kultura i izkustvo

 

 

Из „Шестоднев“

 

Йоан  Екзарх

 

Превод на Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 93 — 103, 135 — 145, от „Шестоднев, составленный Йоанном Зкзархом Болгарским,, изд. О. Бодянский и А. Попов, М. 1879.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

 

Какво по-хубаво, какво ли по-сладко има от боголюбците, които наистина жадуват за вечен живот, от това, да не отстъпват никога с мисълта си от бога и да помнят неговите добри творения! Така ето и ти, господарю, княже мой, славни Симеоне христолюбче, не преставаш да дириш неговите повели и творения, като искаш с тях да се украсиш и славиш. Защото така и у нас има обичай, когато преданият роб види, че неговият господар е извършил нещо добро, то би желал не само той, като знае, да се радва и украсява, но би желал, ако е възможно, и другите да чуят. Защото, ако онези, които се насищат с пиене и ядене, са румени, светли и весели, то колко повече онзи, които се храни с мисъл, като се взира в божиите дела и се украсява с тях, би желал и други да биха ги видели и възприели. На онези, които бъдат такива, както казва Писанието, пера ще израстат като на орли, ще има да летят и нe ще се мъчат. Защото радостта не знае труд, а окриля. И как не ще се радват, като търсят и разберат за кого небето е украсено със слънце и звезди, за кого и земята е украсена с градини, дъбрави и цветя и е окичена с гори; за кого ли морето, реките и всички води са изпълнени с риба; за кого е приготвен раят, самото [небесно] царство. Когато разберат, че не е за никого другиго, но за тях, как не ще се радват и веселят, като го прославят. При това, нужно е да си помислят и това, по чий образ са създадени и самите те, какъв е техният сан, за какво са призвани. Ако помислят и всички други неща, как не ще се гордеят и радват! Аз, като припомням тук всички шест слова [за шестте дни от творението], ще ги премина накратко. Добре е да се проследят, като се поприказва отново за това добро творение.

