religia

 

 

Начало, развитие и крах на Крупнишката епископия


Кристиян Ковачев

 

“... Мисленето и социалният живот са доминирани от монашеската идеология, работата е била свързвана с падението:  това е наказанието за първородният грях. Адам и Ева са изгонени от земният рай по заповед на Бога и принудени да работят...”1  Това са думи, изречени през 2008 г. от медиевиста Жак льо Гоф – представител на френската историографска школа „Анали”.

Льо Гоф анализира в трудовете си средновековната история на Западна Европа. Често някои явления в Западна Европа се появяват след като сходни явления първоначално са се случили в Европейския Югоизток. Така например през Х в. в Константинопол съществува Магнаурска школа, която до някъде може да определим като един протоуниверситет. В Западна Европа университетите ще се открият едва към ХІІ-ХІІІ в., но разбира се отново обвързани с религията.

Религията е онзи елемент, който обединява Изтока и Запада в Средновековието. Императорът в Константинопол се обявява за „Божи наместник на земята” и начева да управлява едва ли не от „името Божие”. Кръстоносните походи тръгват от Западна Европа към Светите земи отново в „името Божие”, защото „Бог го иска” и „Христос е водачът”.

Религията доминира и в битието на бедния селянин. Той става сутрин с мисълта, че трябва да отидат на нивата, за да работи най-вече защото това му е наказанието за греха на Адам и Ева. На второ място той ще постави своята прехрана и оцеляване. Това е животът на обикновения човек – става рано, ходи на богослуженията в храма, а след това на нивата, за да се труди. И разбира се плаща данъци – дали ще е на представител на светската власт или на представител на Църквата, събиращ църковните данъци, е без значение. Подобен е и животът на жителите в село Крупник през Средновековието, когато се обособява Крупнишката епископия.

Когато говорим за Крупнишката епископия2, първо трябва да изясним какъв е реалният титул на тази духовна единица. В преобладаващата част от историографията е залегнало схващането, че Крупник е седалище на епископ и респективно на Крупнишката епископия. Дори и днес в структурите на Българската православна църква съществува титула „крупнишки епископ” (без епархия), какъвто е епископ Инокентий Крупнишки. Йордан Иванов през ХХ в. споменава за Крупник като седалище на митрополит и респективно на Крупнишка митрополия. За Крупнишки митрополити говори и Иван Богданов в своя исторически пътепис По българската земя, издаден през 1976 г.3  Доста по-рано и от двамата за „крупнишки митрополит” говори йеромонах Неофит Рилски в своето Описание на Рилския манастир: „За Крупник ся назначи в предидущих, защо е был митрополiя Болгарских митрополитов...”4  Знаем, че погледнато йерархично епископът стои под митрополита. За разрешението на този казус ще ни помогне ктиторският надпис при храм „Св. Димитър” в с. Бобошево. Ктиторският надпис е съвременник на Крупнишката епископия и се датира към края на ХV в. Там ясно и точно е написано: „По волята на Отца и помощта на Сина и на Светия Дух, този свети божествен храм на свети славен великомъченик и миротворец Димитър се построи и изографиса свода от йеромонах Неотиф със синовете си поп Димитър и поп Богдан. Бог да ги прости. Амин. В годината 1488, в дните на цар Баязид, бег. Имащите този храм освети епископ [bold шрифтът е мой – бел. авт.] господин Яков ІІ от Крупник.”5  В надписа ясно се посочва, че титула на крупнишкия архиерей е епископ.

1024px Church of St Demetrius Boboshevo.13

Епископът през Средновековието не изпълнявал само религиозни функции. Той се занимавал и със стопански дейности и нему били подчинени доста земи, както и хора. Някои епископи разполагали със свои парици и клирици. Резиденцията на епископа се намирала в центъра на самата епархия. Освен в епархийския център, епископът притежавал имоти и в някои селища, които влизали в границите на подчинената му епархия.6

В самото богослужение средновековният епископ имал също свои подчинени, които му помагали. В олтара помощ на епископа оказвал протонаторий, който му поднасял омивалник. Протонаторият пишел и разпоредбите на самия епископ. Логотетът пък съхранявал епископския печат и е подпечатвал с него архиерейските писма. Канстрисият помагал на епископа при обличането му в храма. Йеромнинонът също участвал в обличането на архиерея, върху когото е хвърлял емвалатиона. При богослужението йеромнинонът е държал и прелиствал молитвените книги, когато е чел епископът.7

