istoria

 

 

Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

jana miniatМоже би нито една от жертвите на инквизицията не е била удостоена с такова внимание от страна на историците и богословите като знаменитата национална героиня на френския народ — Орлеанската дева, загинала на кладата в Руан по решение на инквизиционния трибунал на 30 май 1431 година.

Волтер, Шилер, Анатол Франс, Марк Твен, Бърнар Шоу, Ана Зегерс и други известни писатели са ѝ посветили много вдъхновени страници. Живописците, скулпторите, композиторите, артистите от театъра и киното са увековечили нейния образ, всеки посвоему. До нас са достигнали много документи от нейния процес, включително протоколите от разпитите, на които са я подлагали инквизиторите. В дадения случай богинята Клио действително се е погрижила да запази за бъдещите поколения всички факти, хвърлящи светлина върху историята на Жана д'Арк. Тази история, пише един от съвременните американски философи — Б. Данъм, „е поразителна, защото при цялата си привидна невероятност тя действително се е случила; тъжна е, защото тогава хората са унищожили нещо, пред което трябвало да се прекланят; поучителна е, защото ни учи да се съмняваме във всичко, в което вярваме — във всичко, с изключение на великата сила на основните човешки идеали“.1

Жана д'Арк била изгорена жива. В деня на екзекуцията и тя била около 19-годишна. Осъдили я уж за магьосничество и ерес, а в действителност това било разправа с патриотка, чието единствено „престъпление“ било, че е вдигнала френския народ в защита на своята родина против англичаните, завладели по това време значителна част от френската територия. Орлеанската дева била „вярна дъщеря на господа“ и въпреки това загинала на кладата.

Инквизиционният трибунал, който я съдил, служел на англичаните, които желаели смъртта на Жана д'Арк, надявайки се, че с това ще нанесат чувствителен удар на френския си противник. Процесът над селското момиче от Лотарингия имал ярко изразен политически характер, въпреки че обвиняемата била съдена за мними престъпления против църквата и католическата вяра.

От гледна точка на съдебната процедура делото на Жана д'Арк е твърде типично за инквизицията. В него са представени всички елементи, характерни за свещения трибунал, с изключение на мъченията — лъжливи обвинения, лъжесвидетели, разпити с клопки и пристрастие, осъждане на обвиняемия на смърт, неговото разкаяние и замяна на смъртната присъда с тъмничен затвор, повторно изпадане в ерес (рецидив) и като резултат — изгаряне на „еретика“ на клада.

Но нека, преди да преминем към процеса над Жана д'Арк, да напомним, макар и накратко, коя е тя в действителност и какво я довежда до скамейката на подсъдимите на свещения трибунал в град Руан.

jana videniaЖана д'Арк е родена около 1412 г.2  в селско семейство в село Домреми в Лотарингия (Източна Франция). Когато навършила 17 години, тази неграмотна пастирка решила, че бог ѝ възложил високата мисия да освободи родината си от англичаните и да помогне на претендента за престола Шарл да стане крал на Франция. Положението на Шарл и привържениците му по това време изглеждало безизходно и безнадеждно. Англичаните със своите съюзници — бургундците — завзели почти цяла Франция с изключение на Орлеан и околностите му. В техни ръце бил Париж, поддържало ги мнозинството от църковните сановници. Изглеждало, че само чудо може да спаси делото на Шарл. Затова, когато в лагера, където царели униние и обърканост, се появила решителна, горяща с фанатична вяра в победата, млада и при това обаятелна селска девойка, която твърдяла, че „гласовете“ на светците, които уж чувала, я призовали да възглави френските войски и да изгони англичаните от страната, Шарл и неговите съветници след дълги колебания и интриги решили да поверят съдбата си в крехките ѝ ръце. Сметката била проста: това непорочно дете, млада войнствена жена-девица3, която имала тайнствена връзка с представителите на отвъдния свят — светците, можела със своя пример да въодушеви простите като самата нея френски селяни и да ги вдигне на борба против англичаните. Последвалите събития показали, че тази сметка напълно се оправдала.

И все пак трябва да се отбележи, че Шарл и неговият двор проявили известна презастраховка по отношение момичето от Домреми. Те ѝ се доверили едва след като тя преминала през съответна проверка, с други думи, след като била подложена на изчерпателен разпит, за да се изясни — магьосница ли е или не. В продължение на един месец в град Поатие по този въпрос я разпитвали с пристрастие богослови, юристи и съветници на Шарл. Те стигнали до единодушното мнение, че Жана е правоверна християнка, достойна за доверие, и следователно трябва да ѝ се даде възможност да се сражава за делото на френския крал. И тя възглавила 10-хилядната войска, която край Орлеан нанесла съкрушително поражение на англичаните, обсаждащи този град. Англичаните били принудени да отстъпят. След това французите, водени от толкова необикновения не само за онези времена пълководец, освободили Реймс, където претендентът за престола след тържествена коронация станал Шарл VII.

