nauka i tehnologii

 

 

НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ

Медицината в древна Месопотамия

 

Превод: Теодосий Георгиев, програма „Изкуствознание и артмениджмънт”, НБУ

Оригинална публикация: Federico Garcia Morales, Medicine in Ancient Mesopotamia - Indiana State University, USA

 

Историческа обстановка.

 

AncientMesoGeoCityMapИмето Месопотамия (означаващо „земята между двете реки“) се отнася за географския регион, който се разпростира между реките Тигър и Ефрат, а не собствено към някоя отделна цивилизация. Всъщност, в продължение на хилядолетия, редица цивилизации са били във възход, падение или се взаимоизмествали в рамките на този изобилен регион. Плодородието на Месопотамия се дължи главно на спорадичното и често стихийното разливане на двете реки. И въпреки, че тези разливи улесняват земеделския труд, като добавят богати на минерали наноси всяка година, обработката на земята отнема внушителен човешки труд, за да могат тези земи да бъдат успешно напоени и да бъдат защитени младите растения от прииждащите води.

Прочети още...

Обсерваторията на Улугбек. Палачи и съзидатели

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

Stamps of Uzbekistan 2009 03Върху гравюрите от епохата на Възраждането го рисували от дясната ръка на алегоричната фигура на науката, сред най-великите учени на света, тъй като нито един астроном в течение на столетия не може да се сравни с великия самаркандец по точността на изчисленията и наблюденията, които извършил в обсерваторията си.

Но когато през 1908 година руският археолог Вяткин решил да намери останките от тази обсерватория, никой в Самарканд не могъл да каже къде е била. Изглеждало, че следата ѝ безвъзвратно била загубена в онзи трагичен месец на рамазана през 853 година по хиджра…

Прочети още...

Астрономията в средновековна България

 

Иван Дуйчев

 

planisferaАстрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила — големи и малки — както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля „праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал „да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван „звездоброец", което наименование предава гръцката дума „астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства — земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на „персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство".

Прочети още...

„Разкаянието“ на Галилей

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич


GalileeПрез 1543 г., малко преди смъртта на автора, било издадено съчинението на неизвестния тогава полски астроном-любител Николай Коперник (1473–1543 г.) «За въртенето на небесните сфери». Въпреки че било посветено на папа Павел III и било написано във формата на традиционното уважение към каноните на Църквата, то коренно се различавало от общоприетата по онова време библейско-птолемеевска картина на света, съгласно която Земята е център на Вселената.

Откритието на Коперник отначало не привлякло особено вниманието на йерарсите на католическата църква, тъй като в предисловието на неговия труд, написано наистина не от автора, а от издателя на книгата — протестантския богослов Осиандър, откритието на полския астроном се поднасяло на читателите само като хипотеза. Нещо повече — първите, които се опълчили против откритието на Коперник, били Лутер и Калвин. Едва половин век по-късно, когато се сблъскали с еретичните възгледи за Вселената на Джордано Бруно, католическите богослови започнали да си изясняват, че хелиоцентричната система на Коперник подрива основата на основите на религиозния мироглед.

Прочети още...

Престъплението и наказанието на Джордано Бруно

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

Giordano BrunoНа 17 февруари 1600 г. на Кампо ди фиоре (площада на цветята) в Рим по присъда на папската Инквизиция бил изгорен един от най-забележителните мислители от епохата на Възраждането — Джордано Филипо Бруно. В момента на смъртта си той едва бил навършил 52 години, осем от които прекарал в затворите на Инквизицията.

Джордано Бруно бил роден в гр. Нола, близо до Неапол, през 1548 година. На петнадесетгодишна възраст той встъпил в доминиканския орден в Неапол и въпреки че цял живот се смятал за доминиканец, страстно ненавиждал «кучетата господни» и доста откровено писал за това в своите съчинения. Например на въпроса на един от персонажите в произведението на Бруно «Песента на Цирцея» — как може да се разпознае сред множеството породи кучета коя е най-злата, наистина кучешка и не по-малко знаменита от свинята, Цирцея отговаря: «Това е същата порода варвари, която осъжда и захапва със зъби това, което не разбира. Ти можеш да ги разпознаеш по това, че тези жалки кучета, известни дори и по външния си вид, по най-гнусен начин лаят всички непознати, макар и добродетелни хора, а по отношение на познатите са меки, дори и те да са най-последните и отявлени мръсници.»1

Прочети още...