Из Безименна българска хроника (XV в.)
Печата се по П. Динеков. Старобългарски страници. Антология. С.,. 1966, стр. 382 — 384.
Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Баязид завзе царството на своя баща Амурат [Мурад I], покори под властта си и сръбската земя, принуди ги да му дават дан, да му пращат войска и да ходят на война с него, а деспота Стефан постави да владее бащиния си престол над сърбите.
Не след много дни отново се повдигна преголямо множество турци, отправиха се против власите на Мирчо войвода и се разрази голям бой, така че всред турците паднаха мнозина избрани между силните, както и от християнските владетели, между които бяха Константин Драгаш и крал Марко. Такова безкрайно множество копия бе преломено, че не можеше да се вижда въздухът от безбройните стрели. Там протече кървава река от множество човешки трупове, така че и сам Баязид се уплаши и побягна. Той постави обаче едного от властелините да управлява тази страна, тъй като Мирчо избяга в маджарската земя. А и сам Баязид се обърна в бягство, като искаше да премине Дунава. Той постави стража по целия брод на река Дунав. Той залови българския дар Шишман и го погуби в 6903 (1395) г., на 3 ден от месец юни; завладя също и българската земя и постави свои управители там, по цялата българска земя.
Не след много години се вдигна маджарският крал Сигизмунд, в 6905 [1396 — 1397] г., като събра всичките западни войски — сиреч крале, князе, властелини, панове, кардинали, мощни и свободни люде, — накратко казано, преголямо множество господа — едни по сухо, други по Дунава, с голям брой кораби и ладии, така че не можеше да се види дори водата от множеството кораби. Кралят пък открито, както казахме, пое пътя по сухо, като беше облечен бляскаво с много злато и бисери, оръжие и железни обкови. Напредвайки, той слезе към долната земя покрай Дунава. Когато пристигна на българска земя срещу град Никопол, пристигнаха и 30 катърги из Венеция и из Цариград, застанаха под града Никопол и очакваха да завземат Никопол. Нечестивият Баязид събра и той множество от своите измаилтяни и колкото войска се намери от източните страни. Той идваше с усърдие, за да се сблъска бързо със западните войски. Когато турците се приближиха, те никак не почакаха, но веднага наченаха бран. Настана голямо сражение, кръвопролитие и гибел на множество началници и воини, та потъмня небесният въздух от множеството стрели и копия, подобно на плява, издигната от вятъра. Земята затънтя и екна като от голям шум поради множеството копия и щитове и падането на коне и люде. Когато кралят се видя не твърде добре, той веднага слезе в една от катъргите и замина с другите катърги като посрамен. Баязид, след като победи, излезе със своите измаилтяни и ги преследва чак до Дунава. Настана пак нова гибел във водите и удавяне на людете в реката Дунав, подобно някога — когато фараонът гонеше Израиля в Червеното море. Кралят прочее с колкото високомерие и самовъзхвала дойде, с още по-голям срам и безчестие си отиде, като загуби множество люде и остави множество кости, та не можеше човек да премине от кости.
Баязид обаче не почака нито най-малко, но се вдигна оттам и отиде на запад, като завладяваше царства и земи. Той залови и подчини цар Срацимир в 6906 [1397 — 1398] г. Нахлу в маджарската земя, като опожаряваше и палеше: както пламък опожарява планината, така и той оплени, областта до самия град Буда. Оттам се върна с голяма победа — както някога в старината Навуходоносор се завърна от Израиля във Вавилон, — като караше пред себе си множество боси и със свързани ръце, за да се изпълни отново писанието: „Обърнах се към страданието, когато трън ме убоде.“ Като се завръщаше с голяма победа и пристигна в Македония, Баязид премина през Адрианопол и Неапол, отгдето възнамеряваше да отиде против Константиновия град.
