Администрация

Публикувано по: ГИБИ, т. X, превод Г. Батаклиев

Патриарх Герман II живее от 1175 до 1240 г. Син на босфорски рибар, той бил дякон в константинополската църква „Света София“ до 1204 г. Когато през тази година Константинопол бил превзет от участниците в IV кръстоносен поход, Герман се оттегля в манастира „Св. Георги Красни", който бил разположен в околностите на гр. Ахираос в Мала Азия. Там той монашества и поучава, докато през 1222 г. бива ръкоположен в Никея от император Йоан Ватаци за патриарх на Константинопол.

Герман II бил патриарх през времето на латинското владичество в Константинопол и през годините, когато в България царува Иван Асен II. По негово време (1235 г.) била официално призната независимостта на българската патриаршия. Герман влязъл в преговори с делегати на папа Григорий IX за сключване на уния с римската църква, но тези преговори завършили безуспешно. През XIII в. богомилското учение било широко разпространено на Балканския полуостров и в пределите на Никейската империя в Мала Азия, в самата византийска столица съществували две богомилски общини — църквата на латинците, които изповядвали вярванията на катарите, и църквата на местните гърци.

Като ревностен борец за запазване на официалната православна вяра Герман отправил послания до християните в Константинопол, за да запази и укрепи тяхното верско единство. Той писал също послания до папа Григорий, до латинския патриарх на Цариград и послания до гърците в Кипър и други слова против еретиците. Главното му литературно наследство се състои от християнски проповеди – хомилии.

В преведеното по-долу писмо Герман излага еретическите възгледи на богомилите и се стреми да ги обори чрез личните си разсъждения.

„Неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта“.¹ Това е словото на самата истина на Христа, който е сътворил света и преди сътворението му е предвидил с всевиждащите си очи какво ще стане при свършека на света. И това обаче той не съобщава току-така, но с цел да подтикне по-безгрижните и по-простите хора към бдение и внимание, за да не се поддават лесно на прелъстителите и на слугите на дяволските деяния. И не само този безначален Син на безначален Отец, който за спасението на нашия род направо² приел човешка плът от светата Богомайка и слязъл между хората, но също и Павел, чистата и благозвучна уста на Христа, изрича еднакви с учителя слова и писмено предава, както е научил от Дух свети, за плевелите на богомилското безчестие, които ще поникнат през настоящото време. Той се е погрижил някак с предварителни целебни средства да предпази членовете на Христовата църква, за да не ги овладее тази гибелна и душегубна болест, която праща заболелите от нея във вечния огън. Той пише изрично това на Тимотей: „А духът изрично казва, че на края някои ще отстъпят от вярата и ще се обърнат към измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на лъжците, които, заклеймили собствената си съвест, забраняват встъпването в брак и заповядват въздържание от храни, които Бог е създал да ги ядат с благодарност вярващите и позналите истината. Защото всяко създание на Бога е хубаво и не трябва да се отхвърля нищо, когато се приема с благодарност“.³ И тъй чрез тези думи апостолът е разкрил ясно и явно проповедта на дявола, която сега се проявява у синовете на гибелта — безбожните и безсрамни богомили. В тази проповед апостолът назовава дяволско учение и отстъпление от Христовата вяра, както чухте по-горе. Че това той е предрекъл именно за тази ерес, е явно от следните признаци и белези, именно че еретиците проповядват въздържание от храни и запрещават влизането в законни връзки с жена. На кого другиго е това учение освен на масалианите, т.е. богомилите, които често издават, че носят в себе си дявола и са надъхани от дявола? Наистина те обявяват за нещо нечисто употребата на всякаква храна и като слушат думите на Павел за храните, които Бог е създал, за да ги приемат вярващите, тези именно безумци сквернословно говорят, че уж тези храни са създадени от дявола. Те порицават виното поради пияниците, когато са длъжни да порицават повече пияниците. Наистина тях не виното е накарало да прекаляват с него. Този, който го пие умерено, се изпълва с благоразумие и се радва на телесно здраве. Никой никога не е хулил желязото, защото от него се прави ножът на крадеца, като недоглежда съзнателно ползата от него за направата на земеделски сечива и за всякакви други работи и занимания, при които употребата на желязото е неизбежна и полезна — заради това то е дадено от Бога. Тези развратници открито забраняват и брака, както знаят посветените в мистериите на тъмнината. И в това са в противоречие с евангелието на Христа и с ученията на светите апостоли. А Христос с присъствието си в Кана наистина освети брака и сложи начало на своите божествени чудеса на женитбата. И учейки народа да не се отделя мъж от жена си освен при прелюбодеяние, казваше така: „Които Бог е съчетал, човек да не ги разлъчва."⁴ А и великият апостол в съгласие със своя учител и господ Христос е казал: „Бракът нека бъде на почит и брачното ложе неопетнено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“⁵, който и на младите вдовици позволява да се омъжват повторно, страхувайки се от необуздаността на младостта.⁶

