kultura i izkustvo

 

 

Литература

Приказка за нипурския бедняк

 

Това е единствената ни известна вавилонска приказка, която е датирана - втората половина на II хил. преди Хр., но запазилите се свитъци се отнасят към VIII — VII в. преди Хр. Цялата табличка и отделен фрагмент от текста са били открити при разкопките на града Султан-тепе (недалеч от Харан). Също така фрагмент от приказката бил намерен в библиотеката на Ашурбанипал. Известен е още един фрагмент от нововавилонския период, представляващ къс от училищна табелка. До нас е достигнал, вероятно, литературно обработения запис от устна народна приказка.

Прочети още...

Ходене на Богородица по мъките

 

Този апокриф е преминал в старобългарската книжнина от византийската. Бил е широко разпространен и четен в България през цялото средновековие. Превод на К. М. Куев, в ХСЛ от Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, С., 1925.

Прочети още...

Тристан и Изолда

 

РОМАНЪТ ЗА

 

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

 

Възобновен от Жозеф Бедие

 884px Leighton Tristan and Isolde 1902

 

Превод от френски: Първан Черкаски

 

Прочети още...

Из „Варлаам и Йоасаф“


Византийската преработка на животописеца на Буда, „Варлаам и Йоасаф“ е била преведена в България през X —XI в. Запазена е в много преписи. Текст и превод у Й. Иванов, Старобългарски разкази. С., 1935.

Прочети още...

Чудото на св. Георги с българина


Старобългарският исторически разказ „Чудото на си. Георги с българина“ е бил написан през X в. Известен е по различни преписи. Напоследък бе издаден въз основа на пролог от XIV-XV в. от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, С. 1969, с. 143 -144. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 211—213.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Небеса“

 

 Йоан  Екзарх

 

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Шестоднев“

 

Йоан  Екзарх

 

Превод на Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 93 — 103, 135 — 145, от „Шестоднев, составленный Йоанном Зкзархом Болгарским,, изд. О. Бодянский и А. Попов, М. 1879.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

За буквите

 

ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

 

Черноризец Храбър е старобългарски книжовник, творил в края на IX и началото на X в. Поради голямата му начетеност някои автори са склонни да го отъждествяват с цар Симеон Велики. Отъждествяван е и с други писатели от Симеоновия кръг. Единственото му съчинение е разпространено в 73 преписи от XIII—XVIII в. Цялостното издание на всички преписи у Κ. М. Куев, Черноризец Храбър, С., 1967. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 77—79.

Прочети още...

Из Втория Симеонов сборник


Вторият Симеонов сборник, който е известен по руски препис от 1076 г., съдържа нравоучителни слова и беседи от раннохристиянски автори и църковни отци. За разлика от първия сборник той има ярко подчертан църковен характер. Текст и превод у Б. Ангелов и Μ. Γенов, Стара българска литература, с. 104—109.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из Първия Симеонов сборник


Първият Симеонов сборник, който има енциклопедичен характер, е съставен по заръка на българския цар Симеон Велики. Той съдържа разнообразни по характер и съдържание преводни съчинения. Текст и превод у Б. Ангелов и М. Генов, Стара българска литература (IX — XVIII в.), С. 1922, с. 91 — 102, от Изборник великого князя Святослава Ярославича 1073 года, СПб., 1880.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Азбучна молитва

 

ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ


Текст и превод у Κ. Μ. Куев, Азбучната молитва в славянските литератури, С, 1974. с. 170 - 174.

Прочети още...