jana coronaciaНародът и обкръжението на Шарл възприели тези неочаквани победи като чудеса, като резултат от това, че бог, който се доверявал на Жана и действал чрез нея, подкрепял французите против англичаните. Кралят и неговият двор угодничели пред своята спасителка, славата на Орлеанската дева, както започнали да я наричат, растяла сред народа не с дни, а с часове. Разбира се, съвършено друг ефект имали победите на френското оръжие в лагера на англичаните и техните съюзници — бургундците. Англичаните приписвали победите на френското оръжие на магьосническите чародейства на Жана д'Арк, твърдели, че тя е свързана със сатаната и действа с негова подкрепа и по негово внушение. Те заплашвали пастирката от Домреми, превърнала се във френска героиня, с жестока разправа и дори не подозирали колко бързо ще могат да осъществят заплахите си...

Не минала и година след победата при Орлеан и на 23 май 1430 г. в едно от сраженията край Париж, който френските войски безуспешно се опитвали да освободят от англичаните, бургундците взели в плен Жана д'Арк. Разбира се, при желание, съгласно съществуващите тогава обичаи, Шарл VII би могъл да откупи своята спасителка от неприятеля.

Но благодарни крале има само в приказките. Шарл VII не направил нищо, за да избави спасителката си от плен. Не проявил никакъв интерес към съдбата на Жана и друг френски велможа — реймският архиепископ Рьоне дьо Жapтp. А нали бургундците предлагали най-напред на тях да откупят Жана д'Арк. Защо те предали Орлеанската дева? Жана, боготворена от народа, представлявала заплаха за техните класови интереси. Сега самото провидение отстранявало тази пречка oт пътя им. Ако тя действително имала връзки със светиите, нека те да я спасяват, ако намерят това за необходимо.

Затова пък англичаните не се поскъпили да дадат на бургундците 10 хил. ливри за тяхната пленница. Жана трябвало да заплати с живота си за нанесените на англичаните поражения. Но англичаните ще свършат тази мръсна работа с ръцете на французи, по-точно — с ръцете на продажното френско духовенство.

Впрочем самите църковни служители не по-малко от англичаните горели от желание да накажат „магьосницата“. Три дни след пленяването на Жана доминиканецът Мартин Билорини — генерален викарий на инквизицията в Париж, се обърнал към бургундския херцог с послание, в което писал: „Като истински католик вие сте длъжен да изкоренявате грешките и да приключите със скандалите против вярата. Между другото заради действията на някаква жена, наричана Девата, бяха посеяни доста грешки, които предизвикаха гибелта на множество души. Затова с дадената ни от светия римски престол власт ние ви приканваме, под заплахата от употреба на всички полагащи се наказания, да изпратите в наше разпореждане посочената пленница Жана, решително подозирана в извършването на многобройни еретични престъпления, за привличането и под отговорност, както се следва. Дадено в Париж и скрепено с официалния печат на светата инквизиция.“4

Както и да се искало на англичаните да предадат Жана на парижката инквизиция и да ѝ устроят „красиво“ аутодафе на някой от парижките площади, опасявайки се от възмущението на парижани, те все пак решили да не рискуват и да си разчистят сметките с нея на по-сигурно и по-отдалечено от фронта място — в столицата на Бретан — Руан, където се намирали малолетният крал на Англия Хенрих IV и неговият двор. Ръководството на процеса било възложено на члена на английския кралски съвет, епископа на град Бове, който носел фамилията Кошон — съзвучна на френски с думата „свиня“.

jana captureЖана попаднала в плен при град Компиен, който се намирал в епархията на град Бове, и по такъв начин формално попадала под юрисдикцията на Кошон. Наистина Пиер Кошон, пламенен привърженик на англичаните, бил принуден да избяга от Бове, който бил зает от французите, но това не му попречило да се появи в ролята на инквизитор и да започне разследване по делото на Жана д'Арк, обвинена в магьосничество, идолопоклонство, връзки с демоните и други престъпления против вярата. За да не възникнат съмнения относно правото на Кошон да изпълнява ролята на инквизитор в делото на Жана д'Арк, неговите пълномощия били потвърдени от богословите на Парижкия университет, които били смятани за висшата инстанция в областта на църковното право. Парижкият университет се наричал „светилище на всички науки, изкоренител на ереста, цитадела на католическата вяра и най-голям син на кралете“. Мнението на Парижкия университет било подкрепено от всички църковни йерарси и теолози, които се намирали в лагера на англичаните и се обявили против Шарл VII.