Не само по тези главни въпроси дяволските богомили се противопоставят на Христовото учение, но и в безброй други неща, за изброяването на които не ще ми стигне дори цял ден. Отминавам ги на драго сърце, да не би като разбъркам блатото на богомилското богохулство, да омърся православните християни с безмерно зловоние. Наистина от векове насам никой от еретиците и нечестивците не е разтварял така широко сърцето си за гостоприемство на дявола и не му е ставал такъв глашатай за богохулните му брътвежи и най-нечестиво празнословие, както масалианите — тия често разобличавани верни слуги на дяволите. Те са отхвърлили Христа от себе си⁷ и са приели напълно дявола⁸ и всичко, каквото учат, го бръщолевят за чест и слава на своя отец дявола, когото провъзгласяват за творец на всички видими неща и за цар, макар че е неблагодарно създание, възбунтувало се срещу собствения си създател. Понякога го наричат и син на Бога и брат на Христа, но тe са научили това от евангелието, понеже [в него] Христос се нарича единороден Син Божи, както казва евангелистът: „Единородният Син на Бога, който е в лоното на Отца, той го изяви."⁹ А единородният няма брат. О, какво търпение и какво безмерно великодушие, царю Xристе, проявяваш спрямо тези клеветници и твои хулители богомилите! Ти обезсили дявола, стъпка го с твоята божествена мощ и го подхвърли под краката на повярвалите в Тебе, като им даде власт да стъпчат тази нечиста змия и скорпионите — подвластните й смъртоносни сили.¹⁰ А безбожните богомили злословят, че той притежавал равна на тебе сила и власт. Изобщо много се говори за честта, която му отдават, като в собствения си дом приемат дявола, когото са провъзгласили за цар; защото, където се намира царят им, там ще владее изцяло и неговият ред. Те живеят в мрака заедно с владетеля на този свой мрак и са пратени в пъкъла заради многото души, които са погубили и всеки ден погубват. Добре щеше да бъде за тях да не се бяха раждали, защото без преследване, без мъчения и наказание са се отрекли от старата си предадена от прадедите вяра. Ако някой, привлечен от тази ерес и хванат в примките на дявола, пожелае да се върне отново към истината и намразил началника на ада и отърсил се от мрака на измамата, щастливо пожелае да бъде спасен от този, който казва: „Аз съм светлината на света и който ме следва, не ще ходи в тъмнината", т.е. в дяволската измама, „но ще има светлината на живота"¹¹, такъв трябва в църква да изрече проклятие и да го заяви ясно в присъствието на много християни и оглашени.Ако някой смята, че създаването на този видим свят и властта над него принадлежат на управителя на мрака, и твърди, че светът се управлява от непристойния безсрамник — проклятие! Наистина в евангелието дяволът се нарича управител на света, но не и на тварите, а на човешките страсти и на волята на онези, които вършат позорните му деяния и греховните дела. Казва се: „Грехът царуваше от Адам до Мойсей“.¹² Баща и цар на греха е дяволът. Затова, когато в тогавашния свят „всички хора се отклонили, веднага са станали непотребни"¹³ и били поробени от бащата на греха поради греховното удоволствие. Според това слово дяволът бил наречен управител на света.

Ако някой казва, че Бог е създал само душите на хората, а телата дяволът, и прави съучастници в създаването на човека Бога и дявола, без да слуша думите на великия Павел: „А какво общо има между светлината и тъмнината и какво съгласие между Христос и Белиар?"¹⁴, и никак не е съгласен, че само Бог е творец и създател на душите и телата според учението на Божието Писание— проклятие!

