Хроники и историография

 

Публикувано по: ГИБИ, т. II, 1958 г.

Увод, превод и бележки: Ив. Дуйчев

Прокопий (Προκόπιος) с право се смята за най-видния историк на късно-гръцката и византийската епоха. За живота му са запазени за жалост съвършено оскъдни сведения както в собствените му произведения, така и в писанията на някои по-късни византийски автори. Роден в Кесария (Палестина) изглежда към края на V или началото на VI в., той получил образованието си в град Газа, като се подготвил за правник. Наскоро той се озовал в Цариград и бързо станал известен. През 527 г., когато Юстиниановият пълководец Велизарий трябвало да се отправи на война против персите, той избрал Прокопий за свой „правен съветник и секретар“. Така Прокопий получил възможността да го придружава в походите му на Изток и Запад. Годината на неговата смърт е неизвестна, но се предполага, че през последните години от живота си е заемал важна длъжност в столицата и е живял до 562 г.

Познати са три съчинения, свързани с името на Прокопий. На първо място трябва да се спомене неговото съчинение, назовано от самия него  Ὑπὲρ τῶν πολέμων λόγοι, а познато също под надсловите Ἱστορίαι, или Ἱστορικόν, в осем книги. Трябва да се предположи, че Прокопий е съставил тези книги през 545–550 г. В тях събитията са изложени в систематичен ред, според местата, гдето са се развивали, а не в хронологически ред. През 554 г. той добавил още една, осма книга, в която дава „смесено“ изложение на събитията през 551–553 г., като описал не само военни, а и политически и църковни събития.

Отделно трябва да се посочи съчинението, което носи надслов Ἁνέκδοτα, или „Тайна история“ (Historia arcana), както са го назовали някои учени. По дух то рязко се отличава от другите творби на Прокопий. Наистина Прокопий и в своите исторически съчинения си позволява да критикува понякога остро политиката на имп. Юстиниан и да възхвалява открито някои прояви на неговите противници. Обаче „Тайната история“ представя едно страшно обвинение против императора, императрица Теодора, Велизарий и съпругата му Антонина. Прокопий, понеже принадлежи към съсловието на сенаторите, недоволно от политиката на императора, открито обвинява Юстиниан като главен виновник за всички злини, които по това време сполетели Византийската империя. Сам Прокопий поставя „Тайната история“ във връзка с другите си съчинения, като заявява, че тук е изложил онези неща, които не е посмял да опише в по-раншните си произведения поради страшния терор през управлението на омразния император, когато „не бил в състояние да се укрие от множеството издайници, а пък ако бъде уличен, да не погине от най-жалка смърт“ и когато „не можел да се довери на най-близките си сродници“. По съдържание „Тайната история“ не е в противоречие с другите Прокопиеви съчинения. Очевидните стилови и езикови общности отстраняват и последните съмнения относно достоверността на това произведение и относно принадлежността му на Прокопий. Както може да се заключи от някои посочвания, „Тайната история“ е била съставена между 550–553 г. Тъй като това съчинение представя „безпримерно горчиво обвинение против деспотичното управление на Юстиниан и Теодора“, обнародването му, докато е бил жив властният самодържец, не е било възможно. Вероятно то е било обнародвано едва след смъртта на Юстиниан, значи след 565 г.

На трето място трябва да се посочи съчинението на Прокопий, познато под наслов „За строежите“ (De aedificiis). В пълна противоположност на „Тайната история“ това съчинение представя гръмка възхвала на императора.

Колкото различни по съдържание и дух, творенията на Прокопий се допълват взаимно, за да дадат една цялостна представа за имп. Юстиниан. Същевременно в тях е отразен духовният образ на един истински византиец: смесица от низко ласкателство и злъчна, остра критика спрямо делата на всевластния император, неговата съпруга и техните приближени. Несъмнено е обаче, че съчиненията на Прокопий са най-важният извор за тази епоха. Неговото изложение почива върху лични спомени и наблюдения, както и върху сведения на очевидци и преки участници. В много случаи той сам посочва достоверността на своите сведения. Някъде са използвани също и официални документи. При това той лично е посетил повечето от местата, гдето са се развивали събитията. Подобно на Полибий, той сметнал за необходимо заради яснотата на изложението да даде описание на местата, гдето станали излаганите от него събития. В цялото му изложение се долавя стремеж да се добере до истината за събитията. Неговият метод се отличава с необикновена широта. Така някъде той е използвал чисто археологически доводи, другаде изважда заключение от наличността на старинно местно име или привежда като доказателство старинен надпис. На някои места в изложението си той се връща назад във времето и засяга по-стари събития. Като свои образци той е следвал Тукидид и Херодот: в повествованието му са вмъкнати цели изрази, заети от тях. Езикът на Прокопий е ясен и изразителен. Със свойствената си точност и осведоменост той е разказал, ако и в някои случаи между другото, за многобройните и чести нападения на славяни и първобългари през първата половина на VI в. В повечето случаи той се явява единствен извор за тези събития. Неговото съчинение „За строежите“  изобилства с най-ценни сведения относно географията и топономастиката на нашите земи по времето на имп. Юстиниан. Изобщо взето, в произведенията на Прокопий се наброяват повече от 60 откъса с извънредно голяма стойност като извори за нашата история в онова време. Тези откъси засягат както завареното тукашно население — траките, и разните поселени в по-късно време племена, така и славяни, анти и първобългари. Накратко казано, откъсите от Прокопиевите съчинения могат да се посочат като едни от най-ценните извори за ранната история на българските земи и за миналото на славяните и първобългарите по времето на тяхното заселване тук.

 

История на войните

 

1. За Виталиан и за някои от готите, които останали е Тракия

Император Анастасий¹, като узнал, че Амида е обсадена,² веднага изпратил достатъчно войска. Всяка войскова част си имала началник, а начело на всички стояли четирима стратези.–––Заедно с тях бил също и Юстин³, който по-късно, след смъртта на Анастасий, станал император, както и Патрикиол⁴, заедно със сина си Виталиан, който не след много време вдигнал оръжие⁵ срещу император Анастасий ––– и готите Годидискъл и Бесас⁶, от онези готи, които не последвали Теодорих, когато потеглил от Тракия⁷ за Италия, и двамата извънредно храбри и опитни във военните дела.

 

2. Участие на траки във войната против персите

А ромеите, предвождани от Ситас⁸ и от Велизарий, нахлули в подвластната на персите Персармения⁹, опустошили много земя, заробили преголямо множество арменци и се оттеглили.––– Около града Низибис¹⁰ пък нахлула друга ромейска войска, която предвождал Либеларий¹¹ от Тракия. Тези войници веднага с бягство се оттеглили, въпреки че никой не излязъл против тях¹². Именно поради това императорът освободил Либеларий от длъжността му и за началник на отредите в Дара¹³ назначил Велизарий. Тогава именно Прокопий, който написал тези [книги], бил избран за негов съветник.

Не много време след това пък Юстин, като провъзгласил племенника си¹⁴ Юстиниан за свой съимператор, починал и тогава императорската власт преминала само върху Юстиниан, който заповядал на Велизарий да построи крепост в мястото Миндуос, което се намира на самата персийска граница, наляво от пътя за Низибис. Той, разбира се, с голямо старание изпълнил решението на императора и благодарение на големия брой майстори укреплението вече се издигнало на известна височина. Персите обаче забранили да се строи по-нататък, като заплашвали, че не след много време ще попречат не само с думи, но и с дела. Когато императорът чул това и тъй като Велизарий не бил в състояние с наличната войска да отблъсне оттам персите, заповядал да отиде там и друга войска, както и Куцас и Бузас¹⁵, които по това време били началници на войските в Ливан. Те били братя от Тракия, и двамата млади, и се хвърляли непредпазливо в ръкопашен бой с неприятеля. И тъй, когато войските от двете страни се събрали, веднага се отправили към постройката: персите да пречат на строежа с всички сили, а ромеите да отбраняват строителите. Тогава се завързало упорито сражение,¹⁶ ромеите претърпели поражение и мнозина от тях били избити, а някои заловени живи от неприятелите. Между тези бил и Куцас.

 

3. Тракиецът Флорекций

На следния ден варварите стигнали близо до крепостната стена и се стараели някак да я обградят. Но внезапно, като видели, че войниците на Ситас вече се спуснали срещу тях от височината, и като съвсем не могли да определят техния брой, понеже поради лятното време бил надвиснал голям облак от прах, смятайки, че са много повече, бързо изоставили обграждането и се спуснали да се съсредоточат на малко място. Обаче ромеите ги изпреварили–––. Тогава тракиецът Флоренций¹⁷, началник на конен отред, се втурнал всред неприятелите, грабнал пълководското им знаме, наклонил го колкото могъл повече и се затичал назад. И ако и да погинал на това място, като бил хванат и насечен на късове, той станал най-главният виновник за победата на ромеите.

 

4. Потушаването на бунта Ника в Цариград

Императорът възлагал цялата си надежда¹⁸ на Велизарий и на Мундо¹⁹. Първият от тях, именно Велизарий, току-що се бил завърнал от войната против персите, довел със себе си и друга силна и достойна за упоменание свита, а имал и множество копиеносци и щитоносци, които били упражнени в сраженията и опасностите на войната. А Мундо, който бил назначен за стратег на Илирик, така се случило, щото — бидейки призован по някаква работа — пристигнал в Константинопол, като водел със себе си и варвари херули²⁰.

И тъй Ипатий²¹, след като пристигнал на хиподрума, веднага се изкачил там, где е обичайно да седи императорът, и седнал на императорския престол, от който императорът имал обичай винаги да наблюдава конните и гимнастически състезания. Мундо от своя страна излязъл от двореца през врата, която се нарича „Охлюв“ поради това, че се слиза надолу кръгообразно. Отначало Велизарий се насочил срещу Ипатий и императорския престол, но когато стигнал до близката сграда, гдето от край време се намирала [дворцовата] военна стража, викнал на войниците и им заповядал да му отворят вратата колкото може по-скоро, за да се отправи срещу узурпатора. Войниците били решили да не помагат нито на едната, нито на другата страна, докато едната от тях не спечели ясно победата, нито най-малко не поискали да се подчинят и отказали. Затова Велизарий се завърнал при императора и заявил, че работата им е пропаднала, тъй като против него се възбунтували войниците, на които била поверена дворцовата стража. Тогава императорът му заповядал да отиде при така наречената Халкийска врата и тамошните преддверия. Велизарий едва, не без опасности и големи затруднения — като преминал през развалини и полуопожарени места — пристигнал на хиподрума. След като дошъл при Портиката на венетите²², която се намира надясно от императорския престол, поискал да се отправи най-напред срещу Ипатий, тъй като там имало малка вратичка, която била затворена и отвътре била пазена от войниците на Ипатий. После обаче той се уплашил, да не би когато бъде затруднен в тясното пространство, народът да го нападне, да изтреби него и всички негови хора и тогава по-удобно и по-лесно да се насочи срещу императора. И така, като размислил, че му предстои да се насочи против народа, който се намирал на хиподрума в неизброимо множество и се блъскал безредно помежду си, той извадил меча из ножницата, заповядал и на другите да сторят това и с устрем и викове се отправил срещу народа. А народът, който бил на тълпи, а не в боен ред, като видял, че облечените в ризници войници — прославени много поради своята храброст и военната си опитност — удрят безпощадно с мечовете си, ударил на бяг. Както е обичайно, настанал голям шум. Някъде наблизо се намирал Мундо и желаел да се намеси в борбата — защото бил смел и деен човек, — но бил в недоумение, как да се възползва от положението. Сега, след като отгатнал, че Велизарий се намира в затруднение, нахлул веднага на хиподрума през входа, който се нарича Некра. Тогава войниците на Ипатий, попаднали под мощни удари от две страни, били погубени. След като се видяло на чия страна е победата, и бил избит много народ, Вораид²³ и Юст²⁴, племенници на император Юстиниан — понеже никой не дръзвал да вдигне ръка против тях — смъкнали Ипатий от престола, завлекли го и заедно с Помпей²⁵ го предали на императора. През този ден погинали повече от 30 000 души от народа.