Марио Филипов допуска, че още в Ранното Средновековие при селището Крупник е съществувала „епископска базилика, за което подсказва силната църковна йерархия в района, установена при управлението на Юстиниан І”.8 Около ХІ в. в землището на Крупник съществуват доста места, свързани с християнската религия - като оброчището „Св. Георги” в местността „Дрено”.9 Крупник се обособява като духовно средище по времето на византийското владичество. Поддръжник на тази хипотеза е краеведа Крум Костов, който обаче се уповава на статията на Георги Блазчев Славянски надписи в Югозападна България, поместена в списание Минало. Самият Крупник спадал към т. нар. Брегалнишка епархия.10  Вероятно Крупник по това време е било протойерейство. А през Средновековието всяка епархия се дели на протойерейства, които от своя страна се делят на енории.11

През 1275 г. император Михаил VІІІ Палеолог в свой хрисовул споменава село Купуникон. В хрисовула се дават и права на светогорския манастир Ксиропотамос да владее 35 модия обработваеми площи в землището на село Крупник.12 В своята статия „Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско” митрополит Пимен Неврокопски пише: „В рилската грамота, дадена от цар Иван Шишман на 12 септември 1378 година, се среща село с име Крупно”.13

За първи път Крупник е споменат като епископски център в документите на Охридската архиепископия от 1409-1410 г.14  Вероятно като седалище на епископ Крупник е съществувал и през Второто българско царство. „В турско време епископията съществувала като самостоятелна.”15 През ХV и ХVІ в. крупнишките епископи са били щедри покровители на храмовете и манастирите по Горна Струма и Рила. До ХVІІ в. крупнишкото българско население е християнско, но тогава е принудено да приеме исляма,16 като вид наказателна акция от османската войска заради избухнало недоволство срещу османската власт (може би и Карпошовото въстание от 1689 г.).

През първата половина на ХV в. в Крупнишката епископия влизат земите по течението на р. Брегалница, Малешевска и Влахина планина, Разложко, Рилския манастир, горното течение на река Струма между Бобошево и Кюстендил.17 Според проф. Иван Снегаров в Крупнишката епископия влизала североизточната част на Македония.18 Освен Рилския манастир в границите на епископията се намира и един друг манастир, преплел историческото си развитие с това на Рилската света обител. Това е Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил”, създаден според дописката на монах Серафим в „Цариградски вестник” от „Iоанна Асѣня Ц. Болг.”19. Метох на манастира „Свети Архангел Михаил” се намирал на връх Градището над с. Крупник20, където стоят руините и на средновековна крепост и където според митрополит Пимен Неврокопски е имало „манастир на св. Иван”.21 Като говорим за крепости и крепостната система в българската държава, трябва да споменем, че всеки един манастир през Средновековието е и крепост със своите манастирски зидове - без значение дали съответният манастир се намирал в границите на Византийската империя или пък е бил някой бенедиктински манастир на Запад.

През втората половина на ХІV в. зетят на цар Йоан Александър – Константин, владеел долината на Струма от Радомир до Рупелската клисура, долината на Вардар и Черна, където областта му е граничела с владенията на Вълкашин. В борбите с прииждащите от югоизток османци Велбъждкото княжество надживяло и Търновското, и Видинското царства и продължило да съществува като васално на османците от 1371 г. до началото на ХV в. Краят на тази известна самостоятелност поставил румелийският бейлербей Турхан през втората четвърт на ХV в. Велбъжд е превзет, крепостта му е разрушена.22 След падането на Велбъжд под османска власт Веблъждката епископската катедра временно е закрита. Велбъждкият болярин Яков избягал в кюстендилското село Граница, а оттам се преселил в Крупник и оглавил на преклонна възраст Крупнишката епископия.23 Извор за него и за тримата му сина е Владислав Граматик и неговата Повест за обновата на Рилския манастир.24 Ето как Владислав Граматик описва крупнишките архиереи: „... Те бяха благочестиви и благородни по потекло, а по народност българи...”25 Предполага се, че Владислав Граматик е посещавал Крупнишката епископия и имал срещи с тамошните книжовници.26 В тази връзка Васил Кънчов в своя труд Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско пише: „...село Крупник ... е било някога седалище на епископ. Говорят, че има остатъци от древности. Според Владислав Граматик там е имало етикон.”27