Ако някои отхвърля и хули Стария завет, чийто законодател е Бог, а Мойсей законоположник, и беззаконства, и хули, и злослови, че той е предаден от дявола, и освен това се окаже, че не вярва на думите на Христа: „Ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате на мене; понеже той писа за мене"¹⁵, и ако не приема казаното от апостол Павел: „Законът е свят и заповедта е свята и справедлива и добра"¹⁶ — проклятие! Защото ние знаем, че един и същ Бог е говорил и в Стария завет, и в Новия, макар да е издавал заповеди според случая и нравите на хората. Ето и майката храни с една храна пеленачето, а с друга израсналото си дете и не си противоречи, но върши подходящото и полезното за момента и за възрастта на детето си. Така е постъпил и Бог. Най-напред той дал наредби, подходящи и съобразени за несъвършения и невръстен тогава дух на юдейския народ, после предал наредби, съвършени и най- подходящи за хора с укрепнала мисъл. „Законът стана водач на хората към Христа"¹⁷, както казва Павел, устата на Христа. Така тълкуваше и самият Христос пред близките на Клеопа¹⁸ писаното за него, като се почне от Мойсей и от всички пророци.¹⁹

Ако някой покаже злословен език за животворния и почитан кръст и го нарича бесилка — проклятие! Защото ние знаем, че кръстът е средство за спасение и дарител на вечен живот. Защото, ако Христос не беше разпънат, дяволът не щеше да бъде унищожен и стъпкан от хората. Ако Христос не беше разпънат, хората не щяха да станат жители на небето и не щяха да бъдат заедно със светите ангели. Така сам Христос, истинният наш бог, е казал в евангелието: „Сега е съд над този свят"²⁰, и също: „Сега владетелят на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато се възнеса, ще привлека всички при себе си."²¹ Наистина славата на Христа е кръстът. Защото за разпъването на кръст Той каза на своя Отец: „Отче, прослави Сина си, за да те прослави и Синът ти.“²² И че чрез кръвта на Христа, пресвята и божествена, която се проля на кръста, и пресвятата и божествена плът, която е загинала на него, бе осветено и благословено това достойно за почитане и свещено дърво. И както някога ние сме били изгонени от блаженството на рая заради дървото, така отново чрез кръстното дърво сме въведени в рая. От това е ясно, че Христос, разпънат на кръста, разтворил рая пред разбойника. Затова ние, понеже сме облагодетелствани от кръста и сме изпитали наслада от вечните блага, по необходимост сме длъжни да почитаме кръста, чрез който сме се спасили. А дяволът и тия, които почитат дявола, с право мразят кръста като техен погубител и унищожител. И дано Павел да те убеди с думите: „Словото на кръста за тези, които загиват, е безумие, а за нас, които се спасяваме, е божия сила“²³ И още: „Пазете се от кучетата, пазете се от лошите работници"²⁴, които се скитат безредно, за които често ви казвах, а и сега с плач ви говоря, че са врагове на Христовия кръст, чийто край е гибел. Ето защо за тези, които злословят срещу почитания и животворен кръст, като защитават дявола, който е смазан от кръста и умъртвен — проклятие!