 

5. Пътуване на готски пратеници през Тракия

През това време Витигес²⁶, вождът на готите, вече притиснат от войната, изпратил при [Хосрой²⁷] двама пратеници, за да го убедят да се отправи на поход против ромеите. Тези пратеници обаче не били готи, за да не бъдат уличени и да разбъркат с това работата, а свещеници лигурийци²⁸, снабдени за целта с много пари. Единият от тях, който изглеждал по-достоен, приел вида и званието на епископ, което никак не му принадлежало, и бил натоварен с пратеничеството, а пък другият го придружавал като прислужник. Като пътували през селищата на Тракия, те взели оттам със себе си едного, който трябвало да им бъде преводач за сирийски и гръцки език, и като се укрили от всички ромеи, пристигнали в земята на персите.

 

6. Хуните опустошават Балканския полуостров

По това време се явила и комета²⁹, отначало колкото висок мъж, а после и много по-голяма. Опашката се простирала до заник слънце, а главата ѝ — до изгрев-слънце. Тя се движела след самото слънце, защото то се намирало в „козирог“, а тя — в „стрелец“³⁰. А едни я наричали „мечообразна звезда“, понеже била наистина продълговата и главата ѝ била твърде остра, а други — „брадата звезда“. Тя се явявала повече от четиридесет дена. Във всеки случай по тези неща учените не били никак съгласни помежду си и всеки от тях различно се изказвал за значението на тази звезда. Аз пък, като описвам онова, що се случило, предоставям всекиму да прави заключение за станалото, както желае. Веднага голяма хунска войска³¹ преминала реката Истър и се нахвърлила върху цяла Европа³² — нещо, което вече често е ставало, но което никога не е причинявало на тамошните жители толкова много и такива големи злини. Защото тези варвари опустошили всичко наред от Йонийския залив чак до предградията на Византион. И те завзели тридесет и две крепости в Илирик, с пристъп завладели града Касандрия — който, доколкото знаем, древните назовавали Потидея³³, — без да са предприемали по-рано обсада. Всички се завърнали в земята си, като завзели богатствата и отвели сто и двадесет хиляди пленници, без да срещнат никаква съпротива. И по-сетне те често идвали тук и нанасяли на ромеите непоправими беди. Те нападнали също и стената в Херсонес,  нахвърлили се върху защитниците ѝ и през морето преминали укреплението, което се намирало откъм така наречения Черен залив.  По този начин те се озовали отвъд Дългата стена, нападнали неочаквано ромеите в Херсонес, избили мнозина и заробили почти всички. А малцина преминали протока между Сестос³⁴ и Абидос,³⁵ опустошили селищата на Азия,³⁶ после се завърнали в Херсонес и заедно с останалата войска и цялата плячка се оттеглили в земята си. При друго пък нашествие те опустошили Илирик и Тесалия и предприели нападение срещу укреплението при Термопилите. Тъй като защитниците на крепостните стени се отбранявали много упорито, те потърсили странични пътища и неочаквано намерили пътеката, която води въз планината, издигаща се на това място. По такъв начин те изтребили почти всички гърци — с изключение на пелопонесците, и се оттеглили.

 

7. Траки във византийската войска

Докато [ромейската войска] стояла дълго време в тази обсада³⁷,  мнозина от войниците там били обхванати от мъчителна треска.

Подвластната на персите Месопотамия е извънредно суха. Ромеите и особено войниците, които били от Тракия, несвикнали с тоя климат, прекарвали лятото в необикновено сухо място и в някакви задушни колиби, та поради това се разболели така, че една трета от войската лежала полумъртва.

 

8. Траки във войската на Велизарий

Велизарий, като узнал, че пратеникът се намирал нейде много наблизо³⁸,  построил от някакви дебели платна шатра, която обикновено се нарича „папилеон“, седнал там като в пусто място и се преструвал, че бил дошъл тук, без да се е приготвил [за война]. Той наредил войниците така: от двете страни на шатрата били тракийци и илирийци, след тях готи и до тях херули, след които идвали вандали и мавританци.

 

9. Тракиецът Рекитанг

Император Юстиниан изпратил на племето савири³⁹ уговорените пари, а на Гувазис⁴⁰ и на лазите⁴¹ подарил други пари. Много време преди това той бил изпратил в Лазика и друга значителна войска, която още не била пристигнала там. Предвождал я Рекитанг от Тракия, мъж умен и вещ във военните дела.

 

10. Устието на Дунав

Невъзможно е да се опише точно всичко, що се намира около Евксинския Понт, който се простира от Византион към [Меотидското] езеро⁴². Варварите, обитаващи отвъд реката Истър, назовавана и Дунав, правят недостъпен за ромеите тамошния бряг. Може да се каже само това, че от Византион до устието на Истър има двадесет и два дни път.

 

11. Гепиди завладяват земите около Сингидунум и Сирмиум

Съществували са и съществуват и сега много готски и други племена. Най-големите и достойни да бъдат споменати са готите, вандалите, визиготите и гепидите.⁴³ Някога се наричали обаче савромати и меланхлени. Някои ги наричат също и гетски племена ———. Този народ от старо време обитавал отвъд Дунав. След това гепидите завладели земите около Сингидунум и Сирмиум, отсам и отвъд реката Истър, гдето живеят и в мое време. Другите пък визиготи, като се вдигнали оттука, първоначално станали съюзници на император Аркадий⁴⁴. По-късно обаче — тъй като верността спрямо ромеите не представя нещо трайно за варварите — те под предводителството на Аларих⁴⁵ започнали да злоумишляват срещу единия и другия император и като потеглили от Тракия, нападали цяла Европа като вражеска земя.

 

12. Преселване на готи в Тракия

Готите, след като преминали Дунав, първоначално завзели Панония, а сетне с позволението на императора⁴⁶ се заселили в земите на Тракия. Там те прекарали немного време и след това завладели западните области. Но това ще бъде разказано в изложението за готите.

 

13. Византийски пълководци от Тракия

Началници на федератите⁴⁷ били Доротей, стратег на войсковите части в Армения, и Соломон ———. Началници на конните войски били Руфин⁴⁸ и Айган⁴⁹, който бил от дружината на Велизарий ———. Айган бил по произход от масагетите, които днес наричат хуни. А почти всички останали началници обитавали земите на Тракия. Придружавали ги четиристотин херули под началството на Фарас и около шестстотин съюзници варвари от племето на масагетите, все конни стрелци. Те били предвождани от Синион⁵⁰ и Валас, които се отличавали с най-голяма мъжественост и издръжливост.

 

14. Произходът на Велизарий

Изпратен бил също и Архелай, който се числял към патрициите и по-рано бил префект на претория във Византион и в Илирик, а по това време бил префект на войската. Така се нарича прочее началникът на продоволствието. Императорът изпратил за стратег-автократор над всички Велизарий ———. Велизарий произхождал от Германия, която лежи между Тракия и Илирик.

 

15. Императорски коне в Тракия

Цялата флота следвала подир военачалнишкия кораб и тъй стигнали до Перинт, който днес се нарича Хераклея.⁵¹ Там войската прекарала пет дни и през това време императорът подарил там на стратега извънредно голям брой коне от императорските чарди, които пасат в земите на Тракия.

 

16. Тракиецът Руфин знаменосец във византийската войска

[Соломон]⁵² и целият Картаген били извънредно много смутени от това, което се случило във Визакион с масагета⁵³ Екан и с тракиеца Руфин, защото те двамата били твърде известни в дружината на Велизарий и сред ромейската войска. Единият от тях — Еган, бил причислен към оръженосците на Велизарий, а другият, тъй като бил най-храбър от всички, обикновено носел в строя знамето на пълководеца⁵⁴.

 

17. Тракиецът Имерий воюва срещу вандалите

Антал⁵⁵ и мавританската войска се събрали отново във Визакион. Заедно с тях бил и Стоца, който водел малко войници, а също и вандали. А Йоан, синът на Сисиниол, поради силното настояване на либийците събрал войска и потеглил срещу тях. Началник на отредите във Визакион по това време бил Имерий⁵⁶, тракиец, комуто тъкмо тогава Йоан заповядал да поведе всички тамошни бойни части заедно с техните военачалници, да пристигне в мястото Менефеси⁵⁷, което се намира във Визакион, и да се присъедини към тях.

 

18. Тракиецът Петър

Петър, тракиец по род, по-рано бил копиеносец на Соломон.

 

19. Заминаването на Теодорих от Тракия за Италия

По същото това  време готите, които с позволение на императора  се били поселили в Тракия, вдигнали оръжие против ромеите под предводителството на Теодорих , патриций, достигнал консулски чин във Византион. Но император Зенон, който умеел лесно да се справя с положението, увещал Теодорих да замине за Италия и да започне война с Одоакър, за да завладее за себе си и за готите Запада. За него, който вече бил достигнал до сенаторско достойнство, би било по-добре, като победи един узурпатор⁵⁸, да има под властта си ромеи и всички италийци, отколкото като влиза в борба с императора, да се излага на такава голяма опасност. Зарадван от това предложение, Теодорих заминал за Италия последван от готите, които поставили в своите коли деца и жени, както и покъщнината, която могли да носят.

 

20. Сражение при Сирмиум между готи и гепиди

Веднага император [Юстиниан I] отправил като пратеник Александър; той бил смутен поради онова, което станало в Лилибей⁵⁹, и поради това, че десет души хуни, като избягали от стана в Либия, пристигнали в Кампания, а Улиарис⁶⁰, който отбранявал Неапол⁶¹, ги приел със съгласието на Амаласунта и още защото готите, като воювали против гепидите около Сирмиум, се отнесли като неприятели към града Грациана⁶², разположен в крайните предели на Илирик.

 

21. Илириецът Петър на византийска военна служба

Зарадван поради станалото⁶³, [Юстиниан] изпратил веднага в Италия Петър, по род илириец, който произхождал от Солун, бил един от риторите във Византион, изобщо бил човек разумен, кротък и способен да увещава.

 

22. Мундо, пълководец на илирийската войска

Като узнал това, което било станало с Амаласунта⁶⁴, императорът почнал война в деветата година от царуването си⁶⁵. Той заповядал на илирийския стратег Мундо да отиде в Далмация, която се намирала под владичеството на готите, и да опита да завземе Салона⁶⁶. А Мундо бил варварин по произход, особено много отдаден на работите на императора и вещ във военните дела. С корабите пък императорът изпратил Велизарий, който предвождал четири хиляди души редовни войници и федерати и над три хиляди души исаврийци. Видни военачалници били Константин и Бесас, от тракийските области. С тях тръгнали и двеста съюзници хуни и триста мавританци.

 

23. Теодорих воюва при Сирмиум срещу гепидите

След като се събрали в Регата⁶⁷, готите избрали за свой цар и за цар на италийците Витигес, който произхождал от незнатен род, обаче се бил прочул много в сраженията при Сирмиум по-рано, когато Теодорих водел войната против гепидите⁶⁸.

 

24. Готът Бесас от Тракия

[Велизарий] заповядал на Бесас да завземе Нарния, извънредно укрепен град в Тоскана.⁶⁹ Α този Бесас бил по произход гот, и то от заселените някога в Тракия готи, които не последвали Теодорих, когато повел оттам готския народ за Италия. Той бил предприемчив и вещ във военните дела, отличен стратег и умело действал по свой почин.

