religia

 

 

Слизането на Инана в Подземния свят

 

Публикувано по превода на Вероника Константиновна Афанасиева, доктор на историческите науки, асиролог.

Превод от руски: Любомир Грозданов

 

Ea Babilonian EnKi SumerianИнана, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Очевидно в отношенията между двете сестри имало какво още да се желае, така че, за всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инана дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.

Облечена във великолепни царски одежди Инана се спуснала в долния свят и  отишла в лазурния храм, обитаван от владетелката на мрака Ерешкигал. Пазачът Нети я превел през седем врати, зад всяка от която, богинята, въпреки нейните протести, била лишавана от една от своите одежди, амулети и талисмани, даващи и вълшебна сила. В края на краищата тя се явила чисто гола пред Еришкигал и седемте съдии на подземния свят. Заподозряла сестра си в нечисти намерения, Ерешкигал отправила към нея мъртвешкия си взор и Инана се превърнала в труп, който окачили на една кука.

На четвъртия ден,  след като видял, че господарката му не се връща, Ниншубур започнал да обикаля боговете. Енлил и Нанна му отказали, но Енки, разбирайки какви беди очакват земята, ако богинята на плодородието не се върне, се съгласил да помогне. Той бръкнал с двете си ръце в почвата, извадил от там глина и сътворил две странни същества – Кургару и Калатуру. Те не били нито мъже, нито жени, и покорно изпълнявали волята на бога. Получили от Енки „треви на живота” и „животворна вода”,  и след съответните наставления се отправили към подземното царство. Внимателно и предпазливо преминали по пътеките на долния свят и достигнали двореца на Ерешкигал. Тя подигравателно им заявила, че могат да отнесат трупа на прекрасната си и красива господарка. Свалили тялото на Инана от куката, намазали го с тревите на живота, поръсили го с животворнато вода и възкресили богинята. Но седем съдии Анунаки преградили пътя ѝ към горната земя. Нерушимите закони на подземното царство не позволявали на никой да излезе от него ако не предостави друг в замяна.

Инана се върнала в горния свят, обкръжена от тълпи демони, готови да отнесат този, когото тя им посочи.

Инана първоначално посетила най-близките си приятели – Ниншубур, бога Латарак, любовника и Шару от Умма, но всички те в ужас умолявали богинята да ги освободи от тази страшна участ. Накрая богинята, заедно с демоните отишла в Урук, където нейният съпруг Думузи, вместо да оплаква участта на съпругата си, спокойно си седял на трона, облечен в пищни царски одежди, заобиколен от своите придворни. Извън себе си от гняв, Инана  посочила на демоните неверния си мъж.

Нещастният Думузи се обърнал с молитва към брата на своята безпощадна съпруга, богът на слънцето Уту, който се съгласил да му помогне. Той превърнал краката и ръцете на Думузи в змии и така нещастникът успял да се измъкне.

(Тук текстът е повреден в клинописната таблица, но легендата може да бъде възстановена по продължението, което следва по надолу)

Вроследствие Думузи е превръщан  в газела, в сокол от Уту, и бягал от демоните, като съобщил скривалището на сестра си Гештиниан и на свой приятел. Но този приятел бил подкупен от демоните и издал тайното място. Думузи отново побягнал, но демоните го заловили и го насекли на части. Гештиниан била готова да слезе в подземния свят вместо брат си, но Инана, на която било дадено правото да отсъжда – изрекра присъдата – „Половин година той, половин година – тя!”. И така Гештиниан  и Думузи били длъжни подред да делят своята съдба в подземния свят.

 

От Великото Небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна,
Богиня от Великото небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна,
Инана от Великото Небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна.

Мойта господарка, небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива;
Инана небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива.