Яков, „който със светителството си в онова време опази твърде добре словесното стадо Христово”28, умрял на 2 октомври 1448 г. Синовете му, след като овдовели, отишли в Рилския манастир, приели монашество и възобновили със свои средства и дарения западналата обител. Именували се Йоасаф, Давид и Теофан. Те издигнали манастира на предишната му височина, уголемили монашеското братство и книжнината в Рилската обител започнала отново да процъфтяла. Тримата братя издействали от султан Мехмед ІІ Фатих разрешение за пренасяне мощите на св. Йоан Рилски обратно в Рилската света обител, тъй като дотогава те били в старопрестолния Царевград Търнов.29 В литията с мощите взели участие йеромонах Теофан (брат на игумена), йеромонах Варлаам, монах Геласий, отец Иван от с. Белчин (Самоковско) и още няколко други монаси. При метоха Орлица мощите на св. Йоан Рилски били посрещнати и от Крупнишкия епископ Йосиф (брат на игумена Давид). Епископ Йосиф лично понесъл ковчега с мощите към обителта.30 „На утринта, именно на 30 ден от месец юли, пък игуменът със свещениците и епископа господин Йосиф, който беше негов кръвен брат, взе да носи раклата. А народът пеша ги последва, пеейки „Господи, помилуй”, чак до самия мост, който беше над метоха...”31

Първи с Рилския манастир се обвързал Йоасаф, който умрял през 1463 г., след като бил йеромонах и игумен. След Давид игумен станал Теофан.32  Давид съградил през 1479 г. храма в Орлица – под манастира. Той бил украсен през 1491 г. Разходите по зографията му били направени от крупнишкия епископ Яков ІІ, който умрял през 1488 г., когато бил изписан манастирския храм „Св. Димитър” в с. Бобошево.33

През 1496 г. бъдещият белградски митрополит Максим бил ръкоположен за свещеник в „гр. Купиникъ”  (вероятно едно от изписванията на Крупник през Средновековието).34 През 1557 г. по инициатива на великия везир Мехмед Соколович била възстановена Печката патриаршия. Под нейната юрисдикция попаднал Крупник.35 По това време в селото преобладавало българско население.36

Krupnik Gospel 2През 1577 г. крупнишкият митрополит Йоасаф подарил на Рилския манастир обковано с позлатени сребърни кори, работени в Средец, Евангелие, известно днес като Крупнишкото евангелие.37 Ето какво пише Неофит Рилски за това Евангелие: „... едно ветхо евангелие ръкописно (...), с едри и краснописни книги, със стар език славянски... Това Евангелие е обковано с много сребро и позлатено всичкото, и посветено е на светия отец Йоан Рилски от крупнишкия Митрополит Кир Йоасаф...”38 Има доста спорове къде е писано самото Евангелие – дали в самия Крупник или във Влашко и Молдова.39 Излагат се мнения  в защита и на двете хипотези. На предната корица най-отдолу се чете името на Крупнишкия епископ Йоасаф.40 Факт е обаче, че освен духовен център Крупник е бил център и на книжовността. В района се предполага, че е имало манастирски скриптории. Вероятно в самия Крупник – при резиденцията на епископа, също е имало скрипторий, така както в комуникативната памет се излага и хипотезата за съществуващ скрипторий в Тросковския манастир. Тросковската света обител „Свети Архангел Михали” била главното духовно средище на Крупнишката епископия.41 Скрипторий също се предполага, че съществувал и в Рилския манастир. Книжовниците обикновено са духовници – голяма част от тях са представители на черното духовенство.