 

25. Хуни, славини и анти във войската на Велизарий

[В Италия] пристигнали Мартин и Валериан, които водели хиляда и шестстотин конници. Повечето от тях били хуни, славяни и анти, които живеели отвъд реката Истър, недалеч от нейния бряг. Велизарий се зарадвал, че пристигнали, и сметнал, че трябва вече те да почнат военните действия срещу неприятелите.⁷⁰

 

26. Тракиецът Кутилас воюва в Италия

Малко по-късно Велизарий изпратил Мартин и Валериан с дружината им в Нероновото поле,⁷¹ като им заповядал да безпокоят колкото може повече неприятелския стан. От Порта Пинкиана пък изпратил срещу укреплението на варварите шестстотин конници. За техни началници поставили трима от своите копиеносци: персиеца Артасир, масагета Бохас и тракиеца Кутилас.–––

Най-сетне ромеите чрез своята храброст отблъснали враговете и ги обърнали в бягство⁷². В това сражение Кутилас бил ранен с копие в средата на главата и продължил със забитото в главата си копие да преследва [неприятелите]. Когато [неприятелите] били обърнати в бягство, Кутилас влязъл в града⁷³ към залез-слънце заедно с останалите, като на главата му се клатело копието. Това представяло необикновено зрелище. В същото време един от стрелците готи ранил Арзес, който бил от щитоносците на Велизарий (между носа и дясното око). Острието на стрелата преминало чак отзад до врата, без обаче да се покаже, като само останалата част от стрелата се виждала на лицето и се клатела, когато този човек яздел. Римляните много се удивлявали, като го видели заедно с Кутилас, че двамата яздят, без да обръщат никакво внимание на болката.

 

27. Конници траки във войската на Велизарий

Между това и друга войска отплувала от Византион. От нея пристигнали в пристанището на Неапол три хиляди исаврийци под началството на Павел и Конон, а в Дриунт⁷⁴ — осемстотин конници траки под началството на Йоан, племенник на предишния узурпатор Виталиан.

Не много време преди това, като изпратил Конон заедно с немалка войска от исаврийци и траки, [Велизарий] бил вече завзел [град Анкона].

 

28. Тракийски отреди във войската на Велизарий

Заедно с пристигналите от Медиоланум⁷⁵ Велизарий изпратил хиляда исаврийци и траки. Енис предвождал исаврийците, Павел — траките, а над всички началствал Мундилас и той самият имал със себе си неколцина от щитоносците на Велизарий.–––

Варварите наистина се изкачвали нагоре по стълбите и насмалко щели да превземат със сила крепостта, ако двама войници — единият бил Велизариев копиеносец, на име Улимут от Тракия, а другият Гувулгуду [копиеносец] на Валериан, по произход масагет, те били извършили достойни за почуда дела, като храбро отблъснали онези, които вече се намирали по зъберите [на стените]. Тези двама мъже малко време преди това по някаква случайност заедно пристигнали по море в Анкона. Като отблъснали с мечовете си онези, които се изкачвали нагоре, те в това сражение неочаквано спасили крепостта, обаче самите те били отнесени оттам полумъртви и с напълно изранени тела.

 

29. Херули се заселват в Илирик и в съседство на славяните

След като херулите претърпели поражение в борбата с лангобардите, те се изселили от бащините си селища. Едни от тях, както разправих по-рано, се поселили в илирийската земя, а другите по никакъв начин не се решавали да преминат реката Истър, но се установили някъде по самите краища на вселената. Те именно под предводителството на мнозина от царска кръв преминали поред през всички славянски племена, по-нататък пребродили обширна пуста земя и оттам се отправили към така наречените варни⁷⁶.

 

30. Предателството на Буркенций, по произход бес. Подвигът на един славянин от войската на Велизарий

Намиращите се в Авксим⁷⁷ готи — без да знаят нищо за пристигането на франките, — като се отказали от така несигурната си надежда по отношение на Равена, обмислили, от друга страна, да осведомят Витигес, но съжалявали, че не били в състояние да се укрият от стражата на неприятелите. При това, като видели, че на пладне един от ромеите, по произход бес, на име Буркенций78, подчинен на арменеца Нарзес⁷⁹, бил поставен на стража, щото никой да не излиза от града, за да бере трева, влезли в разговор с него, приближили се, дали му уверения, че не ще му направят никакво зло, помолили го да дойде при тях и му обещали, че ще получи от тях много пари. И след като се събрали заедно, варварите помолили този човек да отнесе едно писмо в Равена, определили му веднага известно количество злато, като му обещали, че ще му дадат още повече, когато се завърне и им донесе писмо от Витигес. Убеден чрез парите, войникът се съгласил да помогне в това дело и да изпълни обещанието си. И тъй той получил запечатано писмо и бързо пристигнал в Равена, явил се пред Витигес и му връчил писмото ———.

Като написал това и обдарил човека, (който го донесъл) с много пари, той го отправил. Когато този пристигнал в Авксим и се явил при другарите си, прикрил се, като казал, че се бил разболял и поради това си починал в някакъв недалечен храм. Той отново бил поставен на стража на обичайното място и скришом от всички предал писмото на неприятелите. Когато писмото било прочетено пред множеството, то ободрило още повече всички, въпреки че били измъчвани от глад. Поради това, ако и да опитвал много да ги привлече, те нито най-малко не пожелали да преминат на страната на Велизарий. Тъй като не получили известие, че от Равена е излязла войска, (за да пристигне при тях) и вече прекомерно били измъчвани от недостиг на припаси, те отново изпратили Буркенций, като в писмо заявили само това, че занапред ще бъдат в състояние да се борят с глада не повече от пет дни. Буркенций повторно се завърнал при тях, като носел писмо от Витигес, което ги подкрепяло със същите надежди.

Не по-малко негодували ромеите, загдето предприели толкова дълга обсада в пуста страна, и недоумявали, като виждали, че варварите дори при такива несгоди не се предавали. Поради това именно Велизарий се постарал да залови жив някого от първенците на неприятелите, за да узнае поради какво точно варварите понасят несгодите. И Валериан му обещал,⁸⁰ че лесно могъл да му помогне в тая работа, защото между подчинените му имало някои от славянския род, които били свикнали да се крият под малък камък или под някакъв случайно попаднал пред тях храст и да отвличат някой неприятел. Това те вършат винаги край реката Истър, гдето обитават, спрямо ромеите и другите варвари. От тези думи Велизарий се възрадвал и заповядал бързо да се заловят за работа. И тъй Валериан избрал едного от славяните, който бил особено годен в случая поради своята снажност и бил много смел, и му поръчал да доведе някой неприятел, като го уверявал, че ще получи много пари от Велизарий. Той казал, че лесно щял да стори това в онова място, гдето има трева, понеже готите поради липса на съестни припаси от дълго време се хранели с нея. И тъй славянинът в тъмни зори се приближил до крепостната стена, скрил се в някакъв храст, сгушил се и се укрил в тревата. Щом се съмнало, един гот пристигнал там, почнал да събира бързо треволяци, без да подозира нещо неприятно откъм храста, но често поглеждал към стана на неприятелите, да не би оттам някой да дойде към него. Като скочил внезапно зад него, славянинът го сграбчил, стиснал го здраво през кръста с двете си ръце, донесъл го в стана и го предал на Валериан. И тъй, когато този попитал в що собствено вярват готите и каква надежда хранят, та не желаят по никакъв начин да им се покорят, но с готовност понасят най-страшни несгоди, варваринът разказал всичко, което бил сторил Буркенций, и когато този се явил пред него, го изобличил. А Буркенций, понеже разбрал, че вече бил уличен в престъпление, не скрил нищо от онова, което бил извършил. Поради това Велизарий го предал на другарите му — да направят с него каквото желаят. Не след много време те го изгорили жив [пред очите на] неприятелите, които наблюдавали това, което се извършило. Така Буркенций получил награда за своето сребролюбие.

 

31. Траки и хуни във войската в Италия

Императорът изпратил [с Максимин] кораби, натоварени с войници траки и арменци. Еродиан предвождал траките, а арменците — ибериецът Фазас, племенник на Пераний. С тях отплували и малък брой хуни.

 

32. Велизарий набира войници от Тракия

Така Велизарий за втори път заминал за Италия.⁸¹ Той имал съвсем малко войници, понеже по никакъв начин не можел да изтегли войската си от Мидия, и затова обиколил цяла Тракия, пръснал пари и събрал доброволци младежи.

 

33. Дезертиране на илирийски войници поради хунски нашествия в земите им

Не след много време всички илирийци, които били потеглили на поход заедно с Виталий, внезапно, без да изпитат или да чуят нещо лошо, тайно се оттеглили оттам и се завърнали в родината си. Те отправили пратеници при императора с молба да им прости, загдето се завърнали в родината си по такъв начин не заради нещо друго, но защото ако и да са воювали дълго време в Италия, не били получили никаква заплата и държавното съкровище им дължало много пари. Освен това в Илирик нахлула хунска войска и заробила техните депа и жени. Като узнали това и изпитали в Италия оскъдица откъм хранителни припаси, те се оттеглили. Императорът отначало се разгневил поради това, но после им простил. А Тотила, като узнал, че илирийците са се оттеглили, изпратил войска срещу Бонония, за да отвлекат Виталий и войниците му.⁸² Обаче Виталий и Туримунд устроили засади и чрез някакви измами избили мнозина от нападателите, а останалите обърнали в бягство. Тогава Назарий — знатен мъж, по произход илириец и началник на войските в Илирик — извършил, повече от всички други, чудни подвизи против неприятелите.

 

34. Тракиецът Барбатион служи като копиеносец във византийската войска

Като узнал станалото,⁸³ Тотила⁸⁴ пристигнал срещу тях с голяма войска. Той прекарал там известно време и направил опит, но тъй като не бил в състояние да превземе (крепостта), оттеглил се, без нищо да постигне, в стана Авксим. От ромеите никой не излязъл против неприятелите, но всички останали вътре в крепостните стени. Велизарий обаче изпратил в Рим двама от своите копиеносци — именно персиеца Артасир и тракиеца Барбатион, — които да участват в отбраната на града заедно с Бесас, който се намирал там, като им повелил съвсем да не излизат против неприятелите.

 

35. Войници от тракийските и илирийските земи във войската на Велизарий

Войниците били съвсем малко на брой и при това не искали да воюват, като твърдели, че държавното съкровище им дължало много пари и те самите били лишени от всичко необходимо. И наистина така било. За това нещо [Велизарий] написал писмо до императора. Писмото гласяло така⁸⁵: „Пристигнахме в Италия, о, всесилни царю, без войници, коне, оръжие и пари. Мисля, че ако човек не притежава това в достатъчно количество, той никога не би бил в състояние да води война. Ние, след като обходихме в продължително време траките и илирийците, събрахме съвсем малко войници, и то в плачевно състояние, защото нямат никакво оръжие в ръцете си и са съвсем неопитни за сражение.“

 

36. Нашествие на славяни в Тракия. Животът и нравът на Хилвудий

[Императорът] изпратил също и скопеца Нарзес при вождовете на херулите, за да убеди мнозина от тях да се отправят на поход в Италия. И го последвали мнозина от херулите, предвождани от Филимут и от някои други, и заедно с него пристигнали в земите на Тракия, понеже възнамерявали да презимуват там и в самото начало на пролетта да заминат при Велизарий. Заедно с тях бил също и Йоан, когото наричали с прозвището Фагас. В този поход неочаквано някаква съдба сторила големи добрини на ромеите. Защото немного време преди това голямо множество славяни били преминали реката Истър, опустошили тамошните земи и пленили преголям брой ромеи. Херулите внезапно влезли в сражение със славяните, неочаквано ги победили — ако и тия последните да ги превъзхождали по численост, — изтребили ги и пуснали всички пленници да се завърнат по домовете си. Тогава Нарзес намерил едного, който си бил присвоил името на Хилвудий, знатен мъж и някогашен пълководец у ромеите, но той лесно открил измамата. Ще обясня веднага в какво се състояла работата.

