kultura i izkustvo

 

 

Проглас към Евангелието

 

Произведение на Константин Философ – Кирил. Запазено е в четири преписа. В оригинал творбата съдържа 110 стиха, издържани в дванадесетосричен размер. Творбата е прослава на славянската азбука и на първите преводи на Евангелието и останалите богослужебни християнски книги. Тя представя пред славяните красотата на писаното слово и значението му за духовното просветление на човека.

По превода на Е. Георгиев.

Публикувано с любезното съдействие на проф. Вася Велинова, ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев"

 

 

Слово на Константин Философ

 

Пророчество за светото евангелие
е което пророците са предрекли:
„Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия тоя свят.”
И те казаха: „Слепите ще прогледат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят бога, както трябва”.
Заради това слушайте, всички славяни,
защото от бога е даден тоя дар,
той е дар божи за дясната част,
дар за душите, който никога не тлее,
за онези души, които го приемат.
Матей, Марко, Лука и Йоан
учат всички, като казват:
„Вие, които търсите красотата на душите.
вижте, любете и радвайте се”,
а вие, които искате да отхвърлите безброя от грехове -
и да отмахнете тлението на тоя свят,
та така да намерите райски живот
и да избегнете от пламтящия огън -
слушайте сега с целия си ум,
слушайте, цял славянски народе,
слушайте словото, защото от бога дойде,
словото, което кърми човешките души,
словото, което крепи сърцата и умовете,
словото, което подготвя да познаем бога.
Както без светлина не ще има радост
за окото, което вижда цялото божие творение,
но всичко не е ни хубаво, ни видимо
така и всяка безкнижна душа
не вижда добре божия закон,
писания, духовния закон,
закона, който открива божия рай.
Защото кой слух, който не чува тътена
на гръмотевицата, може да се бои от бога?
А как ноздрите, които не миришат цвета,
ще разберат божието чудо?
А устата, която не чувства сладкото,
прави човека като камък.
А повече от това безкнижната душа
мъртва се явява у хората.
И това всичко ние, братя, като разбираме,
даваме ви нужния съвет,
който ще отлъчи всички хора
от скотския живот и похот,
та да не би вие, като имате ум непросветен
и като слушате словото на чужд език,
да го чувате като глас на меден звънец.
И свети Павел, учейки, рече:
"Когато въздавам богу своята молитва,
предпочитам да изрека пет думи,
но и всички други да разберат,
отколкото хиляди неразбрани думи."
Кой прочее човек не разбира?
Кой не ще приложи мъдрата притча,
която ни съобщава правите думи,
че, както гниенето обхваща плътта
и кара всичко да гние, да става пò тор от тора,
когато няма своя храна
така всяка душа отпада,
от живота, когато няма божи живот,
когато не слуша божието слово.
И друга притча, твърде мъдра,
нека кажем: „Хората, които се обичат,
искат да растат с божия растеж.
Но кой не знае тая права вяра,
която е като семето, което пада на нивата,
така и тя, падаща върху човешките сърца,
изисква божия дъжд на буквите,
за да израсте по-добре божият плод”.
Кой може да каже всички притчи,
които изобличават - без книги - езичниците
говорещи безсмислици?
Не, ако знае всички езици, а
не може да изкаже тяхната немощ.
Обаче нека прибавя и своята притча,
като казвам голям ум в малка реч:
„Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови за плена на вечната мъка”.
А и вие, народи, които не обичате врага,
а мислите да се борите много с него,
отворете прилежно дверите на ума,
като сте приели сега здравото оръжие,
което коват книгите господни,
силно притискащи главата на лукавия.
Който прочее приеме мъдростта
на тези писмена, Христос в него говори
и вашите души крепи той винаги,
и апостолите с всички пророци.
А които говорят словата на тези,
ще бъдат способни да убият врага,
принасяйки на бога добра победа,
избягвайки мръсната тлен на плътта,
на плътта, чийто живот е като сън,
не падайки, но крепко стоящи,
като са се явили пред бога като достойни,
стоейки пред дясната страна на божия престол,
когато с огън съди народите,
радвайки се с ангелите во веки,
вечно славейки милостивия бог,
всякога в писани песни,
възпявайки човеколюбеца бог,
защото томува е славата,
честта и хвалата божия винаги,
с отца и с светия дух,
от всяка твар във всички векове.

Амин.