлението. Той бил издигнат в достойнството куропалат, а наскоро след това и провъзгласен за кесар - ранг, който го издигал непосредствено до самия император. Михаил вече имал пълната възможност да се отдаде на своите порочни склонности и да пилее с пълни шепи съкровищата, събирани през дългото управление на Теофил и Теодора. Неговата страст към удоволствия не се задоволявала само с жените и виното. Цирковите забавления в Цариград добиват необикновено значение; дори и сам императорът, който се числял към партията на "сините", почнал да участва в хиподрома при надбягванията с колесници в ролята на кочияш.

Прочети още...

Епоха на иконоборците (717 - 843)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Лъв III (717-741)

 

Solidus Leo III and Constantine V sb1504В негово лице Византия наистина бе намерила човека, който победоносно щеше да отрази последния и най-страшен напор на арабите и която с това щеше да си осигури възможността да продължи своята история още цели 7 века.

В историята Лъв е известен с прозвището Исавриец1, като се счита, че той произхожда от провинция Исаврия. Съобразно с това и основаната от него династия, която в продължение почти на цял век управляваше Византия, се нарича Исаврийска. В това наименование има недоразумение. Може би родителите на Лъв да са били от исаврийско потекло - това не е известно - но сам той бил роден в град Германикия в Северна Сирия. Когато градът бил превзет от арабите, семейството на Лъв, който бил още дете, било преселено заедно с много други бежанци и заселено при гр. Месемврия на Черно море. Предполага се (Schenk, 9), че на колонистите били раздадени земи с условие те да изпълняват военна служба и пазят границата от българите, които скоро преди това бяха вече заели областта северно от Балкана. Тук Лъв израснал на свобода и навярно се закалил в пограничните схватки с немирните византийски съседи.

Прочети още...

Грецизация на Източната римска империя (610 - 717)

 

Петър Мутафчиев

Из "Лекции по история на Византия"

 

Heraclius and Heraclius Constantine solidusКогато Ираклий заема цариградския престол империята вече се намирала в пълно разложение. В Италия лангобардите, затвърдени здраво в по-голямата част на областта, разбойничествали свободно из останалите земи, в който властта на Византия номинално била запазена. В далечна Испания вестготските крале измествали византийците и от последните им владения, останали от времето на Юстиниан. Балканският полуостров, лишен пък от всякакви защитници, бил изоставен напълно на славяните и на аварските опустошения.

Прочети още...

Ранновизантийски период (527 - 610)

 

Петър МутафчиевSimple Labarum2.svg

Из "Лекции по история на Византия"

 

Юстиниан I (527 - 565)

 

Meister von San Vitale in RavennaЮстиниан бил роден в с. Ведериана в областта Дардания, около горното течение на р. Вардар. Точното място на това село не се знае още. Годината на неговото рождение се счита 483 (Кулаковский, 5), тъй че при възцаряването си той вече бил над 40-годишна възраст. За произхождението на Юстиниан до осемдесетте години на миналия век се приемаше известието на едно житие, според което той бил от славянско потекло. Неговото славянско име било Управда, баща му се наричал Изток, майка му Биленица, а сестра му Лада. Английският учен Джеймс Вгусе в изследването си The life of Justinian by Theophilus (Engl. Hist. Rewiew, 1887, № 8) доказа, че това житие е фалшиво и съчинено от далматинския учен Йоан Марнавич, който живял в края на XVI и началото на XVII в. За причина на фалшификацията навярно ще трябва да е повлияло съображението, че земите, от които произхождал Юстиниан, по-късно се явяват чисто славянски. Преглед на заключенията, до които бе дошъл Брайс, се даде по-късно от руския учен Васильев (О славянском произхождении Юстиниана. Византийский временник, I, 1894). Най-ценното изследване пък за епохата на Юстиниан е това на парижкия професор Ch. Diehl, Justinien et la civilisation byzantine au VIe siècle. Paris, 1901.

Прочети още...

Византия и Западът в епохата на кръстоносните походи

 

Шарл Дил

 

Превод: Д. Попов


Когато в края на XI век Първият кръстоносен поход за пръв път сближил пряко и косвено Византийския Изток с Латинския Запад, се оказало, че разликата между тези две цивилизации или по-точно два свята, била много голяма.

Прочети още...

Теофано

 

Шарл Дил

 

Превод Д. Попов

 

От какъв произход била тая знаменита царица, която към края на 956 година се омъжила за единствения син на Константин VII, младия Роман, това не знаем. Придворните летописци, които се стараели да запазят доброто има на династията, сериозно твърдят, че тя произхождала от твърде старо и много благородно семейство и че царят и царицата изпитвали неизказана радост, когато намерили достойна съпруга за сина си. По-малко доброжелателните към Македонската династия историци обаче съобщават, че произходът на царицата е много по-скромен. Баща ѝ, именуем Кратер, роден в Лакония, бил долен плебей и държал кръчми в един затънтен край на столицата. До омъжването си тя се наричала Анастасия или просто Анастасо. Когато се приближила до престола, приела по благозвучното име Теофано, "за подчертае, казват панегиристите, че била показана и избрана от Бога".

Прочети още...

Невероятните приключения на Василий I Македонец

 

Шарл Дил

 

Превод Д. Попов

 

basil iТова било във времето, когато императрица Теодора царувала заедно със сина си Теофил. Приблизително около 840 г. един млад човек, бедно облечен, но с висок ръст, силно телосложение и загорял цвят на лицето, :-което му придавало твърде горд вид, в един прекрасен ден с торбичка през рамо и тояга в ръка влязъл в Константинопол през Златните врати. Това било в неделя надвечер. Пътникът, изморен и потънал в прах, се отправил за пренощуване под портика на близката църква "Св. Диомит", където веднага заспал дълбоко.

Прочети още...