Хилвудий бил един от придворните на император Юстиниан. Той бил извънредно смел на война и толкова пренебрегвал парите, че смятал като най-голямо богатство в живота си да не притежава нищо. През четвъртата година от царуването си императорът назначил тоя именно Хилвудий за стратег на Тракия,⁸⁶ поставил го на стража при реката Истър и му заповядал да пази, щото тамошните варвари да не могат занапред да преминават реката, тъй като вече много пъти хуни, анти и славяни я били преминавали и нанасяли непоправими пакости на ромеите. И Хилвудий станал толкова страшен за варварите, че в течение на трите години, които прекарал на тази длъжност, не само никой не смогвал да премине Истър срещу ромеите, но, напротив, ромеите минавали често заедно с Хилвудий на отсрещния бряг, избивали и заробвали тамошните варвари. Три години по-късно Хилвудий, както обикновено, преминал реката с малобройна войска, но славяните го посрещнали с цялата си мощ. Завързало се ожесточено сражение, паднали мнозина от ромеите и самият пълководец Хилвудий. След това варварите могли да преминават реката винаги, когато пожелаели, и ромейските владения станали леснодостъпни за нападение. И в това дело цялата ромейска държава съвсем не могла да се сравни с храбростта на един-единствен мъж.

По-късно между анти и славяни избухнали раздори и се дошло до война, в която антите били сразени от противниците си. В това сражение един славянин пленил едного от неприятелите, на име Хилвудий, който току-що бил възмъжал, и го отвел у дома си. С течение на времето Хилвудий се привързал твърде много към своя господар и проявявал храброст в борбата срещу неприятелите. Често пъти, когато господарят изпадал в опасност, той проявявал особена храброст и поради това успял да си спечели голяма слава. По това време антите нахлули в Тракия, ограбили и заробили мнозина от тамошните ромеи, задигнали и ги отвели в родината си. Съдбата отредила един от тези пленници да попадне у човеколюбив и добър господар. Обаче самият той бил много коварен и способен да измами всички, които му паднели. Тъй като желаел да се завърне в ромейската земя и нямал никаква възможност за това, той измислил следното.

Явил се при господаря си, похвалил го за човеколюбието му и го уверил, че поради това ще получи от бога много блага и че самият той нито най-малко не ще се покаже неблагодарен към пречовеколюбивия си господар, ако последният пожелае да се вслуша в извънредно добрите му съвети, в скоро време щял да придобие много пари. Между славяните се намирал Хилвудий, някогашен ромейски пълководец, а сега роб, без да знаят варварите кой собствено е той. Затова, ако желае да плати откуп за Хилвудий и да го откара в земята на ромеите, вероятно ще бъде удостоен от страна на императора с голяма слава и огромно богатство. С тези думи ромеецът веднага убедил господаря си и отишъл заедно с него при славяните, понеже тези варвари вече се били помирили и без страх се сношавали помежду си. Тогава заплатили много пари на господаря на Хилвудий, откупили го и веднага заминали заедно с него. Когато пристигнали в своите места, купувачът го запитал дали той е ромейският пълководец Хилвудий. И този намерил за необходимо да изложи същинското положение и да разправи вярно всичко поред; а именно, че самият той е по род ант, че се сражавал заедно с единородците си против славяните, които тогава им били врагове, че бил заловен от едного от неприятелите, а сега, след като пристигнал в бащината си земя, и той самият ставал занапред свободен според закона. Разбира се, онзи, който дал злато за него, загубил ума и дума от яд, понеже му се осуетявала една голяма надежда. Обаче ромеецът поискал да го утеши и да скрие истината, за да не се яви някакво затруднение за неговото завръщане в родната му страна. Затова той още твърдял, че именно този човек е самият Хилвудий и че той, понеже се намирал между варварите, страхувал се и съвсем не искал да разкрие цялата истина: Ако обаче се озовял в земята на ромеите, то не само не щял да скрива истината, но, разбира се, щял да се гордее с това име. Впрочем всичко това първоначално се вършело тайно от другите варвари.

А когато мълвата се разнесла и стигнала до всички, събрали се по тоя повод почти всички анти и намерили, че работата е обща, и мислели, че ще получат големи облаги, понеже имали вече в свои ръце ромейския пълководец Хилвудий. Тези народи — славяни и анти — не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи. Също така е току-речи с всички други работи у едните и у другите и това е установено от край време за тези варвари. Така те смятат, че само един бог — създател на мълнията, е единствен господар на всичко, и му принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък изобщо вярват, че тя има някакво въздействие върху човеците. Но когато пред тях вече се изпречи смъртта, било от болест, или че се намират във война, те обещават, че ако се спасят, веднага ще принесат на бога жертва за душата си онова, което са обещали, а след като избягнат [опасността], смятат, че именно чрез такава жертва са изкупили своето спасение. При все това те почитат и реки, и нимфи, и други някои божества и на всички тях принасят жертви, като именно при тези жертвоприношения вършат гадания. Пръснати далече едни от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища. Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгват срещу неприятелите пешком, въоръжени с малки щитове и копия: ризници съвсем не навличат. Някои пък нямат нито риза, нито горна дреха, но прикрепят широките си гащи чак до срамните части и така влизат в бой с противниците. Езикът на едните и другите е един и същ — съвсем варварски. Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени. И те както масагетите водят суров живот и са напълно небрежни към себе си; като тях постоянно тънат в нечистота. Все пак те никак не са зли или коварни, но дори и в простотата си спазват хунския нрав. Впрочем първоначално дори и името на славяните и антите е било едно и също, защото в старо време едните и другите били наричани „спори“⁸⁷, мисля поради това, че живеели в страната си разпръснати. Именно поради това заемат обширна земя — те населяват по-голямата част от отвъддунавския бряг. Впрочем приблизително така стоят работите с този народ.

Тогава, както се каза, антите се събрали и принуждавали споменатия мъж да признае пред тях, че той е ромейският пълководец Хилвудий, като го заплашвали, че ще го накажат, ако откаже. По същото време, когато ставало това там, император Юстиниан изпратил пратеници при тия варвари и им предложил да се заселят всички в стария град на име Турис88, разположен отвъд реката Истър. Той бил построен някога от римския император Траян, но отдавна бил запустял, тъй като тамошните варвари го разграбили. Император Юстиниан обещавал да им подари този град и земята около него — тъй като те отначало принадлежали на ромеите — и да им помага с цялата си мощ, като им отпусне много пари при условие, че занапред ще бъдат съюзници и винаги ще възпират хуните, когато те поискат да нападнат ромейската империя. Като чули това, варварите се съгласили и обещали да направят всичко, ако им даде за съжител Хилвудий и го назначи отново за ромейски пълководец. Те твърдели, че онзи, както им се искало, бил самият Хилвудий. Тоя, увлечен от такива надежди, вече сам желаел същото и казвал, че той е ромейският пълководец Хилвудий. Когато по този повод бил изпратен във Византион, Нарзес го заловил по пътя. И като влязъл в разговор с него, открил, че той е измамник, ако и да говорел по латински и да бил изучил много от обноските на Хилвудий, на които той доста подражавал — затворил го и го принудил да изкаже всичко. Така той го завел със себе си във Византион⁸⁹.

 

37. Анти във византийската войска, която воювала в Италия

По времето,⁹⁰ когато тези пратеници били проводени във Византион и се върнали в Италия, тогава в Лукания се случило следното: Тулиан събрал селяните и поел пазенето на твърде тесния проход, та неприятелите да не могат да нахлуват в Лукания и да ощетяват нейните селища. Заедно с тях в пазенето участвали и триста анти, които по-рано Йоан по искане на Тулиан бил оставил на това място, понеже тези варвари били най-опитни да се сражават в мъчно проходими места. Когато узнал това, Тотила сметнал, че ще бъде безполезно да праща готи в сражението, затова събрал множество селяни, изпратил заедно с тях неколцина готи и им заповядал с всички сили да опитат да завземат прохода. След като двете страни влезли в сражение, станало голямо сблъскване помежду им. Антите обаче благодарение на своята храброст, а същевременно облагоприятствани от труднопроходимата местност и подпомогнати от селяните на Тулиан, прогонили противниците и избили мнозина от тях.

Когато Йоан узнал, че Тотила се насочвал против него⁹¹, не сметнал за необходимо да остане повече в Апулия, но тръгнал за Дриунт. Отведените в Кампания патриции изпратили в Лукания по решение на Тотила някои от своите близки и заповядали на своите селяни да се откажат от своите действия и както обикновено да обработват нивите, като им обещавали, че господарските имоти ще станат тяхна собственост. И тогава те напуснали ромейската войска и заживели спокойно в своите земи, а Тулиан избягал и тристате души анти решили да се приберат при Йоан. По този начин цялата област отсам Йонийския залив с изключение на Дриунт отново паднала под властта на готите и на Тотила.

 

38. Славяни опустошават Илирик

По това време славянска войска преминала реката Истър. Тия славяни извършили страшни пакости на всички илирийци дори до Епидамн, като избивали и пленявали всички боеспособни, които им попадали, и ограбвали имотите. Там те успели да превземат и много крепости, дори и такива, които по-рано изглеждали непревземаеми, защото сега никой не ги отбранявал. Те свободно обикаляли и претърсвали всичко. А началниците на Илирик с петнадесетхилядната си войска следели неприятелите, но никак не се осмелявали да се приближат до тях.

 

39. Илирийска конница във византийската войска под предводителството на тракиеца Гудилас

В тази крепост⁹² имало мнозина видни италийци. Там се намирал също и Тулиановият брат Деоферон, триста конници илирийци от ромейската войска, доведени тук от Йоан, който им поставил [за началници] копиеносци Халазар, по произход масагет⁹³ и особено добър във военните дела, и тракиеца Гудилас, както и сто души пешаци, които били изпратени от Велизарий като гарнизон на крепостта.

 

40. Велизарий събира наемни войски от тракийските земи

Между това станало дума,⁹⁴ че ако убият императора още докато Велизарий се намирал на път за Византион, не ще се изпълни нито едно от техните намерения. Ако дори биха пожелали да поставят Герман⁹⁵ за император, все пак Велизарий ще събере много войска от Тракия и така, ако той тръгне срещу тях, те по никакъв начин не ще бъдат в състояние да го отблъснат.

 

41. Варвари опустошават Тракия и Илирик

През време на тази война⁹⁶ варварите станали безспорни господари на целия Запад. Въпреки че ромеите първоначално излезли пълни победители, както казах по-горе, готската война завършила за тях с това, че не само много техни богатства и люде били унищожени без никаква полза, но и заедно с това била опустошена цяла Италия и почти всички илирийци и тракийци се видели безразборно ограбвани и погубвани от варварите, които вече им били съседи.