Кошон бил твърде авторитетно църковно длъжностно лице. Известно време той преподавал в Парижкия университет и дори бил негов ректор. Той участвал в Констанцкия събор и притежавал почетната титла папски референдарий. Англичаните ценели високо услугите му — той бил член на кралския съвет на Англия, доверено лице на опекуна на малолетния Хенрих VI — неговия чичо херцог Бедфорд. Алчен за пари и всякакви почести, коварен и безпощаден, Кошон решил да използва делото на Жана д'Арк за кариеристични цели, още повече че англичаните му обещавали за награда митрата на руанския архиепископ.

kula zatvorКошон пристъпил усърдно към изпълнение на инквизиторските си задължения. Той назначил инквизиционен трибунал от 12 известни богослови (според броя на апостолите) и освен това привлякъл да участвуват в съдебното разглеждане в качеството на експерти 16 доктори и 6 бакалаври по богословие, членовете на капитула на Руанската катедрала, 2 лиценцианти по каноническо право, 11 юристи от руанския съд, 2 абати и редица други църковни дейци — всичко около 125 души. Пет месеца — докато траел съдът над Жана — тази глутница от френски прелати се хранела за сметка на англичаните. Според пресмятанията на историците този съд струвал на англичаните 10 хил. ливри, което заедно с платения преди това откуп съставлявало около 20 хил. ливри. Тези пари англичаните получили от населението на окупираните от тях френски области.

Съпредседател на съда над Жана бил руанският инквизитор доминиканецът Жан льо Метр, чиито пълномощия били потвърдени от инквизитора на Франция Жак Граверан. Само един от това блестящо съзвездие от църковни йерарси и богослови — абатът Никалай Гуперланд, изказал съмнения в пълномощията на съда, състоящ се от отявлени противници на Шарл VII, да съди неговата привърженица Жана д'Арк. За да се пресече, желанието на други да оспорват пълномощията на Кошон, Гуперланд бил изключен от състава на трибунала, затворен в Руанския замък и заплашен, че ще бъде удавен, ако продължава да настоява със съмненията си. Впрочем останалите участници в съда изпълнявали усърдно инквизиторските си задължения, като следвали указанията на Кошон и льо Метр.

Свещеният трибунал заседавал в Буврейския замък. В едно от неговите подземия, пазена от английска стража, била затворена Жана. Същият замък служел и като резиденция на малолетния крал Хенрих VI и неговия двор.

Трибуналът провел шест пленарни заседания и девет пъти Кошон и неговите помагачи разпитвали Жана в килията ѝ.

Инквизиторите обвинявали Орлеанската дева във всички смъртни грехове. Тя чувала „гласове“ — значи това били гласовете на дяволите. Тя се опитвала да избяга от затвора — значи признавала вината си. Тя носела мъжка дреха, не правела ли това по заповед на дявола? Тя твърдяла, че е девственица — подложили я на унизителна процедура на освидетелстване, която извършила лично жената на английския наместник леди Бедфорд. Крещели ѝ, заплашвали я със земни и небесни наказания, с оръдията за мъчение, искали признания. . .

jana kardinalНощем в килията заедно с Жана постоянно се намирали трима английски войници, което я карало да не се разделя с мъжките си дрехи, а това пък „доказвало“, че е магьосница. И накрая поставили при нея свещеника-провокатор Никола Лоазелер, който се представил за неин земляк и приятел, водел с нея в килията „откровени“ разговори и ѝ давал съвети как да отговаря на въпросите на инквизицията, а в съседната килия, прилепили ушите си до специална дупка в стената, подслушвали Кошон и английският военачалник Уорвик.

Тази страшна инквизиторска машина, монтирана от безпощадния Кошон и неговите английски покровители, изглеждало, че трябва да сломи Жана, да я застави да се подчини на волята на мъчителите си, да осъди делото, за което се борела, и да се отрече от него. Но младата неграмотна лотарингска селянка, „отслабнала от мъките и жестокия тъмничен затвор и принудена ежедневно да отговаря на ловки коварни въпроси, измислени от подбраните съдии, никога не губела нито присъствие на духа, нито чудесната яснота на ума си. Подготвяли ѝ клопки, които тя разгадавала с верен инстинкт. Върху нея като дъжд се сипели въпроси, които биха затруднили учени богослови; половин дузина опитни полемисти я нападали едновременно и прекъсвали отговорите ѝ; безпорядъкът от време на време достигал такива размери, че нотариусите (които пишели протокола) заявявали, че не са в състояние да разберат нищо.“5

Жана парирала провокационните въпроси на инквизиторите с изкуство, което предизвиквало удивлението на мъчителите ѝ.

