Правни документи

Земеделски закон

Посещения: 6367

 

Публикува се по ГИБИ, т. III, С., 1960
Увод, превод и бележки: Г. Цанкова-Петкова, П. Тивчев

Заб. Бележките тук са дадени в съкратен и редактиран вариант.


В научната литература съществуват най-различни мнения за времето, авторството и мястото на създаването на Земеделския закон (Νόμος γεωργικόϛ). Въпросът за неговия първоначален текст, както и за времето на неговото издаване още не е решен окончателно.

Земеделският закон е своеобразно съчетание на обичаите на свободната селска община с римско-византийски правни норми. В него се срещат и някои данни за наличието на робовладелчески отношения във Византия.

Обикновено се приема, че Земеделският закон, който в много от своите членове показва сходство с текста на Еклогата, е възникнал по времето на византийските императори иконоборци Лъв III (717 — 741) и Константин V Копроним (741 — 775) и че е бил издаден или едновременно с Еклогата (около 726 г.), или наскоро след нея.

В последно време се утвърждава мнението, че Земеделският закон е съставен през втората половина на VIII в. Нормите и обичаите, отразени в него са се създавали продължително и се забелязват следи от последователни напластявания, допълнения и уточнения.

Земеделският закон е бил преведен твърде рано през средновековието на славянски език и е бил използван при съставянето на някои славянски законодателни паметници. Отделни негови постановления са преминали в славянските юридически сборници.

Земеделският закон е ценен паметник за изучаването на аграрните отношения в балканските области на Византия от края на VI до IX в. Редица негови членове разглеждат отношенията между различните категории селско население. Други членове съдържат указания за селскостопанската техника, за начина на обработването на земята и за положението на византийското и славянско селячество през тази епоха. Изобщо земеделският закон дава важни сведения за социално-икономическата история на балканските славяни. Обстоятелството, че съществуват няколко славянски превода на този закон, показва голямото му практическо приложение за държавите, които отчасти са наследили византийските правни норми.

РЪКОПИСИ: G = Cod. Vallicellianus Е 55, f. 241 sq. (XIII s.). — Μ = Cod. Marcianus gr. fondo antico 167, f. 37 — 42 (XII s.). — N = Cod. Marcianus gr. fondo antico 579, f. 191 — 194 (XI s.). — P = Cod. Paris, gr. 1367, f. 97 — 100 (XII s.). — Q = Cod. Paris, gr. 1384, f. 128 — 134 (XII s.). — S = Cod. Ambrosianus Q 25 snp., f. 5 — 10 (XI s.). — Β = Cod. Vaticanus gr. 2075 (XI s.).

ИЗДАНИЯ: Κ. Zachariae von Lingenthal, Ius graeco-romanum, IV, Leipzig 1865, p. 121 sq. — C. Ferrini, Edizione critica del νόμος γεωργικόϛ, BZ, VII (1898), pp. 558 — 571. — A. C. Павлов, Книги Законныя, Сборник Отделения русского языка и словесности Императорской Академии Наук, XXXVIII, № 3, СПб 1885. — W. Ashburner, The Farmers Law, The Journal of Hellenic Studies, XXX (1910), pp. 85 — 108. Текстът е взет от това издание.