Гепидите завладели града Сирмиум и по-голямата част от всички дакийски области, щом като император Юстиниан ги отнел от готите, и заробили тамошните ромеи. Въпреки това те, като навлизали все по-навътре, опустошавали и ограбвали ромейската държава. Именно поради това императорът повече не им давал заплатите, които по стар обичай получавали от ромеите. На лангобардите пък императорът Юстиниан подарил града Норикум⁹⁷, крепостите в Панония, много други земи и твърде много пари. Затова именно лангобардите се вдигнали от бащините си селища и се настанили отсам реката Истър, немного далеч от гепидите. Също и те опустошавали и опленявали Далмация и Илирик чак до пределите на Епидамн. А когато някои от пленниците избягали оттам и успели да се завърнат по домовете си, тези варвари, като ромейски съюзници, обикаляли ромейската държава и ако познаели там някои от бегълците, залавяли ги като избягали свои роби, отвличали ги от родителите им и ги отвеждали със себе си в своите селища, без никой да им се противопостави. Също така и херулите завзели с позволение на императора някои други области от Дакия около града Сингидунум, гдето обитават и досега, като нападали Илирик и тракийските земи и ги опустошавали извънредно много. Някои от тях станали дори ромейски войници и били зачислени в така наречените федерати.

 

42. Съседски отношения на славяни, гепиди и лангобарди

Един лангобард бил избягал при гепидите поради следната причина. Когато Вакис стоял начело на лангобардите, имало един негов племенник, на име Рисиулф, който според закона трябвало след смъртта на Вакис да поеме властта. Вакис обаче като възнамерявал властта да бъде наследена от собствения му син, повдигнал несъстоятелно обвинение против Рисиулф и го наказал с изгнание. А той се вдигнал от родната си земя и избягал при варните с немного хора, като оставил там двете си деца. Вакис пък подкупил варварите да убият Рисиулф. Едното от децата на Рисиулф починало от болест, а пък другото, на име Илдигис, избягало при славяните. Не много време след това Вакис се разболял и починал, а властта над лангобардите преминала върху сина му Улдарос. Тъй като той бил съвсем малко дете, Авдуин му станал настойник и се разпореждал с властта. Оттогава той разполагал с голяма власт, но не я задържал задълго, тъй като детето се разболяло и наскоро починало. Когато след това избухнала, както казах, война между гепиди и лангобарди, Илдигис, като повел лангобардите, които го били последвали, и голям брой славяни, дошъл при гепидите. Гепидите се надявали, че ще му възстановят властта, но поради сключения по това време договор за мир с лангобардите Авдуин веднага поискал от гепидите — като от приятели — да му предадат Илдигис. Те обаче никак не мислили да го предават, а го накарали да избяга оттам и да се спаси, където желае. И той, без да се бави, се върнал отново при славяните заедно с тези, които го следвали, и с някои гепиди, които пожелали да идат с него. А оттам той се вдигнал и заминал при Тотила и готите с не по-малко от шест хиляди души войска. Като пристигнал във Венецианската област, той срещнал ромеи, предвождани от Лазар, влязъл в сражение с тях, отблъснал ги и избил мнозина. Обаче той не се присъединил към готите, но като преминал Истър, отново се оттеглил при славяните.

 

43. Нападение на славяни в балканските земи

По това време⁹⁸ славянска войска на брой не повече от три хиляди души — преминала, без някой да ѝ се противопостави, реката Истър и като пребродила без никаква мъка също реката Хебър, веднага се разделила на две части: едната се състояла от хиляда и осемстотин души, а другата — от останалите. Предводителите на ромейската войска в Илирик и Тракия влезли в сражение с едната и другата част, при все че тези се били отдалечили една от друга, но неочаквано претърпели поражение: едни от ромеите загинали на самото място, а други се спасили, като избягали без всякакъв ред. След като по този начин всички стратези били отблъснати от двете варварски войски, ако и те да били много по-малобройни, едната от неприятелските войски се сблъскала с Асвад. Този човек бил копиеносец на император Юстиниан, понеже се числил към така наречените „кандидати“⁹⁹ и бил началник на конните части, които отдавна седели в крепостта Цурулум¹⁰⁰ в Тракия и били многобройни и отлични войници. Славяните без никаква мъка отблъснали също и тях и избили повечето, както бягали най-срамно, а веднага Асвад заловили жив. Но после, като одрали ремъци от гърба му, те го хвърлили в пламналия огън и го изгорили. След като сторили това, те още по-смело ограбвали всички места както в Тракия, така и в Илирик. И двете войскови части чрез обсада превзели много крепости, ако и по-рано да не били воювали срещу крепости, нито да били дръзвали да слизат в равнината, понеже тия варвари никога преди това не се били опитвали да нападат ромейската земя. Изглежда при това, че те никога не били преминавали с войска реката Истър освен през времето, за което преди това говорих.

Тези, които победили Асвад, ограбили наред всичко чак до морето и превзели с бой един крайморски град, на име Топир, ако и да имал военна охрана. Това е първият от тракийските крайбрежни градове и отстои от Византион на дванадесет дни път. Те го превзели по следния начин. Повечето от тях се скрили в непроходимите места пред околовръстната стена, а неколцина застанали около градските врати, които се намират към изток, и безпокоели ромеите по зъберите на стената. А всички войници, които били там на стража, като предположили, че нападателите не били по-многобройни, отколкото се виждали, веднага грабнали оръжието си и вкупом излезли срещу тях. Но варварите отстъпвали назад, като се престрували пред нападателите, че наистина се оттеглят, понеже се страхували от тях. А ромеите, като се увлекли в преследването си, озовали се някъде далеч от градската стена. Тогава скритите в засада се вдигнали оттам, появили се зад преследвачите и вече не им давали възможност да се завърнат в града. Α обърнали се също и онези, които се престрували, че бягат, и сега ромеите били изложени на нападение от две страни. Варварите избили всички и след това се втурнали към градската стена. Жителите на града, лишени от защитата на войниците, изпаднали в пълна безпомощност и се отбранявали от нападателите, доколкото им било възможно. Отначало, като заливали нападателите под стените с вряло масло и смола и вкупом хвърляли камъни срещу тях, те за малко време успели някак си да отблъснат опасността. Но после варварите ги обсипали с много стрели, принудили ги да напуснат зъберите на стената и като опрели по нея стълби, завзели града със сила. Веднага те избили всички мъже, около петнадесет хиляди души, и разграбили всички богатства, а жените и децата заробили. Пък и по-рано те не щадели никаква възраст, но сега, откак нахлули в ромейската земя, и тези, и онези от другия отред избивали всички боеспособни, които им попадали. Така цялата илирийска и тракийска земя се изпълнила с непогребани в по-голямата си част трупове. Онези, които попадали в ръцете им, те убивали не с меч, не с копие, нито пък по някакъв друг обикновен начин, но като забивали извънредно здраво в земята колове, изостряли ги твърде много, поставяли с голям натиск нещастниците върху тях и като вкарвали острието на коловете в средата на задните им части, натискали чак до вътрешността. По този начин именно те решили да ги избиват. Тези варвари също заравяли дълбоко в земята четири дебели дървета, връзвали на тях ръцете и нозете на пленниците, а след това непрекъснато ги биели по главата с тояги, избивали ги досущ като кучета или като змии или някакво друго животно. Други пък пленници те затваряли в жилищата им заедно с воловете и овцете, които не могли по никакъв начин да отведат в родните си места, и безпощадно ги изгаряли. Така славяните винаги избивали онези, които им попадали. Но сега тези, както и онези от другия отред, сякаш опиянени от многото кръв, сметнали за нужно да оставят живи някои от онези, които им били попаднали в ръцете, и поради това те всички се връщали в земята си, като отвеждали със себе си безбройно много пленници.

 

44. Герман набира тракийци за византийската войска

Император Юстиниан опростил на Артаван всички обвинения срещу него и като го назначил за стратег на отредите в Тракия, изпратил го веднага с голяма войска в Сицилия¹⁰¹ ———. Своят племенник Герман той назначил за главнокомандващ във войната против Тотила и готите. Той не му поверил голяма войска, обаче му предал значителна сума пари, заповядал му да събере от тракийци и илирийци колкото може по-многобройна войска и така именно да замине с голяма бързина за Италия. Той му поръчал да отведе със себе си в Италия също и херула Филимунт заедно с дружината му, и Йоан, сродник на самия Герман, а племенник на Виталиан — той бил стратег на отредите в Илирик и пребивавал там, — като известил, че ще пристигне заедно с него в Италия.

Някои от ромеите, вещи във военните дела — както от Византион, така и не по-малко от земите на Тракия и Илирик, — пренебрегнали мнозина началници, при които служели като телохранители и щитоносци, и последвали Герман.¹⁰²  Неговите синове Юстин и Юстиниан проявили голямо усърдие — понеже като заминал, той взел със себе си и тях. С позволение на императора той събрал и някои от конните отреди, които пребивават в Тракия. Пристигнали също и много варвари, които обитават около реката Истър привлечени от славата на Герман. Те получили много пари и се присъединили към ромейската войска.

 

45. Славяни нападат Илирик и Тракия

Докато в илирийския град Сердика Герман събирал и устройвал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната, в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било виждано.¹⁰³ Те преминали реката Истър и дошли до Ниш. Когато неколцина от тях се отдалечили от стана и скитали и обикаляли поотделно тамошните земи, те били заловени и вързани от някои ромеи, които ги разпитвали защо и с какво намерение тази славянска войска е преминала реката Истър. Те твърдели, че били дошли, за да заемат чрез обсада самия Солун и градовете около него. Императорът, щом чул това, много се разтревожил и веднага писал на Герман, незабавно да отложи похода за Италия, но да защити Солун и другите градове и с всички сили да отблъсне нападението на славяните. И Герман се заел с това. А славяните, като се уверили напълно от пленниците, че Герман се намира в Сердика, изплашили се, защото Герман се бил прочул между тези варвари поради следната причина. Когато Германовият чичо Юстиниан  поел властта, антите, които живеели съвсем близо до славяните, преминали реката Истър с голяма войска и нахлули в ромейската земя. Не много време преди това императорът бил назначил Герман за стратег на цяла Тракия. Той именно влязъл в сражение с неприятелската войска, разбил я напълно и избил почти всички. С тоя си успех Герман си спечелил голяма слава между всички люде и особено между тези варвари. Затова славяните, както казах, като се страхували от него и смятали също, че води със себе си много голяма войска, понеже бил изпратен от императора против Тотила и готите, веднага се отказали от похода срещу Солун и вече не се решавали да слязат в равнината, но пребродили всички илирийски планини и стигнали в Далмация. Без да мисли повече за тях, Герман заповядал на цялата си войска да се приготви, за да тръгне след два дена оттам за Италия. Но той неочаквано се разболял и умрял. ———

Йоан пристигнал с императорската войска в Далмация и решил да презимува в Салона с намерение след свършека на зимата да поеме, направо оттам пътя за Равена. Обаче славяните — както ония, които по-рано били навлезли в императорската земя (за тях току-що говорих), така и другите, които преминали малко по-късно реката Истър и се смесили с тях, опустошавали ромейската държава с пълна свобода. Някои подозирали, че Тотила с много пари придумал тези варвари да нападнат тамошните ромеи, та императорът поради това, че е зает с тези варвари, да няма възможност да води добре войната против готите. Не мога да кажа дали славяните са дошли тук, за да услужат на Тотила, или пък неповикани от никого. Обаче разделени на три отреда, тези варвари причинили в цяла Европа непоправими злини не като разграбвали и нападали тамошните земи, но като презимували там като в своя земя, и никак не се страхували от неприятеля. А по-късно император Юстиниан изпратил срещу тях твърде значителна войска, която предвождали между другите Константиниан, Аратий, Назар, Германовият син Юстин и Йоан, наречен Фагас. За началник на всички бил назначен Схоластик, един от придворните скопци. Тази войска настигнала част от варварите около Адрианопол, който е разположен всред Тракия и отстои от Византион на пет дни път. Варварите не могли повече да напредват в страната, защото влачели със себе си неизброима плячка от хора, добитък и всякакви вещи. Те останали на това място и се готвели да влязат в сражение с неприятелите, но на самите тях те не давали нито най-малка възможност да забележат това. Славяните се разположили на стан в планината, която се издига там, а ромеите не много далече от тях в равнината. Тъй като те прекарали много време в такова положение, войниците негодували и се сърдели, като упреквали стратезите си, загдето като началници на ромейската войска те имали всичко необходимо в изобилие и пренебрегвали войниците, които се измъчвали от недостиг на необходимите неща и не желаели да влизат в сражение с неприятелите. Принудени от това, стратезите тогава влезли в сражение с неприятелите и станала ожесточена битка. Но ромеите претърпели пълно поражение. Тогава загинали много и отлични войници, а стратезите щели насмалко да попаднат в ръцете на неприятелите и заедно с останалите едва се спасили, като избягали, кой както могъл. Варварите взели също и знамето на Константиниан и с пълно пренебрежение спрямо ромейската войска тръгнали напред. Те свободно ограбвали така наречената област Астика,¹⁰⁴ която от старо време не била опустошавана, и поради това намерили там голяма плячка. По този начин те ограбили обширна земя и стигнали до Дългата стена, която отстои от Византион на малко повече от един ден път. Не много време след това ромейската войска, като вървяла след тези варвари и се натъкнала на някаква част от тях, влязла внезапно в сражение и ги разбила. Тя избила много от неприятелите, освободила голям брой пленени ромеи и като намерила също и Константиниановото знаме, взела го обратно. А останалите варвари заедно с другата плячка се завърнали в родината си.

