Публикува се по: М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961, стр. 11 - 18.
Закон, съставен от смирения раб, който е служба по изписването на светлата тугра на султан Мехмед, чието царуване бог да увековечи и укрепи. През неговото време, когато беше щастлив и блестящ като слънце на султанския трон и когато направи успешно велики завоевания, включително и благополучното завладяване на сегашния велик и културен град, столицата на султаните, Константиние, стана необходимо да се състави едно кануннаме, което да бъде в сила за вечни времена в султанския диван, тъй като през времето на великите му прадеди законите не са били системно записвани и се наложи те да бъдат усъвършенствани, като бъдат отстранени непълнотите им под негово ръководство и с неговото блестящо разбиране. Тази задача се изпълни от смирения раб1, който състави настоящото кануннаме. За да може то да бъде използувано от страна на всекиго, премахнаха се от него специалните термини и изрази. Написа се и се изложи с достойния език на падишаха в три глави:
1. За степените на върховните и висшите сановници.
2. За реда и церемониите пред великите султани и
3. За начините на глобяване и за възнагражденията на всеки назначен висш чиновник.
Да се знае най-напред, че главният на везирите и на военачалниците е садразамът [великият везир]. Той стои най-високо от всички; той е неограничен мой помощник във всички мои дела; той е пълномощник — дефтердар на имота ми и на съкровището ми и негов управител.
При сядане, стоене и при степенуване великият везир стои над всички.
Шейхюлислямът е главен на улемите. Ходжата [учителят на султана] също така е главен на улемите, но великият везир по уважение стои над тях.
Мюфтията и ходжата стоят малко по-високо от другите везири и ги предхождат.
Когато има висш съвет или съвещание, да не влиза при участниците на събранието лице отвън. Най-напред седят везирите, след тях казаскерите, след тях дефтердарите, след тях началникът на еничарите, след него другите юзенги агаларъ, след тях мириалем, капуджибашията, а след него мирахорът.
Дефтердарите на съкровището ми стоят по-горе от всички военачалници в щастливата ми столица; те са по-висши и от санджакбейовете и сядат на по-високо място; ако получават шест пъти по сто хиляди акчета и повече [годишно], те стоят по-високо от тях; санджакбейовете стоят по-долу от дефтердарите.
От всички военачалници началникът на еничарите е по-главен от другите войскови началници.
Начело на войсковите началници стои началникът на еничарите, по-долу от него е мириалемът; по-долу от него стои капуджибашията, по-долу мирахорът...
Главният дефтердар е управител на цялото ми съкровище; нему са възложени и всички [финансови] дела; без неговата заповед никакви пари не трябва нито да се внасят, нито да се изнасят. Властта му е равна на тази на румелийските бейлербейове. Всичките ми финансови дефтердари са мои пълномощници [по управлението] на съкровището ми. На тях е възложено събирането и изразходването му; на тях е възложено назначаването и уволнението на всички писари в султанската канцелария.
Държавните дела се обсъждат от съвета на великия везир и другите везири и от дефтердарите; никой друг освен тях да не бъде уведомяван по тези държавни дела.
Възложено е на три места да се издават височайши заповеди [фермани, берати и др.] със свещената ми тугра. Височайшите заповеди относно светските дела да се пишат по нареждане на великия везир; височайшите заповеди относно финансите ми да се пишат по нареждане от дефтердарите ми; височайшите заповеди относно свещените шерийски дела да се пишат по нареждане на казаскерите ми...
За церемониите в държавните работи.
Най-напред да се направи една зала за доклад. Височайшата ми особа сяда под завесата и четири дни през седмицата нека везирите ми, казаскерите ми и дефтердарите ми да влизат за доклад в присъствието на султанските ми сановници...
За да бъде улеснено властването на всяко едно от децата ми и за да има ред и спокойствие в държавата, удобно е да бъдат избивани братята; повечето улеми също са одобрили това; да се постъпва според него.
За начините на глобяване и за определените възнаграждения на длъжностни лица.
... Дефтердарите ми, у когото намерят подходящ за мен хас, било то у везирите ми или у друго лице, вземат го от ръцете им, като в замяна на това дават някой мой неприходоносен хас.
Везирите ми да имат двадесет пъти по сто хиляди акчета [годишен доход]; на тази сума се определя и хасът...
Бейлербейовете също така да имат десет пъти по сто хиляди акчета [годишен доход], които нека да достигнат до дванадесет пъти по сто хиляди акчета; най-напред нека имат осем пъти по сто хиляди акчета.
На дефтердарите ми да се дават хасове; да бъдат по шест пъти по сто хиляди акчета...
Всички титли да се пишат така:
1. Титлата на великия везир:
До великия везир, образец на великодушие, забележителен маршал, порядъчен между хората, другар и победител в държавата, еднокръвен с блестящия султан, далновиден в обществените работи, безпогрешен в мислите си, ползващ се с името на съвършен и необходим, притежаващ проницателен ум, крепител на държавата и щастието ѝ, най-видния от дворцовите хора, безгранично славен като великия султан, бог да продължи живота на великия везир.
За другите везири да се пише по-съкратено...
8. Титлата на кадиите в столицата с петстотин акчета [дневно възнаграждение] да се пише така:
До най-учения кадия между мюсюлманските кадии, най-първия блясък на божията вяра, източник на добродетели, несъмнен наследник на науката на пророците и на божиите пратеници, доказателство на истината между хората, достоен за повече благоволение от господаря, който помага на всички...
10. Титлата на кадиите със сто и петдесет акчета да се пише така:
Образец на кадиите на правоверните, приятел и подкрепа на хората, различаващ позволеното от забраненото.
На по-долните от него да се пише един пасаж по-малко.
1По всяка вероятност съставителят на кануннамето е бил Тевки Лисзаде Мехмед ибн-и Мустафа, висш държавен служител в двора на Мехмед II.