През ХV и ХVІ в. Крупнишката епископия продължава да поддържа храмовете и манастирите в околността. Освен старите се строят и нови храмове. В самия Крупник и околността се построяват множество храмове, посветени на различни светци и в тях се настаняват множество монаси.42 „В съседство с гробищата са намерени от местни жители останки от църква. Тази църква е в чест и памет на св. Великомъченик Димитрий. Градежът е изцяло от камък.”43

Епископският храм „Св. Троица” се намирал в близост до самото селище. Днес руините на храма може да бъдат видяни в източния край на село Крупник. Храмът бил по вид триконхален. Основният елемент в плана на храма е равномерният „латински кръст”. Храмът е построен през ХІV в. и е съществувал до ХVІІ в., когато е разрушен от османците в процеса на ислямизация и на негово място е построена джамия44 (отново вероятно като наказателна акция срещу разбунтувалото се срещу новата османска власт българско население). Един анонимен автор от немски или австрийски произход заявява: „Турците са създали повечето от джамиите си, като са преустроили християнските черкви.”45

Така през ХVІІ в. – в годините около 1650 г.46, изцяло помохамеданчено е населението в района на Кресненското дефиле, включително и това в Крупник. Ето какво пише по този повод Неофит Рилски: „... сега село със жители отомани, ... кога са тамошните християни приели мохамеданството, нам е неизвестно.”47 Крупник е ликвидиран като епископски център.48 Седалище на епархията става Самоков поради търговското си значение. Крупник е включен в границите на Самоковската епархия. За Крупнишката епархия спира да се говори... Остава само споменът... До 60-те години на ХХ в., когато Светият Синод на Българската православна църква под ръководството на патриарх Кирил (1901-1971) възстановява Крупнишката епископия под формата на титулярна епископия, т. е. без епархия.

 

1Интервю с Жак льо Гоф, сп. „Science et avenir”, извънреден брой,  2008 г. Превод: доц. д-р Сн. Ракова.
2За Крупнишката епископия, виж и Стоянов, Н., Мечти, превърнати в реалност. Селищна система Симитли – съзидание и възход в годините на народната власт – В: В. „Пиринско дело”, 22.7.1984, бр. 173, с. 1
3Костов, Кр. История на Крупник : От дълбока древност до наши дни. София. 2009, с. 74
4Йеромонах Неофит Рилски. Описание на Рилския манастир. София. 1879, с. 101
5Костов, Кр. Цит. съч., с. 74
6История на България, Т. 2, С., 1981, 357 – 361
7Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. София, 1995
8Филипов, М. Крупнишката епископия – В: Симитлия – от Древността до наши дни : Експедиция. Конференция / ред. К. Алексиев, Б. Балиова. Благоевград. 2016, с. 17-18.
9Чивиев, Кр. Цар Самуил – самодържец български. София. 2013, с.167
10Костов, Кр. Цит. съч., с. 64
11Снегаров, Ив. Цит. съч., с. 295
12Лалчев, Др., М.Томова. Етимологични ракурси в топонимията на средновековната епархия Крупник, с. 212-213.
13Митрополит Пимен Неврокопски, Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско – В: Църковен вестник. Бр. 23. 1958 г. – ДА-Благоевград, Ф. 742, оп. 1, а. е. 227, л. 23.
14Костов, Кр. Цит. съч., с. 65
15От Горна Джумая до Добринище (пътуване) – В: Пирин, год. І, бр. 2, Горна Джумая, 1929, с. 8
16Иванов, Й., Български старини из Македония, София, 1970, с. 205
17Костов, Кр., Цит. съч. с. 65
18Митрополит Пимен Неврокопски, Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско – В: Църковен вестник. Бр. 23. 1958 г. – ДА-Благоевград, Ф. 742, оп. 1, а. е. 227, л. 23.
19Цареградски вестникъ. Год. VІІ. Бр. 306. 8.12.1856, с. 3.
20Сведения от местни хора.
21Митрополит Пимен Неврокопски, Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско – В: Църковен вестник. Бр. 23. 1958 г. – ДА-Благоевград, Ф. 742, оп. 1, а. е. 227, л. 24.
22Станчев, Ст., Триконхална църква в с. Крупник, Благоевградско – В: сп. „Археология”, 1960, кн. 3, с. 49
23Костов, Кр., Цит. съч., с. 65
24Иванов, Й., Български старини из Македония, София, 1970, с. 205
25Костов, Кр., Цит. съч., с. 65
26Костов, Крум. Цит. съч., с. 72
27Кънчов, В., Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, София, 1970, с. 163
28Гюзелев, В., Бях в три страни, които и трите се казват България. Географско-пътеписни съчинения за България и българите през ХV в., София, 2014, с. 184
29Иванов, Й., Български старини из Македония, София, 1970, с. 205
30Костов, Кр., Цит. съч., с. 68-70
31Гюзелев, В., Цит. съч., с. 191
32Костов, Кр., Цит. съч., с. 65
33Иванов, Й., Български старини из Македония, София, 1970, с. 206
34Снегаров, Ив., История на Охридската архиепископия-Патриаршия – от падането й под турците до нейното унищожение (1394-1767 г.), София, 1932, с. 250
35Матанов, Хр., Възникване и облик на Кюстендилския санджак (ХV-ХVІ в.), София, 2000, с. 68
36Цветков, Б., Благоевград – страници от миналото, Благоевград, 2000, с. 58
37Иванов, Й., Български старини из Македония, София, 1970, с. 206
38Йеромонах Неофит Рилски, Описание на Рилския манастир, София, 1879, с. 100-101
39Костов, Кр., Цит. съч., с. 78
40Риломанастирска библиотека, Крупнишко Четвероевангелие, РК-115, л. 334, ХVІ в.
41Цветков, Б., Благоевград – страници от миналото, Благоевград, 2000, с. 59
42Костов, Кр., Цит. съч., с. 74
43Митрополит Пимен Неврокопски, Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско – В: Църковен вестник. Бр. 23. 1958 г. – ДА-Благоевград, Ф. 742, оп. 1, а. е. 227, л. 24.
44Станчев, Ст., Триконхална църква в с. Крупник, Благоевградско – В: Археология, София. 1960, кн. 3, с. 49
45Михайлов, Ст., Възрожденският процес в България, София, 1992, с. 10
46Сб. Българското село, София, 1930, с. 190
47Йеромонах Неофит Рилски, Описание на Рилския манастир, София, 1879, с. 101
48Цветков, Б., Благоевград – страници от миналото, Благоевград, 2000, с. 66