 

46. Продължение на Кавказките планини в Тракия и Илирик

Едни от разклоненията на Кавказките планини са обърнати към север и запад и достигат до [земите на] илирийците и траките, а другите са [насочени] към изток и юг и достигат до самите проходи, по които обитаващите там хунски племена навлизат в земята на перси и ромеи.

 

47. Участието на жени в хунската войска

И наистина хуните нападали често ромейската държава, влизали в сражение с онези, които ги пресрещали, и някои от тях падали там убити. А след оттеглянето на варварите ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали всред тях жени.

 

48. Вести за утигури и кутригури

Отвъд сагините¹⁰⁵ обитават много хунски племена. Страната оттук нататък се нарича Евлизия,¹⁰⁶ а варвари населяват крайбрежието и вътрешността ѝ чак до така нареченото Меотидско езеро и реката Танаис, която се втича в езерото. А това езеро се излива при брега на Евксинския понт. Людете, които обитават там, в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури. На север от тях обитават многобройните племена на антите. Край самата тази земя, отгдето се изтича езерото, обитават така наречените готи тетраксити, които били малобройни. Те изповядват християнската вяра и я спазват не по-малко от всекиго другиго. Местните жители наричат Танаис и това устие, което почва от Меотидското езеро и се простира до Черно море, на разстояние двадесет дни път, както казват. Също вятърът, който духа оттука, се назовава „танайски“. Не мога да кажа дали тези готи някога подобно на другите готски племена са възприели Ариевото учение, или пък са изповядвали нещо друго относно вярата, понеже те самите не знаят това. Но те проявяват във вярата голяма простота и нехайство. Преди малко време, сиреч двадесет и първата година от самодържавното управление на Юстиниан, те отправили във Византион четирима пратеника с молба да им се даде епископ,¹⁰⁷ понеже техният епископ починал немного време преди това и били узнали, че императорът щял да изпрати епископ и на абасгите.¹⁰⁸ Император Юстиниан изпълнил с най-голяма готовност тяхното искане и ги отпратил. Тези пратеници поради страх от хуните утигури явно в присъствието на мнозина свидетели съобщили за какво са пристигнали и не говорили на императора за нищо друго освен за епископа. А когато се срещнали тайно с него, те му казали всичко онова, което щяло да бъде полезно за ромейската държава, тъй като съседните тям варвари винаги били в стълкновение помежду си. Ще разкажа по какъв начин и отгде се вдигнали тетракситите и се заселили тук.

В старо време голямо множество хуни, наричани тогава кимерийци, населявали областите, които току-що споменах. Над всички господствал един цар. Веднъж на един техен цар се родили двама сина: единият на име Утигур, а другият Кутригур. След като умрял баща им, те разделили властта помежду си и дали имената на своите подвластни, така че дори до наше време едните се наричат утигури, а другите кутригури. Те всички живеели там, имали във всичко общи обичаи и не се сношавали с людете, които живеели отвъд езерото и неговия оток. Никога те нито преминавали тия води, нито подозирали, че могли да се преминат, понеже се бояли от нещо, което било твърде лесно, че те никога дори не се опитвали и изобщо не мислили да ги преминават. Непосредствено отвъд езерото Меотида и неговия оток, някъде по неговия бряг, в старо време живеели така наречените готи тетраксити, които току-що споменах. Много по-надалече от тях обитавали готи, визиготи, вандали и всички останали готски племена. По-рано те се наричали и скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхлени или другояче. Разказват — ако разказът е верен, — че след известно време веднъж, когато неколцина младежи кимерийци били на лов, една сърна, като бягала от тях, скочила в тези води. Младежите — обзети било от честолюбие, било от някаква ревност, или пък заставени от някакъв дух — последвали сърната и никак не я изоставили, докато не стигнали заедно с нея на отсрещния бряг. И това, което те гонели, каквото и да било то, изведнъж изчезнало. Струва ми се, че то се явило там не за друго, но зло да не сполети тамошните варвари. Наистина младежите не сполучили в лова си, но намерили повод за война и плячка. Защото като се завърнали с най-голяма бързина в родните места, те съобщили на всички кимерийци, че тези води могат да се преминават от тях. Тогава всички кимерийци вкупом веднага грабнали оръжието, преминали водите и незабавно се озовали на отсрещния бряг, отгдето вандалите вече се били вдигнали и се установили в Либия, докато визиготите се били поселили в Испания. И тъй като нападнали внезапно готите, които населявали тамошната равнина, те избили мнозина, а всички останали прогонили. Всички онези от тях, които успели да избягат, като се вдигнали оттам заедно с деца и жени, напуснали родните си места, преминали реката Истър и се озовали в ромейската земя. Те сторили много злини на тамошните обитатели, а после с позволение на императора се заселили в областите на Тракия. Те станали съюзници на ромеите, получавали всяка година заплата от императора както другите войници и се назовавали „федерати“. Така именно ромеите тогава ги нарекли на латински език, като подчертавали, мисля, с това, че готите били техни съюзници не като победени във войната, а по споразумение: понеже латинците наричат foedera споразуменията при война, както обясних в предишните книги.  При все това те без всякаква причина водели война с ромеите, докато не заминали за Италия под предводителството на Теодорих. Прочее така се били развили работите на готите.

След като избили едни от тях, а други изселили, както се разказа вече, хуните завладели страната. От тези хуни кутригурите повикали децата и жените си и се поселили на това място, гдето и до днес живеят. Всяка година те получават от императора много дарове и въпреки това, като преминават реката Истър постоянно нападат императорската земя, тъй че са едновременно и съюзници, и врагове на ромеите. А утигурите заедно със своя предводител се завърнали в родината си, за да живеят занапред сами там. Като дошли близо до Меотидското езеро, те срещнали там така наречените готи тетраксити. Отначало тия готи под закрилата на щитовете си застанали в отбрана срещу нападателите, като се уповавали на своята мощ и на непристъпността на мястото — защото те са в същност най-храбри между всички тамошни варвари. Началото на отока на Меотидското езеро, гдето именно по това време живеели тетракситите, образува сърповиден залив, който ги обграждал от повечето страни и останал на нападателите само един не много широк достъп. По-късно обаче — тъй като хуните не искали да губят много време тук, нито пък готите се надявали да могат дълго да се съпротивляват на множеството неприятели — те се споразумели помежду си, тъй че като се съединят, да преминат заедно и готите да се заселят на отсрещната страна, точно при самия бряг на отока, гдето живеят и сега, като при това бъдат занапред приятели и съюзници на утигурите и да живеят там навеки при равни и еднакви права с тях. Така именно тия готи се заселили там. Тъй като кутригурите, както казах, били останали в земята отвъд езерото, областта отсам него била завзета само от утигурите, които нито най-малко не обезпокоявали ромеите, понеже не живеели много близо, а разделени от тях чрез много народи, неволно бездействали спрямо тях.

По-голямата част от равнината отвъд Меотидското езеро и реката Танаис населяват, както казах, хуните кутригури. А зад тях скити и таври държат цялата земя, част от която и сега наричат „Таврика“. Казват, че там именно е бил храмът на Артемида, гдето някога е била предстоятелка Агамемноновата Ифигения, ако и арменците да казват,  че този храм се намирал в тяхната така наречена Келесинска¹⁰⁹ земя и че тогава всички тамошни люде се наричали скити, като привеждат в потвърждение онова, което разказах в тази част от изложението, което се отнася до Орест и града Комани. Зад тези народи се намира крайморски град, на име Босфор, който паднал под властта на ромеите не много време преди това. Варварските хунски племена държат цялата земя, която се простира от града Босфор докъм града Херсон, който лежи на крайбрежието и от старо време е подвластен на ромеите. Също от старо време и до днес на ромеите са подвластни и други два града близо до Херсон, наричани Кипи и Фанагурис. Преди не много време някои от съседните варвари ги превзели и ги разрушили до основа. А от града Херсон до устието на реката Истър, която наричат и Дунав, има десет дни път и варварите владеят цялата тамошна земя. Реката Истър извира от келтските планини, заобикаля пограничните краища на Италия, тече покрай земите на даките, илирите и край Тракия и се влива в Евксинския понт. Всички тези земи отсам, та дори чак до Византион се намират под властта на ромейския император.

 

49. Войници траки

[Император Юстиниан]¹¹⁰ назначил за началник на арменците пристигналия малко преди това от Италия Бесас и го изпратил в Лазика, като му възложил да началства над тамошната ромейска войска. Там се намирал също и Бенил, брат на Бузас, изпратен вече с войска, както и Одонах и Вавас от Тракия и Улигаг, по произход херул.

 

50. Политиката на Юстиниан спрямо кутригури и утигури

Ако и да били сключили примирие, [гепидите и лангобардите] не са могли да разрешат споровете помежду си и отново почнали да се готвят за война. Гепидите, като се страхували от ромейската държава — те предполагали, че ромеите ще се съюзят с лангобардите, — намислили да привлекат към обща борба някои от хуните. И те отправили пратеници при вождовете на кутригурите, които живеят отсам Меотидското езеро, и ги молили да водят докрай заедно с тях война против лангобардите. Хуните веднага им изпратили дванадесет хиляди души, които били предвождани от Хиниалон, извънредно вещ във военните дела, и от други. Обаче гепидите били недоволни от присъствието на тези варвари в тоя момент, понеже още не било настъпило времето за сражение и оставала още една година до изтичането на мирния договор. Затова те ги убедили да нападнат през това време земята на императора и тъй превърнали тоя план срещу ромеите в средство за отстранение на своето затруднение. Понеже ромеите пазели бдително да не се минава през реката Истър в Илирик и в тракийските земи, те прекарали хуните през реката Истър в своята земя и ги насочили оттам към земята на ромеите. И те опустошили почти всички тамошни области. Но император Юстиниан измислил следното. Като отправил пратеници при вождовете на хуните утигури, които живеят отвъд Меотидското езеро, той ги укорил и нарекъл бездействието им спрямо кутригурите престъпно, понеже нехайството спрямо приятелите, които загиват, трябва да се сметне като една от най-големите неправди. Кутригурите — казал той — нехаели за своите съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, те не желаят по никакъв начин да прекратят своите несправедливи действия спрямо ромеите, но всекидневно без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите и въпреки това не се застъпват за озлочестените ромеи, ако и да са от старо време техни най-големи приятели. Като съобщили това на утигурите, император Юстиниан им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против останалите в земята си кутригури. Те взели за съюзници две хиляди от своите съседи готите, които се наричат тетраксити, и преминали с цялата си войска реката Танаис.¹¹¹ Предвождал ги Сандил¹¹², извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъчно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с много кутригури и влезли в сражение с тях. Те се защищавали твърде упорито срещу нападателите и сражението продължило премного време. Но след това утигурите отблъснали противниците си и избили мнозина от тях. А малцина от тях избягали, кой където могъл, и се спасили. Враговете заробили техните деца и жени и ги откарали в земята си.

