Индекс на статията
Публикувано по: ЛИБИ, т. IV, 1981 г.
Увод, превод и бележки: Б. Примов
Хенрих Фландърски е вторият по ред император на създадената в 1204 г. като резултат от Четвъртия кръстоносен поход Латинска империя на мястото на временно унищожената тогава Византийска империя. Той бил брат на първия император Балдуин (1204 — 1205). На 14 април 1205 г. Балдуин бил пленен от българите в нещастната за латинците Одринска битка и бил изпратен от цар Калоян в Търново. Тогава неговият брат Хенрих поел ръководството на империята. В продължение на повече от година той бил регент (moderator imperii), понеже съществувала надежда, че плененият император може да се върне. Когато се узнало за смъртта на Балдуин в български плен, Хенрих бил коронясан на 20 август 1206 г. за император. Той стоял начело на империята до смъртта си в 1216 г., проявил ценни качества — организаторски дарби, дипломатически способности, качества на добър военачалник, смелост и самообладание — и успешно преодолял трудностите за империята, обградена от всички страни с враждебни сили.
От император Хенрих са запазени няколко писма, които представляват ценен исторически извор за българската история. Тук са поместени изцяло две негови писма и трето със съкращения, писани съответно през 1206, 1208 и 1212 г. Те съдържат важни сведения за българо-латинските отношения от 1205 до 1212 г. В тях се включват, на първо място, данни за военните действия между българи и латинци при Калоян и Борил, за действията на българските феодални владетели на Македония и Родопската област Стрез и Слав, а също и сведения за външнополитическото положение на България по това време.
Осведомеността на Хенрих върху събитията е безспорна. Трябва да се има пред вид, че той изразява мнението на ръководството на империята и затова оправдава всички политически ходове на Латинската империя и подчертава своите военни заслуги. От друга страна, трябва да се обърне внимание и на това, че писмата са писани до папа Инокентий III и до близки и приятели във Фландрия с цел да се предизвика съчувствие и да се получи помощ от западния феодален свят за Латинската империя.
ИЗДАНИЯ: Epistola dе varia Latinorum in Imperio fortuna, a. 1206 in: Е. Martѐnе et U. Durand. Veterum scriptorum et monumentorum historicorum, dogmaticorum, moralius amplissima collectio. T. I, p. 1073 sq.; Bouquet. Recueil des historiens de Gaules et de la France, t. XVIII, p. 527 — 529; 530 — 533; Epistola de quatuor imperii nostrous a se pervictis a. 1212; Е. Martѐnе et U. Durand. Thesaurus novus anecdotorum I, p. 821 sq.
Първото и последното писмо са издадени главно по J. А. С. Вuсhоn. Recherches et matériaux pour servir à ľhistoire de la domination française aux 13-e, 14-e et 15-e siѐcles dans les provinces demembrée de l'empire grec à la suite de la IV-e croisade. 2. paftie. Paris, 1840, p. 153 — 156, 211 — 213. В досегашното издание на Marténe et Durand J. Longnone забелязал някои грешки и е направил някои корекции, като е използвал друг неизползван преди него ръкопис № II, 1146 също от Bibliothéque rovale de Bruxelles. Вж. J.Longnon. La campagne de Henri Hainaut en Asie Mineure en 1211. — Bulletin de la classe de Lettre et de sceances morales et politiques de L'Academie royale de Belgique, t. XXXIV, 1948, p. 442 — 452. Второто писмо е издадено главно по: Litterae Henrici Constantinopolitani imperatoris ad dominum papam de debellatione Voullae apud Philipopolim, PL, t. CCXV, coli. 1522 — 1523.
На последното писмо е направил въз основа на Брюкселския ръкопис някои корекции G. Рrinzing. Die Bedeutung Bulgariens und Serbiens in den Jahren 1204 — 1219 im Zusammenhang mit Entstehung und Entwicklung der byzantinischen Teilstaaten nach der Einnahme Konstantinopels infolge des 4 Kreuzzuges. München, 1972, p. 104, 125.
КНИЖНИНА: За писмата специално и за автора им вж. Св. Георгиев. Писмата на латинския император Хенрих като извор за българската история. — В: Сборник в памет на проф. Ников. ИБИД, XVI — XVIII, 1940, с. 115 — 125; R. L. W о 1 I f. Baldwin of Flanders and Hainaut, First Latin Emperor of Constantinople, Speculum, 27, 1952, p. 289 — 292; G. Prinzing. Der Brief Neinrichs von Constantinopel von 12. I. 1212, Byz. v. XLIII, 1973, p. 395 — 431.