Жреческата власт пренебрегна, своите жрици изостави;
В земната утроба тя отива.
В Урук храмът на Еан изостави - в земната утроба тя отива;
В Бадтабир  Емушкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Забалам Гигун изостави - в земната утроба тя отива;
В Адаба Ешар изостави - в земната утроба тя отива;
В Нипур Барадургар изостави - в земната утроба тя отива;
В Киш Хурсанлкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Акад Еулмаш изостави - в земната утроба тя отива;

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата ѝ – венецът на Еден, Шугур;
На челото  – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта ѝ украсява;
Златни гривни ръцете ѝ обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата ѝ с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Инана в царството подземно слиза;
Пратеникът ѝ Ниншубур - с нея той отива;
Светлата Инана на Ниншубур говори:
Пратенико мой, Пратенико!
Глашатай на словата мои милосърдни!
Вестител на словата мои бързокрили!
Когато в света подземен аз сляза,
Когато в света подземен аз отида,
На хълма погребален заплачи за мен,
Пред Къщата на събранието, барабан забий,
На боговете храмовете за мен обходи,
Лицето си надраскай, устата раздери,
Тялото зарад мен нарани,
Парцали, като просяк надени!
В Екур, в храмът на Енлил, ще отидеш сам,
Когато в Екур, в храмът на Енлил влезеш
Пред Енлил заридай:
Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!

И когато Енлил на тези думи не се отзове,
В Ур иди!

В град Ур, в Емудкалам,
В Екишнугал при Нан влез,
Пред Нан заридай:
Татко Нан,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!
И когато Нан на тези думи не се отзове,
В Ериду иди!

Когато в Ериду, в храма на Енки влезеш,
Пред Енки заридай:

Татко Енки,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!

Татко Енки е мъдър и могъщ,
Тревите на живота знае той, животворната вода познава той,
Той мен ще съживи!Инана в царството подземно слиза,
На Ниншубур, пратеника свой, тя говори:
„Върви, връщай се Ниншубур!
Моите напътствия недей забравя!”

Инана към двореца на хълма лазурен се отправя,
Към вратите на света подземен бърза, пълна с гняв.
На вратите на света подземен кресна тя сърдито:
„Отвори двореца, вратарю, отвори!
Отвори двореца, Нети, отвори! Единствено на мен!
Да, аз ще вляза!Нети, на царството стражът главен,
На светлейшата Инана отговаря:
„Коя си ти, коя?”
„Аз съм звездата на слънчевия изгрев!”
„Ако ти си звездата на слънчевия изгрев,
Защо си дошла в „Страната без връщане назад”?
Как твоето сърце те изпрати на път,
Откъдето няма връщане?”

Светлейшата Инана на него отговаря:
„до великата владетелка Ерешкигал,
За мъртвия Гугалан, нeйния съпруг,
Погребални треви за него да запаля,
Погребална бира над него да излея,
И наистина е така, наистина е така!”

Нети, на царството главен страж,
На светлейшата Инана отговаря:
„Почакай, о, Инана, на мойта господарка за тебе ще доложа!”

Нети, на царството главен страж,
При Ерешкигал, свойта господарка,  отива и така говори:
„О, господарке моя! Там е дева!
На боговете подобна във величие и осанка!”
Пред портите на „Страната без връщане назад”!
В Еан оставила своите владения.

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата ѝ – венецът на Еден, Шугур;
На челото ѝ – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта ѝ украсява;
Златни гривни ръцете ѝ обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата и с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Ерешкигал по бузата се плесна,
Промени се в лицето, хвана се за главата,
На Нети, на царството главен страж, указания дава:
„О, Нети, на царството главен страж,
Това, което ще ти кажа, не пристъпвай!
В света подземен седем входа отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Вратите отвори!
И нея, когато тя влезе,
И се приближи, сама ще я посрещна!”

Нети, на царството стражът главен,
Словата на свойта господарка възхвалява,
В света подземен седем входа той отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Портите отвори,
На светлейшата Инана промълви така:
„Влизай тук, Инана!”
И когато тя влезе,
венецът на Еден, Шугур, от главата и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през втората врата,
знакът на властта от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през третата врата,
Огърлицата от лазур от шията и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през четвъртата врата,
Двойният накит от гръдта и махна.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през петата врата,
Златните гривни от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през шестата врата,
Мрежата „За мен, момък, за мен” от гърдите и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през седмата врата,
Превръзката, владетелска одежда, от бедрата и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И тя влезе, вървя и приближи.
Сестра и скочи от трона,
След това отново на трона седна.
Седем съдии Анунаки отсъдиха пред нея.
На Инана погледна – погледът и смърт!
Слова изрече – словата и гняв!
Крясък издаде – крясък проклятие!
Тази, която дойде, превърна в труп.
Трупа на кука окачи.