Докато тези варвари се сражавали помежду си, както казах, и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се възползват от щастливия случай. Онези от тях, които се намирали като пленници у кутригурите и които възлизали, както казват, на много десетки хиляди, се укрили при това затруднение, вдигнали се набързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали в родните си места. Така в своето най-тежко положение те се възползвали от чуждата победа. Императорът Юстиниан изпратил пълководеца Аратий при Хиниалон и останалите хуни с поръка да им съобщи онова, което се било случило в тяхната земя, и като им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от ромейската земя. Като узнали за нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убийства, нито да заробват ромеи, нито пък да правят друго нещо неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако тези варвари успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да останат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари някои от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари.

Веднага две хиляди души от хуните, които били победени в сражението и бягали от утигурите, пристигнали в ромейската земя заедно с жените и децата си. Един от техните вождове бил Синион, който много време преди това участвал с Велизарий в похода против Гелимер и вандалите. Те отправили молба до император Юстиниан, той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия. Сандил, царят на утигурите, узнал за тези неща. Той се раздразнил и разгневил за това, че докато отмъщавал на своите едноплеменници кутригурите заради неправди спрямо ромеите и ги прогонвал от техните родни места, те били приети от императора и като се заселили в земята на ромеите, щели да живеят много по-добре. Затова той изпратил пратеници при императора, които да го укорят за стореното, но не им дал никакво писмо, понеже и досега хуните нямат никаква представа за писмо и са съвсем неграмотни, нито имат някакъв писар, а техните деца растат без всякакъв труд да се научат да пишат. Те съвсем по варварски предават по памет всичко, което им поръчвал. И тъй, когато пратениците пристигнали при император Юстиниан, те му казали, че цар Сандил по тях като с писмо му съобщавал следното: „Зная една поговорка, която съм чул от дете, и ако не съм забравил нещо от нея, тя гласи така. Казват, че звярът вълк, ако може би и да е в състояние да променя козината си, обаче нрава си не мени, защото природата не му позволява да го променя.“ Сандил, като казал тази пословица, добавил: „Това съм чул от старите, които по косвен начин загатват за човешките работи. А зная и още нещо, което съм научил от опит и което естествено може да научи един варварин, който живее на полето. Овчарите вземат кучетата, докато още сучат, и грижливо ги отглеждат в къщи. А кучето е признателно към онези, които го хранят, и твърде добре помни благодеянието. Затова именно овчарите постъпват така, за да ги приучат да бъдат пазачи на овцете, та когато нападнат вълци, кучетата да отблъснат тия нападения и да бранят овцете. Мисля, че е така по цялата земя, защото няма човек, който да е видял кучета да правят заговор срещу стадо, нито пък вълци някога да го отбраняват, но природата е наредила това като някакъв закон и за кучетата, и за овци, и за вълци. Мисля, че също и в твоето царство, гдето от край време има изобилие от всякакви, може би и невъобразими неща, няма никаква промяна в това отношение. В противен случай покажете я на моите пратеници, та и ние на прага на старостта да научим нещо и от необикновените работи. Ако пък навсякъде е наредено точно така от природата, то мисля, че за тебе не е добре да оказваш гостоприемство на кутригурското племе и тъй да създадеш размирни съседи, като заселваш сега в страната онези, които ти не понасяше, когато бяха извън нея. Впрочем не след много време те ще проявят спрямо ромеите своя си нрав. И без това не ще липсва враг, който да опустошава ромейската държава, като се надява, че дори ако бъде победен, ще бъде в по-добро положение, пък и не ще остане приятел на ромеите, който да попречи някога на нападащите вашата земя, понеже ще се бои, да не би след като съдбата го надари с победа, да види, че победените живеят у вас по-щастливо от самия него. Понеже докато ние живеем в пуста и изобщо безплодна земя, кутригурите имат възможност да си купуват жито, да се напиват с вино и да получават най-изтънчени ястия. Впрочем те в някои места се ползват и от бани, и тези скитници дори носят златни украси и притежават тънки, пъстри и извезани със злато одежди, ако и кутригурите по-рано да са заробвали безбройно множество ромеи и да са ги отвеждали в земята си. За тези проклетници не е било необичайно да налагат на ромеите робски теглила, но дори охотно биели с бичове и невинни люде и ги убивали, и вършели всичко друго, което нравът и властта на господаря варварин допущало. А ние с наши усилия и като се излагаме на смъртна опасност, освободихме ромеите от участта, която тогава ги беше постигнала, и предадохме на родителите онези, които станаха причина да понесем изпитанията на войната. А за тия дела и двете страни получихме от вас напълно противоположни награди. Докато ние още понасяме несгодите на своята родина, [кутригурите] имат еднакъв дял от земята на онези, които благодарение на нашата храброст се отърваха от робството им.“ Това казали утигурските пратеници. А императорът, като ги успокоил напълно и ги привлякъл с много дарове, не след много време ги изпратил в родината им.

 

51. Нападение на хуни в Тракия

Нарзес, като получил от императора значителна войска и много пари, бил изпратен [в Италия]. Когато пристигнал всред Тракия заедно с тия, които го придружавали, той останал известно време във Филипопол, тъй като пътят му бил препречен. Хунска войска била нахлула тогава в ромейската държава и грабела и отвличала всичко, без никой да ѝ се противопостави. Но след като една част от хуните се отправили към Солун, а друга част към Византион, той едва тогава напуснал това място и потеглил напред.

 

52. Славяните стават съюзници на гепидите

Голямо множество славяни нахлули в Илирик и извършили там неописуеми беди. Император Юстиниан изпратил срещу тях войска, която предвождали синовете на Герман и някои други. Те били много по-малобройни от множеството неприятели и затова никак не могли да вървят редом с тях, но винаги вървели зад варварите и нанасяли щети на онези от тях, които оставали назад. Те избили мнозина от тях, а някои заловили живи и ги изпратили на императора. Все пак тези варвари причинили много злини. Като прекарали дълго време в грабежи, те изпълнили всички пътища с трупове, заробили много народ, оплячкосали всичко, без никой да им се противопостави, и се завърнали в земята си заедно с цялата плячка. Ромеите не могли да ги издебнат дори когато преминавали реката Истър или по някакъв друг начин да им се противопоставят, тъй като наети от славяните гепиди ги посрещали и ги откарвали отвъд срещу голямо възнаграждение, защото възнаграждението за всяка глава възлизало на златен статир. Императорът бил недоволен, загдето не могъл по-нататък да ги възпира някак си, било когато преминавали реката Истър, за да ограбват ромейската държава, било когато се завръщали оттам заедно с плячката си, и затова поискал да сключи договор с гепидското племе ———. Не много време след това, когато лангобардите поискали съгласно съюзническия договор войска на помощ срещу гепидите, император Юстиниан им я изпратил, като обвинил гепидите, че след сключването на договора били прекарали някои славяни през Истър в ущърб на ромеите.

 

53. Нарзес набира войници от Тракия и Илирик

[Нарзес] повел от Византион много голяма войска от ромеи и набрал много войници в тракийските земи и в Илирик.

 

54. Поселници кутригури в Тракия със съгласието на Юстиниан

Лангобардът Илдигисал — за него споменах в предишните книги като враг на Авдуин, който властвал над тези варвари, защото по род властта принадлежала нему, а Авдуин я заграбил чрез насилие — избягал от родината си и се озовал във Византион. Когато пристигнал там, император Юстиниан го приел твърде благосклонно и го назначил за началник на едно от определените за стража на двореца отделения, които се наричат „схоли“. Придружавали го не по-малко от триста вещи във военните дела лангобарди, които от по-рано имат едно поселение в Тракия. След известно време Илдигисал се оплаквал, че санът и издръжката, които му били дадени, съвсем не отговаряли на неговото достойнство и на славата на ромеите, и поради това бил твърде недоволен. Готът Гоар, който някога бил доведен тук от Далмация като пленник през време на войната между готския цар Витигес и ромеите, забелязал това.  Този Гоар видял, както казах, че Илдигисал бил недоволен. Затова непрекъснато го подучвал и го убеждавал да избяга, като го уверявал, че и самият той ще се измъкне от Византион заедно с него. След като се споразумели, те неочаквано избягали заедно с други неколцина души и пристигнали в тракийския град Апри, гдето се присъединили към тамошните лангобарди. Като попаднали на императорските чарди, те отвели оттам голям брой коне и потеглили по-нататък. Императорът, като се научил за това, изпратил по цяла Тракия и Илирик пратеници и заповядал на всички военачалници и войници да пресрещнат на всяка цена тези бегълци. И в сражение с тези бегълци влезли най-напред един малък брой от хуните, наричани кутригури, които, както разказах малко преди това, се били изселили от бащината си земя и с позволение на императора се установили в Тракия.  Сразени в битката, някои от тях паднали убити, а останалите, като били отблъснати, не преследвали по-нататък бегълците, но останали на мястото си. Така Илдигисал и Гоар заедно с дружината преминали през цяла Тракия, без да ги безпокои никой.

 

