Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Михаил Мокса (XVII в.) е влашки монах, който е писал една хроника, повтаряща в определен аспект сведенията на Българската анонимна хроника от XV в. Затова, макар и да е по-късен автор, даваме откъс от неговото съчинение.
Печата се по: Документи за политическата история на Средновековна България XII-XIV в., 73-77.
Кантакузин е поставен за император в 6804 [1295/1296] г. През това време някакъв болярин, някакъв турчин на име Отоман, с много турци присвоявал много земи на изток, поробвал ги, ограбвал ги и накрая стигнал до град Бруса, където умрял Отоман. На негово място дошъл синът му Оркан. Тогава турците завладяха брода Калиполи и сториха много злини на християните.
Кантакузин отбранявал страната и не допускаше да преминат през морето. След това Оркан умрял и на негово място дошъл Мурат, който много искал да премине през морето.
Когато Кантакузин видял, че не може да му се противи, тъй като хазната и средствата за издръжка на войската му обеднели, той каза на Александър - господаря на българите и градовете, и на господаря на сърбите, деспот Углеш, и на крал Вълкашин, да му изпратят войска на помощ. Те не искали и му отговорили: „Отбранявай се сам, както можеш“. Кантакузин много се натъжи и още един път изпрати при тях да им кажат: „Ако сега не искате да ми помагате, то после вие ще се разкайвате“. Те му отговориха: „Когато турците. дойдат при нас, ние ще се отбраняваме“. Тогава се заклели един на друг Кантакузин и Мурат и написали удостоверителни грамоти за това да не се разоряват нито Румелия, нито Македония, нито други гръцки области.
Когато турците преминали морето, била 6834 [1325/1326] г. и завладели империята. Тогава Амурат извърши набег с турците и те нападнали българите и имали първо сражение с Асен, сина на Александър. Тогава загинал Асен, а с него и много българи. След това българите се обединили с Михаил, сина на Александър, и продължили да се сражават, но и той загинал, а турците поробили много народ и го отвели в Калипол. Тогава умря Кантакузин и царувал той 25 години.
Царуването на Кало-Йоан1: Достигнал мъжка възраст и се качил на престола на своя баща Андроник в 6845 [1337] г. Кало-Йоан имал двама сина на име Андроник и Мануил. Андроник и Челеби се наговорили да убият своите родители. Челеби - Мурат, а Андроник - Калоян. Но те разбрали за това и ослепели синовете си Мурат - Челебия, Кало-Йоан - Андроник, и живели дружно и в мир.
Тогава Мурат отново тръгнал с турците срещу Углеш и Вълкашин. Те събрали голяма сръбска войска, храбро се сражавали с турците и двете войски пролели много кръв. Накрая турците победили. Углеш и Вълкашин загинали в долината на Марица в 6872 (1363/1364) г. ...
Турците взели много хора в плен и ги отвели в Калипол. Тогава помръкнало слънцето по обед, така че се виждали звездите.
През това време умрял Александър, господарят Търновски, и на негово място дошъл Шишман. Мурад изпрати да искат ръката на неговата сестра, която бил принуден да даде, за да стане тя владетелка. След това Мурат с турците си вдигнал и завладял Търново и много други градове заедно с българска земя.
Посегнал и на царството на Кало-Йоан в Цариград. Турците пристъпили клетвата и завладели всичко около Калипол и завладели цяла Македония.
Тогава умрял Кало-Йоан в 6880 [1371/1372] г. и царувал 35 години. Царуването на Мануил Палеолог: Наследил го неговият син Мануил император. Тогава се надигнало множество турци и започнали да грабят и да завладяват земи и градове, завладели и Морея и Драч и стигнали даже до Далмация и цялата Албанска земя, и започнали да унищожават царството на християните, тъй като никой нямал сили да им се противопостави. После те се отправили и към сърбите и водили там голяма война, така че много кръв се проляло и безчислено множество загинало. Тогава един воин на име Милош Кобилич, храбрец и мъж доблестен, успял да се доближи и пробол с кинжал Мурат бег, и така той загинал. През това време Шишман, господарят на българите, убил воеводата Дан, господаря румънски. След това се опълчил Баязид бег, син на Мурат, бил се с Лазар, сръбския господар, победил го и го убил, а сръбската земя подчинил, налагайки данък за княз Стефан деспот през 6897 [1389] г.
След това Баязид с турците тръгнал срещу румъните. Бил се с Мирча воевода, битката била такава голяма, че настанал мрак и не се виждаше нищо от множеството стрели - Баязид накрая загубил своята войска съвсем. Загинали всички паши и воеводи. Тогава загинали Константин Драгович и Марко Кралевич и толкова много кръв се проляла, че цялата долина била окървавена. Баязид тогава, изплашвайки се, побягнал и след като преминал Дунава, поставил наблюдатели на всички бродове, хванал Шишман, българския господар, и го убил в 6903 [1395] г., и тогава турците завладели цялата българска земя.