Когато минали три дни и три нощи,
Ниншубур, пратеникът неин,
Глашатаят на словата милосърдни нейни,
Вестител на словата бързокрили нейни,
На хълма погребален заплака за нея,
Пред Къщата на събранието барабан заби,
Храмовете на боговете зарад нея обходи,
Лицето си надраска, устата си раздра,
Тялото си зарад нея нарани,
Парцали, като просяк надяна!
В Екур, храма на Енлил, самотен влезна.

Щом в Екур, храма на Енлил, той влезе,
Пред Енлил зарида:
„Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!”

Татко Енлил на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Енлил на молбата му не се отзова.
И за Ур той потегли.
В Ур, в Емудкалам
В Екишнугал при Нан влезе,
И пред Нан зарида:
„Татко Нан, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!”

Татко Нан на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Нан на молбата му не се отзова.
И за Ериду той потегли.
В Ериду, при бог Енки той влезна,
И пред Енки зарида:
„Татко Енки, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай
Да загине в света подземен!”
Татко Енки на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Инана!  Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Владетелката на страните! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Жрицата на Небесата! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!

Из под ноктите свои, мръсотия извади, Кургару направи,
Из под ноктите свои, украсени в червено, мръсотия извади
Калатуру направи.
На Кургару даде тревите на живота,
На Калатуру даде животворната вода.

Татко Енки говори на Кургару и Калатуру:
„Вървете,  към света подземен се отправете,
През вратите подземни като мухи прелетете,
През пролуките дверни като змии пролазете,
Майка рождена, в мъки,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато тя каже: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – така и кажете!
И когато тя каже: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – така и кажете!
„Кои сте вие, откъде?
„От мойта утроба – в твойта утроба!
От моето лице – в твоето лице!” – така и кажете.

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята нея закълнете,
В душата на Недрата нея закълнете.
Речна вода на вас ще дадат – нея не вземайте!
Полско зърно на вас ще дадат – него не вземайте!
„Трупа от куката ни дай!” – кажете!
И един с тревите на живота, друг с животворната вода
Тялото докоснете -  ще стане Инана!

Калатуру и Кургару словата на Енки възхваляват,
През вратите подземни като мухи прелетяха,
През пролуките дверни като змии пропълзяха,
Майка рождена, в мъки,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато застена: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – те и казаха!
И когато застена: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – те и казаха!
„Кои сте вие, откъде?
Те отговориха: „От мойта утроба – в твойта утроба!
Те отговориха:  „От моето лице – в твоето лице!”

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята я заклеха,
В душата на Недрата я заклеха.
Речна вода им дадоха – не я взеха!
Полско зърно им дадоха – не го взеха!
„Трупа от куката ни дай!” – казаха!

Светлата Ерешкигал на Калатуру и Кургару отговаря:
„Ето това е тялото на вашата господарка!”
„Това е тялото на нашата господарка, наистина, дай го!”
Те казаха.

Трупа от куката взеха,
И единият с тревата на живота, и другият
С животворната вода
Тялото докоснаха
Инана стана.
Инана от царството подземно излиза
Анунаки нея я залавят.

„Кой от слизащите в света подземен
Излиза невредимо
От света подземен?
Ако Инана „Страната без връщане назад” изостави,
Глава за глава трябва да остави!”

Инана от света подземен излиза
И демоните малки, като остри стрели

/……../

От демоните мои ще се изплъзна аз, не могат да ме хванат те.
Уту чу неговата молба
Като благодетел, оказал милост
В лапи на гущер ръцете му превърна
В крака на гущер краката му превърна
От демоните успя да се изплъзне, не го отвлякоха те.

/……../

В преследването му обхождаха страните,
Мястото дето се укрива диреха те,
Демоните ръце размахваха,
От разтворената им паст излизаше огън.

/……../

Малките демони откриват паст
Големите демони мълвят слово:
„Е, нека да отидем при светлата Инана!”
Демоните отидоха в Урук, светлата Инана те залавят.
„Е, Инана, връщай се на пътя, който сама избра,
Към царството подземно се отправяй!
Където сърцето твое те изпрати, ти се върни,
Към царството подземно се отправяй!