¹Император Анастасий (491–518).
²Става въпрос за завладяването на града Амида (дн. Диарбекир) от персийския цар Кавад в 505 г.
³Юстин I.
⁴Патрикиол бил началник на федератите.
⁵Става дума за бунта в 514 г.
⁶Годидискъл и Бесас били потомци на т. нар. Gothi minores, които останали да живеят в днешните севернобългарски земи, след като Теодорих заминал за Италия.
⁷Името Тракия тук означава диоцеза Тракия с Долна Мизия (дн. Северна България) и Малка Скития (дн. Добруджа).
⁸Ситас, вероятно гот по произход, бил женен за по-голямата сестра на императрица Теодора.
⁹С името Персармения се обозначавала подвластната на персите арменска територия за разлика от „Ромейска Армения“, която владеели византийците.
¹⁰Градът Низибис лежал в Северна Месопотамия.
¹¹Либеларий бил вероятно тракиец по произход и бил заместен от Велизарий като военачалник към 526–527 г.
¹²Изразът καίπερ οὐδενὸς σφίσιν ἐπεξιόντος се повтаря твърде често у Прокопий. Вж. ibid., p. 163, 20–21 ; II, p. 444, 8; p. 467,16; p. 624, 10 и сл. и следователно трябва да се тълкува донякъде условно.
¹³Крепостта Дара в Месопотамия била създадена от имп. Анастасий в 507 г. и получила неговото име Анастасиопол. Тя се намирала недалече от Низибис, на византийско-персийската граница.
¹⁴Юстиниан, сестрин син на Юстин I, бил провъзгласен за съимператор
на 1 април 527 г. Юстин I починал на 1 август с. г.
¹⁵Може да се предполага, че Куцас и Бузас са били траки по произход. Изглежда, че Куцас починал като пленник у персите, защото името по-нататък не се споменава, докато за Бузас се говори твърде често.
¹⁶Отнася се до сражение при града Сатала в Малка Армения през 530 г.
¹⁷Флоренций е бил очевидно потомък на старото тракийско население.
¹⁸Става дума за потушаването на големия бунт в 532 г., наречен Ника, против император Юстиниан.
¹⁹Мундо бил чужденец, гепид или хун, който минал на византийска служба и стигнал длъжността стратег.
²⁰Херулите, или ерулите (Heruli, Eruli) са били племе от неуточнен народностен произход. През III в. от н. е. те били поселени по северното черноморско крайбрежие, а по-късно херулски отреди участват твърде често в походите на византийските войски. Към края на V в. те обитавали дн. Маджарско, по течението на р. Тиса. През по-късните векове херулите не се споменават като самостойно племе.
²¹Ипатий, племенник на имп. Анастасий, magister militum Orientis, бил провъзгласен за император по време на бунта Ника през 532 г. След неуспеха на бунта той бил погубен.
²²Тук се споменава цирковата партия на „сините“ [βενετοί]. Както е известно, димите са водели произхода си още от елинистическата и древногръцката епоха. За дими се говори в гр. Атина, а след това в Антиохия, Александрия и други градове. Дими е имало и във Византион, още преди да стане той столица на империята. В димите е било организирано населението на града и те са представлявали един вид общинно-административни единици. Отделните дими са били обединени в партии (фракции). В Константинопол, а и в другите големи градове на империята е имало четири такива партии: сини (венети), зелени (прасини), бели (левки) и червени (русии). По-голяма роля са играели партиите на сините и зелените, докато червените и белите са се присъединявали към тях, без сами да имат някакво значение.
²³Вораид бил брат на Герман, който след смъртта му, към 548–549 г., станал настойник на неговите деца.
²⁴Юст (=Iustus) починал от болест през 545 г. За неговия живот и дейността му се знае сравнително малко.
²⁵Помпей бил племенник на имп. Анастасий и брат на Ипатий. При потушаването на бунта Ника той бил заловен и молел за пощада, обаче бил погубен.
²⁶Витигес (Witichis) бил остроготски крал през 536–540 г.; той се борил против византийците и загинал като пленник във византийската столица.
²⁷Става дума за персийския цар Хосрой I (531–579), който водил дълги и упорити борби с Византия.
²⁸Очевидно двамата пратеници на Витигес са били жители на лигурийското крайбрежие в днешните северозападни италийски земи.
²⁹Появата на споменатата тук комета трябва да се отнесе към м. декември 539 г.
³⁰Зодията Стрелец (Sagittarius) се намира на запад от Козирог. В нея слънцето лежи през м. октомври.
³¹Под хуни у Прокопий, както и у другите византийски писатели от VI в. се разбират обикновено първобългарски племена.
³²С името Европа обикновено се означават, общо взето, земите на Източна Тракия, обаче тук това име е употребено като обозначение на балканските владения на Византийската империя.
³³Градът Потидея, назован по-късно също Палена, бил преименуван в Касандрия, тъй като през 316 г. пр. н. е. бил съграден наново от пълководеца Касандър. Този град дълго време представял най-голямото и най-известно селище на Халкидическия полуостров.
³⁴Градът Систос бил разположен на Тракийския Херсонес, срещу Абидос.
³⁵Градът Абидос се намирал на Хелеспонт, в Мала Азия. Развалините му се намират при дн. турско село Bobali-Kalesi.
³⁶В текста е казано Азия, което трябва да се тълкува като обозначение изобщо на Малоазийския полуостров.
³⁷Отнася се до събития през 541 г.
³⁸Отнася се до събитие от византийско-персийската война през 549 г.
³⁹Савирите са били хунско племе, което обитавало близо до Кавказ.
⁴⁰Гувазис е бил господар на племето на лазите.
⁴¹Лазика е древната Колхида, дн. Лазистан.
⁴²Меотидско езеро = Азовско море.
⁴³Гепидите, съседно на готите номадско племе, населявали от III в. сл. н. е. областите на Средна Европа между се преселват в Северна Италия.
⁴⁴Император Аркадий (395–408).
⁴⁵Аларих е бил племенен вожд на визиготите в края на IV и началото на V в. Починал в 412 г.
⁴⁶Император Зенон (474–491).
⁴⁷С името федерати били означавани наемници чужденци във византийската войска.
⁴⁸Според Procopius, ibid., I, p. 459, 3–4 Руфин бил тракиец по произход.
⁴⁹Повече сведения за Айган вж. у Моravcsik, op. cit., II, p. 235.
⁵⁰Синион по-късно се споменава като един от племенните вождове на кутригурите.
⁵¹Отнася се за събитие през 533 г.
⁵²Соломон бил византийски пълководец, който ръководел военните действия в Северна Африка.
⁵³Прокопий често назовава хуните с името масагети.
⁵⁴Става дума за Велизарий.
⁵⁵За Антал вж. други сведения у Procopius, ibid., III, p. 195.
⁵⁶Имерий бил пленен от мавританците. Благодарение на неговото съдействие бил завзет градът Адралитос. По-късно той можал да избяга, да се добере до Картаген и да се върне във византийската войска.
⁵⁷Менефеси е град в северноафриканската област Бизацене, близо до Хадруметум, на север от Ел-Менфедли.
⁵⁸Сиреч Одоакър.
⁵⁹Лилибей бил крепост в западното крайбрежие на Сицилия (ит. Capo Lilibeo), вероятно на мястото на дн. Marsala.
⁶⁰Улиарис бил остроготски пълководец, подчинен на Теодориховата наследница Амаласунта.
⁶¹Град в днешната италианска област Кампания.
⁶²Грациана, крепост на Дунава в Горна Мизия, източно от Виминациум, нападната от готите в 534 г.
⁶³Загатва се за обещанието на Амаласунта да предаде цяла Италия под властта на император Юстиниан.
⁶⁴Убийството на покровителстваната от византийците готска владетелка е дало повод на император Юстиниан да се намеси в делата на готите в Италия и да започне известната византийско-готска война в Италия.
⁶⁵Деветата година от управлението на Юстиниан отговаря на времето от 1 април 535 до 31 март 536 г. или ако за изходна точка се вземе реалното заемане на императорската власт от Юстиниан, съответно от 1 август 535 до 31 юли 536 г.
⁶⁶Град в Далмация, известен днес и под името Солин.
⁶⁷Регата — местност близо до Рим.
⁶⁸Загатва се за сражението между войските на Теодорих Велики и гепидите при Сирмиум през 488 г.
⁶⁹Откъсът се отнася до събития през 537 г. при борбата между византийци и готи около Рим.
⁷⁰Откъсът се отнася до едно сражение през лятото на 537 г., през втората половина на м. юли.
⁷¹Нероновото поле е местност в Рим отвъд реката Тибър, сега в чертите на града Рим.
⁷²Отнася се до събития през лятото на 537 г.
⁷³Град Рим.
⁷⁴Дриунт е дн. италиански град Отранто.
⁷⁵През януари 538 г. при Велизарий в Рим пристигнал епископът на Медиоланум (дн. Милано) Даций заедно с някои видни граждани от този град, за да иска да им бъде изпратен малък гарнизон. Велизарий изпълнил обещанието си няколко месеца по-късно, преди м. юни 538 г.
⁷⁶Племето Varni, Virini е обитавало в днешните севернонемски земи, на изток от долното течение на р. Елба.
⁷⁷Откъсът се отнася до една случка от войната между византийци и готи през 539 г. във връзка с обсадата на града Osimo и Piceno (Италия) от страна на Велизарий.
⁷⁸Според изричното посочване на Прокопий Буркенций, който носи, изглежда, латинско име, е бил от тракийското племе на бесите.
⁷⁹Нарзес бил византийски пълководец. Той заедно с Велизарий участвал в завоевателната война на Византия срещу готското кралство в Италия, която била покорена от него окончателно в 555 г.
⁸⁰Откъсът се отнася до събитията през 539 г.
⁸¹Пълководецът Велизарий заминал за Италия за втори път през лятото на 544 г.
⁸²Откъсът се отнася до събитие от борбата между Виталиан и готите за владението на гр. Болоня през лятото на 544 г. Става дума за същите илирийски отреди, за които се споменава в дадения тук откъс.
⁸³Споменава се за хунското нападение през 545 или първата половина на 544 г.
⁸⁴Тотила (543–553) бил племенен вожд на готите в Италия, който водил борба против византийците. Даденият тук откъс се отнася до събитията в края на десетата година от войната между ромеите и готите, значи в началото на 545 г.
⁸⁵Писмото на Велизарий се датира към лятото на 545 г.
⁸⁶Хилвудий бил назначен за византийски стратег в периода между 1 април 530 и 1 април 531 г.
⁸⁷За тълкуването на името спори (Σπόροι) са изказани няколко различни мнения. Така според L. Niderle, Über die Σπόροι des Procopios. Archiv f. slav. Phil., XXIII, 1901, p. 130–131, това име представя съкращение от Βοσπόροι. Fluss: PWRE, III, A coll. 1878–1879, s. v. Σπόροι, свързва предположително името с племенното име Spalaei. Обяснението на името във връзка с наречието σποράδην „sparsim“ е очевидно предположение на самия Прокопий.
⁸⁸Градът Τοὐρρις (от латинската дума turris, πύργος) е вероятно древната Dinogetia на левия бряг на Дунав при Галац.
⁸⁹За по-нататъшната съдба на Хилвудий не се знае нищо.
⁹⁰Откъсът се отнася до събитията от византийско-готската война през 546 г. Става дума за едно пратеничество на Тотила до императора.
⁹¹Откъсът се отнася към 547–548 г.
⁹²Става дума за крепостта Ῥουσκιανή в Южна Италия, пристанище на гр. Тури. Откъсът се отнася към събития през 548–549 г.
⁹³Под масагет тук се разбира хун.
⁹⁴Откъсът се отнася до съзаклятието, което било организирано през 458 г. от Артабан, Арзакис и Ханарангос против император Юстиниан, обаче било разкрито.
⁹⁵Споменава се Герман, братовчед на император Юстиниан.
⁹⁶Загатва се също за войната между византийци и готи в Италия.
⁹⁷Норикум е бил римска провинция, а не град, както пише Прокопий.
⁹⁸Загатва се за голямото славянско нападение в балканските земи през 549 г.
⁹⁹C името кандидати са били означавани императорските телохранители. 100Дн. Чорлу.
¹⁰¹Откъсът се отнася към събитията през лятото на 549 г. Решението на император Юстиниан било взето, след като той узнал за опустошенията, които готският вожд Тотила извършил в Сицилия.
¹⁰²Откъсът се отнася: към лятото на 550 г.
¹⁰³В този откъс се дават сведения за голямото славянско нападение в Балканския полуостров през 550 г.
¹⁰⁴Астика е областта между Одрин и Пловдив.
¹⁰⁵Сагините са били племе, което е обитавало по източното черноморско крайбрежие, към Трапезунд.
¹⁰⁶Споменатата тук област Евлизия, за която ни говори само Прокопий, се е простирала изглежда в земите между северното крайбрежие на Черно море, източните брегове на Меотида (Азовско море) и Танаис (р. Дон).
¹⁰⁷Готското пратеничество се явило при император Юстиниан между 1 април 547 и 1 април 548 г.
¹⁰⁸Абасгите са обитавали в областта на Кавказ и се смятат за предци на съвременните абхази и абасини.
¹⁰⁹C името Келесинска земя се означава арменската област на десния бряг на р. Ефрат.
¹¹⁰Откъсът в главната си част се отнася към събитие през 552 г.
¹¹¹Танаис е дн. р. Дон.
¹¹²Сандил бил вожд на племето на утигурите.