kultura i izkustvo

 

 

Обучение на писари в Шумер и Старовавилонското царство

 

Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон

 

Съществена група в шумерската литература е посветена на едуба, в буквален превод „дома на плочките“, тоест „училището за писари“. Тези съчинения, характерни със сатиричните си нотки, ни разказват за обучението на писарите. Училищата за писари не са непременно свързани с храмовете и повечето литературни текстове са намерени не в светилища, а в частни домове.

e159a5c2bf11f3e910a9bf83f74През старовавилонския период шумерският като говорим език бързо отмира. Но той все още преобладава в литературата и религията и писарите трябва да го усвоят и да се научат да пишат на него. Това е основната функция на училищата за писари. От текстовете за едуба получаваме бегла представа как са били организирани те. Оглавявани са от директор, на шумерски умия, което в буквален превод означава „специалист“. После идва класният ръководител, известен като ада едуба, буквално „баща на дома на плочките“. За специалните предмети има отделни учители, например дубшар нишид, буквално „писар по смятане“, тоест учител по математика, и дубшар ашага, „писар на нивата“, който преподава геометрия и земемерство. Това, че писарите са били и добре обучени земемери, личи от картите върху глинени плочки: на снимка 26 б виждаме късен образец, а на най-древния, стигнал до нас върху плочка, която днес е съхранявана във Филаделфия, е начертана карта на Нипур най-късно от XVI в. пр. р. Хр. Най-уважаван измежду учителите е дубшар кенгира, „писарят на шумерски“. В голямата си част същинското обучение е провеждано от ученик, изпълняващ и функциите на преподавател и познат като Големия брат. Управлението на училището е поверено на секретар, който се грижи отчасти и за дисциплината.

Тази информация е почерпана предимно от текст, разчетен за пръв път в наше време - подобно на много други, от С. Н. Крамер. В началото на текста ученикът е питан:

Сине на дома на плочките, къде си бил в ранните си дни? Той отвръща:
Отидох в дома на плочките...
Прочетох своята плочка, изядох си яденето,
измайсторих плочка, надписах я, завърших я.
Когато домът на плочките се затвори, се прибрах вкъщи.
Влязох вътре, там седеше тате.
Момчето разказва на баща си как е минал денят и после се приготвя да вечеря и да си легне рано:
Жаден съм. Дай ми да пийна.
Гладен съм. Дай ми да хапна.
Измий ми нозете, леглото ми оправи, спи ми се.
Събуди ме на ранина,
не бива да закъснявам, инак учителят ще ме набие.

На другата сутрин майката на момчето му дава две питки и то забързва към училище. Но денят не е добър за него. Детето закъснява и си навлича неприятности. Класният го шляпва с тръстиковата показалка, задето предния ден е написало лошо упражнението, набиват го и учителите по другите предмети, тъй като според тях не внимава и се държи лошо. След толкова перипетии малчуганът предлага на баща си той да умилостиви някак директора. Бащата склонява и приготвя богата гощавка, а на нея прави на директора щедри подаръци, сред които и хубава нова дреха. Директорът отново взима под крилото си ученика и е толкова поласкан, че предрича на момчето голямо бъдеще.

В друга плочка с текст от същия вид става дума за ученик, който навремето е бил много свит. Сега вече е втора година в училището и е дързък високомерен момък, който се обявява срещу Големия брат. Приканен да каже какво ще напише, той отвръща нагло, че няма да се занимава с някакви си упражнения:

Решил съм да напишем нещо мое и ще обясня какво.
Големият брат укорява високомерния младеж:
Щом ти ще нареждаш на учениците, аз вече не съм ваш Голям брат, какъв наставник съм ви аз?
В това изкуство - писмеността, високомерието подкопава авторитета на Големия брат. O ум велик!
Ръката ти може и да е веща, но не и с писец върху плочка!

Сетне той обяснява колко неук е момъкът:

Сяда да пише върху плочка, нищо не се получава. Захваща се с писмо - не знае как се пише адресът, наложи ли се да подели имот, ще се обърка като пиле в кълчища.
Големият брат продължава в същия дух и презрително обобщава:

O човече, кой от писарите те знае? За какво всъщност те бива?

Ученикът отвръща духовито. След като изтъква колко добре умее да пише, връща нападките и подлага на критика уменията на Големия брат, оспорвайки познанията му в математиката и геометрията, както и точността, с която преписва религиозни текстове. Препирнята и взаимните обиди стават все по-разпалени, докато накрая (ако се съди от резултата, тъй като съответният пасаж липсва) двамата се сбиват. От друга плочка научаваме как е приключило всичко. Появява се директорът на училището, който се нахвърля ядно върху непослушния ученик:

Защо вие двамата се държите така?
Защо според теб съществува Големият брат?
Защото е по-подготвен от теб като писар...
Който се държи като теб, ще влезе в сблъсък с Големия брат.
Има показалка... ще набия с нея всекиго като теб,
ще му сложа на крака букаи...
та два месеца да не мърда от класната стая.
От текста узнаваме, че след като изрича страховитата закана, директорът хваща двамата младежи за ръка в знак, че ги помирява.