Защото бог твори не както човеците, които зидат или правят кораби, или както медникарите, или златарите, или тъкачите, или кожарите, или другите майстори, които, като събират веществото, правят готови образи, каквито им трябват, а оръдията и сечивата, с които правят това, вземат един от друг. Но бог само като помисли, веднага сътворява неща, които преди това не са съществували. Нито пък бог има нужда от нещо, а човешките изкуства се нуждаят едно от друго. Така кормчията се нуждае от онзи, който строи кораб, а този, който твори кораб — от оногова, който сече дърветата, и от ковача, и от смолара, и от своя страна сеятелят се нуждае от земя, от наваждане, от растения, от семена, от ковачите, които правят различни вещи. От друга страна, ковачът се нуждае от строителя и всеки се нуждае от такова оръдие, каквото на всекиго подхожда за работата. А великият творец не се нуждае от никакви оръдия, нито от материя, но за него онова, което за другите майстори е материята и оръдията, както и времето, и трудът и изкуството, и усърдието — това за бога е желанието. „Всичко, каквото пожела, господ сътвори в моретата и във всички бездни“, както казват чистите писания. А той пожела не онова, което можеше, но което даде такива светове и десет хиляди, и двадесет хиляди, тъй като за него пожелаването е по-лесно, отколкото самото създаване. За нас прочее е много по-лесно да пожелаем нещо, отколкото да го създадем, нито пък можем да създадем това, което желаем. Напротив, за бога твореца е възможно всичко, което поиска, тъй като с божието желание е свързана сила, та той създава каквото пожелае. А от онова, което е сътворено, едно може да бъде възприето чрез сетивата, а другото може да бъде схванато чрез разума. На разумното е отреден въздухът и небето — едното е земно, а другото е небесно — за тяхна потреба. И тъй, като създал едни живи същества осезаеми, а другите постижими чрез разума, той дал на постижимите чрез разума за живелище небето и въздуха, а на земните — земята и морето. Но понеже от духовните [същества] някои се обърнали към злото, те били изгонени от небесните места. Той им отделил място във въздуха и по земята не за да извършват онова, което злоумишляват против човеците — защото за това препятстват бдението и стражата на ангелите, — но чрез това преместване да разберат за какви злини са причина високомерието и заблудата. Обаче тъй като разделил на два рода осезаемите същества, като направил едните разумни и словесни, а другите лишени от разум, той подчинил на разумния род природата на лишените от разум. Някои от безсловесните животни обаче вършат злини и въстават против своите господари, тъй като и техните господари правят това същото: бидейки почетени с разум и слово, те беснеят против своя създател. Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници. А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето — вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други. По същия закон спазват този ред дните и нощите: когато биват удължавани, не се хвалят, нито пък, когато биват съкратявани, тъгуват, но като поемат един от друг времето, пак отново без забавяне го предават и поемат. Ето и нещо друго, което показва премъдростта и силата на твореца. Наистина нито земята, която толкова хиляди години е разоравана и засявана, и насаждана., и дава плод, и тъпкана, и копана, и овлажнявана от дъжд и от сняг, и обгаряна от жега, не претърпява никакво намаление, но непрестанно дава плод на земеделците. Нито морето, откъдето облаците непрестанно поемат естеството на водите, като причиняват дъжд и го пращат на земята, никак не е намаляло, нито пресъхнало, нито пък, приемайки в себе си безчислените реки, които се втичат в него, е нараснало. И аз [не мога да] кажа отгде изтичат изворите на реките — защото и мисълта за това ми е неведома. А как слънцето може да изсуши влажното естество — това може лесно да разбере онзи, който желае. Защото то суши тините, пресушава сборищата от вода и минава нашите тела. Може да се види също как и реките намаляват, когато то напусне южните страни, идва над северните и причинява жътвата [лятото]. Поради това казват, че и Нил приижда не по времето, когато [става така] с другите реки, но наводнява Египет посред лято, когато слънцето се движи по северния пояс, обременява и другите реки, а от [Нил] се отдалечава. Ако ли пък се привеждат и други причини, поради които става така, сега никак не е потребно [това да се изтъква тук]. Аз се чудя как не се свършва, нито намалява въздушното естество, когато толкова човеци и толкова безсловесни животни непрестанно дишат, толкова и така топли слънчеви лъчи минават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо над чудесата! Но има опасност да кажа, че и това не е някакво чудно чудо. Защото не подобава да се удивляваме, когато бог твори нещо, но повече да го възхваляваме и да го прославяме, защото той лесно създава това, което желае, и в тези свои творения е вложил толкова сила да съществуват [толкова] време, колкото желае. Поради това и земята пребивава, както изпърво е създадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухът запазва и досега естеството си, което е получил изначало, и слънцето не може да разтопи небесната твърд, и твърдта не се разлива, бидейки преди това водна, но пребивава като твърд. Защото творецът е допуснал такова съществувание на противни естества — мокро и сухо, и пак студено и топло, като е събрал всичко в едни строеж и любов. Когато видим едно от тия неща: слънцето, че ходи някога по северните страни, някога по южните, друг път посред небето, и луната, че расте и намалява, и звездите, че изгряват и залязват в определените им часове, като означават времената за жътва и за сеитба и известяват буря и затишие на онези, които пътуват по вода — когато виждаме всичко това - господарю мой, — ние възхваляваме твореца, който е създал такива блага, и от тези видимите [неща] възлизаме към невидимото. Но не странстване ни е нужно, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как в годините се променят времената, и дъжд се изсипва по земята, и тя расте и се покрива с трева, и ниви се вълнуват, и дъбрави се зеленеят, и гори растат, и овощия се раждат, нека насочим езика си към възхвала и да кажем с блажения Давид и с него да запеем, като речем: „Възвеличиха се твоите дела, господи... Ти всичко създаде с премъдрост. Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скорци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме — да славим твореца. Не както другите творци, които творят от готови неща, той всичко това от небитие в битие изведе и даде на несъществуващите битие, защото нему е лесно да създава и от небитие, и от битие. Така той е сторил някога, и нека кажем просто — така всекидневно твори. Не от готови тела той създава телата на животните и от несъществуващото създава души, обаче не на всички животни, а само на човеците, а от птиците твори птици и от плаващите — плаващи, и от другите родове променя всеки според неговия род. А така също чрез семена и садива пренася на човеците земните плодове. По-рано земята, без да бъде орана, нито засявана, родила растения с разни имена и видове и разни родове влечуги и четвероноги, после водното естество, както му било заповядано [родило] животните, които живеят във водата и които прелитат по въздуха. А самата тази земя, и небето, и въздухът, и водното естество, и огънят, и светлината той повели да бъдат създадени не от вещ, но несъществувалото някога изведе oт небитието в битие, като стана сам създател на този голям кораб, сиреч на тази твар. Той сам я управлява и сам премъдро нареди кораба. Това ни каза неговият върховен пророк Мойсей, като приел от този премъдър творец, господа бога и владика, на Синайската планина тези шест слова.

