kultura i izkustvo

 

 

Из „Варлаам и Йоасаф“


Византийската преработка на животописеца на Буда, „Варлаам и Йоасаф“ е била преведена в България през X —XI в. Запазена е в много преписи. Текст и превод у Й. Иванов, Старобългарски разкази. С., 1935.

 

Притча за тримата приятели

 

JosaphatЕдин човек имал трима приятели: двамата от тях той почитал искрено и много държал на тяхната любов; към третия се отнасял хладно. Веднъж се явили при него царски пратеници, страшни войници, които искали да го закарат пред царя, защото бил направил някое зло. Това силно го натъжило и тоя решил да потърси помощник, който да се застъпи за него пред властелина. Завтекъл се тогава при първия си приятел и му рекъл: „Нали знаеш, друже, как винаги съм те обичал и съм давал душата си за тебе; сега ми трябва помощник, който да ме избави от беда; застъпи се прочее пред царя, от когото съм твърде притеснен.“ Той му отговорил: „Аз не съм твой приятел, нито те зная кой си ти и отгде си; аз имам други, с които поддържам близка дружба. Но ето давам ти две дрипи, вземи ги и ги носи със себе си, гдето отидеш, а друга не чакай от мене.“ Като разбрал, че няма помощ от него, завтекъл се при втория свой близък и му рекъл: „Знаеш, друже, каква почит съм имал към тебе; сега обаче аз попаднах в голяма тъга; помогни ми прочее да се избавя от нея.“ Отговорил му тогава вторият приятел: „И аз се намирам в грижи и нямам време да се бавя с тебе; ще изляза малко да те съпроводя и ще се върна, защото съм зает със своите неволи и не ще мога да ти помогна.“ Опечален крайно от неблагодарността на приятелите си, към които проявявал толкова обич, отишъл при третия, когото никога не бил обичал, нито пък някога бил споделял с него хубави часове, и взел да му говори със срам и унижение: „Знаеш, друже, че към тебе никога не съм проявявал особена любов, но сега, като ме е налегнала зла напаст и никой от другите ми приятели, с които напразно поддържах близка дружба, не ми помогна, дойдох при тебе да те моля, ако можеш поне от малко да ми помогнеш. Не ме изпъждай заради моето неблагоразумие!“ А той му отговорил кротко и с весело лице: „Помня твоите малки услуги към мене и срещу това ще ти помогна; не тъжи, защото аз ще отида при царя преди тебе и ще се моля да не те предава в ръцете на твоите врагове. Бъди смел, друже, не скърби!“ Тогава длъжникът взел да говори просълзен: „Горко ми, за какво по-рано да се радвам или да тъжа? Дали да се укоря, че съм имал дружба с онези, лъжовните приятели, или да страдам, че към този искрен приятел не съм проявил никаква любов?“

Йоасаф изслушал с учудване притчата и поискал да му се обясни, на което Варлаам отговорил: „Първият приятел е пагубното богатство, за което човек изпада в лоши грехове. Като дойде смъртта, богатството с нищо не може да помогне, а само с една дреха за погребение, пък и за нея ще се пръсне мълва. Вторият приятел са жената, децата и другите сродници, които са проживели малко време с него, но не могат да му помогнат с нищо; ако и да го съпроводят до гроба, пак се връщат, за да се грижат за своите неволи и грехове. Третият, той е непреходен и постоянен приятел. Неговото име е: вяра, любов, мир, милостиня, кротост, покорност, услужливост, послушание, трезвост, молитва, пост, покаяние и пр. Той е добрият приятел, който помни и най-малката услуга и избавя човека от вечната мъка.“

 

Соломон и жена му

 