Ако някой [нарича] пресветите животворни тайнства, които нашият Господ и бог Исус Христос е предал на светите си ученици и апостоли, преди да тръгне на доброволно страдание, след като е благословил и осветил хляба и казал на учениците си: „Вземете и яжте. Това е моето тяло, което се разчупва за вас за опрощаване на греховете"²⁵, и също така благословил и осветил чашата и прибавил пред тях: „Пийте от нея всички, това е моята кръв на Новия завет, която се пролива заради вас и за мнозина за опрощаване на греховете"²⁶, ако следователно някой нарича пресветите животворни тайнства обикновен хляб и обикновено питие и учи да ги приемаме като обикновена, подлежаща на развала храна — проклятие! И ние изповядваме и вярваме в Христа, истинния Бог, и вярваме, че неговите слова са истинни, и се подчиняваме на думите му: „Ако не ядете плътта на Сина человечески и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си."²⁷ И след това Христос казва: „С готовност пожелах да ям тази пасха, преди да приема страданието“²⁸. Божият апостол, тълкувайки що е пасха, извика ясно: „Христос, нашата пасха, беше заклан в жертва за нас."²⁹ И също казва Христос в евангелието: „Хлябът, който ще ви дам, е моята плът, която аз ще дам заради живота на света,"³⁰ Той не е казал: Хлябът, който ще ви дам, е моето слово, както превратно го тълкуват Христовите врагове богомилите, но нарече тоя хляб своя плът. Защото, когато единородният Син на помазания ни обикна толкова, че за нашето спасение прие плът и понесе кръста и се отправи на позорна смърт — след тридневно престояване в гроба той щеше да издигне отново собствения си храм, разрушен в страданието, и възкръснал, да се възнесе на небето, —той реши поради безкрайното си човеколюбив и добрината си към нас не само да освети с вездесъщата си божественост тези, които вярват в него, но и тялом да се свърже за освещаване на съпричастниците на божествената му плът. Защото сам той е бог и човек. Затова, когато всесветият и всесилен дух освещава сложените на тайната свещена трапеза хляб и вино и ги превръща на тяло и кръв Христови, ние, които ги приемаме с вяра, получаваме Христа, който остава у нас и с божествеността си, и с плътта си, и ние се съединяваме с него в едно тяло, освещавайки душите и телата си. Разгоряната от това светлина, невеществена и мислена, преследва надалеч тъмните и черни дяволи и върви пред нас в смъртния час. В тази светлина ние ще видим по-ясна светлина. Затова ако някой изрича злословие срещу тези всесвети и животворни тайнства и не вярва, че е прав този, който говори за освещаваните хляб и питие, че това е мое тяло и това моя кръв — проклятие!

На тия, които наричат светите почитани икони идоли, и то с изображения на дяволи — идоли се наричат в Писанието главно образите на дяволите — проклятие! Ние сме научили от нашите богоносни преподобни отци, че почитта към иконата преминава върху първообраза, и ги почитаме и тачим, като почитаме не дървото, нито боите, но направената от тях форма, която приема и светата форма на описваното име. Затова нека ми отговорят дяволските отвратителни богомили, които ни упрекват, че почитаме бои, образи и дърво. Защо те почитат и уважават евангелието, както казват? Нали и то има и кожа, и дърво, и мастило, и букви, изписани с различни бои? Но — ще кажат — не дървото, не кожата, не мастилото почитаме, но написаните в него божествени слова на Христа. Същото те ще чуят и от нас, че ние не почитаме боите и останалата материя, но изображенията, добити с тях, както почитателите на евангелието почитат не дървото, но словата на Христа. Все пак словата не могат да бъдат написани без мастило и хартия. И в почитаните икони ние не почитаме боите, нито дървото, но направеното с тях изображение на Христа и на всички светии. Защото, ако безбожно почитаме боите или просто направените изображения, брътвежът на богомилите би имал основание. Ето Христос се изобразява разпънат гол на кръста. До него стоят юдеи, които му дават да пие оцет с жлъчка и пробождат ребрата на Христа. Пилат седнал на трона заобиколен от своите копиеносци. И ние, като оставим седналия на трона Пилат с блестящата дреха и като заплюваме подиграващите се юдеи, почитаме и обичаме разпънатия гол на кръста и приемащия техните подигравки. И тук бои, и там бои. И тук образи, и там образи. Но защо едните мразим, а другите почитаме? — Разбира се, защото знаем, че чиито първообрази са свещени, свещени са и техните икони. А чиито първообрази са нечестиви, нечестиви са и иконите им. И тъй кажи ми ти, богомиле, по какво може да се определи по-чисто формата и образът на човека? — от нарисувания образ на лицето му или от сянката на тялото му? — Разбира се, от дадената икона, защото в нея се изобразяват точно частите на тялото. А от сянката не се вижда нищо подобно, нито е писано на сянката името на човека, който стои срещу слънцето. И все пак сянката на Петър лекуваше всяка болест и възкресяваше мъртъвци, както е писано в Деянията на апостолите.³¹ Затова, ако някой е почитал и тачил сянката на Петър, която е вършила такива чудеса, дали би се сметнало за лошо и дали той би си навлякъл обвинението, че върши безбожие? — Съвсем не. Дори се случваше той да целуне земята, където е сянката. И ако още когато Христос ходеше по земята, някой целунеше следите на пресветите му нозе върху земята, щеше ли да изглежда, че прави това неправилно и непристойно, и кой човек със здрав и нормален ум и разсъдък би казал някога това? Така и поради любовта към Христа този, който почита иконата на Христа, целувайки я, отнася върху него своята почит и уважение. Затова нека замлъкнат нечистите уста на тези христоборци еретици. Те наистина, като мразят Христа, мразят и изображението му. Така, изглежда, правят мнозина от клеветниците и хранещите в душата си омраза — като срещат често тия, които мразят, веднага извръщат назад лицето си и не искат дори сянката им да гледат.

