nauka i tehnologii

 

 

Медицината в древна Месопотамия

 

Превод: Теодосий Георгиев, програма „Изкуствознание и артмениджмънт”, НБУ

Оригинална публикация: Federico Garcia Morales, Medicine in Ancient Mesopotamia - Indiana State University, USA

 

Историческа обстановка.

 

AncientMesoGeoCityMapИмето Месопотамия (означаващо „земята между двете реки“) се отнася за географския регион, който се разпростира между реките Тигър и Ефрат, а не собствено към някоя отделна цивилизация. Всъщност, в продължение на хилядолетия, редица цивилизации са били във възход, падение или се взаимоизмествали в рамките на този изобилен регион. Плодородието на Месопотамия се дължи главно на спорадичното и често стихийното разливане на двете реки. И въпреки, че тези разливи улесняват земеделския труд, като добавят богати на минерали наноси всяка година, обработката на земята отнема внушителен човешки труд, за да

могат тези земи да бъдат успешно напоени и да бъдат защитени младите растения от прииждащите води. Имайки предвид комбинацията от плодородната почва и нуждата от организирани човешки усилия, може би не е учудващо, че първите цивилизации се развиват именно в региона на Месопотамия. Произходът на цивилизацията може да се съотнесе към група хора, живеещи в южна Месопотамия, наречени шумери. До около 3500 г. пр. Хр. шумерите вече са развили отличителните белези, които характеризират следващите цивилизации. Градчетата се разрастват до мегаполиси, използвана е ранната форма на пиктографска писменост, възниква металообработването, строят се храмове в монументални мащаби. Общоприето е, все пак, че истинската цивилизация води началото си около 3100 г. пр. Хр. с развитието на клинописната система. Тя е установена от шумерите и въвежда употребата на гномон за отбелязване на клиноподобни отпечатъци върху мокри керамични плоскости, които след като изсъхнат, могат да бъдат съхранени, транспортирани и т.н. След своето развитие, клинописното писмо се превръща в доминираща писмена система около Месопотамия в продължение на над 2000 години. Дори след като шумерският изчезва като говорим език, много други близкоизточни култури продължават да използват същата клинописна система. Голям брой клинописни плочи са запазени в резултат на тази всеобща употреба в продължение на  векове и именно те предоставят възможност на историците да вникнат в културата на древните месопотамски цивилизации.

 

Медицината в Месопотамия: източниците.

 

Assyrian Medical TabВ по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал – последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Franz Kocher (не съм сигурен как се произнася на български).

Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher.

В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани „трактати“. Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600 г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за неспециалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.

 

Месопотамските представи за болестта и лечението.

 

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено „Ръката на Божество Х“ на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например „бенну“. Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.

 

Практикуващи лекари в Месопотамия.

 

Mesopotamia ancient medicineЧрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан „маг“. Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата „Ръката на…“ се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан „доктор“, тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100 г. пр. Хр.).

Mesopotamia ancient medicine.2Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодекса на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700 г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост – всъщност тя се отличава с приложението на принципа „око за око, зъб за зъб“, докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с „употребата на скалпел“, може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни „кодекси“.

Mesopotamia skullАко оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени „Предписания за болести на главата“. Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например „лъвска мас“ (точно, както ние използваме „момина сълза“ или „коледарче“). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

 

Други източници за здравни грижи.

 

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

 

Заключителни мисли.

 

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

 

Библиография:

 

JoAnn Scurlock - Magico-Medical Means of Treating Ghost-Induced Illnesses in Ancient Mesopotamia, Leiden-Boston,Brill,2006

Markham J. Geller - Ancient Babylonian Medicine. Theory and Practice, Chichester-Oxford-Maldon(MA), Wiley-Blackwell, 2010

Robert D. Biggs - Medicine, Surgery, and Public Health in Ancient Mesopotamia

Ancient Magic and Ritual Power, Leiden-Boston,Brill,2001

Hector Avalos, Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel.

M.Stol, Epilepsy in Babylonia (1993) JoAnn Scurlock, "Witchcraft and Magic in the Ancient Nar East and the Bible," in Encyclopedia of Women and World Religion.

Mesopotamian magic: textual, historical, and interpretative perspectives, Groningen, Styx, 1999

Mary Coleman and JoAnn Scurlock, "Viral Hemorrhagic Fevers in Ancient Mesopotamia," Journal of Tropical Medicine (forthcoming).