Ето някои техни въпроси и нейни отговори:

—    Смяташ ли, че на тебе пада божията благодат?
—    Ако над мене няма благодат, да ми я прати бог; ако има — да не ме лишава от нея!
—    Как изглеждаше архангел Михаил, когато се появи пред тебе?
—    Не съм виждала ореола му и не знам как беше облечен.
—    Гол ли беше?
—    Вие какво — мислите, че нашият господ няма с какво да го облече?
—    Имаше ли коса?
—    А защо, кажете ми моля, биха го остригали?
—    Защо на коронацията в Реймс носеха твоето знаме, а не знамената на другите пълководци?
—    Това знаме споделяше трудностите на борбата, то имаше право да сподели и славата!

Инквизиторите се опитвали да обвинят Жана в магьосничество, защото разрешавала на жените от народа да целуват украшенията ѝ. Тя им отговорила:

—    Да, много жени се докосваха до пръстените ми, но аз не знам нито мислите им, нито намеренията им.
Инквизиторите се опитвали да уличат жертвата си в богохулство:
—    Нима ти не казваше край стените на Париж: „Предайте града — такава е волята на Исус?“
—    Не! — отричала Жана. — Аз казах: „Предайте града на краля на Франция!“
Тя отказала да се закълне, че ще отговори безусловно на всички въпроси на инквизицията:
—    Аз не знам за какво ще ме разпитвате; може би ще ме разпитвате за такива неща, за които не искам да говоря.

Задали и въпрос — ще избяга ли при удобен случай?

Тя отговорила, че ако вратата е отворена, тя би излязла, макар и само за да се убеди — иска ли господ да избяга.

Попитали Жана — съгласна ли е да се подчини на папата?

—    Отведете ме при него и аз ще му кажа — последвал твърде хитрият отговор6.

Кошон започнал да заплашва Жана с мъчения. Той отвел пленницата си в килията за мъчения, където ѝ заявил:

—    Жана! Във вашето дело има многобройни пунктове на обвинението, на които вие отказахте да отговорите или отговорихте лъжливо. Ние ви предупреждаваме да говорите истината или ще бъдете подложена на мъчения. Погледнете — инструментите за мъчение са готови, пред вас са палачите, които чакат само нашата заповед, за да започнат да ви изтезават. Те ще ви мъчат, за да ви насочат по пътя на истината, която вие не признавате, и за да ви осигурят по този начин двойно спасение — на вашата душа и на вашето тяло, което вие подлагате на толкова сериозна опасност заради вашите лъжливи измислици.

Жана отговорила на Кошон:

—    Истината ви казвам — даже ако ми откъснете крайниците и ми изкарате душата от тялото, даже и тогава няма да променя показанията си, а ако ви кажа друго, след това винаги ще твърдя, че сте ме заставили със сила да направя това7.

Жана не била подложена на мъчения, защото Кошон и неговите сътрудници успели в края на краищата да я объркат с хитроумни въпроси и да получат от нея по такъв начин желания материал за обвинителна присъда.

Жана настоявала, че се е намирала в непосредствена връзка с „тържествуващата“, т. е. „небесна“ църква, че изпълнявала само указанията на ангелите, светците, блажените и бога.

—    А по отношение на сражаващата се, т. е. земна църква? — задали ѝ коварен въпрос инквизиторите. Смята ли се тя за нейна послушна дъщеря? Нейният отговор гласял: аз съм готова да се подчинявам на сражаващата се църква, но само в случай че тя действа съгласно повелите на бога.

vigiles roi1Това било достатъчно, за да я обвинят в злостна ерес в „последното милосърдно предупреждение преди произнасянето на присъдата“: „Ти каза, че ако църквата ти заповяда да постъпиш против онова, което по твое убеждение излиза от бога, то ти няма да се подчиниш за нищо на света. По този пункт учените мъже смятат, че ти си еретичка, зломислеща, против единството и авторитета на църквата, отстъпница и до настоящо време закоравяла упорита еретичка по отношение на вярата.“8

В началото на май 1430 г. инквизиторите, ръководени от Кошон и льо Метр, формулирали обвиненията си против Жана д'Арк.

Съдът заявил, че нейните видения на ангели и светци излизали от злите духове и дявола.

Твърдението на обвиняемата, че връчила на Шарл VII короната, уж получена от св. Михаил, било обявено за празна измислица, дело суетно, лъжливо, гибелно и посягащо на достойнството на църквата.

Съдът обявил за „безразсъдно“ твърдението на Жана д'Арк, че познавала светците и ангелите по получаваните от тях наставления и ободрения и вярвала в тези явления като в Христовата вяра.

