istoria

 

 

Западна Европа

Свещена Римска империя

 

Йордан Николов

 

Die deutschen Kaiser Otto der Groe„Природата не търпи празно пространство.“ Такъв е един от изводите на естествоизпитателите. Ако това е валидно за природната действителност, още по-валидно е то за политическия живот. След залеза на Франкската империя възникнала Немската империя, която заела свое място на континента. Основал я крал Ото I Велики (962 — 973), един от значимите монарси в историята на германската народност, забележителен държавник, тънък дипломат. Изградил Свещената Римска империя, той оставил дълбок отпечатък не само в живота на Германия, но и на Европа.

Основоположникът на Свещената Римска империя крал Ото I Велики бил един от най-видните представители на Саксонската династия (919 — 1024), чийто първи крал бил Хенрих I (919 — 936), бащата на Ото. В атмосферата на династията той израснал като самостоятелно мислещ интелектуалец и обществено активен държавник. Младият Ото наблюдавал усилията на баща си да утвърди централизацията, да превърне кралската власт в първостепенен фактор за управлението на държавата. Учел се от умението на баща си да разширява границите на Германия, използвайки слабостта на съседните страни. Останал запленен от качествата му на пълководец, проявени в битката с унгарците недалеч от Мерзебург през 933 г., където маджарите претърпели катастрофално поражение.

Прочети още...

Империята на Карл Велики

 

Йордан Николов


Louis Flix Amiel Charlemagne empereur dOccident 742 814От свалянето на последния император на Западната Римска империя Ромул Августул от престола и въдворяването му в околностите на Неапол изминали 324 години. В периода между тази година и появата на новата императорска институция настъпили дълбоки промени в цялостния живот на обществото. Европа придобила етническия и политическия си облик и направила гигантски крачки напред по пътя на социалния напредък, но споменът за миналото величие на Рим и за неговото устройство не избледнял. Рухването на Западната Римска империя издълбало пропаст не само в политическата система на Европа, но и в нейните обществени, етнически и религиозни структури. Наистина Източната Римска империя, Византия, продължила традициите на Рим, но тя била пространствено отдалечена от западната част на континента и по същество представлявала друг свят, неотговарящ на духовността на романо-германския народностен комплекс. Кралствата, които възникнали, притежавали локален характер и имали ограничен териториален обхват. Обективната потребност от империя, „която носи вече не партикуларен, а универсален характер“, започнала да се усеща остро, особено след като франкската държава се утвърдила на историческата сцена. Необходимостта от възстановяването на Римската империя (renovatio imperii) извикала на живот империята на Карл Велики, която отговаряла на историческия момент, на закономерното развитие на епохата.

Прочети още...

Протосредновековни кралства в Европа

 

Йордан Николов


476px Roman Empires 476AD.svgПри своето заселване в различните райони на Европа варварите се сблъскали с административното устройство на Западната Римска империя. Старият континент продължавал да се дели на префектури, а префектурите — на диоцези, разпадащи се на провинции, които пък от своя страна се групирали на муниципии и градове с територия, наричана „пага“. Макар Рим все още да запазвал своето могъщество, четирите префектури — Ориент, Италия, Галия и Илирия — търпели непрекъснати загуби. До падането на Рим през 476 г. управленската система на империята се запазила, но на практика още в началото на V в. целостта на префектурите започнала да се разрушава. Армията понасяла поражения, търпяла загуби.

Прочети още...

Средновековна Италия

 

Йордан Николов


Alboins Italy itТрите самостоятелни части на Италия — южната, средната и северната, обособили се още през изминалите столетия, продължили да се развиват като автономни, независими обществени системи. Още от времето на Римската империя централната територия не успяла да превъзмогне разединението. При ранносредновековното общество положението не се променило. В новите условия на Възходящо средновековие политическата раздробеност и разпокъсаност се превърнали в характерно своеобразие на обществените отношения в Италия, свързано с полицентризма на градовете. Поради неравномерното развитие на страната, обусловено от изключително сложни вътрешни и външни причини, разнороден модел на утвърждаване бил установен в Ломбардия, Средна Италия, Папската област и Южна Италия. Така в италианските земи било изградено многообразно устройство на икономиката, респективно на аграрния живот, занаятите и търговията, на взаимоотношения в обществото. В териториите, подвластни на Византия, господствала друга административна структура.

Прочети още...