КНИЖНИНА: В. Г. Васильевский, Законодательство иконоборцев, Труды, IV, Л. 1930, стр. 139 — 235. — К. Zachariae von Lingenthal, Geschichte des griechisch-römischen Rechts, I, Berlin 1892, pp. 249 - 257. — Б. А. Панченко, Крестьянская собственность в Византии, ИРАИК. IX (1903) стр. 1 — 87, — П. Мутафчиев, Селското земевладение във Византия, СбНУК, кн. XXV, София 1909, стр. 1 — 72. — N. A Constantinescu, Réforme sociale ou réforme fiscale. Bulletin de la section historique de l᾿Acad. Roumaine, IX, 1924, pp. 94 — 109. — G. Vernadsky, Sur les origines de la Lol agraire byzantine, Byzantion, II (1925), pp. 169 — 180. — Г. Острогорский, Византийский податной устав, Сборник Η. Π. Кондаков, Прага, 1926, стр. 109 — 124. — Е. Э. Липшиц, Византийское крестъянство и славянская колонизация, Византийский сборник, M.-Л. 1945, стр. 96 — 143. — Същата, Славянская община и ее роль в формировании византийского феодализма, ВВр, I (XXVI) 1947, стр. 144 — 163. — Същата, Из истории славянских общин в Македонии в VI — IX вв. н. э., Акад. Б. Д. Грекову, Сборник статей, Москва 1952, стр. 49 — 54. — Руски превод на земеделския закон е даден от Е. Э. Липшиц: Сборник документов по социально-экономической истории Византии, М. 1951, стр. 103 — 110. — Fr. Dölger - Α. Μ. Schneider, Byzanz, Bern 1952, pp. 34 — 35. — М. Я. Сюзюмов, Ο характере и сущности византийской общины по Земледельческому закону, ВВр X (1956), стр. 27 — 47. — G. Rouillard, L᾿épibolé au temps d᾿Alexis I Comnene, Byzantion X (1935), pp. 81 — 89. — F. Dölger, ist der Nomos Georgikos ein Gesetz des Kaisers Justinian II? Münchener Beiträge z. Papyrust- u. ant. Rechtsgesch., 35 (1945), pp. 18 — 48. — Ћ. Paдojичић, Српски рукопис Земљорадничког закона, Зборник радова САН, XLIV, Визант. и-т, 3, 1953, стр. 15 — 28.

 

zemedelie

 

LEX AGRARIA
ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН

 

Глави, на Земеделския закон в извлечение от книгата на Юстиниан1

1. Земеделецът, когато обработва собствената си нива, трябва да бъде справедлив и да не подорава браздите на своя съсед. Ако пък някой, прехвърляйки слога, подоре и умали участъка2 на своя съсед, то ако е сторил това по време на оран, той губи оранта си. Ако ли пък е извършил нарушение при сеитба, то земеделецът-нарушител загубва и посева, и работата си, и добива.3

2. Ако някой земеделец влезе без знанието на стопанина на нивата и изоре или засее, то да не получи нито за труда си по изораването, нито от добива за посяването, нито дори хвърленото семе.

3. Ако двама земеделци се уговорят помежду си пред двама или трима свидетели да разменят земите си, и то завинаги4, тяхното решение и тяхната размяна да бъде законна, трайна и неотменима.

4. Ако двама земеделци се уговорят да разменят нивите си във време на сеитба и едната страна се отметне, то, в случай че семето е засято, да не развалят договора; ако не е засято, да го развалят. Ако онзи, който се отмята, не е изорал, а другият е изорал, нека изоре и онзи, който се отмята.

5. Ако двама земеделци разменят ниви било временно5, било завинаги и едната част се окаже по-малка в сравнение с другата, а не са се уговорили така, то този, който има по-голямата част, да даде равностойно място на оня, който получава по-малък парцел. Ако пък са се така уговорили, да не се дава нищо повече.

6. Ако земеделец, който е завел процес, влезе в нива без знанието на онзи, който е засял, и ожъне, то ако тъжбата му е справедлива, да не получи нищо от ожънатото. Ако пък и несправедливо е завел тъжба, да върне ожънатия плод в двойно количество.

7. Ако две села спорят за межда или нива6, съдниците7 да разследват и да дадат право на селото, което ги е владяло повече години. А ако има и стара межда, то старото владение да бъде неотменимо.

8. Ако бъде направена подялба и някои бъдат ощетени било в жребия8, било в местата, да имат право да развалят направената подялба.9

9. Ако земеделец-мортит10 ожъне без знанието на земевладелеца и превози снопите си, да бъде лишен като крадец от целия си добив.