Господарю мой, не от себе си сме съставили [тези слова], но едно сме взели точно със същите слова от Шестоднева на св. Василия, а за друго взехме само мисълта от него, също както и от Йоана, а друго от други, каквото нещо някога сме прочели — така сме съставили това. Така също някой, покрай когото би минал владетелят и — като мине този владетел — той би поискал да му построи дворец, но няма с що да го построи, би отишъл при богатите и би поискал от тях: от едного мрамор, а от другиго тухли, и би изградил стени, покривайки пода с мрамор, изпросен от богатите. А когато поиска да го покрие и не притежава според тези стени и мраморен под, за да постави достоен покрив, би направил с леса покрив на двореца и би го покрил със слама, врати би наплел от пръти и така би направил преграда. Така подобава на оногова, който няма нищо в своя дом. Така е беден и нашият ум и като няма нищо в своя дом, с чужди слова изгради това, като прибави [нещо] и от бедния свой дом [ум?]. Нo като слама и лесина са неговите слова. Ако господарят го обича, ще приеме всичко това като негов труд. Нека бог господ, владетелят на владетелите, да даде живот на този владетел, та като му угажда добре, да заслужи рая, заедно с всички преподобни мъже. А на нашия бог слава във вековете, амин...

Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда — от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. Поради това отначало [медът] е течен, после, като остане по-дълго време, се сгъстява и получава своя състав и жилавост. Поради това [пчелата] е получила достойна похвала от Соломон, като е наречена мъдра и работлива от него. Защото тя, трудейки се така, си събира храна. „Нейният труд - казва той - царе и прости употребяват за здраве.“ Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земемерието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.

И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води. А умът на щъркелите не се отличава много от този на словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Съпровождат ги нашите врани. Те ги съпровождат и се борят заради тях с други, враждебни птици. Доказателство за това е, на първо място, че по това време просто никъде не се виждат врани. След това пък [враните] се завръщат с прокълван и оскубан врат, което показва, че са ги отбранявали. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници и затваряте вратата, та дори покрив не давате през зимата на бедняка. А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това, да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за „щъркеловско благодеяние“.

Никой да не се оплаква от своята нищета, нито да се отчайва от своя живот, понеже нямал нищо у дома си. Нека погледне майсторското строителство на лястовицата, която, когато започне да си строи гнездо, носи в устата си малка вейка. Тъй като не може да носи кал с краката си, намокря във вода крайчеца на крилата си, после ги валя малко в земния прах и така събира кал, за да гради. После, като слага постепенно клечиците, с тази кал свързва като с някакъв клей и в [така построеното] гнездо отглежда птиченцата си. А ако някой им избоде очите, тя от самата природа има лек, с който може да излекува очите на своите птиченца...

Алкионът [зимна птица] е морска птица и строи гнездото си на морския бряг, като снася яйцата си в самия пясък. Тя снася яйцата си посред зимата, когато ветровете чрез силни бури изливат морето връз сушата. Тогава обаче престават всички ветрове и морските вълни утихват докато зимната птица прележи седем дни — тъй като тя в продължение на толкова дни измътва своите пиленца. Но понеже на тях им е нужна и храна, то бог, който е щедър в даровете си, е дал други седем дни на това малко същество. Всички гребци по морето го знаят и тези дни се наричат „алкионитски дни“...

Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката ѝ, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте жени как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото непристойнството да се вземат много [съпрузи]...

 