Грабителски и завоевателски плавания на готи, вандали и викинги

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

407px Ancient German FamilyЮлий Цезар писал за германите, че те не смятали за позор грабежа, ако той бил извършван извън техния племенен съюз. Първото описание за пиратство в района на Северно море произхожда от перото на римския летописец Корнелий Тацит. В биографията „Животът на Агрикола“, излязла през 98 г. от нашето летоброене, той разказва как германи, взети насилствено в римската армия, при една военна акция в Британия през 83 година от н.е. пребили римския капитан и римляните, които ги обучавали, и избягали. На брега те овладели три лодки. Принудили водача на едната да им служи за пилот, а другите умъртвили. С трите плавателни съда германите се провирали надлъж по британския бряг и опитвали щастието си като морски разбойници. Изглежда, че то не било твърде благосклонно, защото Тацит пише как те убивали и изяждали по-слабите помежду си, а сетне и онези, върху които паднел жребият, за да не измрат всички от глад. На края, когато напуснали корабите си, били пленени от фризите като пирати и продадени за роби.

Прочети още...

Кралство Испания

 

 Йордан Николов


Escudo Corona de CastillaВече през XI в. християнска Испания, противостояща на арабските завоеватели, започнала динамично да се консолидира и укрепва. Действително в края на столетието Реконкистата срещнала противодействието на алморавиди, през XII в. — на алмохади, но в началото на следващото XIII столетие обстановката се променила. Победата на коалицията на Кастилия, Навара и Арагон под командването на кастилския крал Алфонс VIII (1158 — 1214) над алмохадите при Лac Навас де Толоса променила коренно съотношението на воюващите сили. Под победоносното знаме на Реконкистата се наредили нови територии. През 1236 г. била освободена Кордова, 1248 г. — Севиля, 1262 г. — Кадис.

Прочети още...

Франция през XI - XV в.

 

А. Д. Люблинская157px Arms of the Kingdom of France Ancien.svg

 

I. Франция през XI — XIII век

 

През XI в. Франция навлязла в периода на развития феодализъм. Най-важно значение в нейната история през XI — XII в. имало развитието на селското стопанство, появяването на градовете и развитието на занаятите и търговията. По това време започва да се формира във Франция централизираната феодална държава.

Прочети още...

Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

jana miniatМоже би нито една от жертвите на инквизицията не е била удостоена с такова внимание от страна на историците и богословите като знаменитата национална героиня на френския народ — Орлеанската дева, загинала на кладата в Руан по решение на инквизиционния трибунал на 30 май 1431 година.

Волтер, Шилер, Анатол Франс, Марк Твен, Бърнар Шоу, Ана Зегерс и други известни писатели са ѝ посветили много вдъхновени страници. Живописците, скулпторите, композиторите, артистите от театъра и киното са увековечили нейния образ, всеки посвоему. До нас са достигнали много документи от нейния процес, включително протоколите от разпитите, на които са я подлагали инквизиторите. В дадения случай богинята Клио действително се е погрижила да запази за бъдещите поколения всички факти, хвърлящи светлина върху историята на Жана д'Арк. Тази история, пише един от съвременните американски философи — Б. Данъм, „е поразителна, защото при цялата си привидна невероятност тя действително се е случила; тъжна е, защото тогава хората са унищожили нещо, пред което трябвало да се прекланят; поучителна е, защото ни учи да се съмняваме във всичко, в което вярваме — във всичко, с изключение на великата сила на основните човешки идеали“.1

Прочети още...

Процесът срещу Ордена на тамплиерите

 

Из "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

 

Bernhard von Clairvaux Initiale B1Орденът на тамплиерите, или храмовниците – официално той се наричал Орден на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм – бил основан в началото на 1118 г. от френски кръстоносци в Ерусалим. Това бил рицарски орден, в който влизали представители на най-богатите аристократични родове на Франция. Орденът бил построен на военен принцип  - по-младшият по чин се подчинявал безпрекословно на по-старшия. Главата на ордена – Великият магистър, имал неограничена власт. Неговите заповеди се смятали за божи повели. Щедрите дарения, данъците и обилната  “милостиня”, която се стичала  в хазната на ордена от всички кътчета на християнския свят, превърнали с течение на времето тамплиерите  в един от най-могъщите и най-богатите ордени на католическата църква. Във Франция тамплиерите изпълнявали ролята на кралски банкери – кралското съкровище се пазело в тяхната резиденция  - Тампл-Храм. През ХІІІ в. орденът владеел 9 000 замъка, принадлежал му остров Кипър. От тамплиерите се страхували църковните йерарси и светските управници.

Прочети още...