kultura i izkustvo

 

 

Литература

Из „Варлаам и Йоасаф“


Византийската преработка на животописеца на Буда, „Варлаам и Йоасаф“ е била преведена в България през X —XI в. Запазена е в много преписи. Текст и превод у Й. Иванов, Старобългарски разкази. С., 1935.

Прочети още...

Чудото на св. Георги с българина


Старобългарският исторически разказ „Чудото на си. Георги с българина“ е бил написан през X в. Известен е по различни преписи. Напоследък бе издаден въз основа на пролог от XIV-XV в. от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, С. 1969, с. 143 -144. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 211—213.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Небеса“

 

 Йоан  Екзарх

 

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Шестоднев“

 

Йоан  Екзарх

 

Превод на Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 93 — 103, 135 — 145, от „Шестоднев, составленный Йоанном Зкзархом Болгарским,, изд. О. Бодянский и А. Попов, М. 1879.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

За буквите

 

ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

 

Черноризец Храбър е старобългарски книжовник, творил в края на IX и началото на X в. Поради голямата му начетеност някои автори са склонни да го отъждествяват с цар Симеон Велики. Отъждествяван е и с други писатели от Симеоновия кръг. Единственото му съчинение е разпространено в 73 преписи от XIII—XVIII в. Цялостното издание на всички преписи у Κ. М. Куев, Черноризец Храбър, С., 1967. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 77—79.

Прочети още...

Из Втория Симеонов сборник


Вторият Симеонов сборник, който е известен по руски препис от 1076 г., съдържа нравоучителни слова и беседи от раннохристиянски автори и църковни отци. За разлика от първия сборник той има ярко подчертан църковен характер. Текст и превод у Б. Ангелов и Μ. Γенов, Стара българска литература, с. 104—109.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из Първия Симеонов сборник


Първият Симеонов сборник, който има енциклопедичен характер, е съставен по заръка на българския цар Симеон Велики. Той съдържа разнообразни по характер и съдържание преводни съчинения. Текст и превод у Б. Ангелов и М. Генов, Стара българска литература (IX — XVIII в.), С. 1922, с. 91 — 102, от Изборник великого князя Святослава Ярославича 1073 года, СПб., 1880.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Азбучна молитва

 

ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ


Текст и превод у Κ. Μ. Куев, Азбучната молитва в славянските литератури, С, 1974. с. 170 - 174.

Прочети още...

Стенографията в античността

 

Мария Аврамова

 

Гледайки в петък парламентарния контрол по телевизията, със сигурност сте забелязали масата, намираща се пред трибуната, на която стоят по един или няколко души „забили поглед“ в лист, на който пишат нещо. Доста дълго си мислех, че това е causa perduta, защото никой не е в състояние да записва с бързината на говора и само мъчат горките хора при положение, че така или иначе се прави видеозапис. Именно това обаче е работата на стенографите, седящи пред трибуната – да записват всичко, без да изпускат и дума. За да смогнат на темпото на говорещите те използват специални знаци – съчетания от точки, дъги и чертички. Това обаче съвсем не е ново изобретение, тъй като стенографията е съществувало още в античността.

Прочети още...

Проглас към Евангелието

 

Произведение на Константин Философ – Кирил. Запазено е в четири преписа. В оригинал творбата съдържа 110 стиха, издържани в дванадесетосричен размер. Творбата е прослава на славянската азбука и на първите преводи на Евангелието и останалите богослужебни християнски книги. Тя представя пред славяните красотата на писаното слово и значението му за духовното просветление на човека.

По превода на Е. Георгиев.

Публикувано с любезното съдействие на проф. Вася Велинова, ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев"

Прочети още...

Физиолог


„Физиолог“, или „Естествословник", е съчинение, което е съставено от раннохристиянски автор. През II в. преминал във византийската литература. Преведен бил на старобългарски през Χ—XI в. и добил широко разпространение в различни преписи. Той е популярно съчинение, което било широко четено в средновековна България. Текст и превод у Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 162—181.

Прочети още...