kultura i izkustvo

 

 

Приказка за нипурския бедняк

 

Това е единствената ни известна вавилонска приказка, която е датирана - втората половина на II хил. преди Хр., но запазилите се свитъци се отнасят към VIII — VII в. преди Хр. Цялата табличка и отделен фрагмент от текста са били открити при разкопките на града Султан-тепе (недалеч от Харан). Също така фрагмент от приказката бил намерен в библиотеката на Ашурбанипал. Известен е още един фрагмент от нововавилонския период, представляващ къс от училищна табелка. До нас е достигнал, вероятно, литературно обработения запис от устна народна приказка.

nipurДействието се развива в Нипур. Бедняк наричан Гимил-Нинурта продава своята последна дреха и купува на пазара коза. Той възнамерява да я заколи, но, като си помислил, че ще се наложи да събере всички роднини и съседи, решава да я принесе в дар на градоначалника. Велможата взема козата и заповядва да дадат на бедняка като ответен дар кости и разредено пиво. Гимил-Нинурта се обидил и обещава три пъти да накаже скръндзавия градоначалник. Той се отправя към двореца при царя и моли срещу доста голямо количество злато да му дадат на заем за един ден колесница. Като стигнал до дома на градоначалника беднякът се представил за посланик на царя, возещ ковчеже със злато в храма. Чиновникът му повярвал и в чест на величайшия гост организирал пир. На сутринта се оказало, че ковчежето е празно. Гимил-Нинурта набива стопанина и получава от него обезщетение за уж понесените щети. С това хитрият бедняк не се успокоява. Той си бръсне главата и се представя за лекар. Като същевременно безгрешно назовава на наивния градоначалник неговите болни места – нали Гимил-Нинурта сам го набил. Велможата се съгласил на лечение на скришно място, където беднякът отново го набива. На третия път Гимил-Нинурта наема човек, който до къщата на градоначалника започва да крещи и вика, че знае "къде е човека с козата". Цялата челяд бяга от къщата навън да го търси, а беднякът зачакал, човека, който го обидил и отново го набил. Така хитреца три пъти отмъстил на градоначалника.

В края има указания с точната дата на записа на табелката - 21 число от месец адару епоним на Ханани. Ханани бил епоним в Асирия през 701 г. преди Хр.

Превод по: Gurney, O. R., and Finkelstein, J. J., The Sultantepe Tablets. London, 1957, vol. 1, n . 38, 39.

 

1. Нипурец, мъж смирен и беден,
Наричан Гимил-Нинурта, много беден човек,
Живял в своя град Нипур зле:
Нямал сребро,  украшение за човеците,
Нямал злато, украшение за мъжете,
Раклата в хамбара била жадна за хляб;
От мъка по питка неговия черен дроб загорял,
От мъка по месото и хубавото пиво лицето му погрозняло,
Всеки ден без храна гладен си лягал.

10. Дрехи носил, които нямал с какво да смени.
Съвещава се той със своето опечалено сърце:
"Я да сменя моите дрехи, които нямат смяна,
На пазара в Нипур ще купя овен".
Свалил си дрехите свои, които нямали смяна,
На пазара в Нипур тригодишна коза купува.
Съвещава се той със своето опечалено сърце:
"Е, ще заколя таз коза аз в моята кошара.
Но пир няма да има – откъде да взема пиво?
Ще чуят съседите мои – ще се озлобят,

20. Близки и роднини ще се скарат с мен.
Ще ида при градоначалника, ще отведа козата,
Приятен и добър поздрав ще измисля".
Гимил-Нинурта хванал козата за врата,
При портите на управника на Нипур се насочил,
На Тукулти-Еллил, стражата на портите, дума задумал:
"Кажи: "Искам аз да вляза, градоначалника да видя".
Стражарят на портите на господаря си рекъл:
"Господарю мой, нипурец при портите твои чака
И е довел коза за теб като подарък".

30. Разгневил се градоначалника на стражаря на Тикулти-Еллил:
"Нипуреца хвани, нека влезе през портите!"
Стражарят………………………
С ликуващо сърце застанал пред градоначалника Гимил-Нинурта.
С лявата ръка хванал той козата за шията
Градоначалника поздравил с дясната:
"Нека бъде благословен градоначалника на Енлил и Нипур!"
Нека го дарят с велико процъфтяване Адад и Нуску!"
Градоначалникът на нипуреца дума задумал:

40. "В какво си се провинил, че ми носиш дар?"
Гимил-Нинурта на управника на Нипур споделил своята мъка:
"Всеки ден аз  без храна гладен си лягам;
Свалих аз своите дрехи, които нямат смяна, -
На пазара в Нипур тригодишна коза купих аз.
И казах аз на моето опечалено сърце:
"Е, ще заколя таз коза аз в моята кошара.
Но пир няма да има – откъде да взема пиво?
Ще чуят съседите мои – ще се озлобят,
Близки и роднини ще се скарат с мен.

50. Ще ида при градоначалника, ще отведа козата".
Та си рекох на моето сърце:
"…………..месаря вика през нощта.
……………наистина за хванати…….
………………масата……..
……………..ще попитат".
Градоначалникът……….възкликнал
…………………………………
"Дай му, на нипуреца, кости, сухожилия,
Напои го от рога с разредено пиво.