Твърдението на обвиняемата, че можела с помощта на „гласовете“ да познава непознати хора, съдът счел за суеверие и чародейство, суетно и празно самохвалство.

jana v zatvoraСъдът обвинил Жана д'Арк за носенето на мъжки дрехи и къси коси в богохулство, оскърбление на тайнствата, нарушаване на божия закон, свещеното писание и каноническите постановления. Кошон заявил на Жана: „Ти си опетнена с престъпление против вярата, ти си виновна в просто самохвалство и си заподозряна в идолопоклонничество; ти сама осъждаш себе си, като не се съгласяваш да носиш дрехите на своя пол и следваш обичаите на езичниците и сарацините.“

По повод позоваванията в писмата на Жана на Исус, Мария и кръста; заплахите, че ако не послушат писмата ѝ, ще покаже със силата на оръжието на чия страна е действителното право, съдът заявил на Жана: „Ти си убийца и си безчовечна, ти се стремиш към кръвопролития; ти си метежница и водиш към тирания; ти хулиш бога, неговите повели и откровения.“

Жана била обвинена в самоволно напускане на дома си, което довело родителите ѝ почти до лудост от мъка, и в това, че обещала на Шарл VII да възстанови кралството му уж по божия повеля.

Тази точка от обвинението предизвикала следния коментар на съда: „Ти си била зла с родителите си, ти си нарушила божията повеля, която заповядва да се почитат родителите. Ти си сътворила съблазън, ти си въздигнала хула към бога, ти си прегрешила във вярата и си дала на своя крал безразсъдно и суетно обещание.“

За опита да избяга от плен, въпреки забраната на „гласовете“ и въпреки че това я заплашвало със смърт, съдът обвинил Жана в малодушие, отчаяние и стремеж към самоубийство; като казвала, че бог ѝ простил тази вина, тя уж се заблуждавала по въпроса за свободната воля на човека.

Заявлението на Жана, че св. Екатерина и св. Маргарита ѝ обещали рая, ако тя запази девствеността си, увереността в това и твърдението, че ако тя била извършила смъртен грях, светиите не биха ѝ се явявали, по мнението на съда свидетелствало, че тя е „заразена със заблуждение, засягащо християнската вяра“.

Твърдението на Жана, че св. Екатерина и св. Маргарита говорели на френски, а не на английски, тъй като те принадлежали към партията на англичаните, и декларацията, че като узнала, че „гласовете“ са разположени благосклонно към Шарл, тя престанала да обича бургундците, означавали, по мнението на съда, безразсъдно богохулство на тези светци и нарушение на божията заповед „обичай ближния си!“.

Почитането на явяващите се на Жана светци и вярата, че те са изпратени от бога, без да се посъветва по този въпрос с духовно лице; фактът, че увереността ѝ в това била същата като вярата ѝ в Христос и в неговите страдания; отказът да разкрие без божия повеля какво е чудесното знамение, което било дадено на Шарл, доказвали според съда, че Жана е идолопоклонница, призовавала демоните, заблуждавала се е във вярата, безразсъдно е давала забранена клетва.

Отказът на Жана да се подчини на заповедите на църквата, ако те противоречат на мнимите повели на бога, доказвал, твърдял съдът, че обвиняемата е схизматичка, споделя мнения, които противоречат на истината и на авторитета на църквата и гибелно се заблуждава във вярата си към бога"9.

Преди да обнародва и съобщи на Жана обвинителното заключение, съдът го изпратил за утвърждаване на 58 богослови, които се намирали на завладяната от англичаните територия, както и на руанския капитул и на Парижкия университет. Всички запитани експерти и инстанции одобрили формулираните от свещения трибунал обвинения против Орлеанската дева. Наистина Университетът направил това с уговорката — обвиненията против Жана да се смятат за правилни, ако са доказани. Кошон и неговите колеги-инквизитори не се съмнявали, че напълно са доказали вината на подсъдимата.

koshon janaНа 23 май 1431 г. Жана била извикана в трибунала и Кошон ѝ прочел тези документи, като я уговарял да се признае за виновна, да се разкае и се отрече от престъпните си заблуждения, иначе ще погуби душата си и ще загине на кладата. Жана обаче не се поддала на уговорките и заплахите и категорично отказала да се признае за виновна в каквото и да било прегрешение. Като взел предвид нейната „закостенялост“ в ереста, трибуналът постановил да се отлъчи от църквата и да се изгори.

На следващия ден — 24 май — в Руан се състояло аутодафето в присъствието на кардинал Бофор и други високопоставени църковни власти, както и на висши английски длъжностни лица. Кошон отново прочел на Жана постановлението на трибунала и я призовал към разкаяние и отричане. И тук се случило нещо неочаквано — машината на инквизицията най-после задействала и Жана, като отстъпила на безкрайните увещания и заплахи, заявила, че е готова да се отрече, но при условие че я преведат в църковния затвор, където тя най-после ще може да се избави от присъствието на английските войници, които не я оставяли дори в килията. Кошон, като обещал да изпълни молбата ѝ, прочел формулата на отричането, под която едва ли не насила я принудил да начертае кръст вместо подпис. В това отричане имало точка, в която Жана признавала, че е извършила тежък грях, „като нарушила божествения закон, светостта на писанието, каноническите правила, като обличала дреха развратна, неестествена, безчестна, противоречаща на природното приличие, и подстригвайки косите си на кръг, като мъж, противно на всякакво приличие на женския пол.“10

След това на Жана била прочетена нова присъда: тя се осъждала на доживотен тъмничен затвор на хляб и вода. С това аутодафето завършило. Но вместо да отведат осъдената в църковния затвор, както ѝ било обещано, върнали я на англичаните, които я заковали във вериги и я пратили обратно в подземията на Буврейския замък.