В дома на Ерешкигал се върни,
Към царството подземно се отправяй!
Превръзка светла, владетелска одежда ти не надявай,
Към царството подземно се отправяй!
Тиара светла, венец приветен, от главата си снемай,
Към царството подземно се отправяй!
Украса на очите ти не слагай,
Към царството подземно се отправяй!
Сандали на нозете не обувай,
Към царството подземно се отправяй!
Щом от царството подземно си ти отиде,
За себе си замяна не намери!”

С такива думи към светлата Инана те се втурнаха!
Инана от страх се вцепени, стиснала ръката на Думузи
„О, млади човече! Нозете  стиснати в окови,
О, млади човече! В капан попадна! На шията е сложен ярем!”

И те копия, шила и куки насочиха към него!
Огромен меден топор вдигнаха над него!
О, младежо! Те го сграбчиха и повалиха,
Одеждите му смъкнаха
Ръцете му извиха,
С въже на злото него омотаха,
Було на страха лицето му обви.

И младежът към Уту на небето ръце протегна,
„Уту, аз съм твой приятел! Мен, героят, ти познаваш!
Твоята сестра за съпруга взех,
А тя отиде в света подземен,
Мен в замяна тя предаде!
Уту, ти съдия си справедлив, нека не залавят мен!
Ръцете мои промени, обликът ми измени!
От  ръцете на моите демони да се изплъзна, да не залавят мен!

Горната змия насред планината, ще изпълзи
При Гештинаин, моята сестра, душата си ще принеса.

Уту прие неговата молба,
Промени ръцете му, измени лика му,
Горната змия насред планината,  изпълзя.
Думузи! Той е сокол – птица,
Бързо птицата своята душа понесе,
И при Гештиниан своята душа принесе.
Гештиниан погледна брата –
Плесна се по бузата, устата си разкъса,
Тя го гледаше – одеждите разкъса свои,
И над стенещия момък заплака:
„О, братко мой, братко мой! О, момче!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко! О, пастирю! Амаушумгаланна!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко мой! Младежо! Без жена, без син!
О, братко мой! Младежо! Без приятели, другари!
О, братко мой! Младежо! Майка ще заплаче!”

А демоните строги, искат Думузи, окръжават го,
Демоните малки на големите демони мълвят слово:
„Демони без род, без племе, без баща и майка,
Без сестри, братя, без жени и синове!
Велико войнство, в часът на залеза, ужас сеещи в света!
Вие, демони, човека залавящи!
Доброта и милосърдие вие не познавате,
Радост в сърцето вие не знаете!
Е, да тръгваме! На неговия страх, на неговата душа,
На неговото здраве – кой сега ще иска да гледа!
За другарите му няма да тръгнем, за приятелите му няма да тръгнем,
При Гештиниан за пастиря да отидем!”

Демоните разперват ръце, искат Думузи,
От разтворените пасти крясъци излизат.
Демоните при Гештиниан се явиха.
„Къде е твоя брат, кажи!” – питат я, а тя мълчи!
Приближава небето, потопена е земята, а тя мълчи!
Земята приближава, небето се продъни, а тя мълчи!
Земята приближава, одеждите и разкъсват, а тя мълчи!
Смола изляха връз нея, а тя мълчи!

Думузи в дома на Гештиниан демоните не откриха.
Демоните малки на големите демони така мълвят:
„Е, да отидем сега в свещената пещера!”
Намериха Думузи в свещената пещера.
Окръжиха го, заловиха го! Откриха го, видяха го!
Над младежа с крясъци се спуснаха, с топор огромен
На земята повалиха.
Червата му с ножове разпориха,
От вси страни го окръжиха!
Сестрата заради брат си на жертва е готова,
Птици в кръг около брата кръжат.
„О, братко мой! На велики мъки за тебе ще отида!

/……/

Дева Инана така е решила.

/……/

Присъдата на Инана свърши.
Дева Инана горко ридае:
„Героят мой си отиде, погубен!
Какво сега ще реши съдбата?
Твоят срок – половин година,
Твоята сестра – половин година.
Твоят ден ще дойде, в този ден ти ще се върнеш!
Денят на твоята сестра ще дойде, в този ден тя ще се върне!”

Светлейшата Инана за своята глава предаде главата на Думузи!
Светла Ерешкигал!
Добра хвалебствена песен за тебе!