10. На мортита [се полагат] девет снопа, а на земевладелеца — един сноп11. Който дели по друг начин, да бъде от бога проклет.

11. Ако някой вземе от обеднял земеделец12 земя и уговори само да изоре, то при подялбата13 да спазят уговореното. Ако пък са се споразумели и за сеитба, нека да спазят уговореното.

12. Ако земеделец вземе от обеднял земеделец лозе, за да го работи на изполица14, но не го подреже както подобава, не го изкопае и прекопае, поставяйки колове [на лозите], да не получи нищо от плода.

13. Ако земеделец вземе нива, за да я засее на изполица15 и когато дойде времето, не изоре, но хвърли само за очи16 семето, да не получи нищо от плода, понеже е излъгал и изиграл собственика на земята.

14. Ако някой вземе на изполица нива от обеднял земеделец, който е забягнал17, но се откаже и не я работи, да даде в двойно количество нейния добив.

15. Ако онзи, който е ваел нива на изполица, се откаже, преди да дойде време за работа, и заяви на собственика на нивата, че не може [да я работи], а собственикът на нивата не обърне внимание, изполичарят да не бъде наказан.

16. Ако някой земеделец приеме да обработва лозе или нива, като се уговори със собственика им, и вземайки залог, започне работа, а после се откаже и ги изостави, да даде подходящо за нивата обезщетение и собственикът да си вземе нивата.

17. Ако земеделец отиде да обработва обраснала с дървета земя18 на друг земеделец, три години да събира плода и отново да я върне на собственика.

18. Ако земеделец, който няма средства да обработва собственото си лозе, забегне и отиде в чужда страна19, то ония, които са отговорни за данъка към държавата, да берат гроздето, без да има право земеделецът, ако се завърне, да предяви каквото и да било искане за вино.

19. Ако земеделец напусне собствената си нива, ония, които използват и обработват неговата нива, да плащат на държавата извънредните налози. [В противен случай] да дадат двойно количество.20

20. Който сече чужда гора без разрешение на нейния стопанин, като разработва и засява [мястото], да не получи нищо от добива21.

21. Ако някой земеделец си построи къща и насади лозе в чужда нива или място, а след време си дойдат стопаните на мястото, те нямат право нито да съборят къщата, нито да изкоренят лозето, но могат да получат равностойно място. Ако онзи, който е построил къща или засадил лозе на чужда нива, отказва решително да даде равностойно място, то стопанинът на мястото има право да изкорени лозето и да събори къщата.

22. Ако земеделец открадне по време на копан лизгар или кирка и след време се узнае това, да дава за всеки изминат ден по дванадесет фолиса22. Също така и който открадне косер по време на подрязване или сърп по време на жетва, или секира23 по време, когато се сече гора.

23. Ако някой говедар рано сутрин вземе вол от земеделец и го прибере в стадото, в случай че волът бъде удушен от вълк, говедарят да покаже трупа му на неговия стопанин, а сам да не понесе наказание.

24. Ако говедарят, който е взел вол, го изгуби, и не съобщи на стопанина на вола в същия ден, в който волът се е изгубил: „До това и това място аз виждах вола, а какво е станало после, не зная", да не остане безнаказан. Ако пък е известил, да не бъде наказан.

25. Ако говедар сутрин рано вземе вол от някой земеделец и си тръгне, а волът като се отдели от стадото, влезе в ниви или лозя, говедарят да не се лишава от своята плата, а да заплати щетата.

26. Ако говедар вземе сутрин вол от земеделец и волът изчезне, да се закълне в името господне, че не е злоупотребил и че е непричастен в изчезването на вола, и да не бъде наказан.

27. Ако говедар вземе сутрин вол от някой земеделец и волът окуцее или ослепее, говедарят да се закълне, че той не го е повредил, и да не бъде наказан.

28. Ако говедар при убиване, окуцяване или нараняване на вол се е заклел, а след това бъде изобличен от достоверни свидетели, че е дал лъжлива клетва, да му се отреже езикът и да плати щетата на стопанина на вола.