60. Гони го! Изкарай го зад портите!"
Дал той на нипуреца кости, сухожилия,
Напоил го от рога с разредено пиво,
Изгонил го той, изкарал го пред портите.
Гимил-Нинурта, докато го изкарвали пред портите,
На стражаря, пазач на портите, дума продумал:
"Кажи ти на своя богомизерен господар:
"Едно ти бреме ми наложи,
За него – ще те компенсирам теб аз тройно".
Градоначалникът чул това – цял ден се смял.

70. Към двореца на господаря се отправил Гимил-Нинурта -
По указа на господаря велможа и  чиновник съд праведен творят.
Гимил-Нинурта, се изправил пред господаря,
Ниско се поклонил, целувал пред него земята;
Царя на вселената приветствал с две ръце:
"Властелин! Животът на хората! Цар, възвеличил  Ламассу!
Нека наредиш да ми дадат колесница,
За един ден, както го замислям, - нека желанията си постигна.
За еднодневна такса – чисто злато мина".
Не го попитал господаря: "Какво ти е желанието,

80. Щом искаш цял ден да пътуваш на пред назад с колесница?"
Дали му колесница нова, украшение за великите,
Опасали го с пояс, украшение за велможите,
Потеглил той с колесницата нова, украса за великите,
Отправил се към Едуранки.
Две птици хванал Гимил-Нинурта,
В ковчеже ги сложил, запечатал с печат.
Към портите на управника на  Нипур той се насочил.
Градоначалника го посрещнал отвън:
"Кой си ти, господине мой, управляващ колесницата?"

90. "Царят, твоят владика, ме прати в Нипур,
карам злато в Екур, храм на Енлил".
За да го нагости градоначалника заклал овен.
Казал му градоначалника: "Аз, уви, се уморих!"
Цялата първа стража беседвал с градоначалника Гимил-Нинурта;
Сънят преборил изморения градоначалник.
През нощта се надигнал като крадец, Гимил-Нинурта,
Ковчежето отворил, отлетели птиците към небето.
Градоначалникът от съня се събудил:
"Ковчежето отворено, а златото изчезнало!"

100. Гимил-Нинурта разкъсал дрехите си от гняв,
На градоначалника налетял, отвърнал му на обидата:
Неговото тяло набил от главата до петите.
Причинил страдания.
Градоначалникът към нозете му паднал от страх:
"Нипуреца не погубвай, господине мой!
Кръвта на неприкосновения – мерзост на Енлил;
Не петни своите ръце!"
Две мини чисто злато в дар му дал той,
Вместо дрехи, които той разкъсал, дал му той други.
Гимил-Нинурта, пред портите излязъл,

110. На Тукулти-Еллил, стражата на портите, дума задумал:
"Кажи на своя богомизерен господар:
"Едно ти бреме ми наложи,
Веднъж си отмъстих, останаха два пъти".
Градоначалникът чул – цял ден се смял.
Гимил-Нинурта отишъл при бръснаря,
Цялата коса обръснал ……….
Напълнил с въглища кадилницата………
Към портите на управника на Нипур той се устремил.
На портиера, стражарят на портите, дума задумал:

120. "Кажи: "Да вляза искам, градоначалника да видя".
"Кой си ти, че градоначалника искаш да видиш?"
"Лекар, от  Исин, пророкуващ тайни,
Мястото на болестта и всяка скръб".
Заставайки пред градоначалника, Гимил-Нинурта
Синините показал там, където бил неговото тяло.
Градоначалникът казал на подчинените: "Лекарят е сръчен".
"Господине мой, случва се в тъмата моето лечение;
За познаване тайните на тъмния път".
Той го отвел вкъщи, в скришно място,

130. Където на това приятел и близък да помогне не би могъл.
Кадилницата направо в огъня той хвърлил;
Забил пет колчета в твърдата земя,
Завързал го - главата, ръцете и нозете,
От главата до петите го бил, причинил му страдания.
Гимил-Нинурта, пред портите излязъл,
На Тукулти-Еллил, стражата на портите, дума задумал:
"Кажи на своя богомизерен господар:
" Едно ти бреме ми наложи,
Втори път си отмъстих, един път остана".

140. Гимил-Нинурта бил озадачен……….
Той изучава всички черноглави………
Той пуснал един човек……….
Дал му подарък………….
"Върви при портите на градоначалника, шум вдигни ти,
Нека на крясъците да се събере безбройна челяд".
Към портите на градоначалника наемника се насочил: "Аз съм онзи, дето с козата!"
Гимил-Нинурта, като пес, под моста се притаил,
Градоначалникът на крясъците на човека излязъл,
Извел всички обитатели на къщата, мъже и жени.

150. Изскочили те, човека търсят.
Докато всички те човека търсят,
Градоначалника сам-самичък по полето се разхожда.
Из зад моста скочил, сграбчил градоначалника Гимил-Нинурта,
На градоначалника налетял, платил за обидата:
Неговото тяло набил от главата до петите, причинил страдания.
" Едно ти бреме ми наложи, -
Отмъстих си аз на теб три пъти".
Оставил го него, в степта се отправил.

160. Градоначалникът едва оживял се върнал в града.
________________________________________

Съгласно древен източник преписано и сверено.
Писал Набу-рихту-упур, ученик, възпитаник на школата
Набу-ахи-иддин, началника, за четене на Курди-Нергал.
Който похити писанието нека бог Еа да го похити;
По заповед на Набу, обитавал в Езиде,
Да няма поколение и потомство.
През месец аддару, на 21-во число, епонимът Ханани, управник на Тел-Барсиба.
Писанието ми не отнасяй, библиотеката не разпилявай,
Това е мерзост за Еа, царят на Апсу.