Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Публикуваното писмо съдържа интересни разсъждения за императора и императорската власт. Печата се по превода на И. Илиев в: В. Гюзелев, Извори за средновековната история на България (VII-XV век) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Τ. I, с. 73.
Жребият на императора е да пази империята от вредите на граничещите с нея отвсякъде врагове и това е отлично. А жребият и славата на мъдрия е непрестанното схващане и създаване на слова, преценката на практическата дейност и подпомагането чрез сътрудничество - и това е нещо още по-добро. Жребият, доблестта, похвалата и прославянето, отличието и достойнството най-вече на мъдрия император са нещо добре известно на мъдрите. Но какво говоря? Ти си действително премъдър и по делата познаваш имащия дял и същността на наследеното. Какъв по-избран и по-уважаван дял може да има за мъдрите императори от правдивостта, способността да се oтсъжда и справедливостта? Щом при отсъждането се разследва, съдещият не се упреква заради присъдата си. Щом като справедливостта изследва и най-жалките подробности заради справедливостта, не би могло да се отсъди несправедливо. Щом като заради светлината на истината тя се стреми не към мрака и прикритостта, как би била скрита? Това е известно на знаещите, а съвсем не се знае от тези, които са вън от нещата. Ти си напълно верен спрямо нас и понеже си спрямо нас, си и спрямо властта. А беше време, когато не беше верен спрямо властта, но сега положението ти спрямо нас и спрямо властта се подобри. И какво ще кажеш за нас или по-скоро за властта? Да се откажем ли напълно от нещата, свързани с властта или да следваме истината? Да дирим ли разумно правдата или да взимаме решения от човеколюбие? Ако пък взимаме решение, изхождайки от човешката природа, смъртните ще живеят в произвол и къде и как ще се осъществява управлението? Съществуват, разбира се, и неопределими случаи, когато сгрешилият греши несъзнателно - било без да мисли или без да знае. Какво ще кажеш? Ще ни накараш с мъдри слова да изоставим правото на царството спрямо онези, на които то е дадено от позициите на логиката, а те са си послужили с него противно на очакванията? Моят родител постъпи така и ние ще последваме това, което той разумно е направил, понеже неговото дело е наистина разумно. Неговите дела разкриват целта му, истинното познание, родолюбивото основание, решенията, водещи до покорство и всички негови най-добри качества.