Ако инквизиторите можели да смятат разкаянието на Жана и нейното подчинение на авторитета на църквата за своя победа и награда за черните си дела, то англичаните съвсем не били във възторг от такъв финал на процеса против техния смъртен враг — Орлеанската дева. Живата Жана д'Арк, дори осъдена, разкаяла се и пазена от техни войници, все пак представлявала голяма опасност за английския претендент за френския трон. Те не искали да се съгласят с по-малко от екзекуция и заявили това недвусмислено на Кошон и на другите инквизитори. По-нататъшният ход на събитията показал, че инквизиторите охотно се съгласили с пожеланията на своите патрони — англичаните.

Същия ден, когато върнали Жана от аутодафето в затвора, тя била посетена от Жан льо Метр и другите инквизитори. Светите отци продължавали да я заплашват със сурови наказания за неподчинението ѝ. Те уговорили Жана да се преоблече в женски дрехи, но има една интересна подробност — мъжките ѝ дрехи били оставени в едни чувал в килията ѝ.

Какво се е случило с нея през следващите дни в килията, където тя се намирала във властта на англичаните, е трудно точно да се каже. Ако се вярва на показанията на доминиканския монах Мартин Лавеню, направени по време на процеса по преразглеждане делото на Жана д'Арк през 1450 г., то след аутодафето английските войници се опитали да изнасилят пленницата, което я заставило отново да облече мъжките си дрехи11. Свидетелството на доминиканеца Лавеню заслужава доверие, тъй като той по това време бил изповедник на Жана.

Когато инквизиторите на 28 май се върнали при Жана в затвора, тя им заявила: „Аз не съм извършила нищо греховно против бога или против вярата. Ще нося, ако вие желаете, отново женски дрехи, но във всичко друго ще си остана предишната.“ Това били думи, носещи смърт! — responso mortifira — съгласно инквизиторската терминология.

Фактът на рецидив бил налице и Кошон заявил заплашително на пленницата: „Ние ще направим съответните изводи от това.“12

На следващия ден Кошон съобщил на свещения трибунал, че Жана „отново била прелъстена от княза на мрака и — о, мъка! — отново паднала, като куче, връщащо се при своя бълвоч“13. Трибуналът постановил: Жана д'Арк, като повторно изпаднала в ерес, да се отлъчи от църквата и да се „освободи“, като се предаде на светските власти „на тяхно разпореждане“.

Екзекуцията на Жана д'Арк се състояла на 30 май 1431 г. на площада на стария пазар в гр. Руан, където я докарали на позорна колесница от затвора, съпроводена от английска стража.

„На площада — разказва Жюл Мишле — били издигнати три подиума. На единия от тях се намирали кралският и епископският трон, тронът на кардинала на Англия, обкръжен от столовете на неговите прелати. Вторият бил предназначен за действащите лица на мрачната драма: проповедника, съдията, магистрата и накрая — самата осъдена. Отделно се виждал грамаден измазан подиум, отрупан с дърва. За кладата не било пожалено нищо и тя плашела със своята височина. Това било направено не само за да се придаде тържественост на обреда на изгарянето, но и с определена цел — палачът можел да стигне само отдолу до кладата, която била разположена на голяма височина, за да я запали. По такъв начин той не бил в състояние нито да ускори екзекуцията, нито да свърши с осъдената, като я избави от огнените мъки, както обикновено правел с другите... Жана трябвало да изгори жива. Поставяйки я на върха на планината от дърва, над кръга от копия и мечове, така че да се вижда от целия площад, можело да се предположи, че като изгаря дълго и бавно пред очите на любопитната тълпа, тя ще прояви накрая някоя слабост, от нея ще се изтръгне ако не признание, то поне несвързани думи, които биха могли лесно да се изтълкуват в желания смисъл; може би дори тихи молитви или унизителни молби за пощада, естествени за паднала духом жена.»14