Има и много други основни правила в богомилската ерес, достойни за проклятие. Защото тази ерес е многоглава хидра и във всичките им думи не може да се намери нищо здраво или право. Но поради отвращение трябва да ги отминаваме като най-зловонна тиня и с една дума да ги обхванем и да кажем: Който не приема светите преславни седем събора на нашите богоносни и боговдъхновени отци и не почита и не тачи техните догми и правила, но по-скоро ги хули и се опитва да ги опровергава — проклятие! Затова следващото проклятие трябва да се изрича така: Ако някой само на думи проклина богомилската ерес, а я таи в сърцето си и я почита и тачи, докато пред хората симулира православие, а тайно почита и изповядва тъмните тайнства на богомилите, нека заедно с предателя Юда наследи вечния огън. А който, след като бъде обвинен в тази богомилска ерес, се отвърне и се помоли за прошка и за снизхождение, такъв трябва да произнесе публично в църква написаните проклятия и така да бъде приет и да се нареди между вярващите.

И тъй наша скромност в Господа поръчва на вас, православните християни в Константинопол, да предадете на всички църкви настоящото послание на наша скромност и да им възложите от нас поръчение, щото във всички господни и в останалите събрания през празниците да се чете това за опора на православното паство и за предпазване от сатанинската ерес на богомилите. Защото зная, че навсякъде като хапеща змия пълзи тази ерес и покварява Христовото стадо и като ръфа и гълта тялото на църквата поради това, че щом се появи присъствието на антихрист, пред него ходят като негови предвестници богомилите, прогласявайки го за цар и творец на този свят. И гледайте да не ви заблудят.³² Настъпило е време на изпитание. Любещите Христа да се покажат през тези дни във вяра и истина. И блажен е, който не се прелъсти и не се повлече от това гибелно учение. И вие, най-Христолюбиви най-православен народе Христов, бъдете проникнати от всесветата благодат на духа и бъдете ръководени към изпълнение на наставленията на Христа, за да станете съучастници на царството Му и да получите вечните блага чрез застъпничеството на пресветата наша господарка Богородица и приснодева Мария и на светиите. Амин.

¹Мат, 18, 7.
²T. е. без зачатие.
³I Тим. 4, 1—4.
⁴Мат. 19, 6.
⁵Към евр. 13, 4.
⁶Срв. I Тим. 5, 14.
⁷Срв. Гал. 3, 27.
⁸Срв. Йоан 8, 44.
⁹Йоан 1, 18.
¹⁰Срв. Лука 10, 17, 19.
¹¹Йоан 8, 12.
¹²Рим. 5, 14.
¹³Рим. 3, 12.
¹⁴П. Kop. 6, 14, 15.
¹⁵Йоан 5, 46.
¹⁶Рим. 7, 12.
¹⁷Гал. 3' 24.
¹⁸Един от младежите пред които според евангелието се явил възкръсналият Христос по пътя си към Емаус. Срв. Лука 24, 18, 27
¹⁹Лука 24, 27.
²⁰Йоан 12, 31.
²¹Йоан 12, 31, 32.
²²Йоан 17, I.
²³I Kоp. I, 18.
²⁴Филип. 3, 2.
²⁵I Kоp. I. 11, 24,
²⁶Мат. 26, 27-28.
²⁷Йоан 6, 53.
²⁸Лука  22
²⁹I Кор. 5, 7.
³⁰Йоан 6, 51.
³¹Срв. Деяния 5, 15.
³²Лука 21, 8.