kultura i izkustvo

 

 

Александрийският фар

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

Lighthouse ThierschПоследното от класическите чудеса, така ли иначе, свързани с името на Александър Македонски е Александрийският фар.

Александрия, основана през 332 г. преди нашата ера, се простира в делтата на река Нил, на мястото на египетския град Ракотис. Той бил един от първите градове от епохата на елинизма, построен по един-единствен план. В Александрия се намирал саркофагът на Александър Велики, тук бил и Музейонът – дом на музите, център на науките и изкуствата. Така се образува етимологичната нишка към модерната дума „музей“. Музейонът – това е същевременно и академия на науките, и общежитие за учените, и технически център, и университет, и най-голямата в света библиотека, в която се съхранявали почти половин милион свитъци. Страстният книжовник и тщестлавен човек, цар Птолемей II, страдал от това, че в библиотеката липсвали няколко уникални ръкописа на гръцките драматурзи. Той изпратил посолство до Атина, с искане атиняните да изпратят свитъците за известно време, за да бъдат преписани. Арогантните атиняни поскали баснословен залог – 15 таланта - почти половин тон сребро. Птолемей приел условието. Среброто било доставено в Атина и гърците с неохота започнали да изпълняват договора. Но Птолемей не простил това недоверие към неговата библиографска страст и честната му дума. Той оставил залогът на атиняните, а оригиналните ръкописи запазил за себе си.

Пристанището на Александрия, може би най-процъфтяващо и оживено в целия свят, било твърде неудобно. Нил го запълвал с наноси, а заради плитчините и подводните камъни били необходими квалифицирани лоцмани. За да се обезопаси мореплаването, било решено да се построи фар на остров Фарос, на подстъпите към Александрия. През 285 г. преди нашата ера, островът бил съединен с насип с континента и архитектът Сострат Книдски пристъпил към работа. Строителството отнело само 5 години -  Александрия бил напреднал технологичен център и най-богатият град в тогавашния свят; в услуга на строителите били поставени грамаден флот, каменоломни и постиженията на музейонските академици. Фарът израснал като триетажна кула с височина 120 метра  - първият и най-опасен съперник на египетските пирамиди. В основата си той представлявал квадрат със страни по тридесет метра, първият шестдесет метров етаж бил изграден от каменни плочи и поддържал четиридесетметрова осемстенна кула, облицована с бял мрамор. На третия етаж, в кръгла, поддържана от колони кула, винаги горял огромен огън, отразяван от сложна система от огледала. Дървата за огъня се доставяли догоре по вита стълба, полегата и широка, за да може каруците, теглени от магарета, да достигат стометровата височина.

Фарът бил и крепост – форпост на Александрия и наблюдателен пост: с неговата височина било възможно да се съзре вражеският флот, много преди той да се приближи до града. Кулата била съоръжена и с някои гениални технически прибори – ветропоказатели, часовници, астрономически инструменти.

Фарът бил толкова великолепен, че Сострат Книдски, страхувайки се да не бъде забравен, пристъпил към твърде рисковано нарушение на указа на Птолемей. В основата на своето архитектурно чудо, той изсякъл надпис: „Сострат, син на Декстифон от Книд, посвети на боговете –спасители на моряците“. Надписът той умело прикрил със слой мазилка, на която било изписано името на Птолемей Сотер. Сострат не се надявал да доживее времето, когато мазилката щяла да се откърти, а и не било в негов интерес да разбере реакцията на владетеля за тази негова постъпка. Но в бъдеще…

Надписът на Сострат забелязали римските пътешественици. По това време Фарът още функционирал. С падането на Римската империя той престанал да свети; рухнала, разяждана от вековете, връхната кула, но дълго още стояли стените на долния етаж, разрушен от силно земетресение през XIV в. Руините на древния фар послужили за строеж на османска крепост, която  се издига там и до днес.

Реконструкцията на фара в известна степен може да се забележи в небостъргача Емпайър Стейт Билдинг в Ню-Йорк.