Описание на човешкото тяло

Нека се заловим да разкажем в приличен размер и останалото за телесните части и членове. Мъжът има, както разказват, на главата си три шева, съединени под ъгъл, а на женската глава има един шев, който обикаля главата наоколо. По този белег и в гробовете могат да се различат коя е мъжка глава, коя — женска, въпреки че понякога, но рядко се намира, както други казват, мъжка глава, която съвсем да няма някакъв шев по себе си. [Главата] е, както казах: по-висока от всички членове, а другите членове след нея заемат всеки своето място според природата си. Главата [се състои] от три съединени помежду си части: на предната ѝ част лежи темето, за което мислят, че се образува едва след другите части, а на задната страна така назованото иние, сиреч тил. Между тила и темето пък е корифи, сиреч върхът: тази част наричат още скрание, което ще рече лоб. Но целият тил е съвсем празен, понеже няма нищо в себе си, а темето съдържа мозъчните полукълба, обвити в кожа. При крайната страна на мозъчните полукълба лежи онова, което назовават приглавница [малък мозък], за която мислят, че я няма никое друго животно освен единствен човека. Понеже мозъчните полукълба са без кръв, тъй като, бидейки голи, нямат никак кръвоносни жили, та затова и [мозъкът] е винаги студен и обича топлината, а не студа. Някои мислят, че в него е мястото на ума. От всяко око отиват по три проходчета [нерва] в мозъчните полукълба: едно голямо и [друго] средно; краят на всяко едно достига до приглавницата. Третото пък, което е най-малко, влиза в самото мозъчно полукълбо: същото отива повече и по-наклонено към ноздрите и стига до темето. Към лицето спада, поставено между двете очи, челото, което, ако е голямо, показва, че онзи, чието чело е такова, има мъдростен ум. А у които е малко, те имат по-остра мисъл и бързо разбират словата и делата. За чело, което е на вид широко, мислят, че то е образ и знак на страхлив човек, а като е кръгло — на досадлив, припрян и гневлив. На края на челото, отпред, има две вежди. Ако те лежат право, показват добър, кротък и милосърден [човек]. Ако пък са наведени и са спуснати повече към носа, то този [човек] е раздразнителен, опак и страхлив. А ако са наклонени повече към лоба, показват гълчелив, пакостлив и лукав. Така твърди първият от физиците, сиреч от така назованите естественици, след като е наблюдавал много. Под всяка вежда се намира, на страната си, по едно око, което има за свои части отгоре и отдолу клепки, всяка от които отделя от себе си косъмчета, които се назовават ресници. Вътрешността на окото, през което се вижда, е изцяло водна. Назовават я зеница. Онова, което я обгръща непосредствено, е черно наоколо, а онова, което е по-нататък — белообразно. Има и сляпо око и горна и долна клепка. В очите има много различия; едни биват светлосиви, а други — пъстри, а трети — тъмни, а други бляскави. А и по големина едни биват по-големи от други. Някои не са нито големи, нито малки, но средни. За тях мислят, че са по-добри. Едни очи биват много хлътнали навътре, повече от своята вдлъбнатина, а други изпъкнали навън, сякаш ще изскочат. Други пък не приличат нито на едните, нито на другите, но са средни. За тях мислят, че са знак на добър нрав у ония, у които се намират. А онези, които имат очи, вдадени много навътре, мислят ги, че виждат по-остро — и това е за всяко животно. Хората, чиито очи мигат скоро, мислят ги, че имат и ум, който не стои на едно място, но често се мени и се премята на друга страна. А у когото очите дълго време не мигат, за тогова мислят, че е безсрамен и безочлив. Които очи пък са средни, нито често мигат, нито рядко — те са знак на добър нрав.

Но защо разпростряхме толкова речта си за това? — За да изявим на читателите почетността на нашето сътворяване и отреждане и имената на [телесните] членове, както и това, как се съединяват един с друг, и да покажем и [човешките| нрави, както сме слушали от изкусни хора, какъв е всеки по образ добър или зъл, та да знаят и другите как да се пазят. Чрез тези белези, мислят, милостивият бог е дал възможност на разбиращите да се отстраняват от злонравия [човек], а да се приближават към добронравия, както и дал поличби и за слънцето и за месеца, чрез които се узнава тихо време и топлина, а също и бури, и зима, и бездъждие, и ветрове, и много други неща, та като ги види човек, да се приготви за работа, или които се уплашат, да ги избягнат и поради това да славят бога, който е устроил това така за своите слуги. Но ние нека се заловим за останалото, та още повече да се чудим на невидимата божия сила и да я славим.

Има и друг член от главата, чрез който само слушаме, а не дишаме. Защото се е измамил някогашният Алкмеон, като е казал невярно, че козите дишали чрез ушите — както говори философът Аристотел. Нека се знае и това, че само човекът не си движи ухото. Знае се [по име] една част от ухото, която се нарича на гръцки лοвοс, а на славянски крайчец на ухото. На нея се окачват обици. Оставихме другата част като такава, която няма име. Извътре ухото е кръглесто, а най-подир има и кост със същата форма като него. В нея като в празен съд всеки звуков глас хлопа и тупа [и преминава]. И понеже [ухото] няма тръбичка, нито проходче към мозъчните полукълба, то затова такава излиза към устния мъжец и оттам се простира една жила в полукълбата и много лесно довежда до тях гласа и плющенето.