Библиография:

1. Гюзелев, В., Бях в три страни, които и трите се казват България. Географско-пътеписни съчинения за България и българите през ХV в., С., 2014
2. Иванов, Й., Български старини из Македония, С., 1970
3. Интервю с Жак льо Гоф, сп. „Science et avenir”, извънреден брой,  2008 г.
4. История на България, т. 2, С., 1981
5. Костов, Кр., История на Крупник. От дълбока древност до наши дни, 2009
6. Кънчов, В., Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, С., 1970
7. Лалчев, Др., М.Томова. Етимологични ракурси в топонимията на Средновековната епархия Крупник, с. 212-13.
8. Матанов, Хр., Възникване и облик на Кюстендилския санджак (ХV-ХVІ в.), С., 2000
9. Митрополит Пимен Неврокопски, Старата църква „Св. Троица” в село Крупник, Благоевградско – В: Църковен вестник. Бр. 23. 1958 г. – ДА-Благоевград, Ф. 742, оп. 1, а. е. 227, л. 23-25.
10. Михайлов, Ст., Възрожденският процес в България, С., 1992
11. Станчев, Ст., Триконхална църква в с. Крупник, Благоевградско – В: Сп. Археология, С. 1960, кн. 3
12. Снегаров, Ив., История на Охридската архиепископия, т. 1., С., 1995
13. Снегаров, Ив., История на Охридската архиепископия-Патриаршия – от падането й под турците до нейното унищожение (1394-1767 г.), С., 1932
14. Станчев, Ст., Триконхална църква в с. Крупник, Благоевградско – В: сп. „Археология”, 1960, кн. 3
15. Филипов, М. Крупнишката епископия – В: Симитлия – от Древността до наши дни: Експедиция. Конференция/ред. К. Алексиев, Б. Балиова. Благоевград. 2016
16. Чивиев, Кр., Цар Самуил – самодържец български, С., 2013
17. Цареградски вестникъ. Год. VІІ. Бр. 306. 8.12.1856
18. Цветков, Б., Благоевград – страници от миналото, Благоевград, 2000