Соломон беше цар премъдър, син на царя и пророка Давид. Той имаше чудновати дарби и владееше над цялата земя. Посещаваше, престорен на беглец, всичките царе, съблазняваше жените им и вземаше от тях пръстен: и когато се завръщаше в своята земя, изпращаше пръстена назад, от чиято жена бе го взел, и така се подиграваше с всички владетели. Един път Давид рече на Соломон: „Соломоне, я се ожени, не върши лудости, както досега.“ А той отговори: „Докато не си намеря прилика, няма да се женя“. Най-после срещна жена, много хубава. Когато я доведе в къщи, цар Давид му рече: „Тази хубавица наистина ще причини голяма съблазън.“ — „Не, татко, каза Соломон, каква съблазън ще стане, когато тя не ще намери по-добър човек от мене. Аз съм цар на царете, по-мъдър съм от всички други на света и най-хубавец.“ Давид тогава рече: „Коя ли хубавица е неприятна за хората? Неприятни са само пакостите, които може тя да докара.“

Когато кипърският цар се научи, че Соломон си намерил много хубава жена, повика своите велможи и им рече: „Който от вас се реши да отнеме царицата на Соломон и да ми я доведе за жена, ще му дам голямо богатство.“ Намери се тогава един исполин да извърши това. Той взе със себе си многоценни камъни, бисер и злато, направи хубаво царско рухо [дреха], каквото човешки ум не може да си въобрази, и така като търговец замина за земята на Соломон. Всички, които видяха стоката на търговеца, много се зачудиха и съобщиха за това на царицата. Тя веднага поръча на своите служители да ѝ доведат търговеца, за да види. И като разгледа нещата, тя остана удивена и попита веднага за цената им. Исполинът рече: „Госпожо, царице, защо ме питаш колко струват? Не е за тебе това рухо, по нас такива носят само робините.“ Царицата тогава рече: „Ако такова носят само робините, тогава жената на вашия цар какво ли рухо ще носи?“ Исполинът отговори: „Нашият цар си няма царица, защото още не си е намерил достойна прилика на своята хубост; но ако намери, приготвил е дворец със звезди, та тя да се забавлява с тях.“ Тогава жената на Соломон го попита тайно: „Дали би искал царят да ме вземе?“ А той рече: „Няма съмнение, че той би се много радвал на тебе и на твоята красота.“ Тя пак го повика насаме и му каза: „Е, как ще можеш да ме заведеш при него?“ — „Открадни, отговори той, църковните ключове и ми ги дай.“ Тя направи това. После исполинът ѝ даде омайно биле да пие, от което тя умря. И като съобщиха за станалото на Соломон, той се зачуди много за ненадейната смърт на царицата, па рече: „Прогорете с желязо дланите ѝ, да не би да извърши някое дело, за което говореше баща ми Давид.“ Така и направиха. После Соломон заповяда: „Положете я в църковната гробница, но ръцете ѝ оставете отвън, та като идвам, да я гледам, защото ми беше много мила.“ През нощта обаче исполинът дойде в църквата, отвори, взе царицата, напои я с омайно биле и тя оживя. После я пренесе на кораб и заведе при кипърския цар, комуто тя стана жена.

Соломон, като пожела да види своята покойна царица и не я намери в гробницата, рече: „Имал е право баща ми, като казваше: хубава жена голямо неприятелство докарва.“ Тогава той изпрати хора да я дирят навсякъде, но не можаха да я намерят. Най-после дойде един човек и съобщи на царя, че жена му е в Кипър. Соломон го запита: „Как да узная дали действително тя е там?“ Тогава направиха ръкавици, украсени с безценни камъни, и отиде човек в Кипър да ги продава. Царицата, като узна за търговеца, повика го, за да купи ръкавиците. И когато ги туряше на ръцете си, той забеляза прогорената длан и позна царицата. След това той се върна при Соломон и му разказа всичко. Соломон се разтъжи много, па като взе петдесет души отбрани мъже, въоръжени добре, заведе ги в кипърската земя. После им поръча да застанат на две поприща място извън крепостта, наричана Сеаф, и като чуят тръба да засвири, да се притекат по тази посока, а той пък влезе в града като странник. Царицата, която гледаше из двореца, видя Соломон и го позна. После го извика при себе си и го запита за какво е дошъл там. Соломон ѝ рече: „Ти знаеш каква обич имах с тебе; ето дойдох да видя красотата на лицето ти.“ Царицата скри Соломон.