В 6905 [1396]г. Сигизмунд - унгарският крал - събрал всички сили от западните земи, господарите войводи, болярите, немците и французите, по суша и на Дунав, чиято вода не се виждала от множеството кораби. С него бил и Мирча воевода румънски, а Мануил Палеолог от Цариград изпратил много кораби, пълни с войни. От Венеция дошли 30 кораби. След това кралят тръгнал по суша към Дунав с много почести и избрани войни, въоръжени, сияещи така, като че ли слънцето светело. Стигайки до град Никопол, той поискал да го завземе, но Баязид събрал от целия изток турци, които бързо и смело се устремили в бой със западните [войски]. Голямата борба продължила много време, но турците победили унгарците. Кралят се спасил на кораб, тъй като Баязид го преследвал до Дунава. И така кралят, който пристигнал славно, посрамен се върнал, изгубвайки всичките си войни, от които останали само човешки кости, и тъй че хората не можели да орат полето, където станала битката.
Но Баязид не се бавил и в 6906 [ 1397/1398] г. се устремил на запад нагоре по Дунав, за да завладее царството, но завладял само част и пленил цар Срацимир, подчинил го и го направил данъкоплатец. А след това нахлул в унгарската земя, грабил и палел до Буда и се върнал с безчислено множество роби.
След това Баязид тръгнал с турците към Цариград и се устремил към гръцката земя. Когато гърците тръгнали да му се поклонят, той не приел никой от тях, но властвайки в Адрианопол, тръгнал към Цариград. Жителите на Цариград заедно с Мануил император се уплашили, когато Баязид изпратил [посланици] при императора, искайки да го пуснат в града. Те не знаели какво да правят, вдигали ръце към небето и се молели на Господа Бога, и по съвета на царския двор те изпратили скъпи дарове и молили за мир, обещавайки да платят данък. Но той не искал дарове, даже не искал да ги вземе и, желаейки да влезе в града, казал: „Искам да взема вашия град, а Вас да изгоня като бедняци. Махайте се, където искате“. Когато чули това, гърците само призовавали Господа Бога с цялата си душа. През това време се приближили към стените на града и хвърлили в града непрестанно толкова много стрели, че не се виждало слънцето от тях, а от техния звук въздухът се тресял, като че ли от гръм. Те обаче не успели въпреки цялата своя страшна сила, тъй като разгонили с пушки [каменомети] и не ги допускали до Галата, където биха могли да сторят много опустошения.
А Баязид стоял на високо място и, виждайки св. София, казвал на своите боляри: „Там искам да живея със своята жена“. Също и всички боляри, където видели красиви църкви, си ги избирали за местожителство. След това отначало почнали да атакуват Галата, поставяли стълби и започнали да стрелят [удрят] по нея с топове [каменомети] и разбивали твърдината на града, пробивайки често стените.
Но това, което през деня разваляли турците, през нощта възобновявали франките, така че турците се чудели, виждайки ги на сутринта цели. Те не се сещали за това, че и франките ще ги посрещнат от града с топове [каменомети] и ще ги заставят да се отдръпнат.
Когато веднъж турците се опитали да подкопаят крепостта и да се вмъкнат в града, то франките уплашени събрали гърците от Цариград да ги отбраняват и по такъв начин, помагайки си един на друг, се сражавали един пред друг срещу враговете точно 6 години. Помагали им също така с продоволствие и оръжие от Кафа, от всички все още незаети от турците острови, а също така им била доставяна помощ от Венеция. Гърците и франките, изкачвайки се над градските кули, разгонвали и отстранявали турците с олово, смола и топове [каменомети]. Изкопавайки в земята проходи, правели излази през нощта от града и убивали множество турци. Когато накрая Баязид видял, че през цялото това време няма никакъв успех, че само загивали неговите войни, той се отправил гневен и засрамен на своето място.
Тогава въстанал Тамерлан, владетелят на татарите, който отправил войските си към Баязид в година 6810 [1402]. Тогава гърците благодарили на Господа Бога, който ги избавил от враговете.
На мястото на Баязид бил поставен Челеби Мусулман и в 16-та година от неговото царуване зимата била дълга и зла.
В 6917 [1409] г. умрял добрият християнин Кало-Йоан - племенник на император Мануил. През това време се опълчил Мусия с румъните, а деспот Стефан със сърбите и отправяйки се към Цариград, те воювали с Челеби, желаейки да завладеят Цариград. В сражението, което ставало вън от града до Косцидия, Челеби бил победен. Много турци загивали. И това станало в 6918 [1410] г.
След това Мусия погубил Вълкан и Лазар на 6 юли 6921 [1413] г. През тази същата година Мусия се устремил да обсажда Бердо, но загинал край р. Искра.
1Император Йоан V Палеолог. И тук, както и в Българската анонимна хроника, някои датировки са неточни.