29. Ако говедар убие, окуци или ослепи вол с тояга в ръка, той е виновен и да бъде наказан. Ако ли пък с камък — неповинен е.

30. Ако някой отреже звънеца на вол или овца и бъде уличен като крадец, да бъде бит с камшик. Ако пък животното се загуби, да го даде онзи, който е откраднал звънеца.

31. Ако в една част на нивата се намира някакво дърво, а участъкът до нея е градина и се засенчва от съседното дърво, то стопанинът на дървото да го окастри. Ако не е градина, [дървото] да не се окастря.

32. Ако някой е посадил дърво на неразделено място24, а по-късно, когато стане дележът, то се падне в участъка на друг, да няма право върху дървото никой друг, освен онзи, който го е посадил. Ако ли пък стопанинът на мястото се оплаква, че търпи щети от дървото, нека даде друго дърво вместо това на онзи, който се е грижил за него, и да го притежава като свое.

33. Ако пазач на плодове бъде заловен, че краде в мястото, което пази, да бъде лишен от платата си и да бъде много бит.

34. Ако нает овчар25 се залови, че дои овцете тайно от техния стопанин и продава [млякото], да бъде бит и лишен от своята плата.

35. Ако се залови някой, че краде чужда слама, да я даде двойно.

36. Ако някой вземе вол, магаре или някакво друго добиче без знанието на стопанина му и отиде по работа, да плати двойно наем за него. Ако добичето умре по пътя, да даде две вместо едно [и то такива], каквото е било [взетото].

37. Ако някой вземе вол за работа и волът умре, съдниците да разгледат този случай. И ако волът е умрял на тази работа, за която човекът го е взел, последният да не бъде наказван. Ако е умрял на друга работа, да даде здрав вол.

38. Ако някой намери в лозе, в нива или на друго място вол да прави пакост и не го предаде на стопанина му, за да изиска от него всичките загуби за плода, но го убие или го осакати, да даде вол вместо вол, магаре вместо магаре, или овца вместо овца.

39. Ако някой, който сече дърва в гората, не внимава, но [дървото] падне и убие вол, магаре или каквото и да било друго животно, да даде животно за животно.

40. Ако някой, като сече дърва, хвърли отгоре секирата по непредпазливост и убие чуждо животно, да даде също такова животно.

41. Ако някой открадне вол или магаре и бъде изобличен, да бъде бит и да го върне двойно, както и всичко изработено [от тоя добитък].

42. Ако някой иска да открадне вол от стадото и стадото бъде заблудено и изядено от зверове, да бъде ослепен.

43. Ако някой излезе, за да прибере своя вол или магаре, и подкарвайки [своя добитък], подкара с него и друго добиче, но не го прибере със своя, и то погине или бъде изядено от вълци, да даде на стопанина му равностоен вол или магаре. Ако пък, пращайки известие, му е съобщил и му е показал и мястото, оправдавайки се, че не е могъл да го задържи, да не бъде наказан.

44. Ако някой, като намери в гората вол, го заколи и вземе месото му, да му се отсекат ръцете.

45. Ако някой роб26 заколи в гората вол, магаре или овен, господарят [на роба] да върне животното.

46. Ако някой роб, който възнамерява да краде през нощта, отмъкне овцете от стадото, като ги разгони от кошарата и те се изгубят или бъдат изядени от зверове, да се обеси като убиец27.

47. Ако нечий роб краде често нощем дребен добитък или често отмъква добитък от стадото, да се искат загубите от господаря му, понеже е знаел, че робът му е виновен. А самият роб да се обеси.

48. Ако някой намери вол, който прави пакост, и не го предаде на господаря му, за да си получи щетата, но му отреже ушите, ослепи го или му отреже опашката, стопанинът му да не го взема, но да получи друг вместо него.