Когато дойде кипърският цар в своя дворец при царицата, улови я за рамото и се забавляваше с нея. Тогава тя му рече: „Да е да те види Соломон как се забавляваше с мене, какво би ти казал?“ — „Какво ще ми каже Соломон? отвърна царят. — Ако и да е велик, той е мой събрат, тъй като аз съм си цар в своя земя; при това тебе не съм те взел насилствено, с война, а ти дойде доброволно за любодейство.“ Царицата пък му рече: „Искаш ли да видиш Соломон?“ На което царят отвърна: „Луда жено, какво говориш! Соломон е цар на царете. Какво ще търси тука?“ Тя пак настоя: „Добре, ако ти покажа Соломон, нищо не му казвай, а го погуби; ако ли речеш да говориш с него, доста е да ти отвърне с четири думи и да те убие.“ Царят ѝ каза: „О, луда жено, как приказваш.“ Тогава тя изведе Соломон. Кипърският нар го запита: „Здрав ли си, Соломоне?“ — „Здрав съм, царю, отговори той, но кажи ми, здрава ли е жена ти?“ На това царят каза: „Соломоне, ако някой дойде в къщата ти и преди всичко запита за твоята жена, какво би му сторил?“ — „Бих го хвърлил в тъмница, рече Соломон, да лежи там три дни.“ Тогава служителите царски хвърлиха Соломон в тъмницата и след три дни го изведоха. Царят направи съд и го запита: „Е, Соломоне?!“, а този отвърна: „Какво е, господарю?“ Царят пак запита: „Когато цар улови царя, какво му прави?“ — „Погубва го, отговори Соломон, но ако и да съм в ръцете ти, все съм цар. Аз загивам заради жена. Не ме погубвай тайно, защото никой не ще узнае, че Соломон е загинал. Изведи ме на полето и там ме обеси на голям дъб, та всеки да види.“

След това качиха Соломон на колесницата и го покараха за полето. Като вървяха, Соломон се засмя силно. Царят, като забеляза това, рече: „О, Соломоне, аз те водя на смърт, а ти се смееш. Защо ли?“ — „Чудя се, отговори Соломон, как колело колелото догонва и после и двете в калта.“ След малко царят пак го запита: „Соломоне, къде ти е мъдростта, която имаше?“ Този му отговори: „Моята мъдрост отиде към смъртта. Когато човек е гладен, и мъдростта му изчезва, та мисли само как да се наяде. Така и мене ме налегна жалост за жена и от това ще умра.“

И когато го приведоха към дъба, Соломон рече на царя: „Братко, дай ми една тръба, та да засвиря преди смъртта си, защото такъв е обичаят у нас.“ И като му донесоха тръба, той я взе и се покачи на дъба и засвири; в това време войниците оседлаха конете си. Засвири втори път, войниците възседнаха конете си. Засвири трети път и те пристигнаха и уловиха кипърския цар и царицата. Соломон се обърна тогава към царя и му каза: „Видя ли сега защо се смеех, като гледах как колелата идеха едно след друго!“ Тогава владетелят на Кипър се замоли: „Господарю, не ме мъчи, но ми дай сладка смърт!“ И Соломон му я даде, като пусна кръв из жилите му. И така малко страда и умря. Царицата скочи тогава към Соломон и почна да го ласкае и да казва: „Господарю мой, царю Соломоне, знаеш ли, че от моята ръка ти се предава кипърското царство и че чрез мене сполучи да убиеш моя злодеец, кипърския цар“ и пр. Соломон заповяда обаче да ѝ вържат краката за опашката на коня и така да бъде разкъсана. Соломон след това завладя цялата кипърска земя.