kultura i izkustvo

 

 

Чудото на св. Георги с българина


Старобългарският исторически разказ „Чудото на си. Георги с българина“ е бил написан през X в. Известен е по различни преписи. Напоследък бе издаден въз основа на пролог от XIV-XV в. от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, С. 1969, с. 143 -144. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 211—213.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

 

Orthodox Bulgarian icon of St. George fighting the dragonПо едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си един кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, гдето той лежеше, каза ми: „Благослови, отче, и моли се богу за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да я разкажа; виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне бог, ще поразкажа. Тогава повиках игумена и трима старци [калугери] и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на виделина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни [на българите] храни, требищата [жертвениците] им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа св. Йосиф [Стефан] и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по божия път. Сетне бог го удостои, та като прие ангелски образ [схима], представи се от измамния тоз живот във вишния Ерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по божие благословение и Михаилово Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава се повдигна срещу него [Симеон] маджарският народ и плениха маджарите неговото население; той се би с тях и те му надвиха. През нея година и аз участвах в тая война. Аз нямах никакъв сан, нито пък живеех, гдето живееше князът, а навън, в народа. Когато ни разгониха маджарите, ние петдесет души побягнахме по един път и като ни преследваха маджарите, моят кон почна да изнемогва. И аз извиках високо: „Господи боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави“. Па се обърнах и към свети Георги и казах: „Свети Георги при светото кръщение попът ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците“. Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Аз опънах лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня надолу. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към коня извиках: „Господи Исусе Христе, помилвай ме и изпрати своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час“. Щом изрекох тия думи с плач, ето че моят кон пристигна при мене с цял крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се доближи до него. И пак рекох: „Слава тебе, господи, защото не си далеч от ония, които те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене.“ Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, гдето ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двама души, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, поведе ни отново на война. И, както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад, светъл и не можах да го гледам в лицето. Той ми каза: „Георги, трябва да идеш на война, но купи си друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, откато излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, що се беше счупил, та да видиш каква е силата на пресвета троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, недей да го употребиш за нещо друго, а само за честен кръст и да мълчиш за това, докато видиш славата божия.“ И запитах: „Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето?“ — „Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше.“ И като станах от сън, прославих бога и светаго Георги, па сетне, както ми заповяда светецът, купих си друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Като вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, почакаха ме малко време, та одрахме крака и намерихме на него под коляното три железни обръча, които държеха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на света троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме бога и отидохме на война. И с божията милост колкото души от нас заминахме, ни един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.

Когато си дойдохме дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, одързостих се и се помолих: „Господи, с молитвите на тая, която те е родила, и на светия твой угодник Георги изцери твоята рабиня Мария!“ После положих на нея три обръча и тя на часа стана оздравяла и прослави бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на светата троица, повиках ковача и му рекох: „Скови ми, братко, кръст от тия обръчи.“ Той ги скова, както ми беше казал светецът.

И други много чудеса станаха с тоя кръст: с него бесове биваха прогонвани от хората, от недъзи и войни се спасяваха с молитвите на светия и велик мъченик Георги.