49. Ако някой намери прасе, овца или куче да прави пакост, при първия път да го предаде на стопанина му. След това, при втория път, като го предаде, да предупреди стопанина му, а третия път |може] безнаказано да му отреже опашката, ухото или да го убие.

50. Ако вол или магаре, като иска да влезе в лозе или в градина, попадне в рова на лозето или на градината и умре, стопанинът на лозето или на градината да не бъде наказан.

51. Ако вол или магаре, искайки да влезе в някое лозе или градина, се намуши на коловете на оградата, стопанинът на лозето или на градината да не бъде наказан.

52. Ако някой постави капан по време на беритба на плодовете и в него попадне куче или прасе и умре, притежателят на капана да не бъде наказан.

53. Ако някой убие [животно] при първо или второ нанасяне на щета, а не го предаде на стопанина му, за да получи от него обезщетението си, да даде [такова животно], каквото е убил.

54. Ако някой затвори прасе или куче и то погине, да плати в двоен размер.

55. Ако някой убие пастирско куче и не признае, но зверове нападнат кошарата, а след това се узнае, че той е убил кучето, да върне цялото стадо заедно с цената на кучето.

56. Ако някой хвърли огън28 в собствената си гора или нива, а огънят се разпростре и изгори къщи или ниви с неприбран плод, да не се осъжда, ако не е направил това при голям вятър.

57. Който гори чужд участък29 или сече чужди дървета, да се осъди да даде двойно.

58. Който гори ограда на лозе, да бъде бит и да му бъде дамгосана ръката, а също да се вземе загубата в двоен размер.

59. Който сече чужди лози с грозде или ги изкоренява, да му бъде отсечена ръката и да бъде глобен30.

60. Които влизат в чужда нива по време на жетва и задигат снопи, класове или варива, да бъдат лишени от дрехите си и да бъдат бичувани.

61. Онези, които влизат в чужди лозя или смокинови градини само за ядене, да не бъдат наказвани31. Но ако [са влезли] за кражба, да бъдат бити и лишени от дрехите си.

62. Онези, които крадат рало, лемеж, ярем или нещо друго [такова], да се глобят съобразно броя на дните от деня, когато е станала кражбата, по дванадесет фолиса на ден.

63. Онези, които изгорят или откраднат чужда кола, да я платят двойно.

64. Онези, които подхвърлят огън в харман или в кръстци, за да отмъстят на враговете си, да бъдат изгорени на клада.

65. Онези, които подхвърлят огън в сенник или в плевня, да им се отрежат ръцете.

66. Онези, които самоволно разрушават чужди къщи или събарят огради за собствена ограда или постройка, да им се отрежат ръцете.

67. Онези, който вземат нива за лихва, ако се окаже, че са използвали нивата повече от седем години, съдията да реши, щото целият [годишен] доход след седмата година и половината от дохода преди това да се причисли към главницата.

68. Онзи, който бъде намерен, че краде жито в хамбара, при първи път да му бъдат ударени сто тояги и да плати щетата на собственика. Ако се залови втори път, да плати откраднатото в двоен размер. А при трети път да бъде ослепен.

68а. Ако някой, искайки да изгори стърнището на собствената си нива, го подпали, а огънят се разнесе и изгори чуждите ниви или чуждото лозе, съдията трябва да разследва; ако огънят се е възпламенил поради неопитността и непредвидливостта на онзи, който го е запалил и който не се е постарал с всички сили да не се разпространява той и по-нататък, да се осъди, понеже е бил небрежен и нехаен. Ако пък е взел всички предохранителни мерки, обаче нахлулият внезапно вятър е пренесъл пламъка на огъня у пострадалия, то онзи, който е запалил огъня, остава ненаказан32.

69. Който краде нощем вино от делва, от лин или от бъчва, да понесе наказанието, което се предвижда в по-горната глава.33

70. Онези, които имат непълна мярка за жито или за вино и не следват старото, оставено от бащите предание, но заради позорна печалба употребяват незаконни мерки вместо установените, да бъдат бити като нечестиви.

