Администрация

По случай сключването на мира с България през 1256 г.

Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002

Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002

Публикувано по: ГИБИ, т. X, превод Г. Батаклиев

Патриарх Герман II живее от 1175 до 1240 г. Син на босфорски рибар, той бил дякон в константинополската църква „Света София“ до 1204 г. Когато през тази година Константинопол бил превзет от участниците в IV кръстоносен поход, Герман се оттегля в манастира „Св. Георги Красни", който бил разположен в околностите на гр. Ахираос в Мала Азия. Там той монашества и поучава, докато през 1222 г. бива ръкоположен в Никея от император Йоан Ватаци за патриарх на Константинопол.

Публикувано по: ГИБИ, т. VI, превод П. Тивчев

Заверен препис в Разпоредбите на Михаил Аталиат за основаните  от него сиропиталище и манастир.

Михаил Аталиат бил роден вероятно в гр. Аталия, Памфилия (Мала Азия) през първата половина на XI в. Като представител на военната аристокрация той имал значителен брой имоти, а като юрист се ползвал със завидно положение при императорите Константин X Дука (1059—1067), Роман IV Диоген (1068—1071), Михаил VII Дука (1071 1078) и Никифор III Вотаниат (1078—1081).

Публикувано по: ГИБИ, т. VI, превод: В. Тъпкова-Заимова

(Zachariae, Jus, III, 252—256)

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

(Zaсhагiaе, Jus, III, 242—252)

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

Обявена през месец април индиктион X, на 6430 г. — т. е. 922 г.

Преводът е направен според изданието на Zachariae, Jus Graecoromanum, III, 237—241¹

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

Публикувано по ГИБИ, т. V, С., 1964 г.

Увод, превод и бележки: Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев

Константин Багренородни (Κωνσταντίνος ό Πορψυρογέννητος), син на император Лъв VI, се родил в 905 г. След смъртта на Лъв VI, по време на малолетието на Константин, управлявал най-напред чичо му Александър (912—913), след това регентство начело с майка му императрица Зоя. В 920 г. друнгарият на флотата Роман Лакапин взел властта, оженил дъщеря си Елена за Константин Багренородни и се провъзгласил за император. По такъв начин Константин бил изместен от управлението на държавата и можал да управлява самостоятелно едва след свалянето на Роман Лакапин и неговите синове (945).

Константин Багренородни се занимавал и с книжовна дейност. Под негово ръководство работили неколцина изтъкнати книжовници. В резултат на техните усилия били приготвени редица съчинения с компилативен характер, по-голямата част от които не са достигнали изцяло до нас. Запазени са сборниците: „3а пратеничествата" (De legationibus), „За добродетелите и пороците" (De virtutibus et viciis), фрагменти от сборника „3а военните хитрости" (De insidiis) и др. Благодарение на тия сборници днес разполагаме с откъси от съчиненията на Евнапий, Приск, Менандър, Йоан Антиохийски и др.