На екзекуцията на Жана присъствали всичките ѝ мъчители — Кошон, льо Метр, Уорвик, провокаторът Лоазелер. . . Кошон прочел новото решение на свещения трибунал:

jana klada„В името на господа амин... Ние, Пиер, с божие милосърдие епископ Бовески и братът Жан льо Метр, викарий на преславния доктор Жан Граверан, инквизитор по въпросите на ереста. . . обявяваме справедливата присъда, че ти, Жана, наричана от народа Дева, си виновна в много заблуждения и престъпления. Ние решаваме и обявяваме, че ти, Жана, трябва да бъдеш откъсната от единството на църквата и отсечена от нейното тяло като вреден член, който може да зарази другите членове, и че трябва да бъдеш предадена на светската власт. . . Ние те отлъчваме, отсичаме и напускаме, като молим светската власт да смекчи присъдата, като те избави от смърт и телесни повреди.“15 Молбата към светските власти да запазят живота на Жана съответствала на стила на инквизиторските присъди. Инквизиторите знаели, че молби от подобен род се отклоняват. Нещо повече — смекчаването на присъдите на инквизицията от светските власти заплашвало последните с обвинение в поощряване на ереста.

След това на главата на Жана поставили хартиена митра с надпис „Еретичка, рецидивистка, вероотстъпница, идолопоклонница“ и я повели към кладата. Хронистите отбелязват, че по време на изгарянето на Жана инквизиторът Кошон плачел, по всяка вероятност от радост. Сега вече му била осигурена митрата на руански архиепископ! Когато огънят унищожил дрехите на Жана, разбутали обхванатите от пламъка съчки, за да може тълпата да види обгорелия труп и да се убеди, че Жана д'Арк е била жена. След това превърнали тялото ѝ в пепел, която изхвърлили в Сена.

Ние не казахме как Жана се държала в деня на своята смърт, защото не е възможно да се възстановят тези подробности. Привържениците ѝ свидетелствали, че тя се изкачила на кладата мъжествено и гордо, а противниците ѝ твърдели, че тя се е каела и ридаела. Кошон и англичаните дори след изгарянето на Орлеанската дева продължавали да я клеветят, като обвинявали жертвата си във всевъзможни престъпления против вярата, жестокости и нечестни постъпки.

Кошон, като учен богослов, прекрасно разбирал, че разправата с Жана била не само отмъщение над френската патриотка, която възглавявала борбата против англичаните, но и удар по простия народ, който виждал в нея, а не във феодалите и църковните йерарси своята спасителка.

Скоро след екзекуцията на Жана Кошон се обърнал от името на инквизиционния трибунал към римския папа и католическите владетели с послание, в което оправдавал действията си, под предлог че те спомагали за укрепване авторитета на църквата. „Ако сме стигнали до такова състояние — писал Кошон, — че народът поради своята лековерност започва да възприема пророчици, пророкуващи от името на господа, както някоя девица, арестувана в пределите на епархията Бове, по-добре от пастирите и докторите (по богословие), то тогава ще загине религията, ще рухне редът, църквата ще се окаже повалена и сатаната със своята несправедливост ще започне да господства в света.“16

charl viiТова разбирали не само Кошон и англичаните, но и Шарл VII, който спокойно гледал как неговите противници погубват Жана. Но мъртвата Жана вече не представлява за Шарл тази скрита опасност, която той виждал в живата селянка от Домреми. Затова, когато през 1449 г. французите завладели Руан, Шарл, който не направил нищо за спасението на Жана д'Арк, дал заповед да се преразгледа делото ѝ. Макар и със закъснение, кралят решил да свали клеймото на магьосница от тази, на която дължал короната си.

Но преразглеждането на делото ставало бавно. Да се изгори Жана било далеч по-просто, отколкото да се реабилитира. Няколко години по-късно, по молба на роднините на Жана, папа Каликст III назначил комисия в състав: новия архиепископ руански, епископите на Париж и Кутанс и новия инквизитор на Франция Жан Брегал, на която възложил да преразгледа делото за сметка на молителите.

Междувременно Кошон, който достигнал всевъзможни почести, през 1439 г. умрял и бил тържествено погребан в катедралата в Лисьо, където прахът му почива и до днес. Льо Метр се скрил. Много други участници в разправата над Жана д'Арк в стремежа си да се реабилитират и да запазят предишните си доходни постове се заели да я възхваляват, като стоварвали отговорността за смъртта ѝ на англичаните. „Трябва да не се знае нищо за човека — коментира показанията им съвременният църковен историк Пол Донкьор, — за да се учудваме, че най-ревностно възхвалявали Жана онези, които сами се нуждаели от опрощаване и забравяне на много техни действия“.17 Впрочем папските комисари съвсем не били заинтересовани от тяхното осъждане. Та нали това би създало опасен прецедент, с позоваването на който би могло да се поиска осъждането на всеки инквизитор. Църквата не можела да допусне подобно подриване на своя авторитет, тя не можела да бичува самата себе си. Затова папската комисия в решението си от 7 юли 1456 г. се ограничила само да признае несъстоятелността на повдигнатите против Жана обвинения и на това основание отменила произнесената против нея присъда. Така църквата реабилитирала Жана д'Арк, без да осъди палачите ѝ.