71. Онзи, който предаде добитък за паша на роб без знанието на господаря му, а робът го продаде или пък някак по друг начин го погуби, да не бъде наказван нито робът, нито неговият господар.

72. Ако роб със знанието на господаря си приеме някакви дребни животни и ги изяде или пък иначе ги погуби, господарят на роба да даде обезщетение на техния стопанин.

73. Ако някой минава по пътя и намери наранено или убито животно и като го съжали, съобщи за него, а стопанинът на животното подозре, че известителят е извършил злосторство, той да се закълне за нараняването, а за погубването никой да не бъде държан отговорен.

74. Онзи, който погубва чуждо животно по какъвто и да било повод, когато бъде уличен, да даде обезщетение на неговия стопанин.

75. Онзи, който убие овчарско куче, като си послужи с отрова, да му бъдат ударени сто бича и да даде двойната цена на кучето на стопанина му. Но ако е погинало и стадото, то оня, който е убил, да даде пълно обезщетение, понеже е станал причина за погубването на кучето. Да се съберат сведения и за кучето. И ако е било звероборец, да стане така, както казахме по-горе. А ако е било просто или обикновено куче, да бъде бит и плати само цената на кучето.

76. Ако две кучета се давят и стопанинът на едното удари другото с нож, тояга или камък, и от удара то ослепее или умре, или пък му се случи някаква друга беда, той да даде обезщетение на неговия стопанин и да му бъдат ударени дванадесет бича.

77. Ако някой има зло куче, което се нахвърля срещу кучетата на съседите, и насъска това зло куче срещу по-слабите кучета, при което някое от тях бъде осакатено или погине, той да даде обезщетение на стопанина му и да му бъдат ударени дванадесет бича.

78. Ако някой, който е ожънал своя участък, докато съседните му участъци още не са ожънати, пусне своя добитък34 и причини някаква щета на съседите си, да му бъдат ударени тридесет бича и да заплати обезщетение на потърпевшия.

79. Ако някой обере своето лозе, докато други участъци още не са обрани, и пусне в тях своя добитък, да му бъдат ударени тридесет бича и да плати обезщетение на потърпевшия.

80. Ако някой, който се съди с другиго, му изсече самоволно лозе или някое, каквото и да било друго дърво, да му се отсекат ръцете.

81. Ако някой, който живее на село, забележи някое общо място, удобно за мелница, и го завземе, а после, след завършването на мелницата, когато селската община започне да обвинява стопанина на мелницата, че е присвоил общо място, да му платят всички дължими разноски за нейното завършване и всички да бъдат съобщници в това, което вече е направено.35

82. Ако след като се раздели земята на селото, някой намери в собствения си участък място, удобно за постройка на мелница, и се заеме с направата ѝ, земеделците от другите участъци нямат право да възразяват нищо относно тази мелница.

83. Ако водата, която отива във воденицата, опустошава ниви или лозя, нейният притежател трябва да се погрижи за тяхното запазване. Ако не може, воденицата трябва да спре да работи.

84. Ако стопаните на нивите не искат водата да минава през техните ниви, да имат това право36.

85. Ако земеделец намери в чуждо лозе чужд вол, който причинява вреда, и не извести на неговия стопанин, но искайки да го изгони, го убие, осакати или го прободе с кол, длъжен е да даде пълно обезщетение.

