religia

 

 

РЕЛИГИИ

Легенда за Семирамида

 

Легендата е достигнала до нас, благодарение на древногръцкия историк Диодор Сицилийски (І в. пр. Хр.). Митологизацията на историческия образ на Шамурамат, води началото си от Ктесий Книдски – гръцки лекар в двора на персийския цар Артаксеркс ІІ, в края на V в. пр. Хр. Гръцките учени в списването на легендите се опират на мидийски източници.

Прочети още...

Енума Елиш

 

"Когато там горе"

 

e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu1904037 1463896737161700 1233323089 n
šap-liš am-ma-tum šu-ma la zak-rat
Ap-su-ma reš-tu-ú za-ru-šu-un
Mu-um-mu Ti-amat mu-al-li-da-at gim-ri-šú-un
A-MEŠ-šú-nu iš-te-niš i-hi-ķu-ú-ma
gi-pa-ra la ki-iş-şu-ru şu-şa-a la še-'u
e-nu-ma ilani{pl} la šu-pu-ú ma-na-ma
šu-ma la zuk-ku-ru ši-ma-tú la ši-ma
ib-ba-nu-ú-ma ilani{pl} ķe-reb-šú-un

Прочети още...

Слизането на Инана в Подземния свят

 

Публикувано по превода на Вероника Константиновна Афанасиева, доктор на историческите науки, асиролог.

Превод от руски: Любомир Грозданов

 

Ea Babilonian EnKi SumerianИнана, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Очевидно в отношенията между двете сестри имало какво още да се желае, така че, за всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инана дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.

Прочети още...

„Христос не се е смял...” Ракурси на средновековното християнско изкуство.

 

Теоретическа обосновка

 

Кристиян Ковачев

 

Ако на небето не е позволено да се смееш,
аз не искам да отида там.

Мартин Лутер (1483-1546)

Прочети още...

Константин Велики и Христовата църква

 

Любомир Грозданов

 

Църквата и Империята до началото на IV в.

 imperia carkva

 

Нито едно религиозно общество на Древността не изпитва драматизма, който преживява Християнската църква в първите три века от своята история. Непризнавана и хулена, подложена на репресии от страна на държавната власт, атакувана от тълпа, философи и интелектуалци, Църквата води борба за своето съществуване, в която се леят потоци християнска кръв. Изпитващо връз себе си  мощта на езически Рим, християнското общество не само оцелява, но непрекъснато печели нови привърженици и се разраства. В тежкия си път, напоен с кръвта на мъчениците за Вярата, Църквата уверено и победоносно вървяла към своя триумф, за да се превърне след време в най-влиятелната институция в човешката история…

 

Прочети още...

Свитъкът-амулет от колекцията на проф. Иван Дуйчев и неговото място в традицията на апотропейната книжнина

 

Вася Велинова

 

Амулетът – същност, форми и механизъм на действие

 

1234Още в зората на своето самоосъзнаване като разумно същество човекът е почувствувал и самотата си в един свят, който често пъти му е показвал враждебното си лице. Нашите далечни прадеди са изработили свои специфични инструменти, с които да въздействат на неблагоприятните фактори от обкръжаващата ги среда като природни стихии, бури, гръмотевици, светкавици; болести, епидемии, психосоматични смущения; отделни прояви в социалния живот на колектива като магии, клетви, ходене в съда, и пр. Те са вярвали, че всички беди, от които не е бил застрахован никой, са били неутрализирани от амулетите. Това са сакрални предмети, за които се е смятало, че поради силата на вложената в тях човешка енергия, тайнствена информация и преди всичко – вяра, са в състояние да повлияят на висшите сили, управляващи света.

Прочети още...

Начало, развитие и крах на Крупнишката епископия


Кристиян Ковачев

 

“... Мисленето и социалният живот са доминирани от монашеската идеология, работата е била свързвана с падението:  това е наказанието за първородният грях. Адам и Ева са изгонени от земният рай по заповед на Бога и принудени да работят...”1  Това са думи, изречени през 2008 г. от медиевиста Жак льо Гоф – представител на френската историографска школа „Анали”.

Прочети още...

Култът към светците в България и Византия през ХІІІ–ХV век

 

Силвия Аризанова

 

Текстът на статията е прочетен като съобщение на XXII-я Международен конгрес за византийски изследвания, проведен в гр. София на 22–27 август 2011 г.

Публикувана в сп. "Времена", бр. VIII, 2016

Прочети още...

Гръцката религия - обреди и богове

 

Франсоа Шаму, Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, С., 1979

 

Meeting Gods In The Clouds by Cornelis van PoelenburchЗа повечето от нашите съвременници гръцката религия е преди всичко сбор от легенди, от които поетите и художниците от Ренесанса насам често са черпили вдъхновение по подражание на гръцките и римските си предшественици. Тези митологични възпоминания са свързани с няколко величествени места като Делфи, атинския Акропол и нос Сунион, където сред изоставените светилища все още се издигат красиви и патетични руини. Още от времето на Льоконт дьо Лил и парнаските поети истинските имена на гръцките богове, транскрибирани повече или по-малко точно, са заменили имената на съответните римски богове, с които дълго време те са били идентифицирани. Но макар вече да говорим за Зевс, а не за Юпитер, за Афродита вместо за Венера, за Хермес вместо за Меркурий, ние обикновено продължаваме да ги виждаме така, както би ги видял по-скоро един читател на „Метаморфозите“ на Овидий, отколкото някой атинянин от V век. Това схващане се обяснява с дългата училищна традиция, чийто авторитет е трудно да бъде разколебан. Но тя далеч не отговаря на истината за религиозното чувство на гърците през класическата епоха; а именно до тази истина искаме да се доберем ние. Достъпна ли е тя за нас и по кой път?

Прочети още...