kultura i izkustvo

 

 

Египетските пирамиди

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

EgyptianPyramidsandSphinx2006Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята. По-забележителни няма да намериш. Освен това те са и най-древни от известните. Гигантските гробници на фараоните от IV египетска династия — Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) — са издигнати преди около пет хиляди години и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе, но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, си останали най-могъщите съоръжения в страната, както и в целия свят.

Днес, когато казваме, че през 1889 година Хеопсовата пирамида престанала да бъде най-високата сграда в света, като отстъпила първенството на Айфеловата кула, прикриваме несъизмеримостта на съоръженията с абстракцията на мъртвите цифри. Височината е само една от характеристиките на пирамидата. 137-метровата грамада (по-рано е достигала 147 метра, но върхът й се срутил) е изградена от 2300000 старателно обработени блокове от варовик, всеки от които тежи повече от два тона. Практически без никакви механизми, само с помощта на клинове и чукове грамадните каменни блокове били изсичани в каменоломните на другия бряг на Нил, обработвали ги там на място, след това ги примъквали с папирусни въжета до водата, влачели ги на строителната площадка и по полегатия склон на хълма, който растял заедно с пирамидата, ги измъквали на върха. Херодот уверява, че пирамидата е строена двадесет години, а в строителството били заети едновременно сто хиляди души, които подменяли всеки три месеца, а колко са останали живи след тези три месеца, знаели само писарите на фараона — до нас не е достигнал броят на хората, принесени в жертва на пирамидата, преди тя да стане гробница на един човек. Фараонът е отвел със себе си в тъмното царство на смъртта десетки, а най-вероятно стотици хиляди поданици. Затова пък точно е известно, че към този двадесетгодишен подвиг на народа, подвиг според мен безсмислен, но грандиозен, никой освен египтяните и робите от съседните страни не е имал никакво отношение. Всеки етап от строителството бил отбелязан от художници и в наши дни е потвърден от археолозите. При нужда пирамидата може да се построи отново, като се повторят точно всички действия на строителите; в каменоломните са намерени папирусни въжета, с които са изтегляли от там грамадните каменни блокове, и инструменти на каменоделците.

Ние възприемаме египетските пирамиди като факт, без да мислим за произхода им. Можем да ги обясним от икономическа гледна точка: натрупал се принаден продукт, обществото в лицето на неговите управници не виждало по-доброто му използване освен възвеличаване на земната и небесната власт. Можем да обясним появяването им психологически: фараонът, живият бог, трябвало да получи място за успокоение, което изцяло да потиска човешкото въображение. Но защо именно пирамиди? Защо именно тази масивна гробница, в която като червейче в голяма ябълка е скрит саркофагът на фараона? Нали някой е трябвало да измисли пирамидата, да я обоснове, конструира, нали не пришълци все пак са склонили фараона към такова нещо?

Името на гения, на първия гений, отбелязан в историята на човечеството, и дори външният му облик са известни. Признали са го приживе и са го помнили хилядолетия след смъртта. А щом е така, то си заслужава и ние да помним името му — Имхотеп. Леонардо да Винчи е имал достоен предшественик.

Имхотеп по призвание и по делата си е бил гений — универсален и щедро надарен гений. Бил е съвременник на Джосер, основателя на третата династия (едва по-малко от три хиляди години пр.н.е.). Дотогава в Египет, който бил обединен четири века преди първата династия, почти не са строили сгради от камък. Жилищните помещения били дървени, от тръстика или глина, а дворците и мастабите — погребални сгради във формата на кибритена кутия — от сурови тухли, а отчасти и от изпечени.

Джосер, както се и полага на фараон, също започнал да си строи приживе гробница — солидна мастаба, която донякъде се е запазила. Гробницата била построена, но не използвана по предназначението си.

Вероятно Имхотеп е бил по-млад от фараона (известно е, че Джосер е умрял много стар и е управлявал осемдесет години) или е напреднал и станал известен едва по средата на царуването на Джосер, а когато пътищата на фараона и архитекта се пресекли, мастабата била почти завършена. Само така може да се обясни фактът, че фараонът започва всичко отначало, като изоставя старата гробница и строи първата истинска, изобретена от Имхотеп пирамида. Строи я от камък.

Пирамидата изглеждала така. Върху традиционната мастаба, наистина с невиждани по-рано размери, е поставена втора, по-малка. И така нататък до шест намаляващи се мастаби — и ето че се родила стъпаловидната пирамида с височина по-малко от седемдесет метра.

И второто изобретение на Имхотеп в областта на строителството е свързано с пирамидата на Джосер. За пръв път около гробницата на фараона бил създаден храмов комплекс, изграден също от камък. Наистина Имхотеп не е могъл да скъса изведнъж с дървената архитектура — колоните, покривите, корнизите, стените на тези сгради копират точно всички структурни и орнаментални детайли на традиционните дървени и тухлени форми на египетската архитектура. Ще бъдат необходими още столетия, за да забрави камъкът напълно какви са били по-рано сградите и след като ги забрави, да намери нови форми.

Геният на Имхотеп не се ограничавал само в строителството. Както много хора на древността, и той бил служител на религията и потомците го помнят като велик магьосник и вълшебник, а по-точно учен — зората на науката неизбежно е свързана с магията. Бил е и писател. „Поговорките“ на Имхотеп, възходът на древноегипетската литература са се запазили във фолклора. Интересно е въплъщението на писателската му слава. След смъртта той се превърнал в бог — покровител на писарите. Преди да започнат работа, те изливали на пода вода от блюдо, като по този начин принасяли безкръвна жертва на своя бог-покровител. Имхотеп дори станал два пъти бог. Помнели го и след две и половина хилядолетия — древните гърци го почитали като бог на медицината. Статуята на Имхотеп, изглежда, била първата статуя на учен в света, нейни части са намерени в заупокойния храм на фараона — още едно доказателство, че истинският гений често получава признание приживе. Що се отнася пък до по-късните статуи, то е трудно да се намери голям музей в света, където да няма бронзова или каменна статуя на Имхотеп. А в Мемфис в негова чест имало храм.