През 1897 г. Ватиканът започнал процеса на нейната беатификация. През 1909 г. папа Пий X я провъзгласил за блажена, а през 1920 г. Бенедикт XV я включил в числото на светците. Сред многото хиляди жертви на инквизицията Жана д'Арк засега е единствената, удостоена посмъртно с такава висока чест...

Сега църковните дейци не жалят мастило, за да докажат светостта на Жана. Църковната литература за Жана д'Арк е огромна. Борбата около Орлеанската дева продължава с векове. Тази борба не отслабва и в наши дни.

Апологетите на инквизицията се опитват да прехвърлят цялата вина за трагичната съдба на Жана само върху Кошон. Така например Фернан Хейуърд пише: „Ако Пиер Кошон, епископът на Бове, не беше се превърнал в послушен слуга на Хенрих VI, краля на Англия, църквата по своя собствена воля никога не би обвинила Девата в ерес и магьосничество и тя никога не би се превърнала в мъченица, в героинята от Домреми.“18 Хейуърд забравя, че Жана била съдена не само от Кошон, а от още 125 изтъкнати богослови, включително от цитаделата на католицизма във Франция — Парижкия университет.

Вече отбелязахме, че инквизицията веднага след пленяването на Жана от бургундците я поискала за съд и разправа. Към казаното може само да се добави, че след екзекуцията на Жана инквизиторът на Франция Граверан в проповед, произнесена на 4 юли 1431 г. в църквата Сен Мартен дьо Шон в Париж, с радост отбелязал, че „тази дъщеря непослушна, еретичка, дяволка е била изгорена в името на великата слава на ортодоксалната вяра“19. Но не само духовниците — привърженици на англичаните, приветствали смъртта на Орлеанската дева. Одобрявали я и духовниците-„патриоти“. Реймският архиепископ Рьоне дьо Шартр, комуто по църковна линия бил подчинен Кошон, тъй като Вове влизал в неговата епархия, писал скоро след смъртта на Жана, че нейната екзекуция е „свидетелство за божията справедливост“20. По същество цялата френска църква одобрила решението на инквизиционния трибунал в Руан. Не възразил, значи го одобрил и папският престол. Не възразил и Шарл VII.

 

1Данзм, В. Герои и еретики. Политическая история западной мисли. М., 1967, с, 280,
2Точната година на раждане на Жана д'Арк не е установена.
3„...Сред поразителните качества на Жана нейната девственост изглежда най-необичайното. Само по себе си това било изключителен факт, тъй като селските момичета се омъжвали рано или подарявали на някой първи щастлив любовник това, което с помощта на поетичния евфемизъм се нарича цветето на младостта. Нo девствеността на Жана представлявала нещо повече от социална рядкост. Тясно свързана със съзнанието на високата мисия, на която Жана служела предано, тази девственост я сближавала въпреки собствените й намерения (тъй като Жана била много скромна) с Богородицата Дева Мария.“ Данэем, В. Цит, съч„ 282-283).
4Цит. по: Fabre, J. Les bourreaux de Jeanne d'Arc et la fête nationale. Paris, 1915, p. 35—36.
5Ли, Г, Ч, История инквизиции в средние века. т, 2, с. 407,
6Вж. Doncoeur, P. Paroles et lettres de Jeanne la Pucelle. Paris, 1960, p. 130.
7Fabre. J. Op. cit., p. 92.
8Данзм, Б, Цит. съч., с. 293.
9Вж. Ли, Г. Ч. Цит. съч., т. 2, 410-411.
10Les procès de Jeanne la Pucelle. Manuscrit inédit, légué par Benoit XIV à la Bibliothèque de l'Université de Bologne et publié par André Du Bois de la Villerabel. Saint Brieno, 1890, p. 32.
11La réhabilitation de Jeanne la Pucelle. L'enquête ordonnée par Charles VII en 1450 et le Codicille de Guillaume Bouille. Texte établi, traduit et annoté par Doncoeur, P., S. J. et J. Lanhers. Paris, 1056, p. 44—45.
12Вж. Данэм. Б. Цит. съч., 293—294.
13Вж. Мишле, Ж. Жанна д'Арк. Пг., 1920, с. 160.
14Ibid., p. 157-158.
15Цит по: Райцес, 13. И, Процесс Жанны д'Арк, М„ Л„ 1964, с. 123.
16Цит пo: Grisel, R. Présence de Jeanne d'Arc. Paris, 1956, p. 124.
17Doncoeur, P. De la condamnation à la réhabilitation. 1431 — 1456. Réalité et légende. Un Mémorial de Jeanne d'Arc. 1456—1956. Paris, 1958, p. 41.
18Hayward, R. Op. cit., p. 101.
19Цит. по: Fabre, J. Op. cit., p. 50.
20Ibid.. p. 13-14.