 

1В литературата е изказано мнение, че поради големия авторитет на Юстиниан I неговото име лесно би могло да се приписва и на по-късни законодателни сборници, за да им се придаде по-голяма тежест. Тук вероятно става дума не за Юстиниан II, а за Юстиниан I.
2В селската териториална съседска община са ставали периодически преразпределения на земята греди съставянето на Земеделския закон, в които участвали всички членове на общината. Всеки получавал свой участък земя, за какъвто става тук дума.
3Тук става дума за загубване на оранта, респ. посева или добива, само от онова парче земя, която някой земеделец би заграбил от участъка на своя съсед, а не от цялата си нива.
4Посочването, че размяната на земите между двама земеделци е могла да бъде „завинаги“, „за постоянно“), показва, че земеделците, за които се говори в Земеделския закон, били не само непосредствени производители, но и собственици на своята земя, като пълноправно се разпореждали с нея и могли да я разменят със своите съселяни за вечни времена.
5Този член на Земеделския закон показва, че размяната на земи между двама земеделци е могла да става не само завинаги, но и за определено време.
6Тук става дума за спор при определяне границите на землищата на две села. Характерно е, че в Закона при разглеждане на такъв случай не се говори за спор между отделни заинтересовани лица, а само за защита на общата селска територия.
7Съдниците — местни съдебни органи.
8Жребий, дял — указание за разчленението на общата селска територия, някогашна колективна собственост.
9Периодично преразпределение  на общинска земя.
10Мортитите били селяни, които вземали земя под аренда и давали на собственика ѝ част от добива, т. нар. „морти“.
11Размерът на „морти“ бил обикновено 1/10 от реколтата. Земедавецът бил обикновено едър собственик, който предоставял част от земите си на мортита за временно ползване. Той могъл да бъде и беден селянин, който поради липса на работен добитък или друг селскостопански инвентар не бил в състояние да обработва своя поземлен участък.
12В Земеделския закон се среща категория обеднели селяни (ἄποροι). което показва, че в селската община вече била налице имуществена диференциация. Апорът (ἄποροϛ, ἀπορήσαϛ) поради липса на необходимите средства за обработване на нивите си, бил принуден да отстъпва своята земя на друг земеделец.
13Става дума за разделяне на реколтата, т. е. онзи, който е изорал, да вземе част от добива.
14Този член на закона говори за лозе, което обеднял земеделец е дал на изполица. В случая Законът брани обеднелия земеделец от недобросъвестността на изполичаря.
15Някои от обеднелите селяни — апори поради невъзможност да обработват нивите си сами, били принудени да ги дават на други селяни на изполица. Тук става дума за изполичари, които недобросъвестно изпълнявали поетите към собственика на земята задължения.
16В два от ръкописите (cod. Ρ, cod. S) се срещат разночетения ὄψη, ὄψι „късно“. Ако се възприеме това четене, което подхожда повече на контекста, отколкото приетото от Павлов и Ashburner εἰϛ ὄψιν, би трябвало да се преведе „хвърли късно семето“, вместо „хвърли за очи привидно семето“.
17Тук, както и в някои други членове на Закона, се говори за обеднели членове на селската община, които не били в състояние да обработват земите си и, за да се освободят от плащането на данъци, се принуждавали да избягат.
18През времето, когато е бил съставен Земеделският закон, обработваемите площи не били достатъчни. Твърде често се налагало да се разчистват и засяват обраснали с храсти и дървета земи. Затова на този земеделец, който разчиствал някой чужд участък със съгласието на неговия собственик, се давало право три години безвъзмездно да използва това място.
19Срв. бел. 17.
20В изданието на Ashburner чл. 19 от Закона гласи: „Ако земеделец, който е напуснал собствената си нива, плаща всяка година извънредните данъци на държавата, ония, които използват и обработват нивата му, да бъдат задължени (да дадат) двойно“. Както отбелязва Мутафчиев (Селското земевладение, стр. 46), обеднелият и избягал от земята си селянин едва ли би продължавал да плаща ежегодните си данъци. В случай на бягство на земеделеца от своя участък законът задължавал съселяните на избягалия да плащат ежегодно неговите данъци. Ония,които не изпълнявали това постановление, трябвало да платят двойно сумата. Ясно е, че тук става дума за системата ἐπιβολή или „надбавка“, която съществувала във Византия. Епиболе-то представя солидарна данъчна отговорност на селяните от една община. Разхвърлянето на данъка върху неравни в имуществено отношение стопанства ускорявало процеса на вътрешното разслоение в общината и разорявало малоимотните ѝ членове. Именно с тази тежест на данъчния гнет могат да се обяснят случаите на бягство от селата и напускането на участъците от техните стопани.
21Докато в чл. 17 се предвижда обработката на обраснал с гора чужд участък да става със знанието на неговия собственик, тук, понеже обработката става без съгласието на собственика и има нарушение на собствеността, законът нарежда нарушителят да не получи нищо от добива.
22Фолис — византийска дребна монета на стойност 1/12 от кератия (кератий — сребърна монета, 1/12 от номизмата; номизма — златна монета = 12 милиарисия, 24 кератия, 288 фолиса).
23Кражбата на посочените тук сечива по време на най-голяма нужда от тях пречела на техния собственик да излезе на работа. Затова се предвиждала глоба 12 фолиса на ден от деня на открадването, която се равнявала на надницата на един селскостопански работник.
24Несъмнено в случая се говори не за преразпределяне на цялата обработвана от общинниците земя а за дележ на част от останалата в общо ползване територия. Всеки селянин имал право да насади дърво на неразделено място. След разделянето селянинът, чието дърво е преминало в чужд участък, не изгубвал своето право над него. Собственикът пък на земята добивал право да притежава това дърво само след като обезщетявал онзи, който го е посадил.
25Мистоти, мистии били селскостопански ратаи, които се наемали на работа у заможни собственици срещу заплата.
26Β селското стопанство намирал приложение и трудът на роби. Понеже робът не бил правоспособно лице, то отговорност за убитите от роба животни се търсела от неговия господар.
27Лична юридическа отговорност на роба се предвижда, ако престъплението е по-голямо. В случай, че неговият господар е знаел за извършеното престъпление, той носел материална отговорност и трябвало да заплати загубите, а самият роб се наказвал със смърт.
28Огънят се е използвал при разчистването на обработваема земя. След събирането на реколтата били запалвани стърнищата за наторяване и обогатяване на почвата. Прилагането на огъня по този начин е било постоянна практика и за това не се търсела отговорност, освен ако е бил запален при силен вятър, т. е. ако стопанинът е проявил непредпазливост.
29Докато в предходния член става дума за употреба на огъня като средство за обработване на земята, тук той се използва за нарушаване на частна собственост, която законът брани.
30Членове 58 и 59 предвиждат тежки наказания за нанасяне щети в лозята. Това показва, че лозята са представлявали ценна култура и за тях се полагали големи грижи. Данните на Земеделския закон намират потвърждение и в други извори.
31Правото за консумиране на чужди плодове на самото място е остатък от обичаите и порядките на родовообщинния строй. Земеделският закон допуска правото да се ядат плодове в чуждо лозе или градина, като предвижда наказание за онзи, който влиза с цел да краде. Подобно право, макар и по-ограничено, се среща и в западни законодателни паметници от същото време.
32Този член липсва в изданието на Ashburner. Тук той е даден по изданието на А. С. Павлов.
33Сиреч наказанието, което се предвижда в гл. 68 от Зем. закон.
34Нивите и лозята след прибирането на реколтата бивали използвани за паша на добитъка. Законът предвижда наказание за онзи, който пусне добитъка си да пасе в собствената си нива преди реколтата от съседните ниви и лозя да е събрана.
35Този член от Земеделския закон доказва наличието на свободна селска община. Тя могла да протестира срещу този, който е построил мелница на общо място. Всички общинници имали право да станат общи владетели на мелницата, след като заплатят разноските за нейното построяване. Това свидетелства за наличието на неразделена общинска територия, която се намира в колективна собственост на селото, ако и отделни нейни части да били вече разпределени между членовете на селската община.
36Член 84 допълва чл. 83. От него става ясно, че общинниците нямат право да протестират, ако някой техен съселянин построи мелница, но не вече на общо място, а в собствения си участък, след като земята се раздели.

